Дистанционното обучение – задължително, но мъчително
Дистанционното образование се отразява зле на доста възпитаници. Децата не желаят да се хранят, оплакват от болки в гърба и парещи очи, усещат се потиснати, депресирани и демотивирани. Това демонстрира изследване на американския ежедневник Тhe Washington Post. Медията се свързва с родители от цялата страна и ги моли да споделят историите на децата им, принудени да учат вкъщи. Събрани са над 60 отговора от фамилии, живеещи в 18 щата.
Случващото се не е изненадващо, даже предсказуемо , споделят специалисти. Те подозират, че евентуално обстановката даже ще се утежни, в случай че учебните заведения не отворят скоро порти. „ Натоварването върху децата е голямо “, безапелационен е Матю Бийл, шеф на отдела за детска и юношеска психиатрия в Медицинското учебно заведение в Джорджтаун. „ Вашето 7-годишно дете желае да бъде разпознато, когато вдигне ръка. Това постоянно не се случва в Zoom. Те желаят да могат да вършат коментар, да се майтапят с връстниците си, само че не могат да го създадат, тъй като чатът не е позволен. Иска да може да стане и да се разхожда из класната стая, да се движи, само че не може да го направи, тъй като лицето му би трябвало да се вижда на екрана “.
Според Бийл отдалеченото образование е изключително мъчно за деца със специфични потребности или в обществено неравностойно състояние. То е голямо предизвикателство и за младежи, които просто имат потребност от връзката със съучениците си и учебното всекидневие. Затварянето у дома обаче ги лишава от пълноценния им юношески живот и това от време на време прераства в горест, самоизолация, а от време на време даже и в яд.
Особено постоянно това се следи при по-малките възпитаници, които към момента не осъзнават изцяло страстите и възприятията си, по тази причина показват неодобрение си посредством прочувствени, от време на време бурни прояви и нервности. И макар че родителите съумяват да ги успокоят за съответен миг, не могат да дадат единствения отговор, който би оказал помощ най-вече – да кажат на децата по кое време пандемията ще завърши. " Животът е тъкмо подобен ", споделя Бил. „ Никой от нас не може в действителност да показа с децата си, когато ще свърши. Не знаем. “
Такъв е казусът с 9-годишната София Санчез от Лос Анджелис, която непрекъснато плаче след онлайн уроците си. Майка й и сестра й постоянно я питат какъв е казусът – дали интернетът още веднъж е прекъснал, дали микрофонът не се е развалил, дали батерията на преносимия компютър не е паднала, или математиката й се коства прекомерно комплицирана. Самата София не може да даде безапелационен отговор. Тя е прекомерно уплашена, че ще се провали и няма да може да приключи четвърти клас сполучливо. Не е виждала нито един от приятелите си от март месец насам, когато всички те са били в трети клас. " Просто се нервирам и отчайвам ", споделя София. " Плача. "
Някои деца се оправят добре с ученето вкъщи; някои даже го избират. Но доста други са като София – страдат прочувствено, душевен и даже физически от толкоз часове, постоянно сами, пред екрана на компютъра.
Затруднения изпитва и 12-годишният Крийдънс Питърсън, който е възпитаник в частно нюйоркско учебно заведение. Според условията Крийдънс би трябвало да носи униформа даже когато учи от у дома. Затова всяка заран той облича бяла риза с копчета, сиви панталони, сако и вратовръзка, по-късно сяда на леглото си и прекарва идващите (поне) 6 часа облечен в костюм. След два часа стартира да усеща болки във врата и кръста. На третия всички мускули по тялото стартират да изтръпват. В края на образователния ден към този момент се усеща вдървен и смачкан от статичното състояние, в което е прекарал последните няколко часа. На всичкото от горната страна усеща и сърбеж и парене в очите, а постоянно стартират и да сълзят.
Същото се случва и на 8-годишната му се сестра Пайпър. Тя споделя, че стартира да се усеща замаяна още на третия час, очите също стартират да я болят. Опитва се да прави почивки за разпъване, както я е посъветвало учебното заведение й, само че това, което би помогнало в действителност е да изтича до най-близката детска площадка с приятелите си. Пандемията обаче не го разрешава.
Експерти показват съществени терзания по отношение на дълготрайното физическо и психическо положение на учениците. Но никой не знае по кое време ще се върнем още веднъж към естествения си метод на живот. Дотогава те поучават родителите да отделят повече внимание на децата си, да приказват с тях и да им оказват помощ да разпознават страстите си, с цел да се научат и по какъв начин да се оправят с тях, както и да измислят разнообразни физически интензивности (доколкото е допустимо това да се случва в границите на всекидневието ни), с цел да поддържат добър тонус както на тялото, по този начин и на мозъка.
