Дмитрий Глуховски, писател: Путин се страхува от средната класа
Дмитрий Глуховски прави пробива си в литературата едвам на 26-годишна възраст, когато разгласява антиутопичния си разказ " Москва 2033 ". В идващите години под негово име излизат още " Здрач ", " Метро 2034 ", " Бъдеще " и финала на трилогията " Метро 2035 ". Глуховски е приключил интернационална публицистика в Израел и е работил за медии като " Радио России ", " Дойче Веле ", " Евронюз " и " Russia Today ".
Въпреки че е прочут като създател на фантастика, в последния си разказ " Текст " Глуховски се обръща към сегашното. В него създателят показва своето виждане за живота в модерна Русия. Глуховски гостува в България предходната седмица като участник във фестивала " Варналит ". " Дневник " беседва с него за Русия, Путин, медиите и въздействието на интернет и обществените мрежи върху актуалния човек.
В едно свое изявление казвате, че през днешния ден живеем освен в света на пост-истината, само че и в света на пост-етиката. Как бихте дефинирали пост-етиката?
- Днес концепциите за " положително " и " зло " са изцяло девалвирали. В същото време напълно сме изгубили доверие в медиите и се съмняваме, че каквото и да бъде казано там, може да е правилно. А с помощта на Тръмп и всички останали популисти, които са на властови позиции, в това число в Източна Европа, хората не са сигурни дали истината въобще може да съществува. Това е световна наклонност, само че аз мога да приказвам най-много за Русия. Хората на власт там не са морални. Те се пробват да покажат на хората, че въобще няма положително и зло и даже си вършат смешки с концепцията за положителното. Те са корумпирани, само че споделят, че светът е подобен и Западът не може да ги съди, тъй като и той е подкупен. Притежават парцели и средства, които не биха могли да имат законно. Замесени са в убийства като това на Скрипал. Путин има 200 милиарда $ в офшорни сметки. И всички тези закононарушения остават ненаказани.
По този метод хората се учат, че да си аморален е новият морал. Точно както споделя Достоевски. Когато няма Бог, всичко е позволено. А те имат даже и Бог, тъй като по времето на социализма съветската православна черква е била под контрола на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Днес тя е близка до Путин. Според слуховете съветският патриарх е имал връзки с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - най-вероятно е бил сътрудник. Това е светът, в който живеем. Популистите връщат хората във времето преди Втората международна война, когато фашизмът е бил законен. Когато пропагандата е употребила другите, другите, с цел да сплоти съответните народи, насочвайки гнева им към общия зложелател. Няколко десетилетия по-късно всички тези уроци са забравени.
Казахте, че през днешния ден хората са изгубили доверие в медиите. Допринасят ли за това интернет и обществените мрежи?
Корицата на " Текст "
- Днес всеки може да бъде оповестен. За да бъдеш чут през 80-те години, е трябвало да пишеш във вестник. Трябвало е да преминеш през филтър. Сега просто е належащо да имаш интернет. Дори не е нужно да знаеш писмеността, тъй като " Ютюб " е по-ефективен метод да достигнеш до хората. Здравословно е, когато медиите пресяват информацията и в това време се пробват да бъдат справедливи, а задачата им е да управляват страната и да служат на обществото. Въпреки че това до известна степен е цензура. Но през днешния ден има медии, които намерено декларират, че са пристрастни и пазят, да кажем, извънредно дясното. Те признават, че не служат на обществото, а имат политическо мнение. За мен това е резултат от упадъка на етиката. Днес всеки може да се изкаже посредством обществените мрежи или като влогър. Но политическата просвета понижава. Когато филтър липсва, каквото и да е известието, колкото и подмолно и необразовано да е, то се популяризира бързо и никой не може да го спре. Освен в случай че то не изобразява или подклажда към принуждение.
