Дийн Старкман за независимата журналистика в ерата на социалните мрежи
Дийн Старкман, е американски публицист, който повече от двайсет години се занимава с следствия в областта на финансиите и пазара на недвижими парцели. Носител е на премия " Пулицър " като част от екипа на изданието Providence Journal.
Днес той е основан в Европа, написа, преподава, образова публицисти и работи в отбрана на положителната публицистика, като поръчител и дирек на демократичната система.
С Дийн Старкман беседва Йоанна Левиева - Сойър
Вие сте старши редактор в Международния консорциум на проверяващите публицисти и последният Ви материал за тях е за Кипър и по какъв начин той се е трансформирал във финансов център за режима на съветския президент Путин. И по този начин, разкажете ни за това следствие и докара ли то до някакви промени в обстановката в Кипър?
Да, поверителното следствие беше оповестено единствено преди няколко месеца. Сдобихме се с документи за по този начин наречените " снабдители на офшорни услуги ". Това са компании за професионални услуги, които оказват помощ на олигарси, други нарушители и други богати хора да укриват благосъстоянието си, да заобикалят наказания.
Кипър отдавна е един тип финансов център за Русия. Успяхме да разкрием, че Русия и съветските олигарси преобладават по един нов метод кипърската финансова система. Разкрихме и доста случаи на заобикаляне на глобите, осъществени от тези професионални снабдители на услуги и по какъв начин банките са завладени от съветски депозити, съветски акционери и даже съветски ръководители и членове на управителните препоръки. И това както знаете е проблем за Европейския съюз.
Предприеха ли са управляващите в Кипър някакви ограничения?
От дълго време тече спор за това какво в действителност е подхванал Кипър в битката с финансовите закононарушения, прането на пари и финансирането на съветската страна. Кипърското държавно управление твърди, че от 2018 година се пробват да изчистят банките, да понижат тяхната взаимозависимост от съветски депозити, да усилят прозрачността на корпоративната благосъстоятелност, да може да стане ясно тъкмо кой има тези корпорации, регистрирани в Кипър, кой е същинският притежател на техните банковите сметки. Спорно е обаче до каква степен дейностите са ефикасни. Със сигурност след нашествието в Украйна бяха подхванати някои съответни стъпки...но въпросът стои отворен.
Преди 10 години, по време на финансовата рецесия, написахте книга за това по какъв начин в действителност проверяващата публицистика изчезва. Сега, 10 години по-късно, по какъв начин стоят нещата?
Страхувам се, че ситуацията по никакъв начин не е положително. Да, когато през 2014-а написах книгата „ Кучето, което не лае: Финансовата рецесия и изгубването на проверяващата публицистика “, бях предизвикан от финансовата рецесия, както и от възхода на интернет платформите – Гугъл, Фейсбук и други. Не процедура те унищожиха бизнес модела на публицистиката, чийто гръбнак беше вестникарската промишленост. Със сигурност и в България всички сте наясно, че публицистите и новинарските организации са затънали във финансови проблеми, и както тук, по този начин и в Съединени американски щати, се постанова да разчитат на богаташи и олигарси, на хора, чиито ползи нямат общо с представянето на самостоятелни вести. Такива хора са множеството от притежателите на медии през днешния ден. Не сме сме решили казуса с бизнес модела в публицистиката и към момента се борим да я финансираме съответно. Ясно е, че в никакъв случай няма да си върнем печатната реклама, която главно поддържаше и проверяващата, и телевизионната публицистика в Съединените щати и другаде. Няма по какъв начин да я върнем. И продължаваме да търсим нов модел за устойчиво финансиране на новинарските редакции с задоволително кореспонденти, които да отразяват федералните и националните държавни управления, градското ръководство и локалната управляващи, да вземем за пример, в София, Пловдив и на всички места по света - в Индиана, Анистън, Алабама или в Лийдс, Англия, и в Дебрецен, Унгария. В момента публицистиката е в световна рецесия финансова рецесия. Изобщо нямаме задоволително кореспонденти, с цел да осведомяваме съответно обществеността и това е нещо, за което се пробвам да повиша осведомеността отдавна, тъй като без публицистика демокрацията страда.
Европейски Съюз предприе дейности в поддръжка на медиите. Законът за медийната независимост беше признат като отговор на пълзящия надзор върху публицистиката в разнообразни страни, изключително в Унгария, където господин Виктор Орбан и неговата партия в действителност преобладават към 80% от медиите в страната. Вие живеете в Унгария. Мислите ли, че тези нови правила ще оказват помощ?
