Бременността след рак на гърдата не само е възможна, но и безопасна
Днес, 17.06.2022 година, в Парк Хотел Витоша в София бе публично открита Деветата годишна научна конференция на Българската асоциация по здравна онкология (БАМО). Тя се организира в интервала 17 – 19 юни, като за първи път форумът се провежда в партньорство с Българското онкологично научно сдружение (БОНД) с ръководител проф. доктор Асен Дудов.
Конференцията събра на едно място над 170 представители на здравната общественост от цялата страна - онколози, хирурзи, експерти по репродуктивна медицина, акушер-гинеколози, невролози, фармацевти, патолози, физиотерапевти и клинични психолози. Основните тематики на събитието са: рак, фертилитет и бременност, качеството на живот измежду пациентите, преборили рака и българските научни достижения в областта на онкологията.
Първата сесия във форума бе открита с лекция на проф. Маттео Ламбертини, помощник и съветник по здравна онкология в Университетската болница Сан Мартино в Генуа, Италия, на тематика: „ Опции за предпазване на фертилитета и бременност след рак на гърдата “. Той уточни, че съгласно няколко научни изследвания, към 50% от новодиагностицираните с рак дами под 40 година имат терзания за опцията да забременеят и съвместимостта на лечението им с възможна бременност. Също по този начин малко над 50% от новодиагностицираните пациентки в млада възраст имат интерес за бъдеща бременност и не са завършили с проектите си за основаване на семейство. Това демонстрира значимостта на тематиката за опазване на репродуктивните функционалности и опциите за бременност при пациентите с онкологични болести във фертилна възраст.
Проф. Ламбертини сподели още, че преждевременната непълнота на яйчниците и страничните резултати от противораковата терапия върху гонадната функционалност (производството на яйцеклетки), са свързани освен с терзания за неплодородие и понижен яйчников запас, само че и с по-общите недоволства от ранната менопауза, които въздействат на качеството на живот като меланхолия, тревога, полова дисфункция и други Затова е изключително значимо лекарите да обсъдят с пациентите си в репродуктивна възраст тактиките за опазване на фертилитета и функционалността на яйчниците допустимо най-рано след слагането на диагнозата, без значение от вида и стадия на онкологичното заболяване. Опциите пред пациентите са главно в три посоки: заледяване на яйцеклетки/ембриони, криоконсервация на яйчникова тъкан и краткотрайно угнетяване на функционалността на яйчниците по време на химиотерапия, като последното не е алтернатива за опазване на фертилитета, само че спомага за понижаване на риска от ранна менопауза.
Проф. Ламбертини показа данни и за това безвредна ли е бременността след рак на гърдата и може ли бременността да увеличи вероятността от рецидив на болестта. Според тях тези терзания не са научнообосновани. През последните години редица огромни изследвания демонстрират, че бременността при пациентки с рак на гърдата след главно и адювантно лекуване е безвредна за майката. Все отново тези дами би трябвало да се следят по-внимателно като високорискови, с цел да бъде избегнат даже и минималния риск от вероятни затруднения.
Кога е допустимо зачеване след привършване на лекуването зависи от съответния случай, годините на пациентката, типа лечени и други фактори. За страдание обаче би трябвало да се има поради, че шансът за зачеване при дамите с рак на гърдата след болестта е с 60% по-нисък от този на дамите на същата възраст от общата популация. Преживелите рак на гърдата са на второ място във връзка с ниска възможност за следваща бременност след пациентите с рак на маточната шийка.
В края на своята лекция проф. Ламбертини заключи, че с цел да има действителна грижа за опазване на фертилитета при пациентите с рак, най-важното е медицински онколози да работят взаимно с репродуктивните експерти и гинеколози. Според него построяването на такава мрежа доста би подобрила грижата за младите дами с рак във връзка с опазване на репродуктивните им качества и гинекологичното здраве като цяло.
Д-р Георги Стаменов и доктор Мила Кайрякова от МБАЛ „ Надежда “ показаха точно кои са пресечните точки сред репродуктивната медицина и здравната онкология. Според тях съхраняването на репродуктивните качества е в интерес освен на пациента, само че и на онколога, защото терзанията за фертилитета са втората най-честа причина за отвод, отсрочен старт или ранно спиране на лечението.