Големият минус и дребният плюс на онлайн образованието
Случващото се не е изненадващо, даже предсказуемо , споделят специалисти. Те подозират, че евентуално обстановката даже ще се утежни, в случай че учебните заведения не отворят скоро порти. „ Натоварването върху децата е голямо “, безапелационен е Матю Бийл, шеф на отдела за детска и юношеска психиатрия в Медицинското учебно заведение в Джорджтаун. „ Вашето 7-годишно дете желае да бъде разпознато, когато вдигне ръка. Това постоянно не се случва в Zoom. Те желаят да могат да вършат коментар, да се майтапят с връстниците си, само че не могат да го създадат, тъй като чатът не е позволен. Иска да може да стане и да се разхожда из класната стая, да се движи, само че не може да го направи, тъй като лицето му би трябвало да се вижда на екрана “.
Според Бийл отдалеченото образование е изключително мъчно за деца със специфични потребности или в обществено неравностойно състояние. То е голямо предизвикателство и за младежи, които просто имат потребност от връзката със съучениците си и учебното всекидневие. Затварянето у дома обаче ги лишава от пълноценния им юношески живот и това от време на време прераства в горест, самоизолация, а от време на време даже и в яд.
Особено постоянно това се следи при по-малките възпитаници, които към момента не осъзнават изцяло страстите и възприятията си, по тази причина показват неодобрение си посредством прочувствени, от време на време бурни прояви и нервности. И макар че родителите съумяват да ги успокоят за съответен миг, не могат да дадат единствения отговор, който би оказал помощ най-вече – да кажат на децата по кое време пандемията ще завърши. " Животът е тъкмо подобен ", споделя Бил. „ Никой от нас не може в действителност да показа с децата си, когато ще свърши. Не знаем. “
Такъв е казусът с 9-годишната София Санчез от Лос Анджелис, която непрекъснато плаче след онлайн уроците си. Майка й и сестра й постоянно я питат какъв е казусът – дали интернетът още веднъж е прекъснал, дали микрофонът не се е развалил, дали батерията на преносимия компютър не е паднала, или математиката й се коства прекомерно комплицирана. Самата София не може да даде безапелационен отговор. Тя е прекомерно уплашена, че ще се провали и няма да може да приключи четвърти клас сполучливо. Не е виждала нито един от приятелите си от март месец насам, когато всички те са били в трети клас. " Просто се нервирам и отчайвам ", споделя София. " Плача. "
Някои деца се оправят добре с ученето вкъщи; някои даже го избират. Но доста други са като София – страдат прочувствено, душевен и даже физически от толкоз часове, постоянно сами, пред екрана на компютъра.
Затруднения изпитва и 12-годишният Крийдънс Питърсън, който е възпитаник в частно нюйоркско учебно заведение. Според условията Крийдънс би трябвало да носи униформа даже когато учи от у дома. Затова всяка заран той облича бяла риза с копчета, сиви панталони, сако и вратовръзка, по-късно сяда на леглото си и прекарва идващите (поне) 6 часа облечен в костюм. След два часа стартира да усеща болки във врата и кръста. На третия всички мускули по тялото стартират да изтръпват. В края на образователния ден към този момент се усеща вдървен и смачкан от статичното състояние, в което е прекарал последните няколко часа. На всичкото от горната страна усеща и сърбеж и парене в очите, а постоянно стартират и да сълзят.
Същото се случва и на 8-годишната му се сестра Пайпър. Тя споделя, че стартира да се усеща замаяна още на третия час, очите също стартират да я болят. Опитва се да прави почивки за разпъване, както я е посъветвало учебното заведение й, само че това, което би помогнало в действителност е да изтича до най-близката детска площадка с приятелите си. Пандемията обаче не го разрешава.
Експерти показват съществени терзания по отношение на дълготрайното физическо и психическо положение на учениците. Но никой не знае по кое време ще се върнем още веднъж към естествения си метод на живот. Дотогава те поучават родителите да отделят повече внимание на децата си, да приказват с тях и да им оказват помощ да разпознават страстите си, с цел да се научат и по какъв начин да се оправят с тях, както и да измислят разнообразни физически интензивности (доколкото е допустимо това да се случва в границите на всекидневието ни), с цел да поддържат добър тонус както на тялото, по този начин и на мозъка.
Големият минус и дребният плюс на онлайн образованието
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