Току що се преместихме във Франция, само че да, дълго време живях в Унгария и следих по какъв начин страната и доближените ѝ партии превзеха унгарските медии. Гледах с смут по какъв начин някои страхотни новинарски организации бяха опостушени. Европейският съюз в действителност предприе стъпки, с цел да опита да се оправи с казуса, само че като се вгледаме детайлно в закона, излиза наяве, че това е по-скоро някакво показно, някакъв пърформанс и няма да окаже търсения резултат. Създават се медийни препоръки, система за мониторинг на медийната благосъстоятелност, бързо реагиране в помощ на публицисти под напън. Всичко това в належащо, само че не е задоволително, с цел да се промени настройката на цяла една нация като Унгария или България, или Съединените щати. Звуча като развалена плоча, само че това, което е належащо, са мощни, устойчиво финансирани, новинарски организации, които могат да наемат задоволително кореспонденти и редактори, би трябвало доста гений и етично подготвени експерти. За да насърчите свободата на медиите, би трябвало да плащате за тях. Да се борите за поощряване на свободата на медиите, е да плащате за това. И тези други решения, в това число в Европейския закон за свободата на медиите, още веднъж, те са положителни, само че не вършат това, което аз назовавам " да стъпят на земята ". Репортерите отразяват стопанската система, отразяват просветителната система, отразяват полицейските ръководства, отразяват съдилищата и отразяват държавното управление. Просто се нуждаете от доста хора, доста гений, доста квалифицирани и етично подготвени професионални публицисти, които да се наемат с доста значимата работа да осведомят обществеността.
Това толкоз належащо финансиране, за което говорите, от кое място може да пристигна в нашата цифрова епоха?
Добър въпрос. Определено няма да пристигна от печатната реклама. Както се споделя, тя от дълго време е мъртва и забравена. И най-разочароващото е, че в действителност на става дума за доста пари. В релативно изражение възобновяване на локалната новинарска система в Съединените щати, би коствала към два милиарда $. Знам, че за вас тук, звучи като доста, само че в Съединени американски щати това е неточност при закръгляване. И има по какъв начин да се реализира. Трябва да се противопоставим непосредствено на Гугъл, Фейсбук и другите цифрови платформи, както направи Австралия, а Канада се пробва. Да разреши на нашите организации да се обединят, с цел да договарят с платформите за цените на рекламата и да ги принудим да заплащат за новините, които разгласяват. Другият път е държавните управления да финансират непосредствено новинарските организации. И не е нужно това да става посредством някакъв експертен орган. Може да има специфични данъчни отчисления, тъй че всеки човек да може в данъчната си декларация да сложи отметка в едно квадратче и да дефинира каква част от налозите му да отиват за съответна новинарска организация, която той смята за самостоятелна и професионална. Не става въпрос за това какъв брой пари трябват, сметката не е чак толкоз екстравагантна, че да не е по джоба ни. Става въпрос единствено за концентриране върху казуса и започване на работа по решаването му. Колкото повече Европа и Съединени американски щати се заяждат с тези типове закони за свободата на медиите, толкоз по-дълго ще бавим решаването на рецесията в публицистиката, която в последна сметка е проблем на публичната политика. И като подобен, този проблем би трябвало да бъде решен посредством обществена политика от страна на държавните управления и посредством дейности на държавните управления. Знаете ли, държавното управление може да помогне за коригирането на пазара, може да помогне за директното финансиране на новинарските организации, само че с цел да го направи, би трябвало да се концентрира върху този проблем и да стартира да работи.
Като приказваме за нашата цифрова епоха, вие в действителност преподавате курс по публицистика при актуалните условия. Какви са провокациите и по какъв начин можем да сме в крайник със скоростта на развиване на новите технологии и в това време да запазим качествената публицистика?
Има доста провокации. Водих курс за 12 седмици и във всяка една от тях имаше ново предизвикателство, в това число по този начин наречените правосъдни каузи - плесници, които добре познавате в България. Имаше злоупотреби със правосъдния развой, имаше тормоз и принуждение против публицисти. В различен подтекст, има владичество на пазара в някои страни, изключително в Унгария. Има дезинформация и интервенция в работата на публицистите. И още веднъж - най-важната цел е да върнем качествената публицистика като публичен интерес, който да бъде съответно финансиран. Още през втората половина на 2007 година този проблем беше ясно дефиниран като началото на рецесия в публицистиката. Е, в този момент сме 2024 година, тъй че сме в тази рецесия към този момент 17 години и цифровите платформи узурпираха рекламния пазар, който те самите преобладават, изсмукаха всичките пари, които преди отиваха за новинарските медии. Според мен това е огромното предизвикателство на нашето време. Проблемите на публицистиката са, в действителност, проблем на нашата народна власт. Затова извозвам толкоз доста време да се опитам да накарам хората да го схванат.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Днес той е основан в Европа, написа, преподава, образова публицисти и работи в отбрана на положителната публицистика, като поръчител и дирек на демократичната система.