Според двамата медицински експерти, постоянно пациентите са комплицирани и имат потребност от повече пояснения. За да имат елементарен достъп до надеждна информация, основана на научни доказателства и интернационалните експертни рекомендации, е основан порталът www.zapazi.me. В него неотдавна диагностицираните пациенти с онкологично заболяване и идно лекуване могат да научат за какво са нужни дейни дейности по опазване на репродуктивните благоприятни условия, по кое време следва да се подхващат те и по какъв начин да го създадат. Лекарите припомнят, че съхраняването на фертилитета е потвърдено безвредна процедура, която по никакъв метод няма да забави противотуморната терапия, нито пък ще утежни прогнозата на онкологичното заболяване.
Д-р Маргарита Таушанова и доктор Мохамед Алхалаби от МБАЛ „ Надежда “ показаха какви са лечебни подходи при дами с рак по време на бременност. Карциномът по време на бременност е с периодичност 1 на 1000 бременни, като най-често се срещат ракът на гърдата (16,2%), ракът на маточната шийка (13,5%) и лимфомът (12,1%). Причините за развиването на онкологични болести по време на бременност са неразбираеми, хипотетични такива са хормоналните промени, имунологичната супресия, нарасналата съдова пропускливост и нарушената васкуларизация. Меланомът, ракът на белите дробове и хематологичните болести са единствени, за които се оповестява, че метастазират в плацентата.
Медицинските експерти прибавиха, че според от типа и стадия на болестта и гестационната седмица на бременността се комбинират разнообразни тактики за лекуване (хирургично, лекарствено и радиотерапия), като се минимизират евентуалните нежелани събития за бебето. Като най-важни за положителния краен резултат двамата лекари дефинираха ранната диагностика, вярното стадиране и мултидисциплинарния метод на държание. От значително значение са и следенето на майката и плода в профилирани звена и прецизното съблюдаване на условията за допустима терапия съгласно гестационната седмица.
Д-р Мила Петрова, ръководител на УС на БАМО и началник на Клиниката по Медицинска онкология в МБАЛ „ Надежда “, и доктор Димо Манов от МБАЛ „ Надежда “ показаха два клинични случая от своята процедура, при които пациентките са били диагностицирани с рак на гърдата и лекувани с химиотерапия по време на бременността им. Ключът към триумфа съгласно двамата лекари се намира в мощния мултидисциплинарен екип с добра връзка сред медицински онколог, акушер-гинеколог, експерт по фетална медицина, кардиолог, психолог, фармацевт, мед. сестра, неонатолог и педиатър и други
Д-р Ива Гаврилова от Клиника по онкодерматология към УСБАЛ по онкология показа тематиката за онкофертилитета при пациенти с малигнен меланом. Според Globоcan заболяемостта от малигнен меланом (ММ) е с непрекъснат годишен ритъм на покачване с 3% - 5%. В България се записват по 500 нови случая годишно. Малигненият меланом е най-често асоциираната неоплазма по време на бременност - 31% от всички показали се по време на бременност новообразувания. Свързва се с физиологичната имуносупресия по време на бременност и високата настъпателност на тумора.
Д-р Гаврилова добави, че репродуктивните проекти при пациентите с малигнен меланом зависят от стадия на болестта. Ако пациентът е диагностициран в IА и IB стадии са с положителни прогнози и не би следвало да бъдат ограничавани. При пациентите в стадии IIB и IIC е рационално е да се изчака 2 година интервал без градация на болестта, преди да се възнамерява зачеване. Пациентите в III етап са високорискови за градация и подлежат на редовно адювантно лекуване с дълготрайност 1 година, като контрацепцията по време на провеждането му е наложителна. При тях е целесъобразно репродуктивно предпазване преди започване на лечението, по тази причина е безусловно наложително лекуващия онколог да ги осведоми за тази опция. Важно е да се знае, че репродуктивното предпазване у нас за пациентки с онкологични болести се поема от НЗОК, добави още тя.
Според доктор Гаврилова няма научни доказателства, че има по-голям риск за рецидив на болестта по време на бременност. Данни от изследвания демонстрират обаче, че в случай че малигненият меланом се прояви за първи път по време на бременност, е с по-лоша прогноза. Затова при бременните пациентки с меланом оперативното лекуване на първичния израстък не трябва да се отсрочва, като мултидисциплинарен екип възнамерява цялостния лечебен метод според от съответния случай.
