Мустафа Карадайъ със силни думи за майчиния език
Днес, когато правото на живот напълно покрай нас е под въпрос, да можем да приказваме за свободата за проучване на майчиния език наподобява като привилегия. Свободата за проучване на майчиния език е един от фундаментите на демократичната народна власт. Това е съществена характерност на най-развитите демокрации. С тези думи водачът на Движение за права и свободи Мустафа Карадайъ се обърна към участниците в конференцията „ Свободата за проучване на майчиния език – право и отговорност ”, проведена в София от зам.-председателя на Народно събрание Мукаддес Налбант. В нея участваха министърът на образованието и науката акад. Николай Денков, заместник-председателят на Комисията по правата на индивида, вероизповеданията и жителите към Народното събрание Джейхан Ибрямов, посланикът на Република Турция у нас Н.Пр. Айлин Секизкьок, ректорът на Висшия ислямски институт доктор Кадир Мухаммед, доста представители на висшите и междинни учебни заведения, кметове, народни представители.
За да няма тирания, с цел да няма войни, е нужно да има дейни свободни жители, които наблюдават за развиването на демокрацията. Защото демокрацията е развой, в който би трябвало да са ангажирани всички жители, сподели Карадайъ. И напомни думите на генералния секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан: " Никой не е роден добър жител и никоя нация не е родена демократична. По-скоро и двете са процеси, които не престават да се развиват във времето. Младите хора би трябвало да бъдат ангажирани още от раждането си. “.
Днес съществуват толкоз доста разнообразни форми на народна власт, колкото демократични народи има по-света. Няма две изцяло идентични системи и никоя система не може да бъде възприета като модел за copy-paste народна власт. Съществуват президентски и парламентарни демокрации, демокрации, които са федерални и филантропични, демокрации, които употребяват пропорционалната система на гласоподаване и други, които употребяват мажоритарната система, демокрации, които са и монархии и така нататък, продължи разбора си Мустафа Карадайъ.
И съобщи: „ Едно нещо сплотява актуалните системи на народна власт - потреблението на представители на народа. Тази народна власт е известна като представителна народна власт. Тя се основава на главните правила тъждество за всички и правото на всеки човек на известна персонална самостоятелност. ”.
За да бъде една народна власт същинска, би трябвало да се види първо на какво равнище е спазването на правата и свободите на малцинствата. Защото както споделя Албел Камю: „ Демокрацията не е закона на болшинството, а отбраната на малцинството. “ През тази призма свободата за проучване на майчиния език е право и отговорност, акцентира водачът на Движение за права и свободи. Той напомни, че в България имаше времена, в които се толерираше развиването на турската еднаквост, просвета, език, с цел да се стигне до тези мрачни години, в които тотално да бъде неразрешено потреблението на езика и ограничение на културата и традициите.
Лидерът на Движение за права и свободи описа всички премеждия, през които Движението е минало, пробвайки се да обезпечи учебници на турски език за проучване на майчиния език. И се възмути, че към момента у нас служителите превеждат словосъчетанието майчин език в европейските наставления като базов език.
Трябва да намерим мястото на езика в нашата еднаквост, в нашата Родина България. Защото езикът, културата, традициите са част от нашето битие. И когато всички български евродепутати в Брюксел гласоподават резолюции за отбрана на езиковото разнообразие в Европа, а техните партии в София гласоподават закони за възбрана на прилагане на език, значи има проблем, посочи Карадайъ.
Посланикът на Република Турция у нас Н.Пр. Айлин Секизкьок поздрави участниците в конференцията и акцентира какъв брой значимо е проучването на майчиния език за запазване на културната еднаквост. Тя открои благосъстоянието на турския език.
Моделът на живеене открит на Балканите (след 13 век) е много друг от модела на живеене в другите елементи на Европа. Родният език не е просто роден език, не е някакъв спомагателен език. Той е обвързван с културата, традицията, с нормите на обществено държание на една общественост, съобщи на форума заместник-председателят на Комисията по правата на индивида, вероизповеданията и жителите към Народното събрание Джейхан Ибрямов.
Родният език е главен знак за принадлежност към дадена етническа общиност. Той е вътрешната същина на принадлежност на индивида и в случай че родния, майчиния език не се поддържа то той се разпада, безапелационен бе Ибрямов.
Форумът бе разграничен на четири работни панела. В първите два учители от цялата страна споделиха резултати от образователния развой, показаха проблемите в него и предложиха решения. Третата част бе фокусирана върху ролята на университетите.
