Двете лица на Северозапада
Деси ВЕЛЕВА
Да обиколиш Северозапада е предизвикателство, което постоянно води до снизходителни усмивки, когато оповестиш за пътешествието си на близки и познати. Наред с естествените хубости, човек неизбежно се сблъсква с грозотата на обезлюдяването. Малки и огромни градчета съумяват да поддържат хубава централна част и актуализирани паркове, само че постоянно по тях няма кой да мине.
Тъй като тази част на България не е толкоз известна туристическа дестинация, настаняването в хотели или жилища е относително лимитирано. То или е прекомерно скъпо, или домакините не съумяват да поддържат местата за нощуване на задоволително високо равнище, с цел да удовлетворят гостите.
А има толкоз доста неща, които могат да се видят из Северозапада, че всички дребни неудобства не си заслужават и не трябва да стопират желанието за странствуване из този край. Срамота е, че в листата на 100-те национални туристически обекта попадат единствено три във Видинска област, четири - във Врачанска, и едвам две - в Монтанска. > Искърското дефиле
Искърското дефиле е отправната точка за тръгващите от София. По него доста места са свързани с името на Иван Вазов. По поречието на реката има десетки места, извънредно забавни за туристите.
Известната Вазова екопътека потегля от гара Бов и продължава до с. Заселе, като пътят в едната посока лишава към час и половина. Тя е безвредна, сенчеста, а по средата има опция за отмора под един от най-високите водопади у нас - Скакля. Пътеката не е сложна и придвижва в различен, далечен от всекидневния стрес, свят.
В региона има огромно скупчване на обекти - приятност за очите и душата. Това са Лакатнишките скали и паметникът на Дядо Йоцо - героя от едноименния роман на Вазов. По малко отклоняване пък се стига до Осеновлашкия манастир, прочут като " Седемте престола ".
Първият ден сполучливо може да завърши в Черепишкия манастир, който също се свързва с Иван Вазов. Тук той написа описа " Една българка ", заслушан в шума на водите на Искъра. Само на няколко километра се намира и село Челопек, родното място на баба Илийца - героинята на описа, където е възобновена къщата й. > Врачански Балкан
Ако някой си разреши да пренебрегне Враца и покрайнините й, незабавно би трябвало да бъде опроверган. Тук се е концентрирала доста сила, както и споменът за Христо Ботев. Ако в дефилето господства името на Вазов, във Врачанско най-великият е Ботев. Той е на връх Околчица, докъдето може да се стигне с автомобил. Непримиримият му дух господства в центъра на Враца, името му е и на трибуните на стадиона на едноименния футболен клуб, който може да се посети от феновете на спорта.
Не са доста обитаемоте места в България, от чийто център да се откриват толкоз величествени гледки. Заобикалящият Врачански Балкан и луната, скриваща се зад скалите, която оставя възвишен ореол към планинските върхове, са несравними. Гледката несъмнено оказва помощ за приемането на 40-градусовите горещини, които не подминаха града това лято. Площадът е освежен и съвременен, а величественият монумент на Ботев припомня за делото на революционера. За страдание в града има доста изоставени здания, празни домове, пусти улици.
Интересни за посещаване са Историческият музей и Етнографско-възрожденският комплекс " Св. Софроний Врачански ". В музея се пазят неповторими за региона съкровища, като Рогозенското, а в комплекса интерес съставлява сбирката на карети, отдадена на работата на известния локален бизнесмен Мито Орозов - учредител на модерното коларство у нас.
Близката пещера Леденика също е наложително място за посещаване. Тя впечатлява освен с огромните си размери и неповторими гледки, само че и с цената на билета - за семейство с две деца входът е 54 лв.. > Видин и Дунава > Видин постоянно попада в ранглисти по намаляващо население, висока безработица, изчезнала стопанска система, безперспективност. И тук здания се разпадат, жилищни блокове са полупразни, следва те чувство за безизходност.
В същото време мястото е чудесна туристическа дестинация. Каквото и да става в града, в ръководството, в политиката, едно е постоянно - Дунав. Хубавият, наследник, възвишен Дунав, който в никакъв случай няма да изостави града и хората му. По крайбрежията му е ситуиран дълъг и прелестно поддържан парк, а средновековната цитадела " Баба Вида " е притегателно място за хиляди туристи всяка година. От върха на крепостта се разкрива внушителна гледка.
