Каталунската независимост пак излезе на дневен ред в Испания
Действията за оповестяване на самостоятелност, които управляващите в Каталуния започнаха през октомври 2017 година, бяха смели от политическа позиция – и приключиха с неприятни последици за основните настоящи лица. Върховният съд в Испания осъди 12 сепаратистки водачи по обвинявания в антидържавна активност, непокорство и корист с публични средства. Присъдите им варират до 13 година отнемане от независимост.
Премиерът на Испания Педро Санчес съобщи, че правосъдното решение поставя завършек на пътя на отцепническо придвижване, което съгласно него се е „ провалило “ и не е спечелило нито вътрешна, нито външна поддръжка. Ако социалистът Санчес към този момент не вижда опасност за „ териториалната целокупност “ на Испания, както беше през 2017 година, ще направи добре, в случай че се върне назад преди общите избори, планувани за 10 ноември. Решението на съда значи, че Санчес ще би трябвало да обиколи минирания регион по време на предизборната акция – и тогава ще види, че не всичко е под неговия надзор.
Крайнодесните испански партии се чака да се показват добре на вота, когато става въпрос за национално единение, а решението на магистратите значи, че Каталуния ще господства в идната акция – по този начин хардлайнерите от целия политически набор няма да имат огромен тласък да работят за усмиряване на обстановката. Политическото бъдеще на Испания ще зависи от три фактора:
Непредвидимостта на борещите се за самостоятелност
Решението на Върховния съд е по-снизходително от наказването, за което настояваше прокуратурата и това ядоса крайнодесните деятели, само че разгневи и лагера, борещ се за самостоятелност. Регионалният водач на Каталуния Ким Тора дефинира решението като „ акт на възмездие, а не акт на правдивост “. Демонстранти излязоха по улиците в Каталуния незабавно след произнасянето на наказванията. До вечерта пътищата и жп линиите бяха блокирани, над 100 полета до Барселона бяха анулирани и районната полиция повдигна обвинявания на протестиращи, окупирали летището. Докъде ще стигне всичко това, към този момент не е ясно.
Движението за самостоятелност е разцепено от 2017 година, като някои от членовете му желаят борбата да продължи, а други упорстват за въздържаност. Наближаването на изборите и конкуренцията сред двете съществени сепаратистки партии основават благоприятни условия за хардлайнерите. Съдебното решение пък значи, че каталунските водачи в този момент са наясно какво ще им се случи, в случай че стигнат прекомерно надалеч. „ Каталунското държавно управление има два вероятни пътя “, споделя Андреу Мас-Колей – икономист и районен министър в Каталуния сред 2010 и 2016 година по време на ръководството на предходната сепаратистка администрация. „ Единият е институционално непокорство “, споделя той. Според него сходни дейности ще провокират Мадрид да наложи директно ръководство на региона, както направи през 2017 година в отговор на декларацията за самостоятелност. Другата опция е „ да тръгне по пътя на декларативни различия, само че не и на институционално непокорство “.
„ Не считам, че ще посмеят да създадат същото (да подхващат дейности за независимост). Ще има доста звук, доста бомбастични изявления... само че не и протест като този през 2017 година “, споделя Ориол Бартомеус, който е учител по политология в Автономния университет на Барселона.
По-непредвидим фактор е дали публичните митинги ще доведат до сериозен случай, или ще приключат със съществено ранен. Това обаче може да докара до ескалация на рецесията до ново равнище, предизвестява той.
Санчес търси верния баланс
Когато встъпи в служба предходната година, Педро Санчес предприе нова тактика за Каталуния. За разлика от предходното консервативно ръководство на Мариано Рахой, социалистът насърчи разговора с каталунските управляващи. Той организира нападателна и много по-сложна пиар акция на интернационално равнище, до момента в който обещаваше да се съблюдава конституцията, съгласно която страната не може да се разделя.
Доколко се натъртва на разговора и до каква степен на спазването на закона – с други думи, дали избира тоягата или моркова, – зависи от политическата обстановка. При произнасянето на присъдите, както и в последните месеци Санчес размахваше тоягата, като предупреждаваше, че държавното управление му е готово да отговори на всяко предизвикателство с „ демократична увереност, пропорция и единение “.
Испанските крайнодесни партии обичайно получават поддръжка от тези, които желаят национално единение както вътре в Каталуния, по този начин и в останалата част на Испания. Социалистите разчитат на по-разнообразна група от хора и постоянно зависят от положително показване в Каталуния за триумф на национално равнище. Това прави изборното уравнение на Санчес още по-сложно.
Поддържането на баланс преди вота няма да бъде елементарно за Санчес, а съперниците от дясно и от ляво го нападнаха за това, че партиите за самостоятелност го поддържат в Народното събрание или че е прекомерно безапелационен, като изключва опцията за вероятно опрощение на наказаните каталунски водачи.
Консервативната Народна партия, крайнодясната „ Вокс “ и демократичната „ Сиудаданос “ се пробваха да показват последните общи избори през април като тип референдум за политиката на Санчес към Каталуния и показаха премиера като изменник. Опитът им се провали, а изследванията демонстрираха, че Каталуния не е измежду най-големите терзания на хората. Но ще имат втори късмет през ноември.
