Анжел Вагенщайн-Джеки на 100 години! Един век история, приключения, драма, революции и борба за правда
Днес - 17.10.2022 година, една легенда навършва именита възраст. Писателят, сценарист, политик и бунтовник Анжел Вагенщайн стана на 100 години. Изглежда съвсем сюреалистично, че един човек може да доближи възрастта от един век. Но какво да кажем, когато този един век е кондензиран със събития и история. Джеки е живата връзка на България с нашето минало - както с положителното, по този начин и с най-злокобното и злокобно.
Той е роден в Пловдив на 17 октомври 1922 година в фамилията на сефаради - от тези, които жестоката испанска инквизиция прогонва през 15-и век в земите на Османската империя. От семейство на тенекеджии, Джеки става публицист, сценарист, бунтовник и политик. Общественик, чиято дума вдъхва почит и страхопочитание освен измежду хората с леви и прогресивни възгледи, само че даже и измежду цялото ни общество. На фамилията му се постанова да емигрира във Франция поради политически гонения в тогавашната сякаш " свободна " България.
От емигрантско дете във Франция през ремсист и член на бойна група, партизанин, който се е сражавал против фашизма, през пандизчия, който е наказан на гибел, до създател на 52 игрални, документални и анимационни филми. Носител на безчет награди, почести и оценки, измежду които " офицер на Националния медал за заслуги " на Франция, офицер на ордена за литература и изкуство, спечелил първата непозната премия за български филм ( " Тревога " ). Това е единствено дребна част от достиженията на този пъстър със смисъл стогодишен живот!
Но неповторимото при Джеки не са неговите достижения и награди. Не са даже многочислените му произведения и креативен изяви. Уникалното е неговият дух - постоянно коректив, съпротива, жив притежател на революцията. Непокорен дух, лелеещ за правдивост и независимост, поради което в годините на Втората международна война е наказан на гибел.
За нас е изключително значимо също, че Джеки е неделима част от историята на българската левица. Той е онази връзка на левите хора в България с епохата, когато левите хрумвания са заплащани с кръв, а справедливостта се е извоювала със храброст и пушка в гората. Времето, когато да си ляв не е изпразнена от наличие парламентарна изразителност, а предопределение, битка и действителна заплаха за живота.
Впрочем, битката за правдивост на Джеки не е била лимитирана единствено до епохата на монархо-фашизма и партизанското придвижване. През 80-те години той е член на Комитета за отбрана на Русе, който упорства за информация за замърсяването на въздуха, което идва от близка фабрика. Той се осмелява да се изправи против тогавашната партийна номенклатура и угодници, с цел да отбрани публичния интерес, макар че е ляв човек и антифашист, тъкмо по този начин, както десетилетия по-рано се изправя като партизанин и ремсист против фашистите в България!
Особено любопитно е, че той е един от едвам 12-те български интелектуалци, които са поканени на закуска с френския президент Франсоа Митеран по време на визитата му у нас през 1989 година. Случайност? Не, не е случайност, а самопризнание за националното значение, което има работата на Джеки.
После Вагенщайн се изправя и против новите несправедливости, които пък са подбудени от реставрацията на капитализма и буржоазната власт у нас. Избран е за народен представител във Великото национално заседание, само че се отдръпва от политиката, отдавайки се на творчеството - същинската негова пристрастеност.
Като казахме, че Джеки се бори с несправедливостите и в Царска България, и в Народната република, и в модерна България, би трябвало да отбележим, че той не е спирал да прави това и през днешния ден, когато продължава да застава на позиции против милитаризма, неонацизма и неофашизма, империализма и всяко зло. Джеки е към момента живата памет, която буди съвестта ни и ни напомня за какво в никакъв случай не би трябвало да позволяваме кафявата чума на фашизма! Онази съвест, която постоянно ще ни припомня за безчет избити в Аушвиц, Треблинка и другите лагери на гибелта, както и от шпицкомандите в България!
