Джибран Халил Джубран (6 януари 1883 - 10 април 1931)

Джибран Халил Джубран (6 януари 1883 - 10 април 1931) е ливански стихотворец, публицист, мъдрец и художник, християнин-маронит. Писал е на британски и на арабски език. През 1895  година емигрира в Бостън със фамилията си, а през 1912 година се преселва в Ню Йорк. В творбите му се вплитат нежно и мощно детайли на източния и западния мистицизъм, с цел да избухнат проникновено в един ослепителен букет от прояснение. Става прочут с афористичните си поетически произведения -„ Пророкът " (1923) и „ Исус, наследник човешки " (1928). Романтичната му епистоларна връзка с Мей Зияде продължава до края на живота му, който свършва на 48 година Нека си спомним за огромния романтик 139 години след рождението му с мисли от " Пясък и пяна ".  Един-едничък път занемях. То бе, когато някакъв човек ме попита: „ Кой си? “

Веднъж съзрях лицето на една жена и съгледах всички нейни още неродени деца.
А една жена се взря в лицето ми и съгледа в него всички мои предшественици, умрели, преди тя да се е родила.

Сега копнея да се самоосъществя. Но по какъв начин да го реализира, в случай че не се трансформира в планета, населявана от одарени с разсъдък съществувания? Нима такава не е задачата на всекиго?

Дайте ми тишина и ще се възправя против мрака.Повторно се родих, когато душата и тялото ми се обикнаха и венчаха.

Пространството не е пространството сред земята и слънцето — не и за оня, който гледа надолу през прозорците на Млечния път.

Господи, стори така, че да стана плячка на лъва, преди моя плячка да стане заекът.До зората не можеш да стигнеш отдругаде с изключение на по пътя на нощта.

Как бих изгубил религия в справедливостта на живота, щом сънищата на тези, които спят на пух, не са по-прекрасни от сънищата на тези, които спят на голата земя?

Ти си кьорав, а аз съм ням и глух — дано докоснем ръце и се разберем един другиго.

Истината за другия не е в това, което ти разкрива, а в това, което не може да ти разкрие.
Та искаш ли да го схванеш, то не слушай какво той ти споделя, а какво не ти споделя.

Една истина постоянно би трябвало да бъде очевидна и единствено от време на време — изказана.Ако зимата каже: „ Пролетта е в моето сърце “, ще й повярва ли някой?Живеем единствено с цел да открием хубостта. Всичко останало е тип изчакване.Когато мъжка ръка допре женска, и двете допират сърцето на вечността.Всеки мъж обича две дами: едната е създание на въображението му, а другата още не се е родила.