Фотографът Диляна Гергова: За мен снимането е лично преживяване
Диляна Гергова е от фотографите, които трансформират всяка фотография в чувство. Обича да снима портрети, макар че постоянно ще видите нейни фрагменти на ръце, тъй като за нея те описват истории. Истории, посредством които желае да основава свои сюжети и светове, и те да бъдат запечатани в един кадър. Диляна е от " Поколението R ", за което избрания като възраст, пол или род не са годни. От значение е единствено пристрастеността към фотографията, желанието за хващане на скъпите моменти от живота и вярата, че невъзможното е към този момент допустимо. Каква част от нейния персонален свят разкрива във фотографиите си, с какво снима сега и до каква степен е значим обективът, през който минава цялото й светоусещане, ще разберете през днешния ден от Диляна.
Как и по кое време се появи желанието да се занимаваш с снимка?
Диляна: Започнах да фотографирам по-осъзнато към 2009 година Разбира се, имах фотоапарат още в детските си години, само че по това време снимането беше по-скоро за вписване на заобикалящия ме свят и нищо повече. Като студент се възпламених по пейзажната снимка, а няколко години по-късно се допрях до магията на портрета. Оттогава насам той е моят свят.
Помниш ли първия си фотоапарат?
Диляна: Като дете снимах с един лентов фотоапарат на родителите ми – Вилия. Първият цифров, до който се допрях, беше една компактна камера – Canon Powershot S3IS, а първият огледално-рефлексен Canon EOS 40D. Той беше и първият, който съм си купила сама, тъй че имам необикновен сантимент към него. Спомням си, че таман бях съумяла да събера средствата, с цел да си го взема, а марката към този момент изтегляше модела от комерсиалната мрежа. Добрах се до една последна численост, която открих на витрината в един магазин. Беше покрита със пласт прахуляк. Продавачът съветник безусловно издуха прахоляка в лицето ми, забърса я с ръкав и ми я подаде. Фотоапаратът работи и до през днешния ден.
А в този момент с какво снимаш?
Диляна: В момента съм с безогледалната камера – Canon EOS R.
Защо предпочиташ да снимаш портрети и с какво се открояват твоите фотографии?
Диляна: Портретът крие доста провокации и се трансформира в широко поле за проучване. Изхождайки от фотосите, които вършим, с цел да запечатаме спомен, преминавайки през репортажно сниманите такива, та чак до концептуалния портрет. Пътят, по който минава фотографът, е извънредно дълъг и разнороден. В него можеш да намериш всичко – от това да променяш обществената реалност, до това да себеизразиш вътрешния свят.
Смятам, че това е един от жанровете, който ни разрешава да описваме истории, доста над това просто да отразяваме заобикалящата ни среда.
Ти си част от " Поколението R " на Canon. Какви качества би трябвало да има един актьор, с цел да бъде част от него?
Диляна: Системата EOS R е за тези, които одобряват снимането като средство за себеизразяване, без значение дали са фенове, или са експерти. За всички, които имат потребност да разпрострат креативния си капацитет, без да се постанова непрекъснато да мислят за техническите параметри на своите камери. За тези, които търсят бърз, образован и подсъзнателен метод на работа. Така че, част от " Поколението R " може да бъде всеки човек, за който снимането е на първо място обич.
По какъв метод безогледалната система на Canon EOS R ти оказва помощ в креативните решения, които взимаш?
Диляна: Както загатнах, EOS R е доста интуитивна система, с комфортни бутони, които доста улесняват фотографския развой, що се отнася до техническото осъществяване. Има красиво цветопредаване и разрешава забележителна операция на цветовете. За мен те са цяла галактика и несъмнено са фактор, с който не бих направила компромис. Трябва да призная, че преди да мина на безогледална камера, смятах въртящия се екран и снимането през него за глезотия, само че в действителност в този момент се хващам, че го употребявам доста постоянно. Значително улеснява снимането при по-трудните гледни точки. С новите модели EOS R5 и EOS R6 следящият фокус по лице е доведен до ново равнище, което също доста ме впечатли при тестванията, които съумях да направя.
Различен ли е животът, който създаваш през обектива, и този, който имаш зад него?
Диляна: Мога да кажа, че по някакъв метод част от живота ми минава през фотосите ми, защото те са плод на моите фикция и мироглед, а зад реализацията на всяка от тях стои няколко месеца труд и подготовка. Немалка част от всекидневието ми минава в това да измисля и приготвя цялата сцена. Преживявам всеки неуспех или триумф много прочувствено, защото за мен снимането е доста персонално прекарване.
