Димитър Попов: Футболът не ми липсва! Американската мечта е капан за балъци!
Димитър Попов е един от огромните вратари на България в края на предишния век. Вече две десетилетия живее в Съединени американски щати - надалеч от родината и от футбола. Попов беше измежду ВИП гостите при представянето на " Историята ", книгата на Христо Стоичков, в Чикаго. По време на купона юношата на Левски, играл и в ЦСКА, даде извънредно изявление за " Труд ".
Г-н Попов, дълги години излязохте от полезрението на футбола ни? Къде се стрихте?
- Скрих се в Америка. Първо в Лос Анджелис за пет години и от 2006-а пребивавам в Чикаго. Дойдох на презентацията на книгата на Христо Стоичков, тъй като с него постоянно сме били другари. Няма по какъв начин да не уважа най-големия български футболист за всички времена. Дай Боже да има повече събития като неговото. Ицо освен показа книгата си, а провежда събор на българщината в Чикаго. Само той може да го направи.
С какво се занимавате?
- От 2003 година съм в бизнеса с камиони. Имам един мой и си го карам. Притежавам още един, само че е на паркинга. Не желая да ангажирам водачи, тъй като единствено главоболия носи. Бизнесът е добър. Рано или късно всеки идва на камионите.. В момента работата е слаба поради комерсиалните войни на Америка с Китай и останалия свят. Усеща се рецесия. Надявам се, че Съединени американски щати и Китай ще се схванат. Без китайското карго за нас е много тежко.
Липса ли ви футболът?
- Странно, само че не. Не ми пречи обаче да проследявам всичко в България и международния футбол. Като цяло не ми липсва.
В Чикаго има доста българи. Всички ли изпълнихте американската фантазия?
- Американската фантазия е капан за балъци. Извинявам се, че го споделям. Моята фантазия е изпълнена. Но мисля, че българите най-вече си тежим в България. Нека работим тук, само че да живеем там. Камъкът си тежи на мястото.
В Чикаго националният тим на България завоюва първа победа на международно състезание. Сещате ли се постоянно за лудото американско лято на 1994-а, в което участвахте и вие?
- Разбира се. Наистина беше бясно. Аз пристигнах в Далас тъкмо след въпросната победа над Гърция. Първата вечер на тима там към този момент бях с останалите. Пристигнах, тъй като Пламен Николов имаше травма. Вече бях тук и се разбра, че ще може да играе. Имаше предписание при вътрешна промяна по време на шампионата, санкцията беше 1 милион $. Ръководството реши да не го прави. Бях с тима, само че не и измежду 22-ата. Всеки мечтае да играе на международно, даже за минута.
Коя е вашата най-луда история от това лято?
- Когато Ицо сподели на германците: " Айн цу, цвайн, цу дрън! " Ние играехме на прилежащата маса карти. Стана огромна забава. Когато бихме Германия, купонът беше необикновен. Буквално съборихме една зала в хотела. Не знам брокерите какъв брой вреди са плащали след това. Голямо преживяване.
Германците дефинираха нашия футбол като " проведен безпорядък ".
- А какво е Тайсън Фюри в бокса? Организиран безпорядък и никой не може да го бие. Така бяхме и ние. " Организираният безпорядък " на България вървеше. Щяхме и финала да стигнем, в случай че не бяха странични работи. Чувал съм Ицо да повтаря думи на Ромарио и че Бразилия са се готвили за мач с нас, а не за Италия.
Юноша сте на Левски, само че имате единствено 31 мача за отбора. Защо са толкоз малко?
- Тогава със Здравко Здравков бяхме конкуренция, редувахме се. Той получи повече мачове. В един миг управлението реши, че двамата не сме нужни. Първи мен ме продадоха на Ботев през 1992-а.
Бил сте на 19 години, когато пристигна 10 ноември. Как изживяхте футболно прехода?
- Трудно беше. Едни бяха порядките в соца, а след това всичко се обърна с главата надолу. Когато започнах да играя, тимът се споделяше Витоша. После върнаха името Левски. Лошото е, когато има рецесия. За нас беше временен интервал. Млад тим бяхме, а ЦСКА беше с Ицо, Емо Костадинов и Любо Пенев. Една година даже не се класирахме за евротурнирите. Всеки минава през тежък интервал.
