Денят след Димитровден е известен сред българите като “Мишкин празник”,

Денят след Димитровден е прочут измежду българите като “Мишкин празник”, “Митляци”, “Пуганци” или “Пуганшляко” ( “поганец” значи “езичник” и е табуирано наименование на мишката). И тъй като мишките са представлявали постоянно злина за дома и за стопанството – за облеклата в сандъците и за зърното в хамбарите, на тях е предназначен и специфичен празник.
Мишкин ден (Мишин ден, Нистор, Разпущене) – съгласно една от легендите Св. Нестор промушил с копие корема на боеца Лий и оттова изскочили за първи път мишките.
Друга легенда пък споделя, че мишките се пръкнали на белия свят от самия демон, когато влезнал в черква и помирисал тамян.
По традиция на този ден най-възрастната жена в къщата със затворени очи замазвала с тиня или тор огнището и пода на зимника. Ритуално друга жена я питала „ Какво правиш? “, „ Мажа очите и устата на мишките “, отговаряла тя три пъти, като при всяка магия.
Обредността през тези дни (един или три) е ориентирана основно към помиряване на гризачите.
Жените не употребяват остри предмети и сечива – не режат с нож и ножица, не секат дърва, не бодат с игли и не месят самун, с цел да “не косят мишките с острите си зъби облеклата и посевите”.
Навсякъде се подхващат избрани вълшебен дейности за предотвратяване на дома от мишки.
Често дамите зашиват с червен вълнен конец предния и задния завършек на полите си. Докато шият, децата питат: “Какво шиеш, бабо?” Отговорът е: “Шия на мишките очите”.
На Мишкин ден дамите не бивало да шият, с цел да не ядат мишките посевите с острите си зъби.
Силно е и вярването, че споменаването на думата мишка на този ден носи злощастие.
В някои краища на България на този празник се подготвя обредна пита за мишките. Още преди да бъде изпечена, я нашарвали с лапата на котката. Питата намазвали с мед и изяждали вкъщи, с цел да не ядат мишките хляба на хората.
На други места пък, в случай че имало доста мишки в селото, правили „ Мишкина сватба”. В нея ритуално две дами (единствени с две идентични имена в селото), улавяли мъжка и женска мишка, накичвали ги като младоженци и ги слагали завързани една за друга в кошница, която хвърляли в река или някъде надалеч отвън селото.
Имен ден чества: Нестор и производните му.