Да се върнем към безгрижните детски дни с „Портрети и пейзажи на детството“
Детството за мен е една носталгия, която постоянно ме съпътства. Това съм аз, признава художничката В тези трагични дни на пандемия и цялостен локдаун Арт Галерия „ Нюанс “ още веднъж намира метод да ни измъкне от монотонното и с напрежение всекидневие с нещо за душата, като показва вдъхновяващата галерия на младата и надарена художничка Гергана Минкова – „ Портрети и пейзажи на детството “. Гергана ни връща обратно в годините, с цел да се потопим в уюта, чистотата и невинността на най-хубавия интервал от човешкия живот, а точно детството. В картините си тя ловко е пресъздала онази жизненост, сензитивност, неподправена страст, чистосърдечно учудване, независимост и безоблачни дни, присъщи за детските години. 
„ Това за мен е едно избавление. Не се пробвам да внуша някакви комплицирани неща от живота. Това просто са елементарните неща, които следя ежедневно – хората, улиците, най-много на село. Там намирам разтуха, спокойствие и вътрешен мир. Детството за мене е една носталгия, която постоянно ме съпътства. Това съм аз. Това, което рисувам, това е моето чувство за живота, една почтеност и непорочност, които непрестанно диря в работите си, най-много оптималната откровеност. Не е доста елементарно, тъй като, когато си чист и почтен, нормално има и доста болежка и неща, които тлеят още от този момент, от детството. То е един тип молитва и опрощаване към мен самата, амнистия към мен самата, тъй като непрестанно се връщам обратно, с цел да мога да продължа напред. Настоящето е построено тъкмо от това “, разкрива за Tribune.bg художничката за страстите, които са я предизвикали при основаването на всяка една творба. 
Тази галерия е един списък от артефакти, който художничката построява, с цел да въплъти в действителността безгрижния дух на живота, преди да бъде изопачен от прищевките на възрастните. Освен пъстри пейзажи от детството, Гергана Минкова ни демонстрира посредством вълнуващи портрети и самите деца, всяко със своя темперамент, страст, сензитивност, характерност и неповторимост. „ Миналата година имах концепция да направя на огромен формат доста портрети на деца. Имах шанса и щастието, че щерка ми ходеше на детска градина и имах контакт с повече дечица, връзката с родителите им, несъмнено, беше наложителна, тяхното единодушие. Децата идваха у дома и аз ги рисувах. Скоро по-късно обаче настъпи първата вълна на епидемията и нямаше по какъв начин. Оттеглих се в цялостна изолираност на село. Там обаче няма деца, има единствено възрастни хора и наесен, когато ме поканиха в „ Нюанс “ започнах да върша пейзажи. През февруари обаче още веднъж се върна този мой подтик към детските портрети, разрових се из досиетата си и извадих остарели произведения, които не съм си мислила, че ще демонстрирам. Беше някаква нужда да го направя. Като някакво избавление за мен, само че отправено и към другите. Почувствах го като задача, тъй като знам, че когато човек избавя себе си, може да избави и останалите “, споделя още тя. 
За да се върне човек към детството, то безусловно би трябвало да е било цветно и богато на красиви и радостни мемоари. „ Моето детство беше изпъстрено, светлина, доста светлина. Споменът, който ми носи е моята майка, която идва против мен и я виждам цялата обляна в светлина. Това е нещото, което постоянно ми дава такава мощ и заряд. Свободни, тичащи, къпещи се в рекички деца. Мога да опиша детството си като Рай “, споделя Гергана. Тя признава, че постоянно в творчеството си се води от това, което й подсказва личната ѝ вътрешен глас, а тематиките и посоката, която да следва, идват в процеса на работа. Гергана Минкова е родена през 1981 година в град Пазарджик. След довеждане докрай на междинното си обучение следва в Частна Академия „ Жул Паскин “. През 2001 година е призната в Националната Художествена Академия, компетентност живопис в ателието на акад. Светлин Русев, проф. Ив. Мирчев и проф. Д. Минчева. През 2007 година се дипломира в НХА със степен магистър. Член е на Съюза на българските художници. Спечелила е редица оценки от влиятелни състезания. Има няколко независими изложения и голям брой участия в общи изложения и пленери. Ако и вие желаете да се върнете към безгрижните детски дни и игри, заповядайте в Арт Галерия „ Нюанс “ в столицата на ул. „ Иван Денкоглу “ No 42, където ви чакат „ Портрети и пейзажи на детството “ на Гергана Минкова.