Най-притеснителната наклонност е, че политиците са заинтригувани да поддържат хората глупави. Затова целеустремено опростяват картинката пред тях. И ги манипулират посредством страстите им, тъй като по този начин е най-лесно. В същото време през днешния ден освен политиците или медиите приказват на тълпата, само че и самата навалица не стопира да приказва пред тълпата. Това е безредно и непредвидимо. Част от казуса е, че демокрацията е станала прекомерно демократична. Във времената, в които хората могат освен да гласоподават, само че и да въздействат на всички други хора, образованието се трансформира в главен приоритет. Рискуваме да се върнем в 30-те години на предишния век и национализма в Германия. Отговорът е в ново Просвещение. Хората би трябвало да бъдат имунизирани против политическите операции, да научат основите на политическата просвета, да схванат кой ги ръководи и за какво. Чии финансови ползи пазят другите партии.
По какъв метод през днешния ден Русия построява своя облик пред света?
- Основната концепция на властта в Русия е да се защищити от външни въздействия, тъй като Путин се опасява от него. Той сътвори група от хора, които освен ръководят страната, само че и финансово я имат. Отхлаби ли се хватката, те могат да изгубят всичко. Затова вместо да се изолира от Запада, Русия основава проблеми в прилежащите страни и в Запада. Така занимава тези страни с техните лични проблеми, с цел да те нямат време да се занимават с Русия. Е, аз не мисля, че те желаеха действително Тръмп да завоюва в Съединени американски щати. Те просто желаеха да основат безпорядък в Америка, тъй че тя да няма време да се меси в политиката на Русия.
Но за разлика от времето на социализма, през днешния ден Русия няма прелъстителен облик, който да предложи. Тогава бяхме тоталитарна страна - потискахме свободатана жителите си, завоювахме прилежащи страни. Но претекстът беше, че вършим всичко това, с цел да създадем по-справедлив свят. Днес Русия няма какво да предложи. Тя е просто корумпирана капиталистическа страна, в която приятелите на Путин имат всичко, а хората живеят зле. Единственото, което е останало отпреди, е антиамериканизмът. За хората Путин е индивидът, който не стопира да демонстрира междинен пръст на Съединени американски щати. Но Русия няма пари и действително въздействие. Кой поддържа Русия в Крим? Никарагуа?
По какъв метод реагират на всичко това елементарните хора в Русия?
- Както елементарните хора на всички места, те са лесни за манипулиране от пропагандата. Ако притежаваш всички медии, малките екрани, множеството от интернет, можеш да накараш хората да мислят каквото ти поискаш. Особено в случай че се върнеш към старите клишета: Америка желае да завладее света, да ни отслаби, да ни разедини. Това работи безотказно. Но в този момент нещата до някаква степен се трансформират, откакто предходната година Путин направи пенсионна промяна и повиши възрастта за пенсиониране с 5 години. За да се пенсионираш, би трябвало да станеш на 70 години. Това значи, че множеството хора даже няма да доживеят до пенсионна възраст. А даже да съумеят, никой не може да живее с пенсията си, която е 100-200 $. Така единствено животът ти се усъвършенства с една концепция.
Путин направи това доста цинично. Каза просто: " Това е ситуацията. Оправяйте се! " Хората се разочароваха и започнаха да виждат обществените и икономическите проблеми, пред които се изправят в Русия. Защото от 2014 година, когато Русия анексира Крим под предлог, че се бори с фашисти, до момента пропагандата занимаваше феновете с вътрешната политика и рецесията на Украйна. Хората би трябвало да дискутират нещо. И вместо да приказват за ситуацията в Русия, те говореха за проблемите на Украйна.
При тази операция доста добре проработи култът, който имат руснаците към успеха в края на Втората международна война. Беше елементарно да бъдат уверени, че украинските нацисти са протегнали ръка на Крим. Може да звучи изцяло неуместно, само че е по този начин. Направиха се доста подправени документални филми и фотоколажи. Но пет години по-късно руснаците от ден на ден реагират с отчаяние и експанзия на опитите от страна на съветските медии да ги занимават с Украйна и Америка. И си мисля, че към този момент не имат вяра в това.
Действието в романа " Текст " се развива в сегашното. До каква степен актуалният свят може да бъде забелязан като антиутопия?