Четвъртият панел бе модериран от зам.-председателя на Движение за права и свободи и кмет на Кърджали доктор инж. Хасан Азис. В него Нермин Кязимова, заместник-кмет на Ветово, Нехрибан Ахмедова, кмет на Венец, и Илкнур Кязим, кмет на Момчилград, дискутираха ролята на локалната власт в поддръжка на образователния предмет " Майчин език " и по какъв начин това може да стане в изискванията на делегирани бюджети.
За да няма тирания, с цел да няма войни, е нужно да има дейни свободни жители, които наблюдават за развиването на демокрацията. Защото демокрацията е развой, в който би трябвало да са ангажирани всички жители, сподели Карадайъ. И напомни думите на генералния секретар на Организация на обединените нации Кофи Анан: " Никой не е роден добър жител и никоя нация не е родена демократична. По-скоро и двете са процеси, които не престават да се развиват във времето. Младите хора би трябвало да бъдат ангажирани още от раждането си. “.
Днес съществуват толкоз доста разнообразни форми на народна власт, колкото демократични народи има по-света. Няма две изцяло идентични системи и никоя система не може да бъде възприета като модел за copy-paste народна власт. Съществуват президентски и парламентарни демокрации, демокрации, които са федерални и филантропични, демокрации, които употребяват пропорционалната система на гласоподаване и други, които употребяват мажоритарната система, демокрации, които са и монархии и така нататък, продължи разбора си Мустафа Карадайъ.
И съобщи: „ Едно нещо сплотява актуалните системи на народна власт - потреблението на представители на народа. Тази народна власт е известна като представителна народна власт. Тя се основава на главните правила тъждество за всички и правото на всеки човек на известна персонална самостоятелност. ”.
За да бъде една народна власт същинска, би трябвало да се види първо на какво равнище е спазването на правата и свободите на малцинствата. Защото както споделя Албел Камю: „ Демокрацията не е закона на болшинството, а отбраната на малцинството. “ През тази призма свободата за проучване на майчиния език е право и отговорност, акцентира водачът на Движение за права и свободи. Той напомни, че в България имаше времена, в които се толерираше развиването на турската еднаквост, просвета, език, с цел да се стигне до тези мрачни години, в които тотално да бъде неразрешено потреблението на езика и ограничение на културата и традициите.
Лидерът на Движение за права и свободи описа всички премеждия, през които Движението е минало, пробвайки се да обезпечи учебници на турски език за проучване на майчиния език. И се възмути, че към момента у нас служителите превеждат словосъчетанието майчин език в европейските наставления като базов език.
Трябва да намерим мястото на езика в нашата еднаквост, в нашата Родина България. Защото езикът, културата, традициите са част от нашето битие. И когато всички български евродепутати в Брюксел гласоподават резолюции за отбрана на езиковото разнообразие в Европа, а техните партии в София гласоподават закони за възбрана на прилагане на език, значи има проблем, посочи Карадайъ.
Посланикът на Република Турция у нас Н.Пр. Айлин Секизкьок поздрави участниците в конференцията и акцентира какъв брой значимо е проучването на майчиния език за запазване на културната еднаквост. Тя открои благосъстоянието на турския език.
Моделът на живеене открит на Балканите (след 13 век) е много друг от модела на живеене в другите елементи на Европа. Родният език не е просто роден език, не е някакъв спомагателен език. Той е обвързван с културата, традицията, с нормите на обществено държание на една общественост, съобщи на форума заместник-председателят на Комисията по правата на индивида, вероизповеданията и жителите към Народното събрание Джейхан Ибрямов.
Родният език е главен знак за принадлежност към дадена етническа общиност. Той е вътрешната същина на принадлежност на индивида и в случай че родния, майчиния език не се поддържа то той се разпада, безапелационен бе Ибрямов.
Форумът бе разграничен на четири работни панела. В първите два учители от цялата страна споделиха резултати от образователния развой, показаха проблемите в него и предложиха решения. Третата част бе фокусирана върху ролята на университетите.
Четвъртият панел бе модериран от зам.-председателя на Движение за права и свободи и кмет на Кърджали доктор инж. Хасан Азис. В него Нермин Кязимова, заместник-кмет на Ветово, Нехрибан Ахмедова, кмет на Венец, и Илкнур Кязим, кмет на Момчилград, дискутираха ролята на локалната власт в поддръжка на образователния предмет " Майчин език " и по какъв начин това може да стане в изискванията на делегирани бюджети.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