Независимостта: Пловдив посрещнал Фердинанд с Триумфална...
Денят на независимостта е значим празник в историята на Пловдив. Знаменателен е фактът, че дни откакто афишират независимостта на страната в средновековната българска столица Велико Търново, цар Фердинанд, министър председателят Александър Малинов и министрите от кабинета идват в Пловдив.
Тук, в града под тепетата, на 23 септември 1908 година, цар и министри декларират на всички, както и пред Великите сили, че оповестената самостоятелност е в действителност отменяне и на статута на Източна Румелия като самостоятелна провинция на Османската империя. Всъщност след Съединението просто се трансформира методът, по който турският султан разпорежда ръководството през 5 години на българския княз или Източна Румелия. От 1908 година Княжество България и Източна Румелия, към този момент като интернационалните субекти, са една страна.
Важна е символиката на това посещаване, тъй като с оповестяването на независимостта Пловдив към този момент не е столица на Източна Румелия, а опасността от разпокъсване на българското княжество е отминала.
Улиците на Пловдив са павирани едвам десетина години след оповестяване на независимостта.
В паметта на пловдивчани остават ярки мемоари от първото посещаване в български град след Велико Търново на цар Фердинанд. В Пловдив той е посрещнат в действителност с царски почести.
От гарата шествието до Военния клуб беше грандиозно. Всичко блестеше. Най-напред цар Фердинанд, до него министър-председателят Александър Малинов, министрите, офицери, генерали, жители с китки, нашето Певческо сдружение отпред с Ангел Букорещлиев. Така разказва блясъка на събитието маестро Александър Доросиев.
Главна фигура в церемониите е кметът доктор Иван Кесяков, водач на Демократическата партия в града. Видният държавник споделя много пикантни елементи в записките си, съхранявани в Държавен архив-Пловдив.
При входа на града откъм гарата е издигната луксозна арка. Там хиляди пловдивчани посрещат царя, а кметът Кесяков го приветства с къса тирада. В жегата цялото шествие се насочва пешком към църквата „ Св. Богородица ", където е отслужен молебен. По прашните пловдивски улици ботушите и обувките на знатните посетители затъват в тиня и прахуляк. Царят сбърчил гнусливо нос край файтоните до така наречен „ Станимашки ханчета " в региона на днешната Художествена изложба на Главната. В центъра на втората българска столица не могат да се търпят подобни заведения, отправил забележка царят на премиера Малинов.
Елитът на Пловдив в облекла алафранга изпълва Военния клуб на тържествения прием. Въпреки че е посрещнат с „ ура " и ръкопляскания, Фердинанд е неудовлетворен от типа на града. На село се е обърнал вашият Пловдив! Цяло изтезание е да върви човек из пловдивските калдъръми, отправил укори Фердинанд към кмета. Прашните ботуши на величеството карат локалната администрация да се замисли за павиране на локалните улици, което е осъществено в идващите години.
Недоволството на царя било подкладено и от наскорошния отвод на пловдивската община да му продаде терен на хълма Бунарджик, където мечтаел да построи замък, съперник на виенския Шьонбрун.
Финалът на вечерята, гарниран с фамозното садовско сирене и грозде чауш, връщат положителното въодушевление на монарха. Той произнася одобрение към пловдивското гражданство, последвано от благодарствена тирада на Кесяков. „ Какъв образован кмет с европейска тапия имат пловдивчани! ", похвалил го царят, преди да потегли на обиколка из градската градина, засадена с декоративни шубраци от Холандия.
Тук, в града под тепетата, на 23 септември 1908 година, цар и министри декларират на всички, както и пред Великите сили, че оповестената самостоятелност е в действителност отменяне и на статута на Източна Румелия като самостоятелна провинция на Османската империя. Всъщност след Съединението просто се трансформира методът, по който турският султан разпорежда ръководството през 5 години на българския княз или Източна Румелия. От 1908 година Княжество България и Източна Румелия, към този момент като интернационалните субекти, са една страна.
Важна е символиката на това посещаване, тъй като с оповестяването на независимостта Пловдив към този момент не е столица на Източна Румелия, а опасността от разпокъсване на българското княжество е отминала.
Улиците на Пловдив са павирани едвам десетина години след оповестяване на независимостта.
В паметта на пловдивчани остават ярки мемоари от първото посещаване в български град след Велико Търново на цар Фердинанд. В Пловдив той е посрещнат в действителност с царски почести.
От гарата шествието до Военния клуб беше грандиозно. Всичко блестеше. Най-напред цар Фердинанд, до него министър-председателят Александър Малинов, министрите, офицери, генерали, жители с китки, нашето Певческо сдружение отпред с Ангел Букорещлиев. Така разказва блясъка на събитието маестро Александър Доросиев.
Главна фигура в церемониите е кметът доктор Иван Кесяков, водач на Демократическата партия в града. Видният държавник споделя много пикантни елементи в записките си, съхранявани в Държавен архив-Пловдив.
При входа на града откъм гарата е издигната луксозна арка. Там хиляди пловдивчани посрещат царя, а кметът Кесяков го приветства с къса тирада. В жегата цялото шествие се насочва пешком към църквата „ Св. Богородица ", където е отслужен молебен. По прашните пловдивски улици ботушите и обувките на знатните посетители затъват в тиня и прахуляк. Царят сбърчил гнусливо нос край файтоните до така наречен „ Станимашки ханчета " в региона на днешната Художествена изложба на Главната. В центъра на втората българска столица не могат да се търпят подобни заведения, отправил забележка царят на премиера Малинов.
Елитът на Пловдив в облекла алафранга изпълва Военния клуб на тържествения прием. Въпреки че е посрещнат с „ ура " и ръкопляскания, Фердинанд е неудовлетворен