- Днешният живот не е тъкмо антиутопия. Антиутопичните романи се занимават с притеснителните трендове, които могат да доведат до злополука. Да ги локализират и да ги проектират в бъдещето, с цел да се види до каква степен биха ни довели. Аз имам няколко антиутопични творби - поредицата " Метро ", романът " Бъдеще ". В " Текст " желаех да удостоверявам днешното положение на съветското общество. Да направя нещо като фотография с " Полароид ", не, може би по-точно е да се каже с " Айфон ". С музиката, която се слуша. С рекламите, които дават по малкия екран. С диалозите, които се водят.
Дмитрий Глуховски
Най-големият проблем в Русия през днешния ден е, че живеем в кастова система. Имаме две касти: хората, които работят за системата - политици, полиция, земевладелци, прокуратура, специфични служби, агитация. Втората прослойка са всички останали. Права имат единствено тези, които са от първата прослойка. Другите, и то освен елементарните хора, а и предприемачите, които не са покрай страната, нямат такива. Тъй като няма самостоятелна правосъдна система, няма нищо по-лесно от това да ти вземат бизнеса, в случай че пожелаят в това. За това се употребяват полицията, специфичните служби, прокуратурата. Изпращат индивида в пандиза и когато той излезе оттова, бизнесът му към този момент е лишен. Държавата е като една огромна корпорация, която има разнообразни отдели: черква, преса, парламент, изпълнителна власт... Това разказвам в " Текст ".
Главният воин в " Текст " заживява непознат живот в онлайн пространството посредством профил на мъртъв човек. Не живеят ли хората през днешния ден с две лица - едно в действителния живот и друго в обществените мрежи?
- Хората не са щастливи с това, което са. Те желаят да са някой различен. Профилите им в обществените мрежи са тяхната усъвършенствана версия. Те са обликът, който искаш да проектираш пред другите. Затова и нормално претендираш, че имаш по-интересен метод на живот, в сравнение с в реалност. Но хората постоянно са се престрували. Не мисля, че обществените мрежи могат да трансформират природата ни. Инстинктите ни са първоначални, а това са по-скоро нови принадлежности, с които те могат да бъдат задоволени по-добре. Имаш потребност някой да те утвърждава и посредством обществените мрежи крадеш утвърждение. Но това да се покажеш подобен, какъвто не си, постоянно е съществувало. Хората са си купували безценен костюм с последната заплата. Вземали са заем от банката, с цел да си купят кола, която не могат да си разрешат. За годините, откогато обществените мрежи съществуват, те не са ни трансформирали, ние просто сме се пристрастили към тях. Това е всичко.
Въпреки че като помислиш за миг за смарт телефона - посредством него можеш да знаеш всичко, което човечеството в миналото е знаело. Да споделяш с всеки, в която и точка на земното кълбо да се намираш. Това по някакъв метод ни прави свръхчовеци. Неслучайно искаш непрекъснато да държиш смарт телефона в ръката си или покрай себе си. Все отново той е врата към целия свят. Но и това не ни е трансформирало изключително. Мисля, че по този начин ще е и с безсмъртието. Ще свикнем с него на момента.
Представете си, че стартирате да пишете разказ със заглавие " Русия 2029 ". За какво ще става дума в него?
- Непредвидимо е, тъй като има толкоз доста вероятни сюжети. Всичко зависи от Путин, тъй като сега страната е центрирана към него. Не е ясно какво ще последва, в случай че той изчезне. Ако стопанската система се усъвършенства, може да има приемственост и идващият водач да е сходен. Това ръководство е ефикасно за Русия. Дискриминира елементарните хора, само че страната е управляема и елитите са подчинени на центъра. Държавата е контролируема. Демократичните сили могат да дойдат на власт само при стопански колапс. В случай че сегашната империалистическа носталгия и псевдосоциалистически политики доведат до подобен колапс, може да се стигне до " нежна гражданска война " и реформиране на властта.
Нека си спомним за Медведев - като представител на едно друго потомство той се опитваше да модернизира страната по по-мек метод. Така че е допустима и еволюция, при която наследниците на Путин да са по-ориентирани към Запад. Но в действителност икономическата политика на Путин е доста демократична, колкото и следена да е страната. Той комбинира престъпните способи на ръководство с краен популизъм. Това е ефикасен модел, който обаче пречи на развиването на страната, тъй като потиска самодейността на елементарните хора. Пречи им да станат междинна класа, тъй като това е, от което Путин се опасява. За него е значимо руснаците да разчитат за всичко на страната.