Здравков ли беше по-добрият?
- Нека другите да преценяват. Ние с него сме дружно от деца. Сега през днешния ден сме единствено другари, преди бяхме противници за място. -
Оставането ви като запаса ви избави от два кошмарни за Левски мачове в продължение на няколко дни -0:5 от ЦСКА и 3:4 от Антверпен. Щастлив ли сте?
- Първо беше кошмарът в Белгия. Ако не се бе случил, Левски щеше да наподобява друго против ЦСКА. Понесохме потрес. Три дни по-късно мач с ЦСКА. Знаеше се какво ще се случи.
Как се стигна до това 3:4?
- Бяхме млад тим. Опитните бяха Гиби Искренов, Михтарски, Краси Коев. Петър Хубчев не игра поради травма. Нямахме опит. В 89-ата минута Михтарски вкара за 3:1 и се отпуснахме. Дали от вътрешната страна или от пейката, извънредно е да се гледа това. За страдание влязохме с неприятно в историята. Въпреки това Левски игра ужасно до 89-ата минута.
Защо продължихте в Ботев?
- Щях да вървя в Спартак (Вн), само че малко преди да се завърши прехвърлянето, Андрей Желязков ме спря. Каза ми, че оттова пари не дават. А Ботев имаха опция. Но когато пристигнаха брокерите, имаше разногласия за пари. И се наложи да напусна. -
Как един младеж на Левски отива в ЦСКА?
- Професионалисти сме. Бях непотребен в Левски, а ме желаеха в ЦСКА. Феновете ме одобриха добре. Не съм имал проблеми. В ЦСКА всички се отнасяха добре с мен.
По това време Левски направи 9 следващи победи във безконечното дерби.
- Да, през 1996-а счупихме каръка с 1:0 на " Васил Левски ". Петър Михтарски вкара гола. Тогава първенец стана Славия. Не ме интересуваше кой ще е първенец. Тогава ЦСКА не се бореше за нея.
Играл ли сте за Левски във безконечното дерби?
- Аз съм от дребното хора, който има победи от двете страни на дербито. С Левски завоювах в Ямбол за купата през 1991 -а - бихме 2:0 с човек по-малко. После пристигна въпросният мач с ЦСКА през 1996-а.
Имате едно кошмарно дерби - ЦСКА поведе с 2:0 и загуби с 2:4.
- Ако Георги Георгиев беше вкарал дузпа за 3:0, щеше да е друго. Но и Марадона, и Меси, и Роналдо пропущат. Аз получих червен картон и това е един от най-срамните ми моменти. Блъсках съдията, а той беше прав. Заслужих си картона. Веднъж съм го гледал на видео в дисциплинарната комисия и ме беше позор от себе си.
Заради този мач ли напуснахте ЦСКА?
- Имах проблеми с треньора Георги Василев. Нещо имаше срещу мен, още когато водеше Левски. Заради него си потеглих. Нямаше смисъл да седнал съм и да се мъчим.
Направихте дребен шлем с прехвърлянето в Локомотив (Сф).
- За жал не стигнах и до Славия. Никога не е имало вид за там. Нямаше да е зле да вляза в историята.
Играл сте в Ел Пасо Пейтриътс. Що за тим е това?
- Писна ми от простотии в България и взех решение да си трансформира живота. Какво по-добро ново начало от новата земя. Стилиян Шишков ми оказа помощ. Ел Пасо беше във втората лига. Собственикът Енрике Сервантес беше мексиканец, роден в Съединени американски щати. Имаше фабрика за дънки. Полуаматьорска работа беше. Плащаха единствено шест месеца. Разбрах, че мога да взема зелена карта и след един сезон се отхвърлих.
Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
- За тим нямам подозрения - против Славия, още от детските години. А другояче против Христо Стоичков на подготовка. Нямаше късмет да му хвана дузпа.
В Съединени американски щати станахте и арбитър?
