Днес е последният ден от Коледните пости. Съвсем умишлено не

Днес е последният ден от Коледните пости. Съвсем съзнателно не писах нищо през вчерашния ден. Исках малко да се откъсна от тази мисъл, за ежедневното „ би трябвало ” писане и да помисля малко върху нещата, с цел да мога да направя резюме за миналите дни. Започвам от най- очевидните неща, само че и с едно доста необходимо конкретизиране:

Моят Коледен пост не е набожен. Правя го преди Коледа, тъй като за нашия народ е такава традицията. Не съм религиозна, в какво имам вяра си е персонално моя работа, само че имам вяра в това, че можем да приемем непознатото, особеното, неразбираемото за нас. Да не го вкарваме в канони и надлежно първи да хвърляме камъни. Този опит е основно за да помогнем на читатели, които постят, без значение от подбудите им, в нашарване на ежедневното им меню. Съвсем в това време споделям с вас, какви мисли ме вълнуват и до каква степен постите могат да въздействат на човек духовно и прочувствено. Нямам претенциите за нищо повече от това. Старала съм се на първо място да съм потребна.

Какво разбрах аз през тези 40 дни за себе си?

Постите работят разхлабително на организма. И изключение на един ден, в който се преядох с топла питка, нито за момент не съм чувствала отичане и тежест.

Тялото ми се разсънва бързо, намира елементарно сила още със ставането от сън. Метаболизмът очевидно се усъвършенства. Преоткрих закуската с ядки, семена, сушени плодове и мед.

Изпитвам физическа лекост. Не спортувам, само че чувствам спокойна сила, когато се движа, не се изтощавам бързо. Това се потвърди в ежеседмичното главно почистване на дома.

Неоспорим факт – за 40 дни не ми излезе нито една пъпка. Това е моята персонална грижа, що се отнася до външния тип и това е едно от най- хубавите неща, които ми се случиха.

Обогатих менюто си доста. Благодарение на играта, „ Помагам на Цвети от Hera.bg ”, получих доста оферти. Срещам ги и в обществената мрежа, в мнения под публикациите. За всичко това – Благодаря!

Обърнах взор към непознатите кухни. Открих за себе си артикули като нахут, лимец, гъби кладница. Готвихме дружно с вас арабска, италианска, гръцка, китайска кухня.

Разбрах, че пости не значи да се изолираш от фамилното меню, а в противен случай – да го допълваш и разнообразяваш.

Да се пости е доста здравословно. Заради изключването на млечните и месните храни, се постанова да прибягваме до техни заместители от растителен генезис, които са доста по- здравословни.

Да се пости не е скъпо. Ако купуваме сезонни зеленчуци и плодове, в случай че готвим с нормалните артикули, само че променяме рецептите, отново бихме се вписали в фамилния бюджет. Месото, сиренето и кашкавала са едни от най- скъпите артикули на пазара.

Колкото до самото готвене, би трябвало да кажа, че не станах по- добра готвачка, само че с някои горчиви разочарования, разбрах, че добър се става, не след щури импровизации, а със следване на рецептите. Неслучайно те съществуват.

Разбуних духовете. Това правя оценка доста високо. Само споменаването " пости " измежду познати и непознати провокира спорни мнения, мнения, въпроси, от които за мен станаха ясни някои неща, които важат, очевидно и скрито, и за живота изобщо:

Можеш да срещнеш поддръжка от време на време повече у непознати, в сравнение с измежду околните си.

Не очаквай схващане от хора, които не схващат подбудите ти, задачите ти и тебе самия. Прости им това.

Не подценявай обстоятелството, че хората постоянно ще не престават да отхвърлят това, което не схващат и което е друго от тях. Това не трябва да те нервира, приемаш го и продължаваш напред.

Вярвай в себе си, най-малко поради един човек, който има вяра в теб. Дължиш му го.

“Постите са нещо доста персонално. ”

Религиозен или не, просто диета или не, без значение от претекстовете ни, те трансформират нещо в нас. Може би с всеки идващ става по- друго, може би те водят по някакъв път. Аз, само за себе си, разбрах, претърпях, оцених и споделих някои неща:

Освободих се от пристрастеностите, в които ме хвърляше егото. Да съм напред, да не оставям никому длъжна, да откликвам, тъй като егото ми просто не ме оставя безучастна. Имам подарък слово и знам с кои думи по какъв начин и по кого да целя. Но нужно ли е всичко това?

“Трябва да спрем да променяме, т.е. да се постановяваме и да стартираме да одобряваме, т.е. – равнопоставяме. ”

Мисля, че в случай че най-малко двама индивида мислят по този начин в еднакъв миг, това е цялостната ми визия за мира. Световният, в случай че щете.

Егото ми даде и някои доста положителни уроци – по какъв начин да помирявам гордостта, да заобикалям суетата. Макар бях упрекната точно в такова нещо. Че върша всичко това от суетност да се покажа и да бъда четена. Оттогава си мисля, че само шерването, от сърце на сърце, е единият от двата метода да се борим с зловредните пориви на егото. Другият е любовта.

Като цяло мога самоуверено да кажа, че през постите сетивата се изострят. Размислите се зачестяват и издигат все по- нависоко, без това да те прави изолиран от всекидневието и да те вкарва в поза. Оттук нататък какво ще се случи – никой не може да знае. Как ще изживеете вие постите, това си знаете единствено вие.

Накрая, бих желала да ви благодаря!

Че ни четяхте тези 40 дни. Че споделяхте с нас мислите си, рецептите си. Усещахме по какъв начин ви ангажираме и замисляме, а от това по- скъпо за нас няма.

Бих желала персонално аз да благодаря на екипа, който стои зад Hera.bg – за концепциите, за поддръжката, за хубавите фотоси и оформление, за играта „ Помогни на Цвети от Hera.bg ”. Невероятни сте, а идващия пост е ваш ред. Великият пост трае седем седмици, мислете му:)

Не забравяйте, че играта продължава и на следващия ден в това число, т.е. можете да готвите за Бъдни вечер и да снимате с табелчица " Аз оказвам помощ на Цвети от Hera.bg ".

Бих желала да ви пожелая за Коледа единствено и само здраве и обич. Когато сме здрави, нищо не може да е толкоз ужасно, колкото наподобява. Освен неналичието на обич. Мирни и щастливи Бъдни вечер и Коледа!