Драматичният театър празнува 97-ми рожден ден
Днес Драматичният спектакъл " Стоян Бъчваров " навършва 97 години.
„ За да се сътвори нация, на първо време би трябвало да се сътвори спектакъл ”, постановява класикът на немската драматургия Йохан Волфганг Гьоте. „ Няма подозрение, че позорището е едно от изискванията за развиването на един народ ”, уверен е и основоположникът на българския спектакъл Добри Войников, обобщавайки с езика на своето време взаимната причинност сред националната еднаквост и изкуството.
За развиването на театралното дело, като част от националната идея и общия културен напредък при започване на предишния век в България, варненската общност има специфичен принос. Варненци освен ратуват за собствен спектакъл, а със забележителна сила и безрезервност му издигат дом – един същински храм на изкуството, който музите не престават да населяват към този момент съвсем век.
На 26 март 1912 година кметът на Варна Иван Церов, създател на “Христоматия по българска литература ”, “Аналитичен курс по доктрина на словесността ”, преводач на Островски, поставя главния камък за театралната постройка с думите: “Днес се прави огромно по значение и следствие събитие в хубавия ни град – поставя се главният камък на градския спектакъл.
Той ще бъде оня храм на театралното изкуство и душевна хубост, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка обич и истина. И в минути на наслада и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – приятност и духовна мощ... ”
Въпреки че последвалите войни забавят градежа, театралният дух не умира и през 1921 година, по предложение на кмета Димитър Кондов, общинската администрация отпуска годишна дотация за поддържането на непрекъсната театрална натрупа на Варна. За управителната служба “директор-режисьор ” е поканен именитият артист от Народния спектакъл Стоян Бъчваров, който образува трупата и дефинира репертоарната политика.
На 12 март 1921 година театърът открива първия си сезон със актуалната пиеса “Инстинктът ” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение ”, в този момент сцена Филиал, тогава дървена пристройка към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където с изключение на театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти.
През 1927 година варненската общност възобновява концепцията за нова театрална постройка и подкрепя финансово градежа в невиждана дарителска акция, в която „ Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки самун, всеки билет за кино, за градско забавление, за баня, за плаж.
За по-малко от месец се събират 1 милион лв.. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лв.. ” В продължение на няколко години градът съпреживява всички стадии от реализацията на плана на арх. Никола Лазаров, спечелил националния конкурс за новия спектакъл на варненци.
Завършил с държавна стипендия и отличие архитектура в Париж, надареният карловец е един от най-хубавите и най-продуктивни архитекти на своето време, създател на прелестни здания в София и страната. Архитект Никола Лазаров проектира резиденция Евксиноград (съвместно с австрийския проектант Херман Майер), негови произведения във Варна са Търговската гимназия (Икономически университет), Малкият замък (Дом Петко Бакърджиев, Радио Варна, Дом Красимир Узунов), Дом Петър Бончев (хотел " Сплендид " ), Дом Ради Русев (ул. " Братя Шкорпил " 2 ); в София – Министерството на земеделието, Централна кооперативна банка (Си Банк), в Плевен – Обществената баня (сега Галерия Светлин Русев) и така нататък
Сградата на Варненския трагичен спектакъл, характерен представител на неостиловете, впечатлява със заоблената барокова фасада, богато орнаментирана с декоративни детайли, колони, корнизи и скулптурни изображения. Входните порти, издигнати на няколко стъпала, внушават церемониалност при влизането в театъра.
Елипсовиден вестибюл в жанр сецесион и странични коридори водят към залата, а необятни стълби - към светлите фоайета на балконите. Решена в класическата за театрите форма на подкова, залата разполага с ложи наоколо до сцената, а заоблените овали на меките столове повтаряли извивките на балконите.
Сградата приключва с мансарден покрив и объл купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните спираловидни стълби. В плана на арх. Никола Лазаров, на избран стадий от строителството взе участие и арх. Дабко Дабков, изцяло градежът е приключен от градския проектант Желязко Богданов през 1923 година На знаменателната дата 29 октомври 1932 година, в издигнатата с любовта на един цялостен град театрална постройка, Общинската натрупа открива новия сценичен сезон с “Боряна ” от Йордан Йовков, режисура на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров.
През 1947 година варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера, а от 2010 година двата културни института са обединени в общата организационна конструкция Театрално-музикален продуцентски център Варна.