- Вярно е. Изкарвах някой спомагателен лев. Нужно си е. Можех да раста, само че трябваше да имаш свободно време. А със семейство с две деца нямаше по какъв начин да стане. Най-любимо ми беше да подвигам червени картони.
Г-н Попов, дълги години излязохте от полезрението на футбола ни? Къде се стрихте?
- Скрих се в Америка. Първо в Лос Анджелис за пет години и от 2006-а пребивавам в Чикаго. Дойдох на презентацията на книгата на Христо Стоичков, тъй като с него постоянно сме били другари. Няма по какъв начин да не уважа най-големия български футболист за всички времена. Дай Боже да има повече събития като неговото. Ицо освен показа книгата си, а провежда събор на българщината в Чикаго. Само той може да го направи.
С какво се занимавате?
- От 2003 година съм в бизнеса с камиони. Имам един мой и си го карам. Притежавам още един, само че е на паркинга. Не желая да ангажирам водачи, тъй като единствено главоболия носи. Бизнесът е добър. Рано или късно всеки идва на камионите.. В момента работата е слаба поради комерсиалните войни на Америка с Китай и останалия свят. Усеща се рецесия. Надявам се, че Съединени американски щати и Китай ще се схванат. Без китайското карго за нас е много тежко.
Липса ли ви футболът?
- Странно, само че не. Не ми пречи обаче да проследявам всичко в България и международния футбол. Като цяло не ми липсва.
В Чикаго има доста българи. Всички ли изпълнихте американската фантазия?
- Американската фантазия е капан за балъци. Извинявам се, че го споделям. Моята фантазия е изпълнена. Но мисля, че българите най-вече си тежим в България. Нека работим тук, само че да живеем там. Камъкът си тежи на мястото.
В Чикаго националният тим на България завоюва първа победа на международно състезание. Сещате ли се постоянно за лудото американско лято на 1994-а, в което участвахте и вие?
- Разбира се. Наистина беше бясно. Аз пристигнах в Далас тъкмо след въпросната победа над Гърция. Първата вечер на тима там към този момент бях с останалите. Пристигнах, тъй като Пламен Николов имаше травма. Вече бях тук и се разбра, че ще може да играе. Имаше предписание при вътрешна промяна по време на шампионата, санкцията беше 1 милион $. Ръководството реши да не го прави. Бях с тима, само че не и измежду 22-ата. Всеки мечтае да играе на международно, даже за минута.
Коя е вашата най-луда история от това лято?
- Когато Ицо сподели на германците: " Айн цу, цвайн, цу дрън! " Ние играехме на прилежащата маса карти. Стана огромна забава. Когато бихме Германия, купонът беше необикновен. Буквално съборихме една зала в хотела. Не знам брокерите какъв брой вреди са плащали след това. Голямо преживяване.
Германците дефинираха нашия футбол като " проведен безпорядък ".
- А какво е Тайсън Фюри в бокса? Организиран безпорядък и никой не може да го бие. Така бяхме и ние. " Организираният безпорядък " на България вървеше. Щяхме и финала да стигнем, в случай че не бяха странични работи. Чувал съм Ицо да повтаря думи на Ромарио и че Бразилия са се готвили за мач с нас, а не за Италия.
Юноша сте на Левски, само че имате единствено 31 мача за отбора. Защо са толкоз малко?
- Тогава със Здравко Здравков бяхме конкуренция, редувахме се. Той получи повече мачове. В един миг управлението реши, че двамата не сме нужни. Първи мен ме продадоха на Ботев през 1992-а.
Бил сте на 19 години, когато пристигна 10 ноември. Как изживяхте футболно прехода?
- Трудно беше. Едни бяха порядките в соца, а след това всичко се обърна с главата надолу. Когато започнах да играя, тимът се споделяше Витоша. После върнаха името Левски. Лошото е, когато има рецесия. За нас беше временен интервал. Млад тим бяхме, а ЦСКА беше с Ицо, Емо Костадинов и Любо Пенев. Една година даже не се класирахме за евротурнирите. Всеки минава през тежък интервал.
Здравков ли беше по-добрият?
