Голям ден в парламента. Приемат промените в Конституцията
Днес е огромният ден в Народното събрание, когато ще се осъществя болшинство от над 160 гласа за промени в Конституцията.
Депутатите ще обсъдят на първо четене поправките, импортирани от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Точката е втора за през днешния ден съгласно програмата за работа на Народното събрание.
-->
На 28 юли, в последния ден на първата сесия на 49-ото Народно заседание, ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната-Демократична България “ и Движение за права и свободи внесоха общ законопроект. Под него има 166 подписа - на представители на трите парламентарни сили. Мотивите към законопроекта са групирани в шест точки.
Утвърждаване и подсилване на българската държавност
С предлаганата смяна на член 23 се подчертава върху одобряване на образованието, науката и културата и опазването на културно историческото завещание са стратегически национални цели, означават вносителите.
В претекстовете е записано още, че за подсилване на българската държавност и еднаквост се предлага националният празник на България да е 24 май - Ден на българското слово, култура и просвета и на кирилицата.
Укрепване независимостта на съда посредством структурна промяна на Висшия правосъден съвет
В законопроекта се предлага структурна промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), която да подсигурява без значение и заслужено правораздаване, като Висш съдебен съвет остава административен и кадрови орган единствено за съдиите. Предвижда се съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (пет члена) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд. Ограничава се опцията настоящи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на Народното събрание.
Предвижда се още, че мандатът на ръководителите се понижава на пет години с право единствено на едно наново назначение. С цел подсилване на съдийската самостоятелност е възприето, че ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се назначават и освобождават непосредствено от Висш съдебен съвет без присъединяване на президента, показват вносителите.
Реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото
В законопроекта се вършат промени в структурата на прокуратурата, съгласно които основният прокурор да се назначава от Прокурорския съвет по самодейност на министъра на правораздаването или на трима членове на Прокурорския съвет. Предвижда се понижаване мандата на основния прокурор на пет години, както и въвеждане на детайл на децентрализация на структурата на прокуратурата посредством смяна на член 126 от Конституцията.
Записано е още, че Прокурорският съвет реализира главните кариерни и дисциплинарни пълномощия във връзка с прокурорите в състав 10 членове - двама от членовете, избирани директно от прокурорите; един от членовете, избирани директно от следователите; шестима от членовете, определени от Народното събрание (представители на разнообразни юридически специалности и организации), основният прокурор по право, а министърът на правораздаването може да взе участие в съвещанията без право на глас. Ограничава се опцията настоящи прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на Народното събрание.
Предвидено е, че се основава специфичен механизъм за следствие на основния прокурор - за осъществено закононарушение от общ темперамент, той се проверява и обвиняването се поддържа пред съда от специфичен прокурор, който е заемал длъжността арбитър в наказателна гилдия на висшо или апелативно равнище досега на назначението. Записано е, че процедурата за назначение се дефинира със закон.
В законопроекта се планува ограничение на функционалностите на прокуратурата единствено до функционалности в границите на наказателния развой - отпадане на общия контрол за правда по повод актове и дейности на държавните органи.
Относно установяване на състава на служебното държавно управление
Предлага се да схване един от моделите, които работят в други европейски страни, в които има формат на назначение на независимо служебно държавно управление с конституционно избран министър председател, заемащ висша обществена служба в самостоятелен държавен орган, тъй че да не се позволява цялостна дискреция на президента при назначение (напр. в Гърция за длъжностен министър председател се назначава ръководителя на Върховния съд, ръководителя на Върховния административен съд или ръководителя на Сметната палата). Предвижда се служебният министър - ръководител да се назначава всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд или шефа на Българска национална банка. Министерският съвет да се назначава от президента по предложение на министър - ръководителя. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление.
Предлага се да се ограничи до един месец интервалът, в който Народното събрание не заседава при положение на предварителни избори. Въвежда правилото президентът да дефинира датата за предварителните избори и Народното събрание да не заседава в едномесечния интервал преди датата на изборите.
Допълнителни гаранции за правата на жителите
Вследствие на повече от 30-годишно свободно напредване и трайно определяне зад граница на огромен брой български жители, следва да се променят и нормите, забраняващи избирането и/или заемането на висши държавни длъжности от лица, които, с изключение на българско, имат и друго поданство, считат вносителите. С препоръчаното изменение в член 65 се преодолява тази дискриминационна във връзка с стотици хиляди български жители, които са жители и на други страни, възбрана да бъдат избирани за народни представители, министри и министър ръководители. Вносителите смятат, че добитото обучение в влиятелни международни университети, както и опитът, добит в действителния бранш в разнообразни страни по света, би бил единствено от изгода за обществото ни.
