Джордж Фридман: Най-трудната част от една война е да я приключиш без победа. Във войната продължаващото отричане на реалността е смъртоносно
Джордж Фридман:
Причината за нахлуването на Русия в Украйна беше ясна: Москва искаше стратегическа дълбочина. Нищо, което Русия е направила от този момент насам, обаче не е ясно. Военните дейности претърпяха няколко обрата, само че това единствено по себе си не е ненадейно. Обратът е част от войната и рационалните командири го плануват и реагират на това. В идеалния случай отговорите имат за цел да решат или най-малко да смекчат казуса в хода на войната. Москва се държи по този начин, като че ли провокациите, пред които е изправена, са изненада.
От самото начало Русия смяташе, че ще опълчи голяма мощ на доста по-слаба войска. Очакването беше, че украинската войска ще се фрагментира и по този метод няма да може да окаже огромна опозиция. Москва смяташе, че Украйна има вяра в същото. Това, че Кремъл сгреши, не е главният проблем. Основният проблем е, че съветската командна конструкция, започвайки от върха с Владимир Путин, не се отхвърли от своята убеденост. Една нахлуваща мощ би трябвало да бъде построена върху догатката, че си има работа с мощен и стимулиран зложелател и че би трябвало да се приготви за тежка война.
Русия не очакваше и голямото количество помощ и оръжие, което Съединените щати изпратиха. Тя смяташе, че Съединени американски щати са прекомерно разединени в политическо и обществено отношение и с прекомерно мощна съпротива, с цел да могат да създадат огромни промени. Руснаците са доста ефикасни във воденето на психическа война като основно измерение на битката, и се ангажираха, както се очакваше, със основаването на разделяне в Съединени американски щати във връзка с войната.
Москва вярваше, че Съединени американски щати ще възприемат рухването на Украйна и разполагането на съветски войски на източната граница на НАТО като евентуална рецепта за нова Студена война. Вашингтон евентуално щеше да желае да отговори, само че щеше да бъде прекомерно фрагментиран, с цел да го направи, или най-малко по този начин смяташе съветската страна.
Тези неуспехи бяха явни през цялото време на войната. Русия разпростра три бронирани формирования, с цел да пречупи украинската опозиция, която съгласно нея би трябвало да бъде надалеч по-слаба и лишена от американска помощ. Нито едното, нито другото не се оказаха истина. Руснаците бяха блокирани от лични логистични проблеми, както и от противотанкови ракети Javelin. Руските танкове замръзваха на място или реализираха дребен прогрес. След като украинците се окуражиха, руснаците бяха принудени да преоценят своя съперник.
Но наподобява, че те трансформираха тактиката си, без да трансформират мнението си за своя зложелател. Въпреки че консолидираха силите си в Донбас и водиха продължителна борба за надзор там, те не напреднаха към Западна Украйна. Те просто се отдръпнаха към личната си граница.
Това беше решителен миг за Русия.
Стана ясно, че украинците са забележителна и сплотена бойна мощ, както стана и ясно, че Съединените щати няма да лимитират поддръжката си, даже когато поляците ускориха образованието на украинците. През цялото време тактическото и стратегическото разузнаване картографираше съветските сили и предвиждаше съветските ходове. В доста случаи украинските сили успяваха да нападат съветските сили в най-уязвимата точка или да се отдръпват, когато съветските офанзиви изглеждаха прекомерно остри.
Именно в този миг руснаците трябваше да преоценят вероятността за триумф. Настъпателните интервенции имаха единствено стеснен триумф. Украинските сили превъзхождаха по бройка съветските и се сражаваха дисциплинирано, а американските доставки и разследваща информация продължаваха да постъпват. Русия резервира задоволително евентуална мощ, с цел да разтревожи Запада - мощ, която трябваше да употребява, с цел да търси мир посредством договаряния. С други думи, Русия трябваше да последва съвета на немския фелдмаршал Герд декор Рундщет в края на Втората международна война. Неговият отговор: " Сключете мир, простаци ".