Доколко е значим самият обектив за един фотограф?
Диляна: Техниката е средството, което ни оказва помощ да изразим себе си. Ако ги нямаше фотоапаратите, аз нямаше да мога да разпростра въображението си по никакъв метод. Тъй като не умея да рисувам, нямам и подарък слово да пиша, нито пък ме бива да изпипвам с ръцете си. Това е единственият инструмент, който ми разрешава да надскоча личните си ограничавания и да разпростра себе си. В това отношение точният обектив ми оказва помощ да основа и да покажа на другите какво стои заключено във фантазията ми. И под точен обектив имам поради избрана дължина, която варира по отношение на сцената, която желая да основа.
Ти имаш ли си обичан обектив?
Диляна: От RF серията одобрявам Canon RF 28-70mm f/2L USM. Той ми прави работа и в случай че преценява, че желая да фотографирам по-широко, и в случай че пък избера типичен портрет. Харесвам също и Canon RF 50mm f/1.2L USM. Тъй като преди да мина към EOS R, бях с огледално-рефлексен фотоапарат, употребявам с предшественик и обичания ми обектив от EF– серията – Canon EF 35mm f/1.4L II USM.
Има ли история, която искаш да уловиш с обектива си, а още не си съумяла?
Диляна: Има доста истории, които ми се желае да опиша. Стоят записани в бележника. Може би чакат да събера храброст и познания, с цел да мога да ги осъществявам. Надявам се една по една да съумея да ги основа.
Къде се крият историите в една фотография?
Диляна: Не всяка фотография носи история. Някои са просто красиви картинки без наличие. Последните две години открих, че на мен това да основа просто прелестно за очите изображение не ми носи задоволство и се насочих към това да давам нещо от себе си, оттатък демонстрацията на механически умения.
Що се отнася до моите фрагменти, историите са скрити в детайлите, в цветовете, настроението, което носят, и в изражението на моделите ми.
А твоята персонална история разрешаваш ли си да участва в фрагментите?
Диляна: Снимките, които върша, демонстрират мен самата повече, в сравнение с каквото и да е било друго. Дори хората, които са на тях, излизат отвън личната си кожа и се превъплъщават в ролята, която съм ги помолила. В това отношение снимането ме е срещнало с прелестни човешки същества, които постоянно са давали всичко от себе си, с цел да мога аз да пресъздам своя свят.
Как се роди концепцията да създадеш работилницата за портрети „ Икиндия “?
Диляна: Работилниците за портрети са персонален план, който съществува към този момент 5 години. Исках да направя образование, от което с изключение на да получиш нови познания, ще успее да те въодушеви и да ти даде храброст да се престрашиш да покажеш какво те вълнува. Съществуват извънредно доста хора с прелестни хрумвания, които се опасяват дори да си помислят да ги осъществят. Смятат, че са сложни за реализиране и ще бъдат подложени на критика. Градивната рецензия, въпреки това, е едно, а откровеният хейт е друго. В нашите среди човек нормално получава повече от второто, когато има потребност по-скоро от първото и от малко вдъхване на кураж. Работилниците са точно за това – да въодушевяват и да покажат, че не постоянно нещата се случват толкоз мъчно, колкото си го представяме. Нужно е само предпочитание и непримиримост.
Кои хора най-вече те въодушевяват за фотоси?
Диляна: Постоянно диря ентусиазъм и нормално го намирам в литературата, изкуството, киното и музиката. Следя работата на доста надарени персони. Не се лимитирам единствено с снимка. Хората, на които се удивлявам, са смели в концепциите си и умерени в реализирането им. Те са тези, чиято работата е пример за класа, а стилът различим. Що се отнася до лицата, които ме въодушевяват да ги снима, то това са хора с по-одухотворено лъчение. Тези, които са способни да вникнат в концепцията ти и да надскочат личната си суетност и блян преди всичко да се покажат красиви.
Защо обичаш да снимаш ръце?
Диляна: Обожавам ръцете. Те описват лична история. Те са изразно средство. Имам ги за финалния щрих на всяка една фотография. Ръцете са дребният подробност, който може да направи фрагмента отличен или да го скапе окончателно. Бих направила поредност от фотографии единствено с ръце и съм сигурна, че ще опишат историята не по-лошо от цялостното наличие на човешката фигура.