Така че не може да се каже какво ще последва. Но въпреки всичко мисля, че през 2029 година Русия към момента ще съществува.
Въпреки че е прочут като създател на фантастика, в последния си разказ " Текст " Глуховски се обръща към сегашното. В него създателят показва своето виждане за живота в модерна Русия. Глуховски гостува в България предходната седмица като участник във фестивала " Варналит ". " Дневник " беседва с него за Русия, Путин, медиите и въздействието на интернет и обществените мрежи върху актуалния човек.
В едно свое изявление казвате, че през днешния ден живеем освен в света на пост-истината, само че и в света на пост-етиката. Как бихте дефинирали пост-етиката?
- Днес концепциите за " положително " и " зло " са изцяло девалвирали. В същото време напълно сме изгубили доверие в медиите и се съмняваме, че каквото и да бъде казано там, може да е правилно. А с помощта на Тръмп и всички останали популисти, които са на властови позиции, в това число в Източна Европа, хората не са сигурни дали истината въобще може да съществува. Това е световна наклонност, само че аз мога да приказвам най-много за Русия. Хората на власт там не са морални. Те се пробват да покажат на хората, че въобще няма положително и зло и даже си вършат смешки с концепцията за положителното. Те са корумпирани, само че споделят, че светът е подобен и Западът не може да ги съди, тъй като и той е подкупен. Притежават парцели и средства, които не биха могли да имат законно. Замесени са в убийства като това на Скрипал. Путин има 200 милиарда $ в офшорни сметки. И всички тези закононарушения остават ненаказани.
По този метод хората се учат, че да си аморален е новият морал. Точно както споделя Достоевски. Когато няма Бог, всичко е позволено. А те имат даже и Бог, тъй като по времето на социализма съветската православна черква е била под контрола на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Днес тя е близка до Путин. Според слуховете съветският патриарх е имал връзки с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - най-вероятно е бил сътрудник. Това е светът, в който живеем. Популистите връщат хората във времето преди Втората международна война, когато фашизмът е бил законен. Когато пропагандата е употребила другите, другите, с цел да сплоти съответните народи, насочвайки гнева им към общия зложелател. Няколко десетилетия по-късно всички тези уроци са забравени.
Казахте, че през днешния ден хората са изгубили доверие в медиите. Допринасят ли за това интернет и обществените мрежи?
Корицата на " Текст "
- Днес всеки може да бъде оповестен. За да бъдеш чут през 80-те години, е трябвало да пишеш във вестник. Трябвало е да преминеш през филтър. Сега просто е належащо да имаш интернет. Дори не е нужно да знаеш писмеността, тъй като " Ютюб " е по-ефективен метод да достигнеш до хората. Здравословно е, когато медиите пресяват информацията и в това време се пробват да бъдат справедливи, а задачата им е да управляват страната и да служат на обществото. Въпреки че това до известна степен е цензура. Но през днешния ден има медии, които намерено декларират, че са пристрастни и пазят, да кажем, извънредно дясното. Те признават, че не служат на обществото, а имат политическо мнение. За мен това е резултат от упадъка на етиката. Днес всеки може да се изкаже посредством обществените мрежи или като влогър. Но политическата просвета понижава. Когато филтър липсва, каквото и да е известието, колкото и подмолно и необразовано да е, то се популяризира бързо и никой не може да го спре. Освен в случай че то не изобразява или подклажда към принуждение.
Най-притеснителната наклонност е, че политиците са заинтригувани да поддържат хората глупави. Затова целеустремено опростяват картинката пред тях. И ги манипулират посредством страстите им, тъй като по този начин е най-лесно. В същото време през днешния ден освен политиците или медиите приказват на тълпата, само че и самата навалица не стопира да приказва пред тълпата. Това е безредно и непредвидимо. Част от казуса е, че демокрацията е станала прекомерно демократична. Във времената, в които хората могат освен да гласоподават, само че и да въздействат на всички други хора, образованието се трансформира в главен приоритет. Рискуваме да се върнем в 30-те години на предишния век и национализма в Германия. Отговорът е в ново Просвещение. Хората би трябвало да бъдат имунизирани против политическите операции, да научат основите на политическата просвета, да схванат кой ги ръководи и за какво. Чии финансови ползи пазят другите партии.
