Хората, които превръщат отпадъците от сметищата в произведения на изкуството
Джоузеф Аууа-Дарко седи на табуретка на едно от най-големите сметища за електронни боклуци в света, наблюдавайки полистирола и изолационните кабели, които горят върху почернялата земя.
" Това е оцеляване и антиутопия ", споделя 21-годишният британец, роден в Гана, оглеждайки сметището към него, до момента в който гъстият и зноен дим се носи във въздуха.
Аууа-Дарко и приятелите му от университета имат амбициозни проекти за сметището Агбогблоши в столицата на Гана, Акра, споделя AFP.
В началото на 2017 година те основават организацията с нестопанска цел Agbogblo.Shine, която предизвиква хората, работещи на сметищата, да трансфорат отпадъците в мебели от висок клас.
Работниците в депата нормално са изложени на нездравословни газове, които се отделят при изгарянето на остарели и нежелани уреди като мобилни телефони, компютри, тв приемници и пластмаси, докарани в Гана от цялостен свят.
След изгарянето те събират и препродават медта и други метали от тези останки от модерната потребителска просвета.
Сметището и депото за скрап и вторични първични материали са тъкмо до мощно нечистата река Одав в бедняшко гето, където живеят към 40 000 души.
Според данни на Организация на обединените нации събирането на материали за преработване обезпечава приходи за над 64 млн. души в развиващия се свят.
Смята се, че Гана има най-голямата неофициална промишленост за преработване в Африка и внася към 40 000 тона електронни боклуци годишно. Общият размер на отпадъците е 7 пъти по-тежък от Голямата пирамида в Гиза.
" Ние страдаме тук "
Когато Аууа-Дарко за пръв път вижда купчините платки, проводници и пластмаси в Агбогблоши, той взема решение да употребява артистичния си гений като мощ за смяна.
Така той основава плана Agbogblo.Shine със Синтия Мухоня, състудентка от Университета Ашеси, който се намира на към час път с кола от столицата Акра.
Те преработват електронните боклуци, трансформирайки ги в мебели и оферират образование на младите мъже, работещи в сметищата, с цел да основат частите.
Студентите населяват два свята - привилегирования живот в обилния кампус на частен университет, ситуиран в гориста околност, и суровата житейска действителност на някои от най-бедните хора в Гана.
Мохамед Абдул Рахим, който управлява към 20 млади мъже, работи в Агбогблоши от 2008 година насам. 25-годишният мъж кара 12-часови работни смени, 6 дни седмично. Един служащ изкарва едвам към 20 седи (4.5 долара) приблизително дневно.
Източник:
Абдул Рахим знае, че работата е нездравословна за здравето му, само че не вижда различен вид. Въпреки това той е оптимист, че самодейността на младите студенти ще помогне.
" Страдаме, тъй като тук е горещо и задимено, това ни тревожи. Ако си намерим добра работа, ще се хванем на нея и ще оставим това ", споделя той.
Токсичните изпарения изгарят белите му дробове, до момента в който бедрата и кръста му се огъват под тежестта на предметите, които носи за изгаряне. С парите, които печели, устоя майка си, брачната половинка си и трите си деца.
Мястото, на което работи, е черно, кално и покрито с найлонови торбички, кабели, бутилки и скъсани обувки, както и с разрушени тв приемници и компютърни монитори.
Работниците употребяват пластмаси и полистирол като гориво, с цел да разтопят съставените елементи и да извлекат медта.
Старинен часовник
Аууа-Дарко признава, че хората от Агбогблоши " се стремят най-много към това, което всички желаеме - по-добър живот ". " За страдание страничните резултати или вторичния артикул от това са нездравословни за здравето им ", споделя той.
Студентът се надява, че самодейността му освен ще усъвършенства живота им, само че и ще е в интерес на планетата, защото отпадъците от депото получават нов живот.
Първата му творба е древен стенен часовник, изработен от поцинкован мост на автомобил, алуминий и част от изхвърлен остарял часовник.
Два първокласни хотела в Акра се състезават за покупката на необичайния часовник. Този интерес стимулира младият студент да сътвори още такива и да разшири работата си.
Аууа-Дарко има упоритостта в бъдеще да наеме 100 души от Агбогблоши, които да изоставят мъчителната си и нездравословна работа, с цел да вършат мебели. Той желае да изложи творбите си в огромни галерии по целия свят и да ги продава на аукционни къщи.
Това би било нещо изцяло друго за човек като Мохамед Софо, слабоват 26-годишен ганаец с дребни татуировки в по лицето. Софо желае да имат живот, в който не му се постанова да изгаря боклуци, с цел да оцелява.