С Дийн Старкман беседва Йоанна Левиева - Сойър
Вие сте старши редактор в Международния консорциум на проверяващите публицисти и последният Ви материал за тях е за Кипър и по какъв начин той се е трансформирал във финансов център за режима на съветския президент Путин. И по този начин, разкажете ни за това следствие и докара ли то до някакви промени в обстановката в Кипър?
Да, поверителното следствие беше оповестено единствено преди няколко месеца. Сдобихме се с документи за по този начин наречените " снабдители на офшорни услуги ". Това са компании за професионални услуги, които оказват помощ на олигарси, други нарушители и други богати хора да укриват благосъстоянието си, да заобикалят наказания.
Кипър отдавна е един тип финансов център за Русия. Успяхме да разкрием, че Русия и съветските олигарси преобладават по един нов метод кипърската финансова система. Разкрихме и доста случаи на заобикаляне на глобите, осъществени от тези професионални снабдители на услуги и по какъв начин банките са завладени от съветски депозити, съветски акционери и даже съветски ръководители и членове на управителните препоръки. И това както знаете е проблем за Европейския съюз.
Предприеха ли са управляващите в Кипър някакви ограничения?
От дълго време тече спор за това какво в действителност е подхванал Кипър в битката с финансовите закононарушения, прането на пари и финансирането на съветската страна. Кипърското държавно управление твърди, че от 2018 година се пробват да изчистят банките, да понижат тяхната взаимозависимост от съветски депозити, да усилят прозрачността на корпоративната благосъстоятелност, да може да стане ясно тъкмо кой има тези корпорации, регистрирани в Кипър, кой е същинският притежател на техните банковите сметки. Спорно е обаче до каква степен дейностите са ефикасни. Със сигурност след нашествието в Украйна бяха подхванати някои съответни стъпки...но въпросът стои отворен.
Преди 10 години, по време на финансовата рецесия, написахте книга за това по какъв начин в действителност проверяващата публицистика изчезва. Сега, 10 години по-късно, по какъв начин стоят нещата?
Страхувам се, че ситуацията по никакъв начин не е положително. Да, когато през 2014-а написах книгата „ Кучето, което не лае: Финансовата рецесия и изгубването на проверяващата публицистика “, бях предизвикан от финансовата рецесия, както и от възхода на интернет платформите – Гугъл, Фейсбук и други. Не процедура те унищожиха бизнес модела на публицистиката, чийто гръбнак беше вестникарската промишленост. Със сигурност и в България всички сте наясно, че публицистите и новинарските организации са затънали във финансови проблеми, и както тук, по този начин и в Съединени американски щати, се постанова да разчитат на богаташи и олигарси, на хора, чиито ползи нямат общо с представянето на самостоятелни вести. Такива хора са множеството от притежателите на медии през днешния ден. Не сме сме решили казуса с бизнес модела в публицистиката и към момента се борим да я финансираме съответно. Ясно е, че в никакъв случай няма да си върнем печатната реклама, която главно поддържаше и проверяващата, и телевизионната публицистика в Съединените щати и другаде. Няма по какъв начин да я върнем. И продължаваме да търсим нов модел за устойчиво финансиране на новинарските редакции с задоволително кореспонденти, които да отразяват федералните и националните държавни управления, градското ръководство и локалната управляващи, да вземем за пример, в София, Пловдив и на всички места по света - в Индиана, Анистън, Алабама или в Лийдс, Англия, и в Дебрецен, Унгария. В момента публицистиката е в световна рецесия финансова рецесия. Изобщо нямаме задоволително кореспонденти, с цел да осведомяваме съответно обществеността и това е нещо, за което се пробвам да повиша осведомеността отдавна, тъй като без публицистика демокрацията страда.
Европейски Съюз предприе дейности в поддръжка на медиите. Законът за медийната независимост беше признат като отговор на пълзящия надзор върху публицистиката в разнообразни страни, изключително в Унгария, където господин Виктор Орбан и неговата партия в действителност преобладават към 80% от медиите в страната. Вие живеете в Унгария. Мислите ли, че тези нови правила ще оказват помощ?
