Тодор Александров – легендарен водач на ВМРО с изострено държавническо чувство
Деветдесет и пет години след незаконното ликвидиране на Тодор Александров ние сме длъжни да хвърлим по-задълбочен взор върху неговата монолитна персона. Изследователи, журналисти и пропагандатори не престават да са покорени от титаничният обсег на битката му за освобождението на Македония. В късия си, само че кондензиран с митична отдаденост на националната идея живот, той остави следи освен като бунтовник – предприемчивост, която несъмнено, респектира, само че и като грижлив български общественик, факт, който заслужава не по-малко внимание, в сравнение с революционния му талант.
Преди това ще напомним, че убийството му откри отзив в целия свят. Освен вестниците в България и държавни, и опозиционни, пресата в Хърватия, Румъния, Полша, Англия, Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Съединени американски щати отдели място, с цел да се поклони пред паметта на този популярен човек. Ето някои от оценките за него.
На 16 септември 1924 година във в. ”Слово ” проф. Никола Милев, академик, журналист, посланик, деен активист на Вътрешна македонска революционна организация, роден в с. Мокрени, Костурско, написа:
„ Извършено е едно от великите закононарушения в българската история. Тодор Александров е погубен. Един огромен човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на цялостен един народ.
Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична работа на един национален блян.
Народът в Македония, емиграцията македонска, тук в България, и надалеч оттатък океана, пък и целият български народ не жалят единствено за трагичния край и за загубата на Тодор Александров, именития водач на македонското революционно движение… фактът, че той още при живота си триумфално влезе в региона на легендата, демонстрира какъв брой е огромно неговото място в живота на съвременниците му… ”
Енциклопедия „ Британика ” – Чикаго, Лондон, Торонто. 1944 година Том I, стр. 583-584:
„ Като юноша той взема присъединяване в комитската активност против Турция, ставайки един от най-прочутите водачи на българските групи в Македония. След като договорите, които завършиха Първата международна война, причислиха неговата родна околия към Югославия, той идва в София и стартира да провежда остарялата Вътрешна македонска революционна организация ( Вътрешна македонска революционна организация) против Югославия и Гърция. Самият Александров целеше една самостоятелна Македония със столица Солун… Александров в продължение на доста години бе некоронованият и безспорен крал на българите македонци, които го съвсем боготворяха… ”
Турският вестник „ Джумхуриет ”, представен от „ Нувел Маседониен ” на 15 X 1924 година
„ Денят в който беше направена панихидата за Т. Александров в Софийската катедрала, българската столица имаше изключително печален тип. Магазините бяха затворени и на всички порти можеше да се чете: ”Траур за Тодор Александров ”.
Черни флагове се развяваха на всички места. Новината за гибелта на именития началник на Македония аргументи огромно неспокойствие в цялата страна… ”
***
За популяризирането на цялостното писмено завещание на Тодор Александров належащо е да отдадем заслуженото на историка Цочо Билярски, който със свои сътрудници още в зората на демократичните промени направи притежание за необятната аудитория редица незнайни до тогава, а може би и съзнателно прикривани обстоятелства от именития му живот. Благодарение на формираните и издадени от него сборници с архивни материали, всеки, който би желал да научи повече детайлности за живота му, би могъл да обогати познанията си.
Особен интерес съставлява кореспонденцията на войводата с цар Фердинанд, с престолонаследника княз Борис Търновски и с министър-председателя Васил Радославов, засягаща проблеми от изключителна държавна значимост.