" Някои хора ни мислят за неприятни, тъй като считат, че сме луди. Ако получим пари, никой няма да ни гледа по този метод. Ще пристигна ден, когато никой няма да работи тук ", споделя той.
" Това е оцеляване и антиутопия ", споделя 21-годишният британец, роден в Гана, оглеждайки сметището към него, до момента в който гъстият и зноен дим се носи във въздуха.
Аууа-Дарко и приятелите му от университета имат амбициозни проекти за сметището Агбогблоши в столицата на Гана, Акра, споделя AFP.
В началото на 2017 година те основават организацията с нестопанска цел Agbogblo.Shine, която предизвиква хората, работещи на сметищата, да трансфорат отпадъците в мебели от висок клас.
Работниците в депата нормално са изложени на нездравословни газове, които се отделят при изгарянето на остарели и нежелани уреди като мобилни телефони, компютри, тв приемници и пластмаси, докарани в Гана от цялостен свят.
След изгарянето те събират и препродават медта и други метали от тези останки от модерната потребителска просвета.
Сметището и депото за скрап и вторични първични материали са тъкмо до мощно нечистата река Одав в бедняшко гето, където живеят към 40 000 души.
Според данни на Организация на обединените нации събирането на материали за преработване обезпечава приходи за над 64 млн. души в развиващия се свят.
Смята се, че Гана има най-голямата неофициална промишленост за преработване в Африка и внася към 40 000 тона електронни боклуци годишно. Общият размер на отпадъците е 7 пъти по-тежък от Голямата пирамида в Гиза.
" Ние страдаме тук "
Когато Аууа-Дарко за пръв път вижда купчините платки, проводници и пластмаси в Агбогблоши, той взема решение да употребява артистичния си гений като мощ за смяна.
Така той основава плана Agbogblo.Shine със Синтия Мухоня, състудентка от Университета Ашеси, който се намира на към час път с кола от столицата Акра.
Те преработват електронните боклуци, трансформирайки ги в мебели и оферират образование на младите мъже, работещи в сметищата, с цел да основат частите.
Студентите населяват два свята - привилегирования живот в обилния кампус на частен университет, ситуиран в гориста околност, и суровата житейска действителност на някои от най-бедните хора в Гана.
Мохамед Абдул Рахим, който управлява към 20 млади мъже, работи в Агбогблоши от 2008 година насам. 25-годишният мъж кара 12-часови работни смени, 6 дни седмично. Един служащ изкарва едвам към 20 седи (4.5 долара) приблизително дневно.
Източник:
Абдул Рахим знае, че работата е нездравословна за здравето му, само че не вижда различен вид. Въпреки това той е оптимист, че самодейността на младите студенти ще помогне.
" Страдаме, тъй като тук е горещо и задимено, това ни тревожи. Ако си намерим добра работа, ще се хванем на нея и ще оставим това ", споделя той.
Токсичните изпарения изгарят белите му дробове, до момента в който бедрата и кръста му се огъват под тежестта на предметите, които носи за изгаряне. С парите, които печели, устоя майка си, брачната половинка си и трите си деца.
Мястото, на което работи, е черно, кално и покрито с найлонови торбички, кабели, бутилки и скъсани обувки, както и с разрушени тв приемници и компютърни монитори.
Работниците употребяват пластмаси и полистирол като гориво, с цел да разтопят съставените елементи и да извлекат медта.
Старинен часовник
Аууа-Дарко признава, че хората от Агбогблоши " се стремят най-много към това, което всички желаеме - по-добър живот ". " За страдание страничните резултати или вторичния артикул от това са нездравословни за здравето им ", споделя той.
Студентът се надява, че самодейността му освен ще усъвършенства живота им, само че и ще е в интерес на планетата, защото отпадъците от депото получават нов живот.
Първата му творба е древен стенен часовник, изработен от поцинкован мост на автомобил, алуминий и част от изхвърлен остарял часовник.
Два първокласни хотела в Акра се състезават за покупката на необичайния часовник. Този интерес стимулира младият студент да сътвори още такива и да разшири работата си.
Аууа-Дарко има упоритостта в бъдеще да наеме 100 души от Агбогблоши, които да изоставят мъчителната си и нездравословна работа, с цел да вършат мебели. Той желае да изложи творбите си в огромни галерии по целия свят и да ги продава на аукционни къщи.
Това би било нещо изцяло друго за човек като Мохамед Софо, слабоват 26-годишен ганаец с дребни татуировки в по лицето. Софо желае да имат живот, в който не му се постанова да изгаря боклуци, с цел да оцелява.
" Някои хора ни мислят за неприятни, тъй като считат, че сме луди. Ако получим пари, никой няма да ни гледа по този метод. Ще пристигна ден, когато никой няма да работи тук ", споделя той.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