По какъв метод през днешния ден Русия построява своя облик пред света?
- Основната концепция на властта в Русия е да се защищити от външни въздействия, тъй като Путин се опасява от него. Той сътвори група от хора, които освен ръководят страната, само че и финансово я имат. Отхлаби ли се хватката, те могат да изгубят всичко. Затова вместо да се изолира от Запада, Русия основава проблеми в прилежащите страни и в Запада. Така занимава тези страни с техните лични проблеми, с цел да те нямат време да се занимават с Русия. Е, аз не мисля, че те желаеха действително Тръмп да завоюва в Съединени американски щати. Те просто желаеха да основат безпорядък в Америка, тъй че тя да няма време да се меси в политиката на Русия.
Но за разлика от времето на социализма, през днешния ден Русия няма прелъстителен облик, който да предложи. Тогава бяхме тоталитарна страна - потискахме свободатана жителите си, завоювахме прилежащи страни. Но претекстът беше, че вършим всичко това, с цел да създадем по-справедлив свят. Днес Русия няма какво да предложи. Тя е просто корумпирана капиталистическа страна, в която приятелите на Путин имат всичко, а хората живеят зле. Единственото, което е останало отпреди, е антиамериканизмът. За хората Путин е индивидът, който не стопира да демонстрира междинен пръст на Съединени американски щати. Но Русия няма пари и действително въздействие. Кой поддържа Русия в Крим? Никарагуа?
По какъв метод реагират на всичко това елементарните хора в Русия?
- Както елементарните хора на всички места, те са лесни за манипулиране от пропагандата. Ако притежаваш всички медии, малките екрани, множеството от интернет, можеш да накараш хората да мислят каквото ти поискаш. Особено в случай че се върнеш към старите клишета: Америка желае да завладее света, да ни отслаби, да ни разедини. Това работи безотказно. Но в този момент нещата до някаква степен се трансформират, откакто предходната година Путин направи пенсионна промяна и повиши възрастта за пенсиониране с 5 години. За да се пенсионираш, би трябвало да станеш на 70 години. Това значи, че множеството хора даже няма да доживеят до пенсионна възраст. А даже да съумеят, никой не може да живее с пенсията си, която е 100-200 $. Така единствено животът ти се усъвършенства с една концепция.
Путин направи това доста цинично. Каза просто: " Това е ситуацията. Оправяйте се! " Хората се разочароваха и започнаха да виждат обществените и икономическите проблеми, пред които се изправят в Русия. Защото от 2014 година, когато Русия анексира Крим под предлог, че се бори с фашисти, до момента пропагандата занимаваше феновете с вътрешната политика и рецесията на Украйна. Хората би трябвало да дискутират нещо. И вместо да приказват за ситуацията в Русия, те говореха за проблемите на Украйна.
При тази операция доста добре проработи култът, който имат руснаците към успеха в края на Втората международна война. Беше елементарно да бъдат уверени, че украинските нацисти са протегнали ръка на Крим. Може да звучи изцяло неуместно, само че е по този начин. Направиха се доста подправени документални филми и фотоколажи. Но пет години по-късно руснаците от ден на ден реагират с отчаяние и експанзия на опитите от страна на съветските медии да ги занимават с Украйна и Америка. И си мисля, че към този момент не имат вяра в това.
Действието в романа " Текст " се развива в сегашното. До каква степен актуалният свят може да бъде забелязан като антиутопия?
- Днешният живот не е тъкмо антиутопия. Антиутопичните романи се занимават с притеснителните трендове, които могат да доведат до злополука. Да ги локализират и да ги проектират в бъдещето, с цел да се види до каква степен биха ни довели. Аз имам няколко антиутопични творби - поредицата " Метро ", романът " Бъдеще ". В " Текст " желаех да удостоверявам днешното положение на съветското общество. Да направя нещо като фотография с " Полароид ", не, може би по-точно е да се каже с " Айфон ". С музиката, която се слуша. С рекламите, които дават по малкия екран. С диалозите, които се водят.
