Арт брут - "ниското изкуство", за пръв път стъпи у нас
Десетки забавни изложения на класици, одобрени и млади художници, могат да се видят в София тази последна седмица на януари, даже в случай че погледнем единствено огромните и междинни като пространство галерии. Но една от тях, подредена в салона на DOZA на ул. " Цар Самуил " 52, предлага нещо по-различно и невиждано до момента у нас. Под наименованието " Outside the Box/Извън рамката " са събрани над 70 ексцентрични творби на осем български актьори, работещи в
едно от най-непознатите у нас течения в международното изкуство
– Арт брут. Смело можем да назовем изложбата, курирана от Десислава Бинева и Милена Едвиг, историческа, тъй като до 19 януари 2023 г. България бе единствената европейска страна, непредставена в това все още достатъчно добре познато на публиката направление.
" Outside the box/Извън рамката " е първата самодейност от дълготрайния план " Българският арт брут ", иницииран от Десислава Бинева — директорката на Българския културен институт в Париж. Нейната цел е да бъде събрана, систематизирана и разпространявана информация по отношение на български създатели от маргинализирани обществени групи, и изкуство, основано от хора с психологични проблеми, както и от самоуки художници, творили отвън нормата на " формалното " изкуство.
Осемте актьори, които демонстрират свои творби в изложбата — Русчо Тихов, Алексей Алексиев, Борислава Марчева, Денис Попов, Росен Карамфилов, Мартин Рангелов, Иво Димчев и Борис Иванов, са обединени от обстоятелството, че
нямат художествено обучение.
Седем от тях направиха своя галериен дебют в БКИ, а в София към тях се присъедини за първото си показване пред родна аудитория и работещият във френската столица Борис Иванов.
Терминът " арт брут " (грубо, необработено изкуство) е фиктивен през 1945 година от френския художник и ваятел Жан Дюбюфе, с цел да отрази духа и същината на персоналната му колекция от творби, основани от психичноболни или обществено повредени хора. Самият Дюбюфе също се старае да работи в този жанр: той вярвал, че такова изкуство е най-честно и лишено от стандарти. Така нареченото " ниско изкуство "
бяга от обичайните стандарти за хубост
за сметка на един, съгласно него, по-автентичен и хуманистичен метод към основаването на изображения. Зрителите са привикнали в творбите на актуалните художници постоянно да има метафизичен съставен елемент и когато не могат независимо да схващат същността, се пробват да отгатват въз основата на предходни знания или на текста в каталога. В Арт брут няма подобен съставен елемент. Там има натурален поток на креативната мисъл на основателя на картината, който тече свободен и неограничаван от съображения за смисъл, Арт брут художниците измислят свои правила на художествено майсторство, способи за изложение на хрумвания и техники за изобразяване " от нулата ". Произведенията им са изкуство поради самото изкуство, поток на съзнанието; души, излети върху хартия и платно, в глина и дърво.
Повечето, само че не всички арт брут актьори са социално или културно маргинални фигури, често страдащи от психологични разстройства. Те не са лимитирани от нормалните обществени правила, правила и концепции, творят непринудено, а техниките на изобразяване също са чисто самостоятелни. Това прави още по-интересни опитите ни да разкриваме другите от общоприетите смислите на творбите — стига да има такива.
ХУДОЖНИЦИТЕ
Борислава Марчева е на 19, когато отпътува да учи анимация във Англия, само че отключва шизофрения и се прибира вкъщи. Рисуването постоянно е било обичано занятие, а в този момент е и част от лечението ѝ. Вижда картините си като " огледала на подсъзнанието ми, в които съумявам да отразя послания, които другояче не мога да изрека ". Създава причудливи светове, постоянно сходни на мандали, с обилие от приказни животни, змейове, хора, лъвове, дървета, цветя, звезди… постоянно събрани от обща история.
Русчо Тихов (1947—2017) е единственият създател в изложбата, който към този момент не е сред нас. На 21 години отпътува да учи във Франция, където Юлия Кръстева му оказва помощ с литературни препоръки. В началото на 70-те основава два ръкописа, които са издадени след 1989 година Започва да прави колажи и асемблажи без никакви искания, които демонстрира единствено на най-близките си.