Не доста надалеч от Видин е друга известна пещера - Магура. Тя се намира до Рабишкото езеро - най-голямото по повърхност вътрешно езеро у нас. Пещерата е известна с рисунките от палеолита, неолита и бронзовата ера, направени от първобитните хора, и многочислените прилепи. И двете забележителности обаче не могат да се видят от туристи. Едните се крият сами от човешкото наличие, а първите са скрити преднамерено, с цел да се опазят от човешкото въздействие.> От Белоградчик през Чипровци до Вършец
Уникалните естествени дадености на Белоградчик против изоставените мемоари от предишното
Белоградчик, Чипровци и Вършец попадат в по-различна категория обитаеми места, защото са по-малки като територия и население, а и оцеляват с помощта на обстоятелството, че са туристически дестинации. Белоградчик притегля посетители поради неповторимите естествени забележителности, а Вършец - с минералната си вода.
Клише ще е да се каже, че като Белоградчишките скали втори няма. Магично е да живееш под невероятната естествена даденост, да се събуждаш и заспиваш с гледката от величието на родната природа.
Градчето има и незначителен Исторически музей и природонаучна колекция, а най-хубавото е, че уредниците им са запалянковци, които с часове могат да приказват за исторически събития и благосъстоянието на сбирките си. Изоставените здания, знак на социализма, пустите домове не липсват и тук, само че духа на града още го има. > Хора няма и в Чипровци - 800 са живеещите сега там, макар че по публични данни са двойно повече. Заетостта е съвсем напълно в бюджетния бранш, а младите са малко. Задължително място за посещаване е Историческият музей, в който несъмнено най-привлекателна е сбирката от неповторимите чипровски килими. Багрите и фигурите блазнят ръката да ги пипне. Катеринината къща е с любопитна етнографска експозиция, посредством която се дава информация за бежанците от Чипровци към Банат.
Чипровският манастир е по малко отклоняване по пътя към градчето и е доста прелестен за посещаване. Той е възобновен неотдавна, спокоен е и е допустимо да сте единствените гости. > Вършец на разрухата и на зеленината
Обиколката на Северозапада би могла да завърши във Вършец. Там също се сблъскват двете лица на района - изоставени остарели постройки, събирали голям брой курортисти, с поддържани паркове и алеи, детски площадки и палеопарк в чудесно положение, и освен това безвъзмезден.
Много още има какво да се види из Северозапада. Нужен е единствено малко възторг от искащите пътешествия.
Да обиколиш Северозапада е предизвикателство, което постоянно води до снизходителни усмивки, когато оповестиш за пътешествието си на близки и познати. Наред с естествените хубости, човек неизбежно се сблъсква с грозотата на обезлюдяването. Малки и огромни градчета съумяват да поддържат хубава централна част и актуализирани паркове, само че постоянно по тях няма кой да мине.
Тъй като тази част на България не е толкоз известна туристическа дестинация, настаняването в хотели или жилища е относително лимитирано. То или е прекомерно скъпо, или домакините не съумяват да поддържат местата за нощуване на задоволително високо равнище, с цел да удовлетворят гостите.
А има толкоз доста неща, които могат да се видят из Северозапада, че всички дребни неудобства не си заслужават и не трябва да стопират желанието за странствуване из този край. Срамота е, че в листата на 100-те национални туристически обекта попадат единствено три във Видинска област, четири - във Врачанска, и едвам две - в Монтанска. > Искърското дефиле
Искърското дефиле е отправната точка за тръгващите от София. По него доста места са свързани с името на Иван Вазов. По поречието на реката има десетки места, извънредно забавни за туристите.
Известната Вазова екопътека потегля от гара Бов и продължава до с. Заселе, като пътят в едната посока лишава към час и половина. Тя е безвредна, сенчеста, а по средата има опция за отмора под един от най-високите водопади у нас - Скакля. Пътеката не е сложна и придвижва в различен, далечен от всекидневния стрес, свят.
В региона има огромно скупчване на обекти - приятност за очите и душата. Това са Лакатнишките скали и паметникът на Дядо Йоцо - героя от едноименния роман на Вазов. По малко отклоняване пък се стига до Осеновлашкия манастир, прочут като " Седемте престола ".
Първият ден сполучливо може да завърши в Черепишкия манастир, който също се свързва с Иван Вазов. Тук той написа описа " Една българка ", заслушан в шума на водите на Искъра. Само на няколко километра се намира и село Челопек, родното място на баба Илийца - героинята на описа, където е възобновена къщата й. > Врачански Балкан
Ако някой си разреши да пренебрегне Враца и покрайнините й, незабавно би трябвало да бъде опроверган. Тук се е концентрирала доста сила, както и споменът за Христо Ботев. Ако в дефилето господства името на Вазов, във Врачанско най-великият е Ботев. Той е на връх Околчица, докъдето може да се стигне с автомобил. Непримиримият му дух господства в центъра на Враца, името му е и на трибуните на стадиона на едноименния футболен клуб, който може да се посети от феновете на спорта.
