Връща ли се дифтерията?
Дифтерията е едно от съвсем забравените болести. Вероятно най-младите лекари даже не са виждали случай на болен от заразната болест. Забравена е, тъй като има ваксина против нея. И въпреки всичко пробиви има през последните години. През юни 2015 година след повече от 30 години в Европа бе регистриран първи случай на дифтерия - 4-годишно момче в Испания.
Миналата седмица 8-годишно дете умря от дифтерия в Гърция. Според осведомени на Стария континент повече от 30 години не е имало умряли от дифтерия. Гръцкият вестник Ethnos.gr заяви, че детето евентуално не е имунизирано. Гръцкото министерство на опазването на здравето проверява случая. А Гърция е прекомерно покрай България. Нарастването на акциите против имунизация в цяла Европа разтревожи политиците на Европейски Съюз, които работят за намиране на способи за справяне с това обезпокоително събитие. ДУМА напомня, че през август Световната здравна организация регистрира за 89 994 случая на морбили в 48 европейски страни през първата половина на 2019 година, което е повече от двойно спрямо записаните през същия интервал на 2018 година 44 175 случая на това остро заразно заболяване.
Хилядолетия " сирийската язва " е поразявала от задушаване стотици хиляди хора на планетата.
Съвременното име на заболяването идва от гръцкото дифтера (кожа) и го дава през 1826 година френският физик Пиер Бретон. То се свързва с налепите, които се образуват върху сливиците, в гърлото и носа. Този налеп на гърлото пречи на дишането. До средата на ХХ в. дифтерията (или дифтерит) била необятно публикувана. Тази мощно заразна болест се популяризира при директен физически контакт или по въздушно-капков път. Това е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба тресчица и налеп върху сливиците, фаринкса и/или носа. Пациентът може да почувства незаинтересованост, а бледостта и сърцетуптенето са други признаци на заболяването, които са породени от токсина, отделян от бактерията извършител - Corynebacterium diphtheriae. Източник на болест е единствено болен човек или заразоносител.
След боледуване, както и след имунизация, се образуват антитела и съгласно медиците наново заболяване е съвсем изключено.
Усложненията от дифтерия може да обиден сърце, бъбреци и други органи (дифтериен миокардит, остра бъбречна непълнота и пр.).
През 1923 година френският ветеринар и биолог Гастон Рамон се счита за основателя на противодифтерийната ваксина, която се употребява и до през днешния ден.
Рискът от гибел след заразяване е сред 5 и 10%, а при деца под 5 и възрастни над 40 година - 20%.
В България ваксина против дифтерия се ползва от 1952 година, а последните регистрирани у нас случаи са от 1993 година, когато болни са шестима и един е умрял, и 1994 година с един болен и един починал, напомни преди време проф. Мира Кожухарова. Благодарение на ваксинопрофилактиката от 1977 година насам по света внезапно понижава броят на заболелите, а през 2010 година случаите са 4603, т.е. с 95.3% по-малко от 1980 г.
Миналата седмица 8-годишно дете умря от дифтерия в Гърция. Според осведомени на Стария континент повече от 30 години не е имало умряли от дифтерия. Гръцкият вестник Ethnos.gr заяви, че детето евентуално не е имунизирано. Гръцкото министерство на опазването на здравето проверява случая. А Гърция е прекомерно покрай България. Нарастването на акциите против имунизация в цяла Европа разтревожи политиците на Европейски Съюз, които работят за намиране на способи за справяне с това обезпокоително събитие. ДУМА напомня, че през август Световната здравна организация регистрира за 89 994 случая на морбили в 48 европейски страни през първата половина на 2019 година, което е повече от двойно спрямо записаните през същия интервал на 2018 година 44 175 случая на това остро заразно заболяване.
Хилядолетия " сирийската язва " е поразявала от задушаване стотици хиляди хора на планетата.
Съвременното име на заболяването идва от гръцкото дифтера (кожа) и го дава през 1826 година френският физик Пиер Бретон. То се свързва с налепите, които се образуват върху сливиците, в гърлото и носа. Този налеп на гърлото пречи на дишането. До средата на ХХ в. дифтерията (или дифтерит) била необятно публикувана. Тази мощно заразна болест се популяризира при директен физически контакт или по въздушно-капков път. Това е заболяване на горните дихателни пътища, характеризиращо се с възпалено гърло, слаба тресчица и налеп върху сливиците, фаринкса и/или носа. Пациентът може да почувства незаинтересованост, а бледостта и сърцетуптенето са други признаци на заболяването, които са породени от токсина, отделян от бактерията извършител - Corynebacterium diphtheriae. Източник на болест е единствено болен човек или заразоносител.
След боледуване, както и след имунизация, се образуват антитела и съгласно медиците наново заболяване е съвсем изключено.
Усложненията от дифтерия може да обиден сърце, бъбреци и други органи (дифтериен миокардит, остра бъбречна непълнота и пр.).
През 1923 година френският ветеринар и биолог Гастон Рамон се счита за основателя на противодифтерийната ваксина, която се употребява и до през днешния ден.
Рискът от гибел след заразяване е сред 5 и 10%, а при деца под 5 и възрастни над 40 година - 20%.
В България ваксина против дифтерия се ползва от 1952 година, а последните регистрирани у нас случаи са от 1993 година, когато болни са шестима и един е умрял, и 1994 година с един болен и един починал, напомни преди време проф. Мира Кожухарова. Благодарение на ваксинопрофилактиката от 1977 година насам по света внезапно понижава броят на заболелите, а през 2010 година случаите са 4603, т.е. с 95.3% по-малко от 1980 г.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