- Нека другите да преценяват. Ние с него сме дружно от деца. Сега през днешния ден сме единствено другари, преди бяхме противници за място. -
Оставането ви като запаса ви избави от два кошмарни за Левски мачове в продължение на няколко дни -0:5 от ЦСКА и 3:4 от Антверпен. Щастлив ли сте?
- Първо беше кошмарът в Белгия. Ако не се бе случил, Левски щеше да наподобява друго против ЦСКА. Понесохме потрес. Три дни по-късно мач с ЦСКА. Знаеше се какво ще се случи.
Как се стигна до това 3:4?
- Бяхме млад тим. Опитните бяха Гиби Искренов, Михтарски, Краси Коев. Петър Хубчев не игра поради травма. Нямахме опит. В 89-ата минута Михтарски вкара за 3:1 и се отпуснахме. Дали от вътрешната страна или от пейката, извънредно е да се гледа това. За страдание влязохме с неприятно в историята. Въпреки това Левски игра ужасно до 89-ата минута.
Защо продължихте в Ботев?
- Щях да вървя в Спартак (Вн), само че малко преди да се завърши прехвърлянето, Андрей Желязков ме спря. Каза ми, че оттова пари не дават. А Ботев имаха опция. Но когато пристигнаха брокерите, имаше разногласия за пари. И се наложи да напусна. -
Как един младеж на Левски отива в ЦСКА?
- Професионалисти сме. Бях непотребен в Левски, а ме желаеха в ЦСКА. Феновете ме одобриха добре. Не съм имал проблеми. В ЦСКА всички се отнасяха добре с мен.
По това време Левски направи 9 следващи победи във безконечното дерби.
- Да, през 1996-а счупихме каръка с 1:0 на " Васил Левски ". Петър Михтарски вкара гола. Тогава първенец стана Славия. Не ме интересуваше кой ще е първенец. Тогава ЦСКА не се бореше за нея.
Играл ли сте за Левски във безконечното дерби?
- Аз съм от дребното хора, който има победи от двете страни на дербито. С Левски завоювах в Ямбол за купата през 1991 -а - бихме 2:0 с човек по-малко. После пристигна въпросният мач с ЦСКА през 1996-а.
Имате едно кошмарно дерби - ЦСКА поведе с 2:0 и загуби с 2:4.
- Ако Георги Георгиев беше вкарал дузпа за 3:0, щеше да е друго. Но и Марадона, и Меси, и Роналдо пропущат. Аз получих червен картон и това е един от най-срамните ми моменти. Блъсках съдията, а той беше прав. Заслужих си картона. Веднъж съм го гледал на видео в дисциплинарната комисия и ме беше позор от себе си.
Заради този мач ли напуснахте ЦСКА?
- Имах проблеми с треньора Георги Василев. Нещо имаше срещу мен, още когато водеше Левски. Заради него си потеглих. Нямаше смисъл да седнал съм и да се мъчим.
Направихте дребен шлем с прехвърлянето в Локомотив (Сф).
- За жал не стигнах и до Славия. Никога не е имало вид за там. Нямаше да е зле да вляза в историята.
Играл сте в Ел Пасо Пейтриътс. Що за тим е това?
- Писна ми от простотии в България и взех решение да си трансформира живота. Какво по-добро ново начало от новата земя. Стилиян Шишков ми оказа помощ. Ел Пасо беше във втората лига. Собственикът Енрике Сервантес беше мексиканец, роден в Съединени американски щати. Имаше фабрика за дънки. Полуаматьорска работа беше. Плащаха единствено шест месеца. Разбрах, че мога да взема зелена карта и след един сезон се отхвърлих.
Срещу кой нападател ви е било най-трудно?
- За тим нямам подозрения - против Славия, още от детските години. А другояче против Христо Стоичков на подготовка. Нямаше късмет да му хвана дузпа.
В Съединени американски щати станахте и арбитър?
- Вярно е. Изкарвах някой спомагателен лев. Нужно си е. Можех да раста, само че трябваше да имаш свободно време. А със семейство с две деца нямаше по какъв начин да стане. Най-любимо ми беше да подвигам червени картони.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