Детето се нуждае от постоянна топлота и ласки, грижи, погалване

Детето се нуждае от непрекъсната топлина и милувки, грижи, погалване по главата и целувка, с цел да мине ожуленото коляно, подучване. Обичаме го не за това, което е прави или споделя, а за това, което е. Въпреки това би било в действителност отлично, в случай че в речника му се появят думички като „ благодаря ” и „ апелирам ”.

За да ги споделя, детето би трябвало да ги чува.
Личният образец е най-хубавият метод за асимилиране на нови познания. В ранна детска възраст децата непрекъснато копират държанието на близките. Ако родителите се държат благо между тях, общителни са и си благодарят, думичката елементарно ще излезе и от детската уста. Освен между тях родителите би трябвало да благодарят и на детето. Когато дружно с майката прибира разпилените играчки, когато подава чашката си за вода, родителят не трябва да не помни да му благодари. За малчугана няма нищо по-естествено от това да последва родителското държание и на собствен ред да каже „ Благодаря! ”. Усмивката и положителното въодушевление при потреблението на тази дума, са условия, спомагащи нейното асимилиране. Детето вижда, че това е нещо положително и хубаво, нещо, което кара мама и тате да бъдат щастлива. Ако обаче родителите не употребяват тази дума, тя ще бъде непозната и непозната и за детето. При него ще липсва инстанцията, от която да научи полезността и тежестта на изрече. Много деца одобряват, че щом мама и тате не вършат по този начин, значи то не е от голяма важност.

„ Кажи вълшебната думичка, с цел да ти дам шоколад! ”
Вълшебните думички са всички тези думи и изрази, които вършат речта ни приятна за ухото. Те са метод да получим елементарно поисканото и да създадем положително усещане за себе си у хората. Приучаването да се употребява думата благодаря може да се случи под формата на игра. Светът на детето по този начин или другояче е обитаем с приказни герои, феи-магьосници, вълшебни пръчки и еднорози. Използвайте този факт. Защо да няма и вълшебни думички. Казвайки „ Благодаря! ”, то получава това, което желае, бива погалено или му се усмихваме. Важно е родителят да подчертае позитивните последици от потреблението на думата. С малко повече въображение, откакто каже „ Благодаря! ”, от ухото му може да се появи монета, измежду играчките му – нова брошура, в коридора – елха... Тънкостта е в това протичащото се да не се приема като самоцелна премия. Вие не подкупвате детето си, а го учите да бъде общително.

Не изнудвайте детето!
За изненада на всички, малчуганите са склонни да демонстрират подобен дебелоглав, на който даже някои възрастни не са способни. Те могат да седят в часове осъдени в ъгъла и отново да не кажат поисканото. Подходът с положително постоянно е за предпочитане пред налагането със заповеди и санкции. Ако се пробвате да изнудвате детето да каже „ Благодаря! ” и го заплашвате, че в противоположен случай няма да гледа телевизия, може и да не стигнете до съглашение. По-скоро обстановката ще бъде добре запаметена в детското схващане и думата всякога ще се асоциира с това неприятно чувство. За да влезе трайно в детския речник, думичката би трябвало да бъде изречена естествено и не под външен напън. Тя е като нов език. Когато възрастните учат непознат език, се нуждаят от време, с цел да преодолеят езиковата преграда. Но сложени в рискови условия, те не помнят всевъзможни терзания и думите просто се изливат. Любезните думи в детския речник се появяват на същия принцип. Детето би трябвало да усети вътрешна нужда да ги употребява, да има причина за това и единствено да благодари на някого за проявено отношение или деяние.