Няколкото писма до българския монарх, внушаващи намесата му за хармонизиране на връзките сред Генералните щабове на България и Германия или за проблеми с продоволствието на войската ни по фронтовете на войната, са знаменателни. Особено впечатлява загрижеността на Тодор Александров за ориста на мини „ Перник ” и „ Бобов дол ”, които са в развой на отдаване на концесия на немската финансова формация ”Дисконто Гезелшафт ” при неизгодни за България условия. В писмото си до цар Фердинанд от 2 декември 1916 година Тодор Александров предизвестява:
„ Ваше Величество,
Правителството приготовлява предаването на мини „ Перник ” на задграничния банков синдикат… Сега, когато всички страни тургат ръка върху частните предприятия, с цел да реализиран по-добри военни цели, държавното управление прави съдбовна неточност, като отстъпва едно свое държавно имущество на частни сдружения. Опасявам се, че това прибързване с предаването на мината, за което за най-голямо страдание замесват и името на Ваше Величество, може да провокира нови безредици, които ще се отразят върху духа на армията…
Ако се касае единствено за усилване на производството, което в този момент може мощно да интересува Главното командване и държавното управление на нашата доблестна съюзница Германия, това може да се реализира и с милитаризирането на мината при вероятно подпомагане на немски експерти, само че от името и за сметка на българската страна.
За другарите: Тодор Александров.
Наситено не с по-малка угриженост за националните ни ползи е и писмото му до княз Борис Търновски от 4 март 1918 година То не се нуждае от пояснение.
Ваше Царско Височество,
Исканите от съдружниците ни обезщетения за Добруджа са невъзможни и извънредно притеснителни. Начинът на водене на договарянията с Румъния и фактът, че съдружниците заедно желаят да ни изнудят, са знаменателни. Само посредством пламенно противопоставяне и с бързи и общи старания ще може да се избави България от грозящата я заплаха и бъдещето на съюза.
Както при всички съдбоносни за Отечеството и Династията минути, така също и в този момент желаем да бъдем в услуга на Негово Величество и Ваше Царско Височество, с цел да допринесем каквото ни е по силите за превъзмогване сегашните мъчнотии…
…
Тодор Александров
***
Деветдесет и пет години след подлото ликвидиране на този некоронован крал на Македония съвсем като заповед поражда въпросът за отношението ни към историческата истина. Споровете, които се водят сред София и Скопие на тази тематика са неуместни, тъй като са по-скоро разногласия сред идеолого-психологическите деформации на истината с истината. И тук е редовно потъпкваният и отбягван въпрос, който най-сетне би трябвало да излезе на ярко пред македонското общество. Днешната македонска интелигенция е длъжна да си зададе въпроса и да си отговори за каква истина става дума?
Покойният историк проф. Зоран Тодоровски със сборника от документи за Тодор Александров „ Се за Македониja ”, Скопиje, 2005 година имаше смелостта да направи първата крачка като разгласява архивните текстове в техния достоверен тип без каквото и да е редакторско вмешателство. Той за жал, не откри кураж да направи и втората крачка и не включи в сборника документите за активността на войводата до 1919 година И освен това. В предговора си към труда професорът предъвква известни моменти от биографията му по познатата технология, наложена в Скопие от ЮКП, като написа: „ Тодор Александров е персона коja остави длабоки траги во македонското револуционерно движенье, а уште повеке во груповата мемориja на македонскиот народ и на македонските емигрантски и бегалски маси во Бугариja… ” Сравнете тези думи с цитираните нагоре оценки на проф. Никола Милев, Енциклопедия ”Британика ” и в. ”Джумхуриет ”, незабавно след убийството и ще блесне ”научната истина ” която продължава да се ползва безрезервно в братската страна. ”Научната истина ”, в която македонистичният принцип като етно-идеологическо и политическо откритие, трябваше да подмени ясното и просто наличие на понятието „ македонец ” и „ македонско ”, като разпростре тази козметика и върху цялата възрожденска и революционна ера.
Тодор Александров няма проблем със личната си национална принадлежност, същото се отнася и за възрожденците, и за революционерите. И по този начин ги знае целият свят, единствено в Скопие с помощта на десетилетното силово налагане на наукоподобните внушения не престават да приказват със заобикалки, премълчавания и чудновати тълкувания, а премълчаната или подправената фактология обслужва лъжата. Това към този момент е проблем, проблем и комплициран психически синдром, парализирал волята, душeвността и мозъка на македонското общество, на множеството македонци през днешния ден. Искат ли те да са наясно със себе си, като разграничат понятието „ македонец ” от „ македонист ” или им е хубаво да не престават да бъдат повити в пелените на югокомунистическата мъгла?