Санчес сигурно ще подсети на гласоподавателите, че беше гневно подложен на критика за това, че е призовал основния прокурор да предяви на каталунските водач не толкоз тежки обвинявания като образуване на протест, както прокуратурата настояваше. Това, че съдът одобри мнението на прокуратурата, може да бъде в негова изгода.
При това състояние, в случай че обстановката по улиците излезе отвън надзор или в случай че районното държавно управление предприеме размирен дейности, то Санчес ще бъде изкушен да потвърди на гласоподавателите, че се оправя с предизвикването, като употребява изключителни ограничения, с цел да вкара ред, като въвеждането на директно ръководство – той към този момент предизвести, че е подготвен да работи по този метод.
Хроничната болест на Испания
Испанската власт, в това число и министър-председателят, може да твърди, че сепаратистите са разгромени и към този момент не счита независимостта на Каталуния като екзистенциална опасност, само че тя не си е отишла.
Подкрепата за самостоятелност остава към 50% измежду популацията на Каталуния при последните избори. През 2017 година поддръжката за отцепническите партии беше 47.5% на районния избор, който се организира, до момента в който водачите за самостоятелност към момента чакаха зад решетките началото на процеса, районното държавно управление беше под контрола на Мадрид и фотосите на дейностите на служителите на реда против гласоподавателите от октомврийския референдум към момента не бяха избледнели в спомените на хората.
В резултат на това поддръжката за самостоятелност не надвиши обичайна поддръжка за каталунските националисти, само че пък Барселона се снабди с ново районно държавно управление, подкрепящо самостоятелност.
Този баланс наподобява същият и демонстрира, че няма да се промени
Въпреки че Санчес постоянно предизвестява, че за решаването на рецесията ще са нужни „ десетилетия “, той счита, че правосъдното решение ще бъде преломен миг. „ Нарушаването на конституцията не е метод, по който нещо може да се реализира “, съобщи Хосе Мануел Албарес, който е почитан консултант към канцеларията на премиера. „ Надявам се, че присъдата ще бъде предизвестие за последователите на независимостта и че ще я одобряват като опция да извърнат нова страница “, добавя той.
Засега и с цел да няма непредвидени дейности, испанското държавно управление ще би трябвало да продължи да управлява районната власт с необятни пълномощия и стопански тласъци, с цел да се опита да показа Испания като фашистка страна на световната сцена. „ От общ интерес е това да остане спор с ниска активност “, счита икономистът Мас-Колей. „ Всяко желание да се реализира самостоятелност едностранно - за тези, които имат вяра, че това е допустимо, към този момент ще са се убедили, че не е “.
Премиерът на Испания Педро Санчес съобщи, че правосъдното решение поставя завършек на пътя на отцепническо придвижване, което съгласно него се е „ провалило “ и не е спечелило нито вътрешна, нито външна поддръжка. Ако социалистът Санчес към този момент не вижда опасност за „ териториалната целокупност “ на Испания, както беше през 2017 година, ще направи добре, в случай че се върне назад преди общите избори, планувани за 10 ноември. Решението на съда значи, че Санчес ще би трябвало да обиколи минирания регион по време на предизборната акция – и тогава ще види, че не всичко е под неговия надзор.
Крайнодесните испански партии се чака да се показват добре на вота, когато става въпрос за национално единение, а решението на магистратите значи, че Каталуния ще господства в идната акция – по този начин хардлайнерите от целия политически набор няма да имат огромен тласък да работят за усмиряване на обстановката. Политическото бъдеще на Испания ще зависи от три фактора:
Непредвидимостта на борещите се за самостоятелност
Решението на Върховния съд е по-снизходително от наказването, за което настояваше прокуратурата и това ядоса крайнодесните деятели, само че разгневи и лагера, борещ се за самостоятелност. Регионалният водач на Каталуния Ким Тора дефинира решението като „ акт на възмездие, а не акт на правдивост “. Демонстранти излязоха по улиците в Каталуния незабавно след произнасянето на наказванията. До вечерта пътищата и жп линиите бяха блокирани, над 100 полета до Барселона бяха анулирани и районната полиция повдигна обвинявания на протестиращи, окупирали летището. Докъде ще стигне всичко това, към този момент не е ясно.
Движението за самостоятелност е разцепено от 2017 година, като някои от членовете му желаят борбата да продължи, а други упорстват за въздържаност. Наближаването на изборите и конкуренцията сред двете съществени сепаратистки партии основават благоприятни условия за хардлайнерите. Съдебното решение пък значи, че каталунските водачи в този момент са наясно какво ще им се случи, в случай че стигнат прекомерно надалеч. „ Каталунското държавно управление има два вероятни пътя “, споделя Андреу Мас-Колей – икономист и районен министър в Каталуния сред 2010 и 2016 година по време на ръководството на предходната сепаратистка администрация. „ Единият е институционално непокорство “, споделя той. Според него сходни дейности ще провокират Мадрид да наложи директно ръководство на региона, както направи през 2017 година в отговор на декларацията за самостоятелност. Другата опция е „ да тръгне по пътя на декларативни различия, само че не и на институционално непокорство “.