Кои са най-важните елементи в една фотография?
Диляна: Снимките са многокомпонентни и не мога да дефинира съставен елемент, който можем да пренебрегнем с лека ръка. Но в случай че би трябвало да отделя кои намирам за изключително значими, то това ще са историята, цветовете, композицията, изражението и ръцете.
С поддръжката на Canon
Как и по кое време се появи желанието да се занимаваш с снимка?
Диляна: Започнах да фотографирам по-осъзнато към 2009 година Разбира се, имах фотоапарат още в детските си години, само че по това време снимането беше по-скоро за вписване на заобикалящия ме свят и нищо повече. Като студент се възпламених по пейзажната снимка, а няколко години по-късно се допрях до магията на портрета. Оттогава насам той е моят свят.
Помниш ли първия си фотоапарат?
Диляна: Като дете снимах с един лентов фотоапарат на родителите ми – Вилия. Първият цифров, до който се допрях, беше една компактна камера – Canon Powershot S3IS, а първият огледално-рефлексен Canon EOS 40D. Той беше и първият, който съм си купила сама, тъй че имам необикновен сантимент към него. Спомням си, че таман бях съумяла да събера средствата, с цел да си го взема, а марката към този момент изтегляше модела от комерсиалната мрежа. Добрах се до една последна численост, която открих на витрината в един магазин. Беше покрита със пласт прахуляк. Продавачът съветник безусловно издуха прахоляка в лицето ми, забърса я с ръкав и ми я подаде. Фотоапаратът работи и до през днешния ден.
А в този момент с какво снимаш?
Диляна: В момента съм с безогледалната камера – Canon EOS R.
Защо предпочиташ да снимаш портрети и с какво се открояват твоите фотографии?
Диляна: Портретът крие доста провокации и се трансформира в широко поле за проучване. Изхождайки от фотосите, които вършим, с цел да запечатаме спомен, преминавайки през репортажно сниманите такива, та чак до концептуалния портрет. Пътят, по който минава фотографът, е извънредно дълъг и разнороден. В него можеш да намериш всичко – от това да променяш обществената реалност, до това да себеизразиш вътрешния свят.
Смятам, че това е един от жанровете, който ни разрешава да описваме истории, доста над това просто да отразяваме заобикалящата ни среда.
Ти си част от " Поколението R " на Canon. Какви качества би трябвало да има един актьор, с цел да бъде част от него?
Диляна: Системата EOS R е за тези, които одобряват снимането като средство за себеизразяване, без значение дали са фенове, или са експерти. За всички, които имат потребност да разпрострат креативния си капацитет, без да се постанова непрекъснато да мислят за техническите параметри на своите камери. За тези, които търсят бърз, образован и подсъзнателен метод на работа. Така че, част от " Поколението R " може да бъде всеки човек, за който снимането е на първо място обич.
По какъв метод безогледалната система на Canon EOS R ти оказва помощ в креативните решения, които взимаш?
Диляна: Както загатнах, EOS R е доста интуитивна система, с комфортни бутони, които доста улесняват фотографския развой, що се отнася до техническото осъществяване. Има красиво цветопредаване и разрешава забележителна операция на цветовете. За мен те са цяла галактика и несъмнено са фактор, с който не бих направила компромис. Трябва да призная, че преди да мина на безогледална камера, смятах въртящия се екран и снимането през него за глезотия, само че в действителност в този момент се хващам, че го употребявам доста постоянно. Значително улеснява снимането при по-трудните гледни точки. С новите модели EOS R5 и EOS R6 следящият фокус по лице е доведен до ново равнище, което също доста ме впечатли при тестванията, които съумях да направя.
Различен ли е животът, който създаваш през обектива, и този, който имаш зад него?
Диляна: Мога да кажа, че по някакъв метод част от живота ми минава през фотосите ми, защото те са плод на моите фикция и мироглед, а зад реализацията на всяка от тях стои няколко месеца труд и подготовка. Немалка част от всекидневието ми минава в това да измисля и приготвя цялата сцена. Преживявам всеки неуспех или триумф много прочувствено, защото за мен снимането е доста персонално прекарване.
Доколко е значим самият обектив за един фотограф?