Предлага се въвеждането на нови институти в отбраната на конституционните права и свободи на жителите. Въвежда се директна самостоятелна конституционна тъжба, осигуряваща цивилен надзор върху активността на Народното събрание, тъй че одобряваните закони да не нарушават конституционните права на жителите. Предвижда се основаване на опция долуинстанционните съдилища да сезират директно Конституционен съд по отношение на конституционността на закон, използван по съответно дело — форма на съответен парламентарен надзор, който добавя опцията за самостоятелна конституционна тъжба, както и укрепва независимостта на всеки съд. Конкретните учредения за допустимост ще бъдат уредени в специфичен закон, означават вносителите.
Прозрачен избор на самостоятелни регулаторни и контролни органи
В законопроекта се предлага конституционализация на главните стадии на процедурата за избор на членове на самостоятелни регулаторни и контролни органи. Процедурата се реализира при съблюдаване на минимум следните условия: обществено номиниране и чуване на претендентите, ясни критерии за избираемост на претендентите, предугаждане на опция за представители на обществеността и на професионални организации да дават мнения и да следят процеса, ограничение на броя на поредните мандати.
Този метод ще подсигурява бистрота и легитимност на процеса по номиниране и избор на членовете, което ще ограничи политизацията на процеса и ще увеличи доверието в органите, считат вносителите.
Във вторник Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание гласоподава решение, с което предлага на Народното събрание да прегледа в пленарна зала измененията в главния закон.В края на месец септември депутатите гласоподаваха процедурните правила, по които ще се одобряват промените в Конституцията.
В дневния ред са планувани още блиц надзор и постоянен парламентарен надзор.
Депутатите ще обсъдят на първо четене поправките, импортирани от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Точката е втора за през днешния ден съгласно програмата за работа на Народното събрание.
-->
На 28 юли, в последния ден на първата сесия на 49-ото Народно заседание, ГЕРБ-СДС, „ Продължаваме промяната-Демократична България “ и Движение за права и свободи внесоха общ законопроект. Под него има 166 подписа - на представители на трите парламентарни сили. Мотивите към законопроекта са групирани в шест точки.
Утвърждаване и подсилване на българската държавност
С предлаганата смяна на член 23 се подчертава върху одобряване на образованието, науката и културата и опазването на културно историческото завещание са стратегически национални цели, означават вносителите.
В претекстовете е записано още, че за подсилване на българската държавност и еднаквост се предлага националният празник на България да е 24 май - Ден на българското слово, култура и просвета и на кирилицата.
Укрепване независимостта на съда посредством структурна промяна на Висшия правосъден съвет
В законопроекта се предлага структурна промяна на Висшия правосъден съвет (ВСС), която да подсигурява без значение и заслужено правораздаване, като Висш съдебен съвет остава административен и кадрови орган единствено за съдиите. Предвижда се съкращаване на парламентарната квота във Висш съдебен съвет до една трета от състава (пет члена) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират директно от съдиите като съставляват другите равнища на правосъдната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) са членове по право. Висш съдебен съвет се ръководи от ръководителя на Върховен касационен съд, а в негово неявяване — от ръководителя на Върховен административен съд. Ограничава се опцията настоящи съдии, прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на Народното събрание.
Предвижда се още, че мандатът на ръководителите се понижава на пет години с право единствено на едно наново назначение. С цел подсилване на съдийската самостоятелност е възприето, че ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се назначават и освобождават непосредствено от Висш съдебен съвет без присъединяване на президента, показват вносителите.
Реформа на прокуратурата, гарантираща нейната отчетност пред обществото
В законопроекта се вършат промени в структурата на прокуратурата, съгласно които основният прокурор да се назначава от Прокурорския съвет по самодейност на министъра на правораздаването или на трима членове на Прокурорския съвет. Предвижда се понижаване мандата на основния прокурор на пет години, както и въвеждане на детайл на децентрализация на структурата на прокуратурата посредством смяна на член 126 от Конституцията.
