Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967) Елин Пелин В първите години

Димитър Чорбаджийски - Чудомир (1890-1967)

Елин Пелин

В първите години на гимназията най-любимият ми публицист беше Елин Пелин. Понеже пък, поощрен от учителя си по изобразяване, обичах и да рисувам карикатури, най-любим художник ми беше Александър Божинов. През есента на 1906 година постъпих в Рисувалното учебно заведение и първата ми молба към приятели и познати беше да ми ги покажат. Една вечер, както си приказвахме покрай Орловия мост, един се обади:

– Ето ги тези, които толкоз доста те интересуват. Двамата насреща. По-слабият е Божинов, а с дългите мустаци – Елин Пелин.

Като чух това, зарязах компанията, хукнах след тях и от двадесетина крачки почнах да проследявам всяка тяхна стъпка, всеки жест. Божинов – тънък, прав, с дълга коса, широкопола шапка и огромна черна „ хвърчаща “ връзка и навирен като петле, а Елин Пелин — повърхностно облечен, мустакат, малко наведен, с ръце, като че ли по-дълги, в сравнение с би трябвало, и като върви, малко се клати, та ми подсети козаря Стойно Пъдев от нашето село, когато възкачваше със стадото си „ Гюсовица “. По-късно научих, че първият произлиза от фамозния с аристокрацията си Свищов, а вторият – чист, естествен шоп от с. Байлово.

Вървях след тях до Обсерваторията, като Божинов беше в непрестанно придвижване – ту ще подскочи лист да откъсне от дърво, ту ще се наведе цвете да погали, шапката си ще смъкна, да си оправи косата, ще мята взор по всички страни, а Пелин, пуснал дългите ръце до колената, крачи, като леко се поклаща, и рядко поглежда настрана.

На връщане все по този начин ги конвоирах до Орловия мост, влязоха в градината на бирария „ Прошек “, поръчаха си бира и аз продължих към дома, тъй като нямах опция да сторя същото.

Седем години учих в София, само че нямах кураж да се срещна с тях. Следях всичко, което печатаха в „ Българан “ и другаде, като доста неща помня и в този момент. Често се отбивах и в гостилница „ Средна гора “, да ги видя отдалече, нали бях почнал да отпечатвам и аз стихчета, карикатури. Нали бяхме към този момент сътрудници. Исках, несъмнено, да чуя и тяхното мнение, само че по какъв начин да се срещна и приказвам с такива огромни хора.

Запознанството ни стана доста по-късно, чак когато се появиха в печата първите ми фейлетони. След излизането на първата ми книга, през 1933 година, отново се срещнахме с Пелина. Спря ме той и аз, цялостен треперещ, получих хвалба. Тръгнахме дружно и апропо ми сподели:

– Защо не опиташ да напишеш комедия?

– Ха, рекох, и таз добра. Защо пък аз?

– Защото имаш прекрасен разговор.

– Не знам моят разговор какъв е, само че познавам публицист с още по-хубав и отново не е написал комедия.

– Кой е той?

– Елин Пелин.

Усмихна се, махна с ръка и продължи да ме твърди в това, в което и до момента не съм повярвал.

Книгите ни печаташе издателство „ Хемус “ и постоянно се срещахме в книжарницата му. Веднъж го заварих там. Пиеха кафе и разговаряха с издателя Христо Хаджиев. Между другото Пелин му рече:

– Я кажи, апелирам ти се, да ми подготвят от детските издания, че съм заречен на един другар преподавател. – След малко, като си намерения, добави: – Хайде и от другите, и от другите – едните са детски, другите хлапашки – все това.

Разправя ми един ден Божинов: „ На младини си уших един кафяв костюм, наконтих се, излязох и на първо време срещнах него.

– Погледни бе, не виждаш ли, че съм с нов костюм, харесваш ли го?

Той ме премери с взор от горе до долу и рече:

– Приличаш ми на ръждясал пирон. “

През пролетта на 1949 година се срещнахме инцидентно на ул. „ Раковски “ и ме помоли да му пратя орехи от Казанлък. Щом се върнах, изпратих му десетина кг, без да му пиша какъв брой са и какво костват. Това направих преднамерено, тъй като при музея бях разкрил „ Ценни ръкописи “ и имах по нещо от… – хайде да не изреждам имена, тъй като ще ме натиснат от 10 места да дам на локалните им музеи. Знаех освен това, че Пелин не обича да дава ръкописи. С дата 26.II.1949 год. получих следното писмо:

София, 26.II.1949 година

Драги Чудомире,

Много ме зарадва с пратката, която получих през вчерашния ден. Не си не запомнил обещанието си. Благодаря ти най-сърдечно. Тия дни лежах съвсем цяла седмица болен от инфлуенца и не съм излизал наникъде да видя какво що е. А имаше няколко пролетни дни доста хубави.

За орехите ти благодари изключително жена ми.

Моля те изпрати ми най-скоро сметката, с цел да ти изпратя парите.

Ти идваш постоянно в София, само че не се виждаме, тъй като аз рядко излизам, та най-добре ще бъде да ти изпратя сумата с пощенски запис.

Приеми сърдечни поздрави.

Елин Пелин

Прибрах писмото в досието с другите ръкописи в музея, отговорих му за какво съм постъпил по този начин и му разправих по какъв начин Тодор Боров се сдобил по някакъв метод с негов ръкопис. Похвалил му се, Пелин поискал да го прегледа и по-късно го накъсал и хвърлил, та в случай че не бях постъпил по този начин, нямаше да имам ръкопис от него.

Наскоро по-късно получих друго писмо, съвсем със същото наличие, без, несъмнено, тези „ тия дни “. На настрана листче ме молеше да унищожа първото писмо, а да оставя в музейната колекция второто. Аз резервирах и двете.

– Хитър шоп – ми сподели един път Антон Страшимиров, – знае какъв брой и какво може и за друго не се залавя.

И фактически Елин Пелин е един от огромните ни писатели, който минимум книжовен баласт е оставил.

(Из ръкописите на писателя.)

* „ Спомени, пътеписи, публикации и бележки “, Чудомир - Съчинения в три тома, Том 3, Изд. „ Български публицист “, 1980 година
Снимка: Димитър Чорбаджийски (1890-1967)