Известен факт е, че романите му като " Петокнижие Исааково ", " Далеч от Толедо ", " Сбогом, Шанхай " са преведени на британски, немски, френски, съветски, полски, испански, чешки, маджарски, италиански, китайски и иврит. За два от тези романи получава и интернационалните награди. Дори единствено този факт да описваше биографията му, щеше да си заслужи безконечна популярност в пантеона на българската художествено-творческа интелигенция. Но животът на Джеки е пъстър с толкоз доста неща, че едва ли бихме могли да изредим всичко, без да се изпусне нещо значимо и скъпо.
Можем единствено да пожелаем на Джеки здраве, успокоение, да ни въодушевява още дълги години и този един век персонална негова история, да бъдат образец на цялото ни общество!
Редакционен екип на
Ние се гордеем с теб Джеки!
Ти си нашата морална опора, религия, съвест и фантазии!
Ти потвърди, че когато духът е мощен, а вярата безгранична, даже биологията се преценява с това!
Бъди здрав и все подобен, какъвто те познаваме и през новия ти век!
е горделив и с това, че надали има друга медия с по-редовен ревнив четец и коректив с подобен брой години - 100/а не възраст/.
Когато навършиш 100 години с такава биография, ти нямаш към този момент възраст!
Ти си безконечен!!!
От екипа на
............
Навръх рождения ден на Анжел Вагенщайн, на 17 октомври от 18:00 ч. в Дома на киното, ще се излъчи негово послание към всички другари и ще бъде дадена думата на всички публични лица, пристигнали да го поздравят. Събитието на 17 октомври в Дома на киното е единствената опция да уважите юбилея на Джеки и да присъствате на прожекция на кино лентата „ Звезди ".
Тържественото събитие ще бъде увенчано с прожекция на кино лентата „ Звезди “ на реж. Конрад Волф, копродукция на България и Германска демократична република по сюжет на Вагенщайн. Това е единственият български филм, отличен с Голямата премия на журито в Кан и с номинация за „ Златна палма “. Според рецензията „ Звезди " без подозрение е един от най-човечните филми, третиращи еврейския въпрос и нещастието на „ дребния човек " във време на война. За страдание, тази изящна интимна драма, разгърната на смразяващия декор на Холокоста, е била неразрешена в България, тъй като визира неуместната тематика за депортираните евреи от Беломорска Тракия към лагерите на гибелта. Прожекцията на 17 октомври е единствената опция да видите този надвременен шедьовър на огромен екран в актуализирано цифровизирано копие.
Той е роден в Пловдив на 17 октомври 1922 година в фамилията на сефаради - от тези, които жестоката испанска инквизиция прогонва през 15-и век в земите на Османската империя. От семейство на тенекеджии, Джеки става публицист, сценарист, бунтовник и политик. Общественик, чиято дума вдъхва почит и страхопочитание освен измежду хората с леви и прогресивни възгледи, само че даже и измежду цялото ни общество. На фамилията му се постанова да емигрира във Франция поради политически гонения в тогавашната сякаш " свободна " България.
От емигрантско дете във Франция през ремсист и член на бойна група, партизанин, който се е сражавал против фашизма, през пандизчия, който е наказан на гибел, до създател на 52 игрални, документални и анимационни филми. Носител на безчет награди, почести и оценки, измежду които " офицер на Националния медал за заслуги " на Франция, офицер на ордена за литература и изкуство, спечелил първата непозната премия за български филм ( " Тревога " ). Това е единствено дребна част от достиженията на този пъстър със смисъл стогодишен живот!
Но неповторимото при Джеки не са неговите достижения и награди. Не са даже многочислените му произведения и креативен изяви. Уникалното е неговият дух - постоянно коректив, съпротива, жив притежател на революцията. Непокорен дух, лелеещ за правдивост и независимост, поради което в годините на Втората международна война е наказан на гибел.
За нас е изключително значимо също, че Джеки е неделима част от историята на българската левица. Той е онази връзка на левите хора в България с епохата, когато левите хрумвания са заплащани с кръв, а справедливостта се е извоювала със храброст и пушка в гората. Времето, когато да си ляв не е изпразнена от наличие парламентарна изразителност, а предопределение, битка и действителна заплаха за живота.
