Неравностойна размяна
Димитър Бочев,
Съзнаваме ли го, или не, всяка война, била тя гражданска, междудържавна или международна, политическа, националистична или религиозна, е морално предизвикателство и морално тестване – освен за воюващите. Така е във всяка фронтово борба – тестванията на оръжията незабелязано, само че неизбежно прерастват в тестване и на нравствените устои на воюващите бойци, нации, че и цели цивилизации. Сражавайки се за земи, хрумвания, идеологии и религиозни и националистични доктрини, воюващите постоянно водят и една друга, невидима морална борба, борят се, от време на време без да подозират, и на страната на нравствеността или на безнравствеността, на справедливостта или на несправедливостта, на достойнството или на безчестието. При което постоянно физическите победи на единия или другия фронт се оказват морални провали, а изгубилите дуела физически се оказват морални спечелили. И до момента в който физическите победи и провали са физически, оптически забележими и безспорни, моралната равносметка е надалеч по-трудна, по-разнолика и многолика – етичните категории оптика не ги лови, максимата на Екзюпери, че основното, значителното е невидимо за очите, е използвана към целокупното съществуване, с особена изразителност обаче тази максима е съотносима към пожарищата на войните.
Най-общо казано несправедливи са завоевателните, имперските, грабителските войни, войните, които превземат цели страни и нации, войните, които поробват политически и стопански. Справедливи, за сметка на това са освободителните, отечествените войни, войните за национална самостоятелност, войните, водени в отбрана на човешките права и гражданските свободи на обособени нации, малцинства и етноси, на политически и религиозни общности и на обществени класи. Ето за какво, както писах преди време и по различен мотив, една война може да бъде по едно и също време и обективна, и несправедлива; и морална, и аморална, и добродетелна даже – зависи от коя камбанария я погледнем, зависи кой и по какъв начин я интерпретира.
Бушуващата в Украйна война е обективна, морална и отбранителна за изправилите се против съветските нашественици украински бойци – за тях тази война е отечествена, противопоставяне на една безскрупулна колективистична и олигархична империя, решена да въдвори с огън и меч господството си над цялостен един свободомислещ прилежащ народ. Така е освен за украинците –
по този начин е и за целия цивилизован свят
построен върху фундаменталните древен начала. Доколкото обаче Русия е официално християнска, а в действителност езическа, че и окултна, страна, страна на идеологизирани и политизирани догми и култове, култове и тотеми, същата война е със същата несъмненост несправедлива, завоевателна и имперска, едно брутално и с нищо непредизвикано настъпление, разгром над суверенитета, над националната самостоятелност и териториална цялост на Украйна. Така вижда нещата Евроатлантическата общественост, подобен е погледът на цялата ни цивилизация.
Преди да полетят патроните, постоянно политат думи и облици: всяка война стартира с агитация – с агитация стартира и украинската война. А агитация, откри виртуозният агитатор и идеолог Гьобелс, се прави не с истина, а с неистина. Така че неуморно лансираната от съветските средства за всеобща информация теза, че, видите ли, Киев е леговище на закоравели милитаризирани екстремисти и фашисти, трансформирали се в опасност освен за украинския народ, а и за цяла Русия, не хваща религия. Крайната украинска десница е най-немощната политическа формация в страната – рейтингът ѝ е към % и половина. Подобен рейтинг не може да бъде опасност за една нация, камо ли интернационална заплаха. Освен това в хода на ВСВ Украйна е потърпевша от нацизма не по-малко грубо от самата Русия, а сходни исторически уроци са незабравими – болката от тях не отболява цели генерации наред. Като прибавим и еврейския генезис на Зеленски, и дейното присъединяване на предците му в епохалната борба с нацизма, тезата за фашизирана и нацифицирана Украйна става напълно несъстоятелна. Така че който желае да открие фашисти и нацисти, екстремисти и шовинисти, да ги потърси не в Киев, а в Кремъл – там те са в обилие.