Дмитрий Глуховски
Най-големият проблем в Русия през днешния ден е, че живеем в кастова система. Имаме две касти: хората, които работят за системата - политици, полиция, земевладелци, прокуратура, специфични служби, агитация. Втората прослойка са всички останали. Права имат единствено тези, които са от първата прослойка. Другите, и то освен елементарните хора, а и предприемачите, които не са покрай страната, нямат такива. Тъй като няма самостоятелна правосъдна система, няма нищо по-лесно от това да ти вземат бизнеса, в случай че пожелаят в това. За това се употребяват полицията, специфичните служби, прокуратурата. Изпращат индивида в пандиза и когато той излезе оттова, бизнесът му към този момент е лишен. Държавата е като една огромна корпорация, която има разнообразни отдели: черква, преса, парламент, изпълнителна власт... Това разказвам в " Текст ".
Главният воин в " Текст " заживява непознат живот в онлайн пространството посредством профил на мъртъв човек. Не живеят ли хората през днешния ден с две лица - едно в действителния живот и друго в обществените мрежи?
- Хората не са щастливи с това, което са. Те желаят да са някой различен. Профилите им в обществените мрежи са тяхната усъвършенствана версия. Те са обликът, който искаш да проектираш пред другите. Затова и нормално претендираш, че имаш по-интересен метод на живот, в сравнение с в реалност. Но хората постоянно са се престрували. Не мисля, че обществените мрежи могат да трансформират природата ни. Инстинктите ни са първоначални, а това са по-скоро нови принадлежности, с които те могат да бъдат задоволени по-добре. Имаш потребност някой да те утвърждава и посредством обществените мрежи крадеш утвърждение. Но това да се покажеш подобен, какъвто не си, постоянно е съществувало. Хората са си купували безценен костюм с последната заплата. Вземали са заем от банката, с цел да си купят кола, която не могат да си разрешат. За годините, откогато обществените мрежи съществуват, те не са ни трансформирали, ние просто сме се пристрастили към тях. Това е всичко.
Въпреки че като помислиш за миг за смарт телефона - посредством него можеш да знаеш всичко, което човечеството в миналото е знаело. Да споделяш с всеки, в която и точка на земното кълбо да се намираш. Това по някакъв метод ни прави свръхчовеци. Неслучайно искаш непрекъснато да държиш смарт телефона в ръката си или покрай себе си. Все отново той е врата към целия свят. Но и това не ни е трансформирало изключително. Мисля, че по този начин ще е и с безсмъртието. Ще свикнем с него на момента.
Представете си, че стартирате да пишете разказ със заглавие " Русия 2029 ". За какво ще става дума в него?
- Непредвидимо е, тъй като има толкоз доста вероятни сюжети. Всичко зависи от Путин, тъй като сега страната е центрирана към него. Не е ясно какво ще последва, в случай че той изчезне. Ако стопанската система се усъвършенства, може да има приемственост и идващият водач да е сходен. Това ръководство е ефикасно за Русия. Дискриминира елементарните хора, само че страната е управляема и елитите са подчинени на центъра. Държавата е контролируема. Демократичните сили могат да дойдат на власт само при стопански колапс. В случай че сегашната империалистическа носталгия и псевдосоциалистически политики доведат до подобен колапс, може да се стигне до " нежна гражданска война " и реформиране на властта.
Нека си спомним за Медведев - като представител на едно друго потомство той се опитваше да модернизира страната по по-мек метод. Така че е допустима и еволюция, при която наследниците на Путин да са по-ориентирани към Запад. Но в действителност икономическата политика на Путин е доста демократична, колкото и следена да е страната. Той комбинира престъпните способи на ръководство с краен популизъм. Това е ефикасен модел, който обаче пречи на развиването на страната, тъй като потиска самодейността на елементарните хора. Пречи им да станат междинна класа, тъй като това е, от което Путин се опасява. За него е значимо руснаците да разчитат за всичко на страната.
Така че не може да се каже какво ще последва. Но въпреки всичко мисля, че през 2029 година Русия към момента ще съществува.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