Току що се преместихме във Франция, само че да, дълго време живях в Унгария и следих по какъв начин страната и доближените ѝ партии превзеха унгарските медии. Гледах с смут по какъв начин някои страхотни новинарски организации бяха опостушени. Европейският съюз в действителност предприе стъпки, с цел да опита да се оправи с казуса, само че като се вгледаме детайлно в закона, излиза наяве, че това е по-скоро някакво показно, някакъв пърформанс и няма да окаже търсения резултат. Създават се медийни препоръки, система за мониторинг на медийната благосъстоятелност, бързо реагиране в помощ на публицисти под напън. Всичко това в належащо, само че не е задоволително, с цел да се промени настройката на цяла една нация като Унгария или България, или Съединените щати. Звуча като развалена плоча, само че това, което е належащо, са мощни, устойчиво финансирани, новинарски организации, които могат да наемат задоволително кореспонденти и редактори, би трябвало доста гений и етично подготвени експерти. За да насърчите свободата на медиите, би трябвало да плащате за тях. Да се борите за поощряване на свободата на медиите, е да плащате за това. И тези други решения, в това число в Европейския закон за свободата на медиите, още веднъж, те са положителни, само че не вършат това, което аз назовавам " да стъпят на земята ". Репортерите отразяват стопанската система, отразяват просветителната система, отразяват полицейските ръководства, отразяват съдилищата и отразяват държавното управление. Просто се нуждаете от доста хора, доста гений, доста квалифицирани и етично подготвени професионални публицисти, които да се наемат с доста значимата работа да осведомят обществеността.
Това толкоз належащо финансиране, за което говорите, от кое място може да пристигна в нашата цифрова епоха?
Добър въпрос. Определено няма да пристигна от печатната реклама. Както се споделя, тя от дълго време е мъртва и забравена. И най-разочароващото е, че в действителност на става дума за доста пари. В релативно изражение възобновяване на локалната новинарска система в Съединените щати, би коствала към два милиарда $. Знам, че за вас тук, звучи като доста, само че в Съединени американски щати това е неточност при закръгляване. И има по какъв начин да се реализира. Трябва да се противопоставим непосредствено на Гугъл, Фейсбук и другите цифрови платформи, както направи Австралия, а Канада се пробва. Да разреши на нашите организации да се обединят, с цел да договарят с платформите за цените на рекламата и да ги принудим да заплащат за новините, които разгласяват. Другият път е държавните управления да финансират непосредствено новинарските организации. И не е нужно това да става посредством някакъв експертен орган. Може да има специфични данъчни отчисления, тъй че всеки човек да може в данъчната си декларация да сложи отметка в едно квадратче и да дефинира каква част от налозите му да отиват за съответна новинарска организация, която той смята за самостоятелна и професионална. Не става въпрос за това какъв брой пари трябват, сметката не е чак толкоз екстравагантна, че да не е по джоба ни. Става въпрос единствено за концентриране върху казуса и започване на работа по решаването му. Колкото повече Европа и Съединени американски щати се заяждат с тези типове закони за свободата на медиите, толкоз по-дълго ще бавим решаването на рецесията в публицистиката, която в последна сметка е проблем на публичната политика. И като подобен, този проблем би трябвало да бъде решен посредством обществена политика от страна на държавните управления и посредством дейности на държавните управления. Знаете ли, държавното управление може да помогне за коригирането на пазара, може да помогне за директното финансиране на новинарските организации, само че с цел да го направи, би трябвало да се концентрира върху този проблем и да стартира да работи.
Като приказваме за нашата цифрова епоха, вие в действителност преподавате курс по публицистика при актуалните условия. Какви са провокациите и по какъв начин можем да сме в крайник със скоростта на развиване на новите технологии и в това време да запазим качествената публицистика?
Има доста провокации. Водих курс за 12 седмици и във всяка една от тях имаше ново предизвикателство, в това число по този начин наречените правосъдни каузи - плесници, които добре познавате в България. Имаше злоупотреби със правосъдния развой, имаше тормоз и принуждение против публицисти. В различен подтекст, има владичество на пазара в някои страни, изключително в Унгария. Има дезинформация и интервенция в работата на публицистите. И още веднъж - най-важната цел е да върнем качествената публицистика като публичен интерес, който да бъде съответно финансиран. Още през втората половина на 2007 година този проблем беше ясно дефиниран като началото на рецесия в публицистиката. Е, в този момент сме 2024 година, тъй че сме в тази рецесия към този момент 17 години и цифровите платформи узурпираха рекламния пазар, който те самите преобладават, изсмукаха всичките пари, които преди отиваха за новинарските медии. Според мен това е огромното предизвикателство на нашето време. Проблемите на публицистиката са, в действителност, проблем на нашата народна власт. Затова извозвам толкоз доста време да се опитам да накарам хората да го схванат.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