„ За да се сътвори нация, на първо време би трябвало да се сътвори спектакъл ”, постановява класикът на немската драматургия Йохан Волфганг Гьоте. „ Няма подозрение, че позорището е едно от изискванията за развиването на един народ ”, уверен е и основоположникът на българския спектакъл Добри Войников, обобщавайки с езика на своето време взаимната причинност сред националната еднаквост и изкуството.
За развиването на театралното дело, като част от националната идея и общия културен напредък при започване на предишния век в България, варненската общност има специфичен принос. Варненци освен ратуват за собствен спектакъл, а със забележителна сила и безрезервност му издигат дом – един същински храм на изкуството, който музите не престават да населяват към този момент съвсем век.
На 26 март 1912 година кметът на Варна Иван Церов, създател на “Христоматия по българска литература ”, “Аналитичен курс по доктрина на словесността ”, преводач на Островски, поставя главния камък за театралната постройка с думите: “Днес се прави огромно по значение и следствие събитие в хубавия ни град – поставя се главният камък на градския спектакъл.
Той ще бъде оня храм на театралното изкуство и душевна хубост, отдето да се възгласят на поколенията чистата човешка обич и истина. И в минути на наслада и горчивини тук всеки ще почерпи това, що му е нужно – приятност и духовна мощ... ”
Въпреки че последвалите войни забавят градежа, театралният дух не умира и през 1921 година, по предложение на кмета Димитър Кондов, общинската администрация отпуска годишна дотация за поддържането на непрекъсната театрална натрупа на Варна. За управителната служба “директор-режисьор ” е поканен именитият артист от Народния спектакъл Стоян Бъчваров, който образува трупата и дефинира репертоарната политика.
На 12 март 1921 година театърът открива първия си сезон със актуалната пиеса “Инстинктът ” от Анри Кестмекер. Спектаклите се играят в зала “Съединение ”, в този момент сцена Филиал, тогава дървена пристройка към часовниковата кула, изпълнена по общинска поръчка от арх. Сава Димитриевич, където с изключение на театрални представления се изнасят литературно-музикални вечери и концерти.
През 1927 година варненската общност възобновява концепцията за нова театрална постройка и подкрепя финансово градежа в невиждана дарителска акция, в която „ Фондовите марки за доизграждане на театъра се прибавят към всеки самун, всеки билет за кино, за градско забавление, за баня, за плаж.
За по-малко от месец се събират 1 милион лв.. И управителното тяло на Народната театрална кооперация отпуска заем от 2 милиона лв.. ” В продължение на няколко години градът съпреживява всички стадии от реализацията на плана на арх. Никола Лазаров, спечелил националния конкурс за новия спектакъл на варненци.
Завършил с държавна стипендия и отличие архитектура в Париж, надареният карловец е един от най-хубавите и най-продуктивни архитекти на своето време, създател на прелестни здания в София и страната. Архитект Никола Лазаров проектира резиденция Евксиноград (съвместно с австрийския проектант Херман Майер), негови произведения във Варна са Търговската гимназия (Икономически университет), Малкият замък (Дом Петко Бакърджиев, Радио Варна, Дом Красимир Узунов), Дом Петър Бончев (хотел " Сплендид " ), Дом Ради Русев (ул. " Братя Шкорпил " 2 ); в София – Министерството на земеделието, Централна кооперативна банка (Си Банк), в Плевен – Обществената баня (сега Галерия Светлин Русев) и така нататък
Сградата на Варненския трагичен спектакъл, характерен представител на неостиловете, впечатлява със заоблената барокова фасада, богато орнаментирана с декоративни детайли, колони, корнизи и скулптурни изображения. Входните порти, издигнати на няколко стъпала, внушават церемониалност при влизането в театъра.
Елипсовиден вестибюл в жанр сецесион и странични коридори водят към залата, а необятни стълби - към светлите фоайета на балконите. Решена в класическата за театрите форма на подкова, залата разполага с ложи наоколо до сцената, а заоблените овали на меките столове повтаряли извивките на балконите.
Сградата приключва с мансарден покрив и объл купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните спираловидни стълби. В плана на арх. Никола Лазаров, на избран стадий от строителството взе участие и арх. Дабко Дабков, изцяло градежът е приключен от градския проектант Желязко Богданов през 1923 година На знаменателната дата 29 октомври 1932 година, в издигнатата с любовта на един цялостен град театрална постройка, Общинската натрупа открива новия сценичен сезон с “Боряна ” от Йордан Йовков, режисура на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров.
През 1947 година варненският храм на изкуствата приютява и новосъздадената опера, а от 2010 година двата културни института са обединени в общата организационна конструкция Театрално-музикален продуцентски център Варна.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