Като се има поради увереността, с която беше подхванато първичното нахлуване, сключването на мир беше немислимо. Всички починали, цялата убеденост, всички добре говорещи политици щяха да бъдат сметнати за неистина. Путин се опита да трансформира войната от съветска инвазия в американска инвазия в Русия. Той заплаши с нуклеарна война. Мобилизира хиляди непокорни хора, които може би ще бъдат подготвени до края на зимата, а може би и в никакъв случай.
Най-трудната част от една война е да я приключиш без победа. Съединените щати претърпяха това във Виетнам. Именно войните, които наподобяват лесни, от време на време са най-трудни за водене и постоянно най-трудни за подчинение. Никой не се е съмнявал нито в Русия, нито в Америка, че Втората международна война ще бъде дълга, тежка и евентуално изгубена. Нито Русия, нито Съединените щати са считали, че могат да изгубят в Афганистан.
Увереността е от значително значение за воденето на война. Най-тежката война е тази, в която водещият я счита, че успеха е сигурна. Когато Русия стартира войната, тя вярваше, че единствено типът на съветските танкове ще разпръсне украинската войска. Оттогава всеки поврат се отхвърля от Москва като просто военна случайност, вместо като това, което е: война, почнала с убеденост, която в този момент се сблъсква с действителността за противников сили, превъзхождащи нейните лични.
Загрижеността може да бъде продуктивна. Отричането е предвестител на желанието. Във войната продължаващото отказване на действителността е смъртоносно.
Путин е виновен, тъй като той е президентът. Но генералният щаб и разследващите служби също имат виновност. Това, което се случи в Украйна, е систематичен срив на управлението, което вкара страната в зле разбрана война, настоявайки, че успеха е тъкмо зад ъгъла, в случай че тя просто удържи фронта. Подобни войни нормално приключват с политическа гибел.
Виетнам приключи с Линдън Б. Джонсън, Втората международна война - с японския и немския режим. Всеки от изгубилите воюваше с вярата нещо да се преобърне. Това в никакъв случай не се случи. Сключването на мир звучи елементарно за тези, които не са почнали войната.
Джордж Фридман, " Геополитикал фючърс ", превод БГНЕС
Причината за нахлуването на Русия в Украйна беше ясна: Москва искаше стратегическа дълбочина. Нищо, което Русия е направила от този момент насам, обаче не е ясно. Военните дейности претърпяха няколко обрата, само че това единствено по себе си не е ненадейно. Обратът е част от войната и рационалните командири го плануват и реагират на това. В идеалния случай отговорите имат за цел да решат или най-малко да смекчат казуса в хода на войната. Москва се държи по този начин, като че ли провокациите, пред които е изправена, са изненада.
От самото начало Русия смяташе, че ще опълчи голяма мощ на доста по-слаба войска. Очакването беше, че украинската войска ще се фрагментира и по този метод няма да може да окаже огромна опозиция. Москва смяташе, че Украйна има вяра в същото. Това, че Кремъл сгреши, не е главният проблем. Основният проблем е, че съветската командна конструкция, започвайки от върха с Владимир Путин, не се отхвърли от своята убеденост. Една нахлуваща мощ би трябвало да бъде построена върху догатката, че си има работа с мощен и стимулиран зложелател и че би трябвало да се приготви за тежка война.
Русия не очакваше и голямото количество помощ и оръжие, което Съединените щати изпратиха. Тя смяташе, че Съединени американски щати са прекомерно разединени в политическо и обществено отношение и с прекомерно мощна съпротива, с цел да могат да създадат огромни промени. Руснаците са доста ефикасни във воденето на психическа война като основно измерение на битката, и се ангажираха, както се очакваше, със основаването на разделяне в Съединени американски щати във връзка с войната.
Москва вярваше, че Съединени американски щати ще възприемат рухването на Украйна и разполагането на съветски войски на източната граница на НАТО като евентуална рецепта за нова Студена война. Вашингтон евентуално щеше да желае да отговори, само че щеше да бъде прекомерно фрагментиран, с цел да го направи, или най-малко по този начин смяташе съветската страна.
