Джим Kорниш е един от най-търсените художници на сторибордове. Неговите

Джим Kорниш е един от най-търсените художници на сторибордове. Неговите произведения създават огромни продукции като четирите кино лентата за Хари Потър, „ 1917 “, „ Жената знамение 1984 “, „ Спектър “, „ Скайфол “, „ Гравитация “, „ Черният рицар “, „ Соло: История от Междузвездни войни “, „ Фантастични животни и къде да ги намерим “, „ Томб Райдър 2 “, „ Фантомът на операта “.
Ето какво споделя за EVA. Джим, в случай че би трябвало да обясните вашата специалност в резюме на някой, който не се занимава с кино, по какъв начин бихте разказали какво е сториборд и какво вършиме вие? Професията сторибордист не се упражнява от доста хора, по тази причина не е и известна. Ние сме просто инструмент за визуализиране на концепциите на режисьора пред останалата част от екипа.Но става въпрос за фрагментите с образни резултати, за фрагментите, свързани с екшън или цифрово наличие. Когато снимахме „ Хари Потър “, в някои от сцените с изключение на актьорите би трябвало да участват и някакви вълшебни създания. Те се прибавят след това цифрово. За да е ясно, че са в кадър, ги рисуваме в сториборда, тъй че всички в продукцията – актьорите, дизайнерите, режисьорът, да се ориентират какво се случва в дадения фрагмент. Как започнахте да се занимавате с изработването на сторибордове? Винаги съм желал да го върша – от момента, в който гледах „ Междузвездни войни “. Те плениха моето въображение и ме заразиха с желанието да работя в киното.Аз съм роден в Централна Англия, не в Лондон, където е основана по-голяма част от филмовата ни промишленост. Учих графика в университета в Стафордшир и кино и ефирен дизайн в университета „ Кингстън “ в Лондон. Оттам нататък беше въпрос на непримиримост и упоритост да получавам подиуми, да работя и да ставам по-забележим в промишлеността. Има ли някой, който може да наречете собствен преподавател в занаята? Да. И в този момент той е мой другар – Мартин Хасбро. Видях работата му за „ Пришълеца 2 “ и това прекатурна мисленето ми. Даде ми вяра, че и аз бих могъл да се занимавам с правене на сторибордове. И започнах да следя това, което основава. Той ме въодушеви. Впоследствие работихме дружно, сближихме се, познавам фамилията му, синът му също е сториборд актьор. Помните ли първия си сториборд за филм? Беше за „ Изгубени в Космоса “, с Гари Олдман, Мими Роджърс, Уилям Хърт. Работих пет седмици и ме изгониха, тъй като не съм съумял да схвана какво желае режисьорът. За пет седмици работа по този начин и не го срещнах. Как да знам какво тъкмо желае? И бях унищожен, само че би трябвало да продължиш по пътя и да опиташ още веднъж. Как наподобява процесът на правене на стори ръб? С доста шанс... сядам да обсъдя фрагментите с режисьора. Невинаги се случва, тъй като той или е доста ангажиран, или няма време, или не е податлив, а от време на време не разполага още със сюжета. Но е хубаво да мога да приказвам с него за фрагмента, който би желал да пресъздавам. Опитвам да уловя главната концепция и да схвана посоката, в която желае да се движи филмът. Правя сурова схема в един черен бележник с всички неща, на които ми е обърнал внимание, и всичко, което ми хрумва, че би могло да свърши работа, и  обрисувам всичко цифрово. Междувременно ми е прелестно да чувам аудиокниги. Харесва ми да има някакъв лек фонов звук. Аз съм ранна птица. Ставам рано и ми е прелестно да отида в офиса към 7-7.30 ч. и да работя до 18.30-19 ч. вечерта. Често не изпитвам нужда от почивки. Имам пред мен чаша вода или сок. Може да спра, с цел да хапна сандвич, само че доста постоянно не го дояждам, тъй като имам толкоз доста работа за извършване и съм доста благополучен, когато работя. Какво е значимо за вашата работа? Да можеш да рисуваш, постоянно е от изгода, и то по този начин, че хората да се сетят какво си нарисувал. След това, несъмнено, да имаш поради съществени правила в снимането на кино – пропорции, отдалеченост – т.е. доближаване, отдалечаване, завъртане на камерата. Но колкото повече работиш, толкоз повече уменията ти да съобразиш гледната точка на фена се трансформират в мускулна памет. Като рисуваш пет-шест дни седмично, седмица след седмица, месец след месец, изграждаш умения, които стават натурален киноезик. Работили сте за впечатляващи заглавия като „ Хари Потър “, „ Гравитация “, „ Спектър “, „ Скайфол “. Кой е филмът, който е бил най-голямо предизвикателство за вас? Всеки от тези филми ме е срещал с разнообразни провокации, само че може би най- друг за работа беше „ 1917 “, поради избора на режисьора Сам Мендес да наподобява като сниман в един кадър. Това промени стандартния език на монтажа и беше предизвикателство, тъй като изискваше смяна и на метода на мислене, и на метода на работа, и на всичко, което бях учил досега.