Записано е още, че Прокурорският съвет реализира главните кариерни и дисциплинарни пълномощия във връзка с прокурорите в състав 10 членове - двама от членовете, избирани директно от прокурорите; един от членовете, избирани директно от следователите; шестима от членовете, определени от Народното събрание (представители на разнообразни юридически специалности и организации), основният прокурор по право, а министърът на правораздаването може да взе участие в съвещанията без право на глас. Ограничава се опцията настоящи прокурори и следователи да бъдат избирани за членове на органа от квотата на Народното събрание.
Предвидено е, че се основава специфичен механизъм за следствие на основния прокурор - за осъществено закононарушение от общ темперамент, той се проверява и обвиняването се поддържа пред съда от специфичен прокурор, който е заемал длъжността арбитър в наказателна гилдия на висшо или апелативно равнище досега на назначението. Записано е, че процедурата за назначение се дефинира със закон.
В законопроекта се планува ограничение на функционалностите на прокуратурата единствено до функционалности в границите на наказателния развой - отпадане на общия контрол за правда по повод актове и дейности на държавните органи.
Относно установяване на състава на служебното държавно управление
Предлага се да схване един от моделите, които работят в други европейски страни, в които има формат на назначение на независимо служебно държавно управление с конституционно избран министър председател, заемащ висша обществена служба в самостоятелен държавен орган, тъй че да не се позволява цялостна дискреция на президента при назначение (напр. в Гърция за длъжностен министър председател се назначава ръководителя на Върховния съд, ръководителя на Върховния административен съд или ръководителя на Сметната палата). Предвижда се служебният министър - ръководител да се назначава всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд или шефа на Българска национална банка. Министерският съвет да се назначава от президента по предложение на министър - ръководителя. Президентът насрочва избори за ново Народно заседание в период до два месеца след назначение на служебното държавно управление.
Предлага се да се ограничи до един месец интервалът, в който Народното събрание не заседава при положение на предварителни избори. Въвежда правилото президентът да дефинира датата за предварителните избори и Народното събрание да не заседава в едномесечния интервал преди датата на изборите.
Допълнителни гаранции за правата на жителите
Вследствие на повече от 30-годишно свободно напредване и трайно определяне зад граница на огромен брой български жители, следва да се променят и нормите, забраняващи избирането и/или заемането на висши държавни длъжности от лица, които, с изключение на българско, имат и друго поданство, считат вносителите. С препоръчаното изменение в член 65 се преодолява тази дискриминационна във връзка с стотици хиляди български жители, които са жители и на други страни, възбрана да бъдат избирани за народни представители, министри и министър ръководители. Вносителите смятат, че добитото обучение в влиятелни международни университети, както и опитът, добит в действителния бранш в разнообразни страни по света, би бил единствено от изгода за обществото ни.
Предлага се въвеждането на нови институти в отбраната на конституционните права и свободи на жителите. Въвежда се директна самостоятелна конституционна тъжба, осигуряваща цивилен надзор върху активността на Народното събрание, тъй че одобряваните закони да не нарушават конституционните права на жителите. Предвижда се основаване на опция долуинстанционните съдилища да сезират директно Конституционен съд по отношение на конституционността на закон, използван по съответно дело — форма на съответен парламентарен надзор, който добавя опцията за самостоятелна конституционна тъжба, както и укрепва независимостта на всеки съд. Конкретните учредения за допустимост ще бъдат уредени в специфичен закон, означават вносителите.
Прозрачен избор на самостоятелни регулаторни и контролни органи
В законопроекта се предлага конституционализация на главните стадии на процедурата за избор на членове на самостоятелни регулаторни и контролни органи. Процедурата се реализира при съблюдаване на минимум следните условия: обществено номиниране и чуване на претендентите, ясни критерии за избираемост на претендентите, предугаждане на опция за представители на обществеността и на професионални организации да дават мнения и да следят процеса, ограничение на броя на поредните мандати.
Този метод ще подсигурява бистрота и легитимност на процеса по номиниране и избор на членовете, което ще ограничи политизацията на процеса и ще увеличи доверието в органите, считат вносителите.
Във вторник Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание гласоподава решение, с което предлага на Народното събрание да прегледа в пленарна зала измененията в главния закон.В края на месец септември депутатите гласоподаваха процедурните правила, по които ще се одобряват промените в Конституцията.
В дневния ред са планувани още блиц надзор и постоянен парламентарен надзор.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