„ Не считам, че ще посмеят да създадат същото (да подхващат дейности за независимост). Ще има доста звук, доста бомбастични изявления... само че не и протест като този през 2017 година “, споделя Ориол Бартомеус, който е учител по политология в Автономния университет на Барселона.
По-непредвидим фактор е дали публичните митинги ще доведат до сериозен случай, или ще приключат със съществено ранен. Това обаче може да докара до ескалация на рецесията до ново равнище, предизвестява той.
Санчес търси верния баланс
Когато встъпи в служба предходната година, Педро Санчес предприе нова тактика за Каталуния. За разлика от предходното консервативно ръководство на Мариано Рахой, социалистът насърчи разговора с каталунските управляващи. Той организира нападателна и много по-сложна пиар акция на интернационално равнище, до момента в който обещаваше да се съблюдава конституцията, съгласно която страната не може да се разделя.
Доколко се натъртва на разговора и до каква степен на спазването на закона – с други думи, дали избира тоягата или моркова, – зависи от политическата обстановка. При произнасянето на присъдите, както и в последните месеци Санчес размахваше тоягата, като предупреждаваше, че държавното управление му е готово да отговори на всяко предизвикателство с „ демократична увереност, пропорция и единение “.
Испанските крайнодесни партии обичайно получават поддръжка от тези, които желаят национално единение както вътре в Каталуния, по този начин и в останалата част на Испания. Социалистите разчитат на по-разнообразна група от хора и постоянно зависят от положително показване в Каталуния за триумф на национално равнище. Това прави изборното уравнение на Санчес още по-сложно.
Поддържането на баланс преди вота няма да бъде елементарно за Санчес, а съперниците от дясно и от ляво го нападнаха за това, че партиите за самостоятелност го поддържат в Народното събрание или че е прекомерно безапелационен, като изключва опцията за вероятно опрощение на наказаните каталунски водачи.
Консервативната Народна партия, крайнодясната „ Вокс “ и демократичната „ Сиудаданос “ се пробваха да показват последните общи избори през април като тип референдум за политиката на Санчес към Каталуния и показаха премиера като изменник. Опитът им се провали, а изследванията демонстрираха, че Каталуния не е измежду най-големите терзания на хората. Но ще имат втори късмет през ноември.
Санчес сигурно ще подсети на гласоподавателите, че беше гневно подложен на критика за това, че е призовал основния прокурор да предяви на каталунските водач не толкоз тежки обвинявания като образуване на протест, както прокуратурата настояваше. Това, че съдът одобри мнението на прокуратурата, може да бъде в негова изгода.
При това състояние, в случай че обстановката по улиците излезе отвън надзор или в случай че районното държавно управление предприеме размирен дейности, то Санчес ще бъде изкушен да потвърди на гласоподавателите, че се оправя с предизвикването, като употребява изключителни ограничения, с цел да вкара ред, като въвеждането на директно ръководство – той към този момент предизвести, че е подготвен да работи по този метод.
Хроничната болест на Испания
Испанската власт, в това число и министър-председателят, може да твърди, че сепаратистите са разгромени и към този момент не счита независимостта на Каталуния като екзистенциална опасност, само че тя не си е отишла.
Подкрепата за самостоятелност остава към 50% измежду популацията на Каталуния при последните избори. През 2017 година поддръжката за отцепническите партии беше 47.5% на районния избор, който се организира, до момента в който водачите за самостоятелност към момента чакаха зад решетките началото на процеса, районното държавно управление беше под контрола на Мадрид и фотосите на дейностите на служителите на реда против гласоподавателите от октомврийския референдум към момента не бяха избледнели в спомените на хората.
В резултат на това поддръжката за самостоятелност не надвиши обичайна поддръжка за каталунските националисти, само че пък Барселона се снабди с ново районно държавно управление, подкрепящо самостоятелност.
Този баланс наподобява същият и демонстрира, че няма да се промени
Въпреки че Санчес постоянно предизвестява, че за решаването на рецесията ще са нужни „ десетилетия “, той счита, че правосъдното решение ще бъде преломен миг. „ Нарушаването на конституцията не е метод, по който нещо може да се реализира “, съобщи Хосе Мануел Албарес, който е почитан консултант към канцеларията на премиера. „ Надявам се, че присъдата ще бъде предизвестие за последователите на независимостта и че ще я одобряват като опция да извърнат нова страница “, добавя той.
Засега и с цел да няма непредвидени дейности, испанското държавно управление ще би трябвало да продължи да управлява районната власт с необятни пълномощия и стопански тласъци, с цел да се опита да показа Испания като фашистка страна на световната сцена. „ От общ интерес е това да остане спор с ниска активност “, счита икономистът Мас-Колей. „ Всяко желание да се реализира самостоятелност едностранно - за тези, които имат вяра, че това е допустимо, към този момент ще са се убедили, че не е “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