Днес, 3 януари в 07:19 българско време Земята ще премине

Днес, 3 януари в 07:19 българско време Земята ще премине през точката си на перихелий - най-близката си позиция от Слънцето на своята орбита.

Нашата планета се движи по елиптична орбита и през днешния ден ще бъде най-близо до Слънцето - на разстояние 147 099 760 км по данни на Time&Date, написа offnews.bg ..

Това значи, че на този ден Слънцето ще има максимален забележим размер. В перихелий Земята е с към 5 милиона километра по-близо до Слънцето, в сравнение с в афелий (най-далечната от Слънцето точка орбитата на Земята), когато ще е на 152 104 285 км.

Думите перихелий и афелий идват от древногръцки, където " пери " значи близо, " афо " значи надалеч, а Хелиос е богът на Слънцето. Заедно те се назовават апсиди - точките на минимум или най-голямо разстояние на небесен обект в орбита към друго астрономическо тяло.

Днес слънчевият диаметър ще наподобява малко по-голям, в сравнение с в ахелий като разликата е незабележима за човешкото око.



През 2019 година Земята минава през перихелий на 3 януари, а през афелий - на 5 юли в 01:10. През 2020-та това ще се случи на други дати - 5 януари и 4 юли надлежно.

Датите, когато Земята доближава крайните точки на орбитата си, не са закрепени заради промените в ексцентричността й. През 1246 година декемврийското слънцестоене  е било на същия ден, когато Земята е достигнала перихелия си. Оттогава датите на перихелиите и афелиите се местят с един ден на всеки 58 години. В кратковременен проект, датите могат да варират до 2 дни от една година до друга.

Математиците и астрономите са пресметнали, че през 6430 година, след 4000 години, времето на перихелия и на мартното равноденствие ще съвпаднат.

Количеството слънчева сила, достигащо Земята в перихелия, е с 6.9% повече, в сравнение с в афелия, защото дистанцията от Земята до Слънцето в афелий е с 3.4% повече. Това се дължи на закона на противоположните квадрати, съгласно който цената на дадена физическа големина в дадена точка в пространството е назад пропорционална на квадрата на дистанцията от източника на полето, което характеризира тази физическа големина.

Тъй като Южното полукълбо е наклонено към Слънцето почти по същото време, когато Земята е най-близо до Слънцето, през годината то получава малко повече слънчева сила от Северното полукълбо. Този резултат обаче е доста по-малък от смяната на общата сила, дължаща се на наклона на земната ос, и също така по-голямата част от непотребната сила се всмуква от голямото количество вода в Южното полукълбо.

Съществува заблудата, че сезоните на Земята се трансформират поради особеното разстояние на нашата планета от Слънцето. Тоест, колкото по-далече от Слънцето е Земята, толкоз е по-студено и би трябвало да е зима. Но в този момент е януари и е зима и фактът, че Земята минава през най-близката точка от своята орбита, не е обвързван със сезоните.

Причината за смяната на сезоните е наклонът на земната ос по отношение на равнината на въртенето на Земята към Слънцето. В наше време оста на планетата образува ъгъл от 66,56° с орбиталната низина.



Тъй като нашата планета в този момент е най-близо до Слънцето по своята елиптична орбита съгласно закона на Кеплер тя ще се движи по-бързо, в сравнение с след половин година.

Скоростта на Земята в перихелий е 30,27 км/сек., а в афвлий - 29,27 км/сек.

Това значи, че астрономическото лято (времето от лятното слънцестоене до есенното равноденствие) продължава по-дълго в Северното полукълбо, в сравнение с зимата с цели пет дни.