Ако настоящите доводи са безпомощни да оправдаят съветската експанзия, историческите фактори в този смисъл са напряко оскъдни. Интересна историческа параленост прави Алексей Толстой: „ Има две Русии. Първата е Киевската. Тя има корените си в международната или най-малко в европейската просвета. Тази Русия схваща концепциите за положителното, за достойнството, за свободата и справедливостта по този начин, както ги схваща и западният свят. Но има и втора Русия – Московската. Това е Русия на тайгата, тя е монголска, дива, зверска. Тази Русия трансформира в собствен народен блян кървавия абсолютизъм и дивата гняв. Тази Московска Рус от много време бе, е и ще бъде цялостно отричане на всичко европейско и върл зложелател на Европа. ” А унаследената от Киев и отхвърлената и потъпкана от Москва европейска традиция е ренесансова – традиция на хуманизма, на просвещението, на демократизирането на Стария континент, а оттова – и на целия свят, традиция на обществения напредък. От което пък следва, че, воювайки против Украйна,
Кремъл води война и против духа на времената ни
против най-животворните очаквания на милиони хора от безброй страни, националности, раси, съсловия и етноси. Тази повтаряла се в една или друга форма нееднократно през вековете и хилядолетията титанична борба против фундаменталните вероятности на една или друга ера не е спечелил още никой император – няма да я завоюва и кагебистът Путин. Той беше изгубил тази проклета война морално, още преди да я стартира, а към този момент я губи и физически – ден след ден все по-несъмнено. Казаното ще рече, че Кремъл ще загуби борбата дефинитивно и тотално – даже единствено тъй като времето си има свои лични закономерности, то върви към свои лични цели на собствен личен ход, ход, който е справедлив и не се преценява с тщеславието и грандоманията на един или различен самовластник.
Моралното предимство на Украйна е очевидно за целия свят. Не единствено тъй като украинците водят война за отечеството си, за живота на най-близките си и скъпи хора, за личните си домове, а и заради средствата, с които двете страни водят война, както и съгласно метода, по който водят бойните дейности. Докато украинските фронтоваци водят война против съветската имперска войска и единствено против нея, руснаците водят война все по-малко с украинските бойни елементи, от които се опасяват под паника, и от ден на ден с невъоръжения украински народ, с цивилното население – с украинските дами, старци и деца, с техните къщи, детски градини, учебни заведения и лечебни заведения, с мирни улици, селища и предприятия, язовири и електроцентрали. Те са по-лек съперник, тъй като не стрелят назад, само че това варваризира в допълнение войната и трансформира постоянната съветска войска в монголска орда, отвратила посредством плячкосванията и издевателствата си над мирни жители и Европа, и света.
Рицарите в този морално неравностоен дуел са украинците, до момента в който руснаците са вероломните нашественици, страхливите и подли завоеватели, насилници и грабители. Чрез подбора на задачите си и посредством рицарствения си метод на воюване украинците завоюваха благосклонностите на целия свят, погнусен от жестокостта, коварството и цинизма на Кремъл. Защото, колкото и убийствени да са, интернационалните войни също си има свои джентълмени и свои подлеци, свои закономерности и свои предели – в това число и предели нравствени. Днес тези предели не разрешават използването на оръжия за всеобщо поразяване, с които Москва непрестанно заплашва и шантажира и Украйна, и целия Запад. Тези предели не разрешават и разграбването на частни домове, което съветските гвардейци и техните командири вършат ден след ден. Тези предели допускат хуманно отношение към военнопленниците, което е присъщо на украинците и е сякаш естествено непознато на манталитета на съветските воини. Да грабиш и изнасилваш, да взривяваш родилни домове и детски градини, да разстрелваш бременни дами и беззащитни старци, значи да отвратиш човечеството. Москва го реализира още в първите дни на експанзията и неслучайно се оказа много самотна и изолирана в този спор – сама против целия цивилизован свят. Който поддържа и поддържа Украйна – освен морално.
Легендата, че в Украйна царува безвластие и мракобесие, на което, видите ли, нахлулите червеноармейци би трябвало да сложат край, също е цяла-целеничка изфабрикувана в съветските пропагандни лаборатории. Истината е противоположна: до войната Украйна беше една мирна и спокойна, просперираща и проевропейски насочена страна. За разлика от имперска Русия, тази страна нямаше външнополитически спорове, нямаше и реваншистки упоритости – нито към далечни, нито към съседски нации. Тази страна разчиташе на интернационалните гаранции на Запада и на Кремъл.