Мартин Рангелов е приключил ветеринарна гимназия, от 12 години работи като готвач. В останалото време благодарение на подръчни средства (счупено гребенче, преса за чесън, част от химикалка…) извайва от полимерна глина бюстове на съществуващи и измислени от него фентъзи герои. Работи без предварителни скици (не умеел да рисува), само че с доста въображение и огромни детайлности.
Алексей Алексиев е на 4, когато създава първата си дрънкулка от дърво. След четири неуспешни опита да влезе в Художествената академия, приключва химия, само че сърцето и ръцете му са в дърворезбата. Много софиянци евентуално познават изсъхналите дървета из софийските паркове, превърнати от него в герои от фантастични сюжети. В DOZA се показва с кръст, включващ десетки извънредно подробни подиуми от живота на Исус.
Боре Иванов е самообразован френско-български художник от Казанлък — захласнат от Париж, където живее и твори през последните 20 години. Картините му не са пейзажи с Айфеловата кула и Триумфалната арка, а сходни на халюцинации колажи с гъмжило от образи-изрезки, на границата сред абстракция и натурализъм. Макар и самообразован, той единствено частично дава отговор на определението за арт брут, тъй като продава сполучливо работите си.
Денис Попов е единственият незрящ ваятел в България. Роден е през 1997 година в София и неотдавна се дипломира в Нов български университет, компетентност " Керамика и порцелан ". Това го извежда от категорията арт брут актьор, само че присъединяване му в изложбата е жест към невероятната му история и необикновената му работа като създател.
Иво Димчев е цялостен актьор — занимава се с спектакъл, танц, прави пърформанси, написа текстове, пее, композира, можеше да се досетим, че няма по какъв начин и да не рисува и да не прави статуи. В DOZA демонстрира 6 платна, най-вече портрети, с ненадейно тъмно лъчение, и две необичайно красиви статуи. Не употребява четки, рисува с пръсти
Росен Карамфилов се изявява най-вече в поезията, неотдавна и в прозата, само че като наследник на художник (Кольо Карамфилов), евентуално е отраснал измежду бои, четки и миризма на терпентин. В DOZA демонстрира напълно нови картини, тъй като платната му от изложбата в Париж са били изкупени.
" Outside the Box/Извън рамката " може да се види до 4 февруари.
едно от най-непознатите у нас течения в международното изкуство
– Арт брут. Смело можем да назовем изложбата, курирана от Десислава Бинева и Милена Едвиг, историческа, тъй като до 19 януари 2023 г. България бе единствената европейска страна, непредставена в това все още достатъчно добре познато на публиката направление.
" Outside the box/Извън рамката " е първата самодейност от дълготрайния план " Българският арт брут ", иницииран от Десислава Бинева — директорката на Българския културен институт в Париж. Нейната цел е да бъде събрана, систематизирана и разпространявана информация по отношение на български създатели от маргинализирани обществени групи, и изкуство, основано от хора с психологични проблеми, както и от самоуки художници, творили отвън нормата на " формалното " изкуство.
Осемте актьори, които демонстрират свои творби в изложбата — Русчо Тихов, Алексей Алексиев, Борислава Марчева, Денис Попов, Росен Карамфилов, Мартин Рангелов, Иво Димчев и Борис Иванов, са обединени от обстоятелството, че
нямат художествено обучение.
Седем от тях направиха своя галериен дебют в БКИ, а в София към тях се присъедини за първото си показване пред родна аудитория и работещият във френската столица Борис Иванов.
Терминът " арт брут " (грубо, необработено изкуство) е фиктивен през 1945 година от френския художник и ваятел Жан Дюбюфе, с цел да отрази духа и същината на персоналната му колекция от творби, основани от психичноболни или обществено повредени хора. Самият Дюбюфе също се старае да работи в този жанр: той вярвал, че такова изкуство е най-честно и лишено от стандарти. Така нареченото " ниско изкуство "
бяга от обичайните стандарти за хубост
за сметка на един, съгласно него, по-автентичен и хуманистичен метод към основаването на изображения. Зрителите са привикнали в творбите на актуалните художници постоянно да има метафизичен съставен елемент и когато не могат независимо да схващат същността, се пробват да отгатват въз основата на предходни знания или на текста в каталога. В Арт брут няма подобен съставен елемент. Там има натурален поток на креативната мисъл на основателя на картината, който тече свободен и неограничаван от съображения за смисъл, Арт брут художниците измислят свои правила на художествено майсторство, способи за изложение на хрумвания и техники за изобразяване " от нулата ". Произведенията им са изкуство поради самото изкуство, поток на съзнанието; души, излети върху хартия и платно, в глина и дърво.
