Днес, когато се говори за промяна в политиките насочени към

Днес, когато се приказва за смяна в политиките ориентирани към децата и възрастните с увреждания, само че не усещаме и виждаме смяна в настройките на властта, е време да заявим още веднъж: Системата ни/ги убива.

Десетки деца, родители и хора с увреждания ще вземат участие в „ Палатков лагер – Сиситемата ни/ги убива ” от 1-ви юни. Инициативата е против настоящата обществена политика за хората с увреждания и техните фамилии.

За да приказваме за действителна интеграция на хората с увреждания, следвайки полезностите заложени в Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания, декларират уредниците, които са представители на десетки организации.
Кадър от един от митингите на родителите на деца с увреждания в София / БГНЕС
Те оферират напълно нова идея, а точно:

1. С козметични промени в ЗИХУ няма да се усъвършенства ситуацията на хората с увреждания, тъй като този закон е стар като философия и метод. В резултат на неговото приложение хората остават изолирани, необразовани, безработни и небогати.

2. Необходимо е да се тръгне от прекосяване към нова система за оценка на увреждането и потребностите на индивида, подбудени от това увреждане, само че за общественото му включване в общността – детската градина, учебното заведение, университета, пазара на труда и прочие

2.1. Медицинската оценка би трябвало да се съдържа в една разширена епикриза, която да демонстрира трайния недостиг на органи.

2.2. Медицинската оценка би трябвало да се употребява като база за сложна самостоятелна оценка, която включва потребността от рехабилитация, механически помощни средства, медицински произведения, персонална помощ, адаптиране на жилище или персонално транспортно средство, помощ в дома, в учебно заведение, на работното място. Тази оценка е нужно да се реализира от екип експерти в другите области към локалните структури на Агенцията по уврежданията, а не на Агенцията за обществено подкрепяне.

2.3. Техническите помощни средства би трябвало да включват всевъзможни устройства ниско- и високотехнологични, които компенсират недостига на човешкото тяло и сетива, провокиран от болестта.

2.4. Оценката би трябвало да се повтаря от време на време – изключително при децата и при смяна на събитията.

2.5. Видът и размерът на самостоятелната поддръжка следва да включват: месечна прехрана заради увреждане, механически помощни средства, персонална помощ - поддръжка в дома, на работното място и други

3. Въз основа на тази оценка би трябвало да се образува персонален бюджет на индивида. финансиране на всички пера по един закон (въвеждане понятието „ персонален бюджет “), в който Личната помощ е ясно регламентирана

4. Въвеждането на този метод изисква преструктуриране и овластяване на съществуващата Агенция за хората с увреждания, която би трябвало да бъде наречена просто Агенция по уврежданията. Тя би трябвало да получи отговорност, свързани както с самостоятелния метод и оценка на увреждането, по този начин и със обществената реализация на всеки човек с увреждане (здравеопазване, обучение, претовареност и пр.), включително и за достъпността на средата.

5. Необходимо е да се премисли и реформира механизмът за консултиране с организациите на хора с увреждания (тези за хора с увреждания са снабдители на услуги и те не следва да вземат участие в консултативния развой за политики по уврежданията). Със сигурност би трябвало да се раздели политическото присъединяване на организациите от субсидирането им – сходно разбъркване води до спор на ползи.

„ За следващ път желаеме да заявим – СИСТЕМАТА НИ/ГИ УБИВА! ”, безапелационни са представители на гражданските организации и родители на деца с увреждания. /БГНЕС