Абсурдната драма на човешкия живот в 28 цитата от Самюъл Бекет
Днес, когато няма никакъв мотив, е точният миг да ви представим няколко обичани цитата от иконата на парадокса, ирландския публицист и драматург Самюъл Бекет.
„ В очакване на Годо “ (1952) е може би най-известната му пиеса, наред с „ Катастрофа “ (1982), „ Краят на играта “ (1957), „ О, щастливи дни “ (1960), „ Последната лента на Крап “ (1958).
Носител е на Нобелова премия за литература за 1969 година, той подарява цялата си награда за щедрост.
Следват няколко къси и безмилостни цитата от Самюъл Бекет, които улавят по несравним метод трагикомичния темперамент на човешкото битие.
1. Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай още веднъж. Провали се още веднъж. Провали се по-добре.
2. Къде съм аз – не зная, в никакъв случай няма да разбера; в тишината, която не познаваш, ти би трябвало да продължиш. Аз не мога да продължа. Аз ще продължа.
3. На Земята си. Няма лек за това.
4. Какво знам за човешката орис? Бих могъл да ви кажа повече за репичките.
5. Всички се раждаме луди. Някои остават такива.
6. Няма нищо по-забавно от нещастието. Гарантирам ви това. То е най-комичното нещо на света.
7. Всяка дума е като непотребен отпечатък върху тишината и небитието.
8. Не, не скърбя за нищо. Единственото, за което скърбя е, че съм се родил. Винаги съм намирал умирането за толкоз дълга и уморителна работа.
9. Поетите са сетивността, а философите разсъдъкът на човечеството.
10. Да откри форма, която да съпътства бъркотията, това е задачата на създателя в този момент.
11. Не сме светци, само че спазихме ангажимента си. Колко хора могат да се похвалят със същото?
12. Първо танцувай. После мисли. Това е естественият ред.