Гаранции, получени откакто Киев се подчини на външния напън
и се съгласи да съобщи целия си нуклеарен боеприпас на Руската федерация. И гаранции, които още веднъж (за кой ли път в историята!) не проработиха. Причината за неуспеха? Тя ни е добре позната от предишното: наивността и малодушието на Запада, неговата бакалщина, дребнобуржоазната му дребнавост, филистерският му нрав. Преди съвсем век всички тези фактори обслужиха завоевателните попълзновения на Хитлер в цяла Европа, а през днешния ден обслужват със същата подготвеност и завоевателните попълзновения на Путин. А може би и не напълно – нещичко от кървавите уроци на историята това невъзприемчиво човечество все по този начин понаучи – през днешния ден целият Свободен свят се сплоти монолитно против агресора и поддържа по всякакъв начин Украйна. Обединихме се в смисъла на християнската ни цивилизация – един до друг с жертвата и против палача. Един новороден съюз, който посредством победния марш на украинските въоръжени сили е на път да докара до разпадането на извечния източник на спорове, експанзии, абсолютизъм и кръвопролития – Руската федерация.
Като че ли с цел да измие срама от челото на сънародниците си, още преди два века Пушкин написа: „ Ние получихме от Украйна всичко: просвета, език, вяра, музика, философия и дори високия жанр на живот. А ѝ се отплатихме с национално огорчение и робство! Неравноценна замяна! За това, че получихме правото да се назоваваме хора, ние сме длъжни освен един век да се прекланяме пред Украйна и украинците. ” И в случай че преди епохи размяната сред Русия и Украйна е била неравностойна, още по-неравностойна е тя през днешния ден, когато Кремъл се отплаща за цивилизоваността, с която го подари исторически Украйна, с империализъм и гибел, с кръвопролития, с мракобесие и издевателства над цялостен един героичен народ. Чиято идея е на път да победи и да преобърне съотношението на силите – както морално, по този начин и физически. При това – освен в Европа!…
Съзнаваме ли го, или не, всяка война, била тя гражданска, междудържавна или международна, политическа, националистична или религиозна, е морално предизвикателство и морално тестване – освен за воюващите. Така е във всяка фронтово борба – тестванията на оръжията незабелязано, само че неизбежно прерастват в тестване и на нравствените устои на воюващите бойци, нации, че и цели цивилизации. Сражавайки се за земи, хрумвания, идеологии и религиозни и националистични доктрини, воюващите постоянно водят и една друга, невидима морална борба, борят се, от време на време без да подозират, и на страната на нравствеността или на безнравствеността, на справедливостта или на несправедливостта, на достойнството или на безчестието. При което постоянно физическите победи на единия или другия фронт се оказват морални провали, а изгубилите дуела физически се оказват морални спечелили. И до момента в който физическите победи и провали са физически, оптически забележими и безспорни, моралната равносметка е надалеч по-трудна, по-разнолика и многолика – етичните категории оптика не ги лови, максимата на Екзюпери, че основното, значителното е невидимо за очите, е използвана към целокупното съществуване, с особена изразителност обаче тази максима е съотносима към пожарищата на войните.
Най-общо казано несправедливи са завоевателните, имперските, грабителските войни, войните, които превземат цели страни и нации, войните, които поробват политически и стопански. Справедливи, за сметка на това са освободителните, отечествените войни, войните за национална самостоятелност, войните, водени в отбрана на човешките права и гражданските свободи на обособени нации, малцинства и етноси, на политически и религиозни общности и на обществени класи. Ето за какво, както писах преди време и по различен мотив, една война може да бъде по едно и също време и обективна, и несправедлива; и морална, и аморална, и добродетелна даже – зависи от коя камбанария я погледнем, зависи кой и по какъв начин я интерпретира.