Впрочем, битката за правдивост на Джеки не е била лимитирана единствено до епохата на монархо-фашизма и партизанското придвижване. През 80-те години той е член на Комитета за отбрана на Русе, който упорства за информация за замърсяването на въздуха, което идва от близка фабрика. Той се осмелява да се изправи против тогавашната партийна номенклатура и угодници, с цел да отбрани публичния интерес, макар че е ляв човек и антифашист, тъкмо по този начин, както десетилетия по-рано се изправя като партизанин и ремсист против фашистите в България!
Особено любопитно е, че той е един от едвам 12-те български интелектуалци, които са поканени на закуска с френския президент Франсоа Митеран по време на визитата му у нас през 1989 година. Случайност? Не, не е случайност, а самопризнание за националното значение, което има работата на Джеки.
После Вагенщайн се изправя и против новите несправедливости, които пък са подбудени от реставрацията на капитализма и буржоазната власт у нас. Избран е за народен представител във Великото национално заседание, само че се отдръпва от политиката, отдавайки се на творчеството - същинската негова пристрастеност.
Като казахме, че Джеки се бори с несправедливостите и в Царска България, и в Народната република, и в модерна България, би трябвало да отбележим, че той не е спирал да прави това и през днешния ден, когато продължава да застава на позиции против милитаризма, неонацизма и неофашизма, империализма и всяко зло. Джеки е към момента живата памет, която буди съвестта ни и ни напомня за какво в никакъв случай не би трябвало да позволяваме кафявата чума на фашизма! Онази съвест, която постоянно ще ни припомня за безчет избити в Аушвиц, Треблинка и другите лагери на гибелта, както и от шпицкомандите в България!
Известен факт е, че романите му като " Петокнижие Исааково ", " Далеч от Толедо ", " Сбогом, Шанхай " са преведени на британски, немски, френски, съветски, полски, испански, чешки, маджарски, италиански, китайски и иврит. За два от тези романи получава и интернационалните награди. Дори единствено този факт да описваше биографията му, щеше да си заслужи безконечна популярност в пантеона на българската художествено-творческа интелигенция. Но животът на Джеки е пъстър с толкоз доста неща, че едва ли бихме могли да изредим всичко, без да се изпусне нещо значимо и скъпо.
Можем единствено да пожелаем на Джеки здраве, успокоение, да ни въодушевява още дълги години и този един век персонална негова история, да бъдат образец на цялото ни общество!
Редакционен екип на
Ние се гордеем с теб Джеки!
Ти си нашата морална опора, религия, съвест и фантазии!
Ти потвърди, че когато духът е мощен, а вярата безгранична, даже биологията се преценява с това!
Бъди здрав и все подобен, какъвто те познаваме и през новия ти век!
е горделив и с това, че надали има друга медия с по-редовен ревнив четец и коректив с подобен брой години - 100/а не възраст/.
Когато навършиш 100 години с такава биография, ти нямаш към този момент възраст!
Ти си безконечен!!!
От екипа на
............
Навръх рождения ден на Анжел Вагенщайн, на 17 октомври от 18:00 ч. в Дома на киното, ще се излъчи негово послание към всички другари и ще бъде дадена думата на всички публични лица, пристигнали да го поздравят. Събитието на 17 октомври в Дома на киното е единствената опция да уважите юбилея на Джеки и да присъствате на прожекция на кино лентата „ Звезди ".
Тържественото събитие ще бъде увенчано с прожекция на кино лентата „ Звезди “ на реж. Конрад Волф, копродукция на България и Германска демократична република по сюжет на Вагенщайн. Това е единственият български филм, отличен с Голямата премия на журито в Кан и с номинация за „ Златна палма “. Според рецензията „ Звезди " без подозрение е един от най-човечните филми, третиращи еврейския въпрос и нещастието на „ дребния човек " във време на война. За страдание, тази изящна интимна драма, разгърната на смразяващия декор на Холокоста, е била неразрешена в България, тъй като визира неуместната тематика за депортираните евреи от Беломорска Тракия към лагерите на гибелта. Прожекцията на 17 октомври е единствената опция да видите този надвременен шедьовър на огромен екран в актуализирано цифровизирано копие.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