Това е огромният въпрос.
Ако желаят, пътят до чистия извор е доста къс! /БГНЕС
————–
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Преди това ще напомним, че убийството му откри отзив в целия свят. Освен вестниците в България и държавни, и опозиционни, пресата в Хърватия, Румъния, Полша, Англия, Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Съединени американски щати отдели място, с цел да се поклони пред паметта на този популярен човек. Ето някои от оценките за него.
На 16 септември 1924 година във в. ”Слово ” проф. Никола Милев, академик, журналист, посланик, деен активист на Вътрешна македонска революционна организация, роден в с. Мокрени, Костурско, написа:
„ Извършено е едно от великите закононарушения в българската история. Тодор Александров е погубен. Един огромен човек на нашето племе и на нашето време си отиде, последван от скръбта и сълзите на цялостен един народ.
Защото целият му живот бе една непрекъсната и фанатична работа на един национален блян.
Народът в Македония, емиграцията македонска, тук в България, и надалеч оттатък океана, пък и целият български народ не жалят единствено за трагичния край и за загубата на Тодор Александров, именития водач на македонското революционно движение… фактът, че той още при живота си триумфално влезе в региона на легендата, демонстрира какъв брой е огромно неговото място в живота на съвременниците му… ”
Енциклопедия „ Британика ” – Чикаго, Лондон, Торонто. 1944 година Том I, стр. 583-584:
„ Като юноша той взема присъединяване в комитската активност против Турция, ставайки един от най-прочутите водачи на българските групи в Македония. След като договорите, които завършиха Първата международна война, причислиха неговата родна околия към Югославия, той идва в София и стартира да провежда остарялата Вътрешна македонска революционна организация ( Вътрешна македонска революционна организация) против Югославия и Гърция. Самият Александров целеше една самостоятелна Македония със столица Солун… Александров в продължение на доста години бе некоронованият и безспорен крал на българите македонци, които го съвсем боготворяха… ”
Турският вестник „ Джумхуриет ”, представен от „ Нувел Маседониен ” на 15 X 1924 година
„ Денят в който беше направена панихидата за Т. Александров в Софийската катедрала, българската столица имаше изключително печален тип. Магазините бяха затворени и на всички порти можеше да се чете: ”Траур за Тодор Александров ”.
Черни флагове се развяваха на всички места. Новината за гибелта на именития началник на Македония аргументи огромно неспокойствие в цялата страна… ”
***
За популяризирането на цялостното писмено завещание на Тодор Александров належащо е да отдадем заслуженото на историка Цочо Билярски, който със свои сътрудници още в зората на демократичните промени направи притежание за необятната аудитория редица незнайни до тогава, а може би и съзнателно прикривани обстоятелства от именития му живот. Благодарение на формираните и издадени от него сборници с архивни материали, всеки, който би желал да научи повече детайлности за живота му, би могъл да обогати познанията си.
Особен интерес съставлява кореспонденцията на войводата с цар Фердинанд, с престолонаследника княз Борис Търновски и с министър-председателя Васил Радославов, засягаща проблеми от изключителна държавна значимост.
Няколкото писма до българския монарх, внушаващи намесата му за хармонизиране на връзките сред Генералните щабове на България и Германия или за проблеми с продоволствието на войската ни по фронтовете на войната, са знаменателни. Особено впечатлява загрижеността на Тодор Александров за ориста на мини „ Перник ” и „ Бобов дол ”, които са в развой на отдаване на концесия на немската финансова формация ”Дисконто Гезелшафт ” при неизгодни за България условия. В писмото си до цар Фердинанд от 2 декември 1916 година Тодор Александров предизвестява:
„ Ваше Величество,
Правителството приготовлява предаването на мини „ Перник ” на задграничния банков синдикат… Сега, когато всички страни тургат ръка върху частните предприятия, с цел да реализиран по-добри военни цели, държавното управление прави съдбовна неточност, като отстъпва едно свое държавно имущество на частни сдружения. Опасявам се, че това прибързване с предаването на мината, за което за най-голямо страдание замесват и името на Ваше Величество, може да провокира нови безредици, които ще се отразят върху духа на армията…
Ако се касае единствено за усилване на производството, което в този момент може мощно да интересува Главното командване и държавното управление на нашата доблестна съюзница Германия, това може да се реализира и с милитаризирането на мината при вероятно подпомагане на немски експерти, само че от името и за сметка на българската страна.