Бушуващата в Украйна война е обективна, морална и отбранителна за изправилите се против съветските нашественици украински бойци – за тях тази война е отечествена, противопоставяне на една безскрупулна колективистична и олигархична империя, решена да въдвори с огън и меч господството си над цялостен един свободомислещ прилежащ народ. Така е освен за украинците –
по този начин е и за целия цивилизован свят
построен върху фундаменталните древен начала. Доколкото обаче Русия е официално християнска, а в действителност езическа, че и окултна, страна, страна на идеологизирани и политизирани догми и култове, култове и тотеми, същата война е със същата несъмненост несправедлива, завоевателна и имперска, едно брутално и с нищо непредизвикано настъпление, разгром над суверенитета, над националната самостоятелност и териториална цялост на Украйна. Така вижда нещата Евроатлантическата общественост, подобен е погледът на цялата ни цивилизация.
Преди да полетят патроните, постоянно политат думи и облици: всяка война стартира с агитация – с агитация стартира и украинската война. А агитация, откри виртуозният агитатор и идеолог Гьобелс, се прави не с истина, а с неистина. Така че неуморно лансираната от съветските средства за всеобща информация теза, че, видите ли, Киев е леговище на закоравели милитаризирани екстремисти и фашисти, трансформирали се в опасност освен за украинския народ, а и за цяла Русия, не хваща религия. Крайната украинска десница е най-немощната политическа формация в страната – рейтингът ѝ е към % и половина. Подобен рейтинг не може да бъде опасност за една нация, камо ли интернационална заплаха. Освен това в хода на ВСВ Украйна е потърпевша от нацизма не по-малко грубо от самата Русия, а сходни исторически уроци са незабравими – болката от тях не отболява цели генерации наред. Като прибавим и еврейския генезис на Зеленски, и дейното присъединяване на предците му в епохалната борба с нацизма, тезата за фашизирана и нацифицирана Украйна става напълно несъстоятелна. Така че който желае да открие фашисти и нацисти, екстремисти и шовинисти, да ги потърси не в Киев, а в Кремъл – там те са в обилие.
Ако настоящите доводи са безпомощни да оправдаят съветската експанзия, историческите фактори в този смисъл са напряко оскъдни. Интересна историческа параленост прави Алексей Толстой: „ Има две Русии. Първата е Киевската. Тя има корените си в международната или най-малко в европейската просвета. Тази Русия схваща концепциите за положителното, за достойнството, за свободата и справедливостта по този начин, както ги схваща и западният свят. Но има и втора Русия – Московската. Това е Русия на тайгата, тя е монголска, дива, зверска. Тази Русия трансформира в собствен народен блян кървавия абсолютизъм и дивата гняв. Тази Московска Рус от много време бе, е и ще бъде цялостно отричане на всичко европейско и върл зложелател на Европа. ” А унаследената от Киев и отхвърлената и потъпкана от Москва европейска традиция е ренесансова – традиция на хуманизма, на просвещението, на демократизирането на Стария континент, а оттова – и на целия свят, традиция на обществения напредък. От което пък следва, че, воювайки против Украйна,
Кремъл води война и против духа на времената ни
против най-животворните очаквания на милиони хора от безброй страни, националности, раси, съсловия и етноси. Тази повтаряла се в една или друга форма нееднократно през вековете и хилядолетията титанична борба против фундаменталните вероятности на една или друга ера не е спечелил още никой император – няма да я завоюва и кагебистът Путин. Той беше изгубил тази проклета война морално, още преди да я стартира, а към този момент я губи и физически – ден след ден все по-несъмнено. Казаното ще рече, че Кремъл ще загуби борбата дефинитивно и тотално – даже единствено тъй като времето си има свои лични закономерности, то върви към свои лични цели на собствен личен ход, ход, който е справедлив и не се преценява с тщеславието и грандоманията на един или различен самовластник.
Моралното предимство на Украйна е очевидно за целия свят. Не единствено тъй като украинците водят война за отечеството си, за живота на най-близките си и скъпи хора, за личните си домове, а и заради средствата, с които двете страни водят война, както и съгласно метода, по който водят бойните дейности. Докато украинските фронтоваци водят война против съветската имперска войска и единствено против нея, руснаците водят война все по-малко с украинските бойни елементи, от които се опасяват под паника, и от ден на ден с невъоръжения украински народ, с цивилното население – с украинските дами, старци и деца, с техните къщи, детски градини, учебни заведения и лечебни заведения, с мирни улици, селища и предприятия, язовири и електроцентрали. Те са по-лек съперник, тъй като не стрелят назад, само че това варваризира в допълнение войната и трансформира постоянната съветска войска в монголска орда, отвратила посредством плячкосванията и издевателствата си над мирни жители и Европа, и света.