Диляна: Техниката е средството, което ни оказва помощ да изразим себе си. Ако ги нямаше фотоапаратите, аз нямаше да мога да разпростра въображението си по никакъв метод. Тъй като не умея да рисувам, нямам и подарък слово да пиша, нито пък ме бива да изпипвам с ръцете си. Това е единственият инструмент, който ми разрешава да надскоча личните си ограничавания и да разпростра себе си. В това отношение точният обектив ми оказва помощ да основа и да покажа на другите какво стои заключено във фантазията ми. И под точен обектив имам поради избрана дължина, която варира по отношение на сцената, която желая да основа.
Ти имаш ли си обичан обектив?
Диляна: От RF серията одобрявам Canon RF 28-70mm f/2L USM. Той ми прави работа и в случай че преценява, че желая да фотографирам по-широко, и в случай че пък избера типичен портрет. Харесвам също и Canon RF 50mm f/1.2L USM. Тъй като преди да мина към EOS R, бях с огледално-рефлексен фотоапарат, употребявам с предшественик и обичания ми обектив от EF– серията – Canon EF 35mm f/1.4L II USM.
Има ли история, която искаш да уловиш с обектива си, а още не си съумяла?
Диляна: Има доста истории, които ми се желае да опиша. Стоят записани в бележника. Може би чакат да събера храброст и познания, с цел да мога да ги осъществявам. Надявам се една по една да съумея да ги основа.
Къде се крият историите в една фотография?
Диляна: Не всяка фотография носи история. Някои са просто красиви картинки без наличие. Последните две години открих, че на мен това да основа просто прелестно за очите изображение не ми носи задоволство и се насочих към това да давам нещо от себе си, оттатък демонстрацията на механически умения.
Що се отнася до моите фрагменти, историите са скрити в детайлите, в цветовете, настроението, което носят, и в изражението на моделите ми.
А твоята персонална история разрешаваш ли си да участва в фрагментите?
Диляна: Снимките, които върша, демонстрират мен самата повече, в сравнение с каквото и да е било друго. Дори хората, които са на тях, излизат отвън личната си кожа и се превъплъщават в ролята, която съм ги помолила. В това отношение снимането ме е срещнало с прелестни човешки същества, които постоянно са давали всичко от себе си, с цел да мога аз да пресъздам своя свят.
Как се роди концепцията да създадеш работилницата за портрети „ Икиндия “?
Диляна: Работилниците за портрети са персонален план, който съществува към този момент 5 години. Исках да направя образование, от което с изключение на да получиш нови познания, ще успее да те въодушеви и да ти даде храброст да се престрашиш да покажеш какво те вълнува. Съществуват извънредно доста хора с прелестни хрумвания, които се опасяват дори да си помислят да ги осъществят. Смятат, че са сложни за реализиране и ще бъдат подложени на критика. Градивната рецензия, въпреки това, е едно, а откровеният хейт е друго. В нашите среди човек нормално получава повече от второто, когато има потребност по-скоро от първото и от малко вдъхване на кураж. Работилниците са точно за това – да въодушевяват и да покажат, че не постоянно нещата се случват толкоз мъчно, колкото си го представяме. Нужно е само предпочитание и непримиримост.
Кои хора най-вече те въодушевяват за фотоси?
Диляна: Постоянно диря ентусиазъм и нормално го намирам в литературата, изкуството, киното и музиката. Следя работата на доста надарени персони. Не се лимитирам единствено с снимка. Хората, на които се удивлявам, са смели в концепциите си и умерени в реализирането им. Те са тези, чиято работата е пример за класа, а стилът различим. Що се отнася до лицата, които ме въодушевяват да ги снима, то това са хора с по-одухотворено лъчение. Тези, които са способни да вникнат в концепцията ти и да надскочат личната си суетност и блян преди всичко да се покажат красиви.
Защо обичаш да снимаш ръце?
Диляна: Обожавам ръцете. Те описват лична история. Те са изразно средство. Имам ги за финалния щрих на всяка една фотография. Ръцете са дребният подробност, който може да направи фрагмента отличен или да го скапе окончателно. Бих направила поредност от фотографии единствено с ръце и съм сигурна, че ще опишат историята не по-лошо от цялостното наличие на човешката фигура.
Кои са най-важните елементи в една фотография?
Диляна: Снимките са многокомпонентни и не мога да дефинира съставен елемент, който можем да пренебрегнем с лека ръка. Но в случай че би трябвало да отделя кои намирам за изключително значими, то това ще са историята, цветовете, композицията, изражението и ръцете.
С поддръжката на Canon
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