Девицата Гликерия била дъщеря на знатен римски сановник и приела

Девицата Гликерия била щерка на благороден римски жрец и приела християнската религия след гибелта на родителите си. По време на гонението срещу християните тя не се бояла от заплахите, като увещавала и другите към твърдо изповядване на вярата.

Когато се явила един път в идолското капище по време на едно езическо празненство, тя посредством молитва строшила идола и по заповед на един от началниците била затворена в тюрма. Предлагали й да се отхвърли от християнската религия и откакто тя отказала, предали я на страшни изтезания и още веднъж я затворили, като я обрекли на безсилие от апетит и жадност. След известно време шефът заповядал да я отведат в град Ираклия, където още веднъж я подложили на най-ужасни изтезания. Светата госпожица всичко понасяла търпеливо, укрепявана от чудесната помощ на Бога. Тъмничният жандарм Лаодикий, очевидец на нейните премеждия и на огромните личби, проявявани от Господа поради нея, познал същинския Бог и бил посечен с меч като християнин. Гликерия била хвърлена на зверовете в цирка, само че лютите зверове добродушно легнали до мъченицата и единствено се умилквали към нея. Като поблагодарила на Бога за всички Негови милости, девойката молела за гибел и безшумно предала душата си Богу. Това станало във втората половина на второто столетие, през време на гонението при император Антонин (138–161 г.).