Рицарите в този морално неравностоен дуел са украинците, до момента в който руснаците са вероломните нашественици, страхливите и подли завоеватели, насилници и грабители. Чрез подбора на задачите си и посредством рицарствения си метод на воюване украинците завоюваха благосклонностите на целия свят, погнусен от жестокостта, коварството и цинизма на Кремъл. Защото, колкото и убийствени да са, интернационалните войни също си има свои джентълмени и свои подлеци, свои закономерности и свои предели – в това число и предели нравствени. Днес тези предели не разрешават използването на оръжия за всеобщо поразяване, с които Москва непрестанно заплашва и шантажира и Украйна, и целия Запад. Тези предели не разрешават и разграбването на частни домове, което съветските гвардейци и техните командири вършат ден след ден. Тези предели допускат хуманно отношение към военнопленниците, което е присъщо на украинците и е сякаш естествено непознато на манталитета на съветските воини. Да грабиш и изнасилваш, да взривяваш родилни домове и детски градини, да разстрелваш бременни дами и беззащитни старци, значи да отвратиш човечеството. Москва го реализира още в първите дни на експанзията и неслучайно се оказа много самотна и изолирана в този спор – сама против целия цивилизован свят. Който поддържа и поддържа Украйна – освен морално.
Легендата, че в Украйна царува безвластие и мракобесие, на което, видите ли, нахлулите червеноармейци би трябвало да сложат край, също е цяла-целеничка изфабрикувана в съветските пропагандни лаборатории. Истината е противоположна: до войната Украйна беше една мирна и спокойна, просперираща и проевропейски насочена страна. За разлика от имперска Русия, тази страна нямаше външнополитически спорове, нямаше и реваншистки упоритости – нито към далечни, нито към съседски нации. Тази страна разчиташе на интернационалните гаранции на Запада и на Кремъл.
Гаранции, получени откакто Киев се подчини на външния напън
и се съгласи да съобщи целия си нуклеарен боеприпас на Руската федерация. И гаранции, които още веднъж (за кой ли път в историята!) не проработиха. Причината за неуспеха? Тя ни е добре позната от предишното: наивността и малодушието на Запада, неговата бакалщина, дребнобуржоазната му дребнавост, филистерският му нрав. Преди съвсем век всички тези фактори обслужиха завоевателните попълзновения на Хитлер в цяла Европа, а през днешния ден обслужват със същата подготвеност и завоевателните попълзновения на Путин. А може би и не напълно – нещичко от кървавите уроци на историята това невъзприемчиво човечество все по този начин понаучи – през днешния ден целият Свободен свят се сплоти монолитно против агресора и поддържа по всякакъв начин Украйна. Обединихме се в смисъла на християнската ни цивилизация – един до друг с жертвата и против палача. Един новороден съюз, който посредством победния марш на украинските въоръжени сили е на път да докара до разпадането на извечния източник на спорове, експанзии, абсолютизъм и кръвопролития – Руската федерация.
Като че ли с цел да измие срама от челото на сънародниците си, още преди два века Пушкин написа: „ Ние получихме от Украйна всичко: просвета, език, вяра, музика, философия и дори високия жанр на живот. А ѝ се отплатихме с национално огорчение и робство! Неравноценна замяна! За това, че получихме правото да се назоваваме хора, ние сме длъжни освен един век да се прекланяме пред Украйна и украинците. ” И в случай че преди епохи размяната сред Русия и Украйна е била неравностойна, още по-неравностойна е тя през днешния ден, когато Кремъл се отплаща за цивилизоваността, с която го подари исторически Украйна, с империализъм и гибел, с кръвопролития, с мракобесие и издевателства над цялостен един героичен народ. Чиято идея е на път да победи и да преобърне съотношението на силите – както морално, по този начин и физически. При това – освен в Европа!…
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