Деветата годишна научна конференция на Българската асоциация по здравна онкология продължава събота и неделя с научна стратегия, отдадена на качеството на живот на пациентите със солидни тумори в хода на адювантно лекуване и българските научни достижения в областта на онкологията.
Конференцията събра на едно място над 170 представители на здравната общественост от цялата страна - онколози, хирурзи, експерти по репродуктивна медицина, акушер-гинеколози, невролози, фармацевти, патолози, физиотерапевти и клинични психолози. Основните тематики на събитието са: рак, фертилитет и бременност, качеството на живот измежду пациентите, преборили рака и българските научни достижения в областта на онкологията.
Първата сесия във форума бе открита с лекция на проф. Маттео Ламбертини, помощник и съветник по здравна онкология в Университетската болница Сан Мартино в Генуа, Италия, на тематика: „ Опции за предпазване на фертилитета и бременност след рак на гърдата “. Той уточни, че съгласно няколко научни изследвания, към 50% от новодиагностицираните с рак дами под 40 година имат терзания за опцията да забременеят и съвместимостта на лечението им с възможна бременност. Също по този начин малко над 50% от новодиагностицираните пациентки в млада възраст имат интерес за бъдеща бременност и не са завършили с проектите си за основаване на семейство. Това демонстрира значимостта на тематиката за опазване на репродуктивните функционалности и опциите за бременност при пациентите с онкологични болести във фертилна възраст.
Проф. Ламбертини сподели още, че преждевременната непълнота на яйчниците и страничните резултати от противораковата терапия върху гонадната функционалност (производството на яйцеклетки), са свързани освен с терзания за неплодородие и понижен яйчников запас, само че и с по-общите недоволства от ранната менопауза, които въздействат на качеството на живот като меланхолия, тревога, полова дисфункция и други Затова е изключително значимо лекарите да обсъдят с пациентите си в репродуктивна възраст тактиките за опазване на фертилитета и функционалността на яйчниците допустимо най-рано след слагането на диагнозата, без значение от вида и стадия на онкологичното заболяване. Опциите пред пациентите са главно в три посоки: заледяване на яйцеклетки/ембриони, криоконсервация на яйчникова тъкан и краткотрайно угнетяване на функционалността на яйчниците по време на химиотерапия, като последното не е алтернатива за опазване на фертилитета, само че спомага за понижаване на риска от ранна менопауза.
Проф. Ламбертини показа данни и за това безвредна ли е бременността след рак на гърдата и може ли бременността да увеличи вероятността от рецидив на болестта. Според тях тези терзания не са научнообосновани. През последните години редица огромни изследвания демонстрират, че бременността при пациентки с рак на гърдата след главно и адювантно лекуване е безвредна за майката. Все отново тези дами би трябвало да се следят по-внимателно като високорискови, с цел да бъде избегнат даже и минималния риск от вероятни затруднения.
Кога е допустимо зачеване след привършване на лекуването зависи от съответния случай, годините на пациентката, типа лечени и други фактори. За страдание обаче би трябвало да се има поради, че шансът за зачеване при дамите с рак на гърдата след болестта е с 60% по-нисък от този на дамите на същата възраст от общата популация. Преживелите рак на гърдата са на второ място във връзка с ниска възможност за следваща бременност след пациентите с рак на маточната шийка.
В края на своята лекция проф. Ламбертини заключи, че с цел да има действителна грижа за опазване на фертилитета при пациентите с рак, най-важното е медицински онколози да работят взаимно с репродуктивните експерти и гинеколози. Според него построяването на такава мрежа доста би подобрила грижата за младите дами с рак във връзка с опазване на репродуктивните им качества и гинекологичното здраве като цяло.
Д-р Георги Стаменов и доктор Мила Кайрякова от МБАЛ „ Надежда “ показаха точно кои са пресечните точки сред репродуктивната медицина и здравната онкология. Според тях съхраняването на репродуктивните качества е в интерес освен на пациента, само че и на онколога, защото терзанията за фертилитета са втората най-честа причина за отвод, отсрочен старт или ранно спиране на лечението.