Не са доста обитаемоте места в България, от чийто център да се откриват толкоз величествени гледки. Заобикалящият Врачански Балкан и луната, скриваща се зад скалите, която оставя възвишен ореол към планинските върхове, са несравними. Гледката несъмнено оказва помощ за приемането на 40-градусовите горещини, които не подминаха града това лято. Площадът е освежен и съвременен, а величественият монумент на Ботев припомня за делото на революционера. За страдание в града има доста изоставени здания, празни домове, пусти улици.
Интересни за посещаване са Историческият музей и Етнографско-възрожденският комплекс " Св. Софроний Врачански ". В музея се пазят неповторими за региона съкровища, като Рогозенското, а в комплекса интерес съставлява сбирката на карети, отдадена на работата на известния локален бизнесмен Мито Орозов - учредител на модерното коларство у нас.
Близката пещера Леденика също е наложително място за посещаване. Тя впечатлява освен с огромните си размери и неповторими гледки, само че и с цената на билета - за семейство с две деца входът е 54 лв.. > Видин и Дунава > Видин постоянно попада в ранглисти по намаляващо население, висока безработица, изчезнала стопанска система, безперспективност. И тук здания се разпадат, жилищни блокове са полупразни, следва те чувство за безизходност.
В същото време мястото е чудесна туристическа дестинация. Каквото и да става в града, в ръководството, в политиката, едно е постоянно - Дунав. Хубавият, наследник, възвишен Дунав, който в никакъв случай няма да изостави града и хората му. По крайбрежията му е ситуиран дълъг и прелестно поддържан парк, а средновековната цитадела " Баба Вида " е притегателно място за хиляди туристи всяка година. От върха на крепостта се разкрива внушителна гледка.
Не доста надалеч от Видин е друга известна пещера - Магура. Тя се намира до Рабишкото езеро - най-голямото по повърхност вътрешно езеро у нас. Пещерата е известна с рисунките от палеолита, неолита и бронзовата ера, направени от първобитните хора, и многочислените прилепи. И двете забележителности обаче не могат да се видят от туристи. Едните се крият сами от човешкото наличие, а първите са скрити преднамерено, с цел да се опазят от човешкото въздействие.> От Белоградчик през Чипровци до Вършец
Уникалните естествени дадености на Белоградчик против изоставените мемоари от предишното
Белоградчик, Чипровци и Вършец попадат в по-различна категория обитаеми места, защото са по-малки като територия и население, а и оцеляват с помощта на обстоятелството, че са туристически дестинации. Белоградчик притегля посетители поради неповторимите естествени забележителности, а Вършец - с минералната си вода.
Клише ще е да се каже, че като Белоградчишките скали втори няма. Магично е да живееш под невероятната естествена даденост, да се събуждаш и заспиваш с гледката от величието на родната природа.
Градчето има и незначителен Исторически музей и природонаучна колекция, а най-хубавото е, че уредниците им са запалянковци, които с часове могат да приказват за исторически събития и благосъстоянието на сбирките си. Изоставените здания, знак на социализма, пустите домове не липсват и тук, само че духа на града още го има. > Хора няма и в Чипровци - 800 са живеещите сега там, макар че по публични данни са двойно повече. Заетостта е съвсем напълно в бюджетния бранш, а младите са малко. Задължително място за посещаване е Историческият музей, в който несъмнено най-привлекателна е сбирката от неповторимите чипровски килими. Багрите и фигурите блазнят ръката да ги пипне. Катеринината къща е с любопитна етнографска експозиция, посредством която се дава информация за бежанците от Чипровци към Банат.
Чипровският манастир е по малко отклоняване по пътя към градчето и е доста прелестен за посещаване. Той е възобновен неотдавна, спокоен е и е допустимо да сте единствените гости. > Вършец на разрухата и на зеленината
Обиколката на Северозапада би могла да завърши във Вършец. Там също се сблъскват двете лица на района - изоставени остарели постройки, събирали голям брой курортисти, с поддържани паркове и алеи, детски площадки и палеопарк в чудесно положение, и освен това безвъзмезден.
Много още има какво да се види из Северозапада. Нужен е единствено малко възторг от искащите пътешествия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