Повечето, само че не всички арт брут актьори са социално или културно маргинални фигури, често страдащи от психологични разстройства. Те не са лимитирани от нормалните обществени правила, правила и концепции, творят непринудено, а техниките на изобразяване също са чисто самостоятелни. Това прави още по-интересни опитите ни да разкриваме другите от общоприетите смислите на творбите — стига да има такива.
ХУДОЖНИЦИТЕ
Борислава Марчева е на 19, когато отпътува да учи анимация във Англия, само че отключва шизофрения и се прибира вкъщи. Рисуването постоянно е било обичано занятие, а в този момент е и част от лечението ѝ. Вижда картините си като " огледала на подсъзнанието ми, в които съумявам да отразя послания, които другояче не мога да изрека ". Създава причудливи светове, постоянно сходни на мандали, с обилие от приказни животни, змейове, хора, лъвове, дървета, цветя, звезди… постоянно събрани от обща история.
Русчо Тихов (1947—2017) е единственият създател в изложбата, който към този момент не е сред нас. На 21 години отпътува да учи във Франция, където Юлия Кръстева му оказва помощ с литературни препоръки. В началото на 70-те основава два ръкописа, които са издадени след 1989 година Започва да прави колажи и асемблажи без никакви искания, които демонстрира единствено на най-близките си.
Мартин Рангелов е приключил ветеринарна гимназия, от 12 години работи като готвач. В останалото време благодарение на подръчни средства (счупено гребенче, преса за чесън, част от химикалка…) извайва от полимерна глина бюстове на съществуващи и измислени от него фентъзи герои. Работи без предварителни скици (не умеел да рисува), само че с доста въображение и огромни детайлности.
Алексей Алексиев е на 4, когато създава първата си дрънкулка от дърво. След четири неуспешни опита да влезе в Художествената академия, приключва химия, само че сърцето и ръцете му са в дърворезбата. Много софиянци евентуално познават изсъхналите дървета из софийските паркове, превърнати от него в герои от фантастични сюжети. В DOZA се показва с кръст, включващ десетки извънредно подробни подиуми от живота на Исус.
Боре Иванов е самообразован френско-български художник от Казанлък — захласнат от Париж, където живее и твори през последните 20 години. Картините му не са пейзажи с Айфеловата кула и Триумфалната арка, а сходни на халюцинации колажи с гъмжило от образи-изрезки, на границата сред абстракция и натурализъм. Макар и самообразован, той единствено частично дава отговор на определението за арт брут, тъй като продава сполучливо работите си.
Денис Попов е единственият незрящ ваятел в България. Роден е през 1997 година в София и неотдавна се дипломира в Нов български университет, компетентност " Керамика и порцелан ". Това го извежда от категорията арт брут актьор, само че присъединяване му в изложбата е жест към невероятната му история и необикновената му работа като създател.
Иво Димчев е цялостен актьор — занимава се с спектакъл, танц, прави пърформанси, написа текстове, пее, композира, можеше да се досетим, че няма по какъв начин и да не рисува и да не прави статуи. В DOZA демонстрира 6 платна, най-вече портрети, с ненадейно тъмно лъчение, и две необичайно красиви статуи. Не употребява четки, рисува с пръсти
Росен Карамфилов се изявява най-вече в поезията, неотдавна и в прозата, само че като наследник на художник (Кольо Карамфилов), евентуално е отраснал измежду бои, четки и миризма на терпентин. В DOZA демонстрира напълно нови картини, тъй като платната му от изложбата в Париж са били изкупени.
" Outside the Box/Извън рамката " може да се види до 4 февруари.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