Зърнопроизводителят от Симитли П. Стоименов: Големите фермери имат вина за обезлюдяването на селата
Действително, ние, огромните фермери, участваме в обезлюдяването на селата и имаме виновност по тази причина. Но това е развой, който ние не можем да спрем, обаче взаимно можем да стартираме да връщаме хората от града към селото.
Това разяснява Павел Стоименов от Симитли,един от най-големите- производители на зеленчуци, отглеждани на 10 000 дка повърхност, както и зърнени култури.
“Този развой беше почнал още преди да пристигна демокрацията. Така че в този момент се опитваме да възвърнем нещата, с цел да можем да създадем селата по-живи и да живеем по-добре. Виждаме, че получаваме дотация и за селските региони, само че те не се развиват.,казва Стоименов пред Агри.бг
Според мен ние, огромните производители, сме отговорни за обезлюдяването на селата, тъй като взехме земя и я превърнахме в масиви с обработка единствено на пшеница, царевица и слънчоглед. Ние не дадохме работни места ”, изясни фермерът.
Според него сензитивните браншове у нас могат да се развият, само че само и единствено след бизнес проект за ръководство на водите и напояването за интервал от 20-30 години. Към момента обаче всичко се прави единствено на парче.
“Към момента нямаме подобен бизнес проект, нямаме канали, вода, няма по какъв начин да управляваме напояването и надлежно да имаме процъфтяващи браншове. Досега не сме и имали повсеместен план за финансиране по отношение на напояване. Според мен това не сме го имали с една единствена цел - в случай че ние стартираме да работим в бранш напояване както би трябвало, може би някой се тормози, че ще станем по-големи производители и няма да имаме потребност от този огромен импорт на артикули ”, разсъждава Стоименов.
Той е безапелационен, че в случай че всички браншове седнат на една маса и помислят за богатството на земеделския бранш и по тази причина накъде би трябвало да се развива българското земеделие, нещата ще се оправят.
“Зърнопроизводителите не могат да просъществуват без животновъдите, изключително тъй като оттук насетне ние би трябвало да търсим вътрешни пазари.
Външните пазари към този момент са взети в по-голямата си част от огромни производители, като Украйна и Русия. Не на празно сега се вършат големи коридори за претоварване на зърно. Тези претоварни станции се вършат за да останат и след войната. Това значи, че Европа се готви да купува на ниска цена зърно и първични материали от Украйна. Да не се заблуждаваме, тази наклонност ще се резервира и след войната.
В момента получихме информация един кулоар, за който са отпуснати 650 млн. евро за планиране. Той се прави от Украйна през Румъния за Гърция, за да се избегне Босфора. Гърция е обичаен наш пазар за зърно, само че откакто стартира да се доставя със зърно от Украйна, това значи, че потреблението на българско зърно в Гърция ще се понижи.
Сега е моментът всички браншове да си подадем ръка и да забележим кой е най-хубавият вид за нашето селско стопанство, с цел да очертаем бъдещето си като производители ”, заключи Павел Стоименов.