Тези неуспехи бяха явни през цялото време на войната. Русия разпростра три бронирани формирования, с цел да пречупи украинската опозиция, която съгласно нея би трябвало да бъде надалеч по-слаба и лишена от американска помощ. Нито едното, нито другото не се оказаха истина. Руснаците бяха блокирани от лични логистични проблеми, както и от противотанкови ракети Javelin. Руските танкове замръзваха на място или реализираха дребен прогрес. След като украинците се окуражиха, руснаците бяха принудени да преоценят своя съперник.
Но наподобява, че те трансформираха тактиката си, без да трансформират мнението си за своя зложелател. Въпреки че консолидираха силите си в Донбас и водиха продължителна борба за надзор там, те не напреднаха към Западна Украйна. Те просто се отдръпнаха към личната си граница.
Това беше решителен миг за Русия.
Стана ясно, че украинците са забележителна и сплотена бойна мощ, както стана и ясно, че Съединените щати няма да лимитират поддръжката си, даже когато поляците ускориха образованието на украинците. През цялото време тактическото и стратегическото разузнаване картографираше съветските сили и предвиждаше съветските ходове. В доста случаи украинските сили успяваха да нападат съветските сили в най-уязвимата точка или да се отдръпват, когато съветските офанзиви изглеждаха прекомерно остри.
Именно в този миг руснаците трябваше да преоценят вероятността за триумф. Настъпателните интервенции имаха единствено стеснен триумф. Украинските сили превъзхождаха по бройка съветските и се сражаваха дисциплинирано, а американските доставки и разследваща информация продължаваха да постъпват. Русия резервира задоволително евентуална мощ, с цел да разтревожи Запада - мощ, която трябваше да употребява, с цел да търси мир посредством договаряния. С други думи, Русия трябваше да последва съвета на немския фелдмаршал Герд декор Рундщет в края на Втората международна война. Неговият отговор: " Сключете мир, простаци ".
Като се има поради увереността, с която беше подхванато първичното нахлуване, сключването на мир беше немислимо. Всички починали, цялата убеденост, всички добре говорещи политици щяха да бъдат сметнати за неистина. Путин се опита да трансформира войната от съветска инвазия в американска инвазия в Русия. Той заплаши с нуклеарна война. Мобилизира хиляди непокорни хора, които може би ще бъдат подготвени до края на зимата, а може би и в никакъв случай.
Най-трудната част от една война е да я приключиш без победа. Съединените щати претърпяха това във Виетнам. Именно войните, които наподобяват лесни, от време на време са най-трудни за водене и постоянно най-трудни за подчинение. Никой не се е съмнявал нито в Русия, нито в Америка, че Втората международна война ще бъде дълга, тежка и евентуално изгубена. Нито Русия, нито Съединените щати са считали, че могат да изгубят в Афганистан.
Увереността е от значително значение за воденето на война. Най-тежката война е тази, в която водещият я счита, че успеха е сигурна. Когато Русия стартира войната, тя вярваше, че единствено типът на съветските танкове ще разпръсне украинската войска. Оттогава всеки поврат се отхвърля от Москва като просто военна случайност, вместо като това, което е: война, почнала с убеденост, която в този момент се сблъсква с действителността за противников сили, превъзхождащи нейните лични.
Загрижеността може да бъде продуктивна. Отричането е предвестител на желанието. Във войната продължаващото отказване на действителността е смъртоносно.
Путин е виновен, тъй като той е президентът. Но генералният щаб и разследващите служби също имат виновност. Това, което се случи в Украйна, е систематичен срив на управлението, което вкара страната в зле разбрана война, настоявайки, че успеха е тъкмо зад ъгъла, в случай че тя просто удържи фронта. Подобни войни нормално приключват с политическа гибел.
Виетнам приключи с Линдън Б. Джонсън, Втората международна война - с японския и немския режим. Всеки от изгубилите воюваше с вярата нещо да се преобърне. Това в никакъв случай не се случи. Сключването на мир звучи елементарно за тези, които не са почнали войната.
Джордж Фридман, " Геополитикал фючърс ", превод БГНЕС
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