Според двамата медицински експерти, постоянно пациентите са комплицирани и имат потребност от повече пояснения. За да имат елементарен достъп до надеждна информация, основана на научни доказателства и интернационалните експертни рекомендации, е основан порталът www.zapazi.me. В него неотдавна диагностицираните пациенти с онкологично заболяване и идно лекуване могат да научат за какво са нужни дейни дейности по опазване на репродуктивните благоприятни условия, по кое време следва да се подхващат те и по какъв начин да го създадат. Лекарите припомнят, че съхраняването на фертилитета е потвърдено безвредна процедура, която по никакъв метод няма да забави противотуморната терапия, нито пък ще утежни прогнозата на онкологичното заболяване.
Д-р Маргарита Таушанова и доктор Мохамед Алхалаби от МБАЛ „ Надежда “ показаха какви са лечебни подходи при дами с рак по време на бременност. Карциномът по време на бременност е с периодичност 1 на 1000 бременни, като най-често се срещат ракът на гърдата (16,2%), ракът на маточната шийка (13,5%) и лимфомът (12,1%). Причините за развиването на онкологични болести по време на бременност са неразбираеми, хипотетични такива са хормоналните промени, имунологичната супресия, нарасналата съдова пропускливост и нарушената васкуларизация. Меланомът, ракът на белите дробове и хематологичните болести са единствени, за които се оповестява, че метастазират в плацентата.
Медицинските експерти прибавиха, че според от типа и стадия на болестта и гестационната седмица на бременността се комбинират разнообразни тактики за лекуване (хирургично, лекарствено и радиотерапия), като се минимизират евентуалните нежелани събития за бебето. Като най-важни за положителния краен резултат двамата лекари дефинираха ранната диагностика, вярното стадиране и мултидисциплинарния метод на държание. От значително значение са и следенето на майката и плода в профилирани звена и прецизното съблюдаване на условията за допустима терапия съгласно гестационната седмица.
Д-р Мила Петрова, ръководител на УС на БАМО и началник на Клиниката по Медицинска онкология в МБАЛ „ Надежда “, и доктор Димо Манов от МБАЛ „ Надежда “ показаха два клинични случая от своята процедура, при които пациентките са били диагностицирани с рак на гърдата и лекувани с химиотерапия по време на бременността им. Ключът към триумфа съгласно двамата лекари се намира в мощния мултидисциплинарен екип с добра връзка сред медицински онколог, акушер-гинеколог, експерт по фетална медицина, кардиолог, психолог, фармацевт, мед. сестра, неонатолог и педиатър и други
Д-р Ива Гаврилова от Клиника по онкодерматология към УСБАЛ по онкология показа тематиката за онкофертилитета при пациенти с малигнен меланом. Според Globоcan заболяемостта от малигнен меланом (ММ) е с непрекъснат годишен ритъм на покачване с 3% - 5%. В България се записват по 500 нови случая годишно. Малигненият меланом е най-често асоциираната неоплазма по време на бременност - 31% от всички показали се по време на бременност новообразувания. Свързва се с физиологичната имуносупресия по време на бременност и високата настъпателност на тумора.
Д-р Гаврилова добави, че репродуктивните проекти при пациентите с малигнен меланом зависят от стадия на болестта. Ако пациентът е диагностициран в IА и IB стадии са с положителни прогнози и не би следвало да бъдат ограничавани. При пациентите в стадии IIB и IIC е рационално е да се изчака 2 година интервал без градация на болестта, преди да се възнамерява зачеване. Пациентите в III етап са високорискови за градация и подлежат на редовно адювантно лекуване с дълготрайност 1 година, като контрацепцията по време на провеждането му е наложителна. При тях е целесъобразно репродуктивно предпазване преди започване на лечението, по тази причина е безусловно наложително лекуващия онколог да ги осведоми за тази опция. Важно е да се знае, че репродуктивното предпазване у нас за пациентки с онкологични болести се поема от НЗОК, добави още тя.
Според доктор Гаврилова няма научни доказателства, че има по-голям риск за рецидив на болестта по време на бременност. Данни от изследвания демонстрират обаче, че в случай че малигненият меланом се прояви за първи път по време на бременност, е с по-лоша прогноза. Затова при бременните пациентки с меланом оперативното лекуване на първичния израстък не трябва да се отсрочва, като мултидисциплинарен екип възнамерява цялостния лечебен метод според от съответния случай.
Деветата годишна научна конференция на Българската асоциация по здравна онкология продължава събота и неделя с научна стратегия, отдадена на качеството на живот на пациентите със солидни тумори в хода на адювантно лекуване и българските научни достижения в областта на онкологията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