За другарите: Тодор Александров.
Наситено не с по-малка угриженост за националните ни ползи е и писмото му до княз Борис Търновски от 4 март 1918 година То не се нуждае от пояснение.
Ваше Царско Височество,
Исканите от съдружниците ни обезщетения за Добруджа са невъзможни и извънредно притеснителни. Начинът на водене на договарянията с Румъния и фактът, че съдружниците заедно желаят да ни изнудят, са знаменателни. Само посредством пламенно противопоставяне и с бързи и общи старания ще може да се избави България от грозящата я заплаха и бъдещето на съюза.
Както при всички съдбоносни за Отечеството и Династията минути, така също и в този момент желаем да бъдем в услуга на Негово Величество и Ваше Царско Височество, с цел да допринесем каквото ни е по силите за превъзмогване сегашните мъчнотии…
…
Тодор Александров
***
Деветдесет и пет години след подлото ликвидиране на този некоронован крал на Македония съвсем като заповед поражда въпросът за отношението ни към историческата истина. Споровете, които се водят сред София и Скопие на тази тематика са неуместни, тъй като са по-скоро разногласия сред идеолого-психологическите деформации на истината с истината. И тук е редовно потъпкваният и отбягван въпрос, който най-сетне би трябвало да излезе на ярко пред македонското общество. Днешната македонска интелигенция е длъжна да си зададе въпроса и да си отговори за каква истина става дума?
Покойният историк проф. Зоран Тодоровски със сборника от документи за Тодор Александров „ Се за Македониja ”, Скопиje, 2005 година имаше смелостта да направи първата крачка като разгласява архивните текстове в техния достоверен тип без каквото и да е редакторско вмешателство. Той за жал, не откри кураж да направи и втората крачка и не включи в сборника документите за активността на войводата до 1919 година И освен това. В предговора си към труда професорът предъвква известни моменти от биографията му по познатата технология, наложена в Скопие от ЮКП, като написа: „ Тодор Александров е персона коja остави длабоки траги во македонското револуционерно движенье, а уште повеке во груповата мемориja на македонскиот народ и на македонските емигрантски и бегалски маси во Бугариja… ” Сравнете тези думи с цитираните нагоре оценки на проф. Никола Милев, Енциклопедия ”Британика ” и в. ”Джумхуриет ”, незабавно след убийството и ще блесне ”научната истина ” която продължава да се ползва безрезервно в братската страна. ”Научната истина ”, в която македонистичният принцип като етно-идеологическо и политическо откритие, трябваше да подмени ясното и просто наличие на понятието „ македонец ” и „ македонско ”, като разпростре тази козметика и върху цялата възрожденска и революционна ера.
Тодор Александров няма проблем със личната си национална принадлежност, същото се отнася и за възрожденците, и за революционерите. И по този начин ги знае целият свят, единствено в Скопие с помощта на десетилетното силово налагане на наукоподобните внушения не престават да приказват със заобикалки, премълчавания и чудновати тълкувания, а премълчаната или подправената фактология обслужва лъжата. Това към този момент е проблем, проблем и комплициран психически синдром, парализирал волята, душeвността и мозъка на македонското общество, на множеството македонци през днешния ден. Искат ли те да са наясно със себе си, като разграничат понятието „ македонец ” от „ македонист ” или им е хубаво да не престават да бъдат повити в пелените на югокомунистическата мъгла?
Това е огромният въпрос.
Ако желаят, пътят до чистия извор е доста къс! /БГНЕС
————–
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