„ Това за мен е едно избавление. Не се пробвам да внуша някакви комплицирани неща от живота. Това просто са елементарните неща, които следя ежедневно – хората, улиците, най-много на село. Там намирам разтуха, спокойствие и вътрешен мир. Детството за мене е една носталгия, която постоянно ме съпътства. Това съм аз. Това, което рисувам, това е моето чувство за живота, една почтеност и непорочност, които непрестанно диря в работите си, най-много оптималната откровеност. Не е доста елементарно, тъй като, когато си чист и почтен, нормално има и доста болежка и неща, които тлеят още от този момент, от детството. То е един тип молитва и опрощаване към мен самата, амнистия към мен самата, тъй като непрестанно се връщам обратно, с цел да мога да продължа напред. Настоящето е построено тъкмо от това “, разкрива за Tribune.bg художничката за страстите, които са я предизвикали при основаването на всяка една творба. Тази галерия е един списък от артефакти, който художничката построява, с цел да въплъти в действителността безгрижния дух на живота, преди да бъде изопачен от прищевките на възрастните. Освен пъстри пейзажи от детството, Гергана Минкова ни демонстрира посредством вълнуващи портрети и самите деца, всяко със своя темперамент, страст, сензитивност, характерност и неповторимост. „ Миналата година имах концепция да направя на огромен формат доста портрети на деца. Имах шанса и щастието, че щерка ми ходеше на детска градина и имах контакт с повече дечица, връзката с родителите им, несъмнено, беше наложителна, тяхното единодушие. Децата идваха у дома и аз ги рисувах. Скоро по-късно обаче настъпи първата вълна на епидемията и нямаше по какъв начин. Оттеглих се в цялостна изолираност на село. Там обаче няма деца, има единствено възрастни хора и наесен, когато ме поканиха в „ Нюанс “ започнах да върша пейзажи. През февруари обаче още веднъж се върна този мой подтик към детските портрети, разрових се из досиетата си и извадих остарели произведения, които не съм си мислила, че ще демонстрирам. Беше някаква нужда да го направя. Като някакво избавление за мен, само че отправено и към другите. Почувствах го като задача, тъй като знам, че когато човек избавя себе си, може да избави и останалите “, споделя още тя. За да се върне човек към детството, то безусловно би трябвало да е било цветно и богато на красиви и радостни мемоари. „ Моето детство беше изпъстрено, светлина, доста светлина. Споменът, който ми носи е моята майка, която идва против мен и я виждам цялата обляна в светлина. Това е нещото, което постоянно ми дава такава мощ и заряд. Свободни, тичащи, къпещи се в рекички деца. Мога да опиша детството си като Рай “, споделя Гергана. Тя признава, че постоянно в творчеството си се води от това, което й подсказва личната ѝ вътрешен глас, а тематиките и посоката, която да следва, идват в процеса на работа. Гергана Минкова е родена през 1981 година в град Пазарджик. След довеждане докрай на междинното си обучение следва в Частна Академия „ Жул Паскин “. През 2001 година е призната в Националната Художествена Академия, компетентност живопис в ателието на акад. Светлин Русев, проф. Ив. Мирчев и проф. Д. Минчева. През 2007 година се дипломира в НХА със степен магистър. Член е на Съюза на българските художници. Спечелила е редица оценки от влиятелни състезания. Има няколко независими изложения и голям брой участия в общи изложения и пленери. Ако и вие желаете да се върнете към безгрижните детски дни и игри, заповядайте в Арт Галерия „ Нюанс “ в столицата на ул. „ Иван Денкоглу “ No 42, където ви чакат „ Портрети и пейзажи на детството “ на Гергана Минкова. Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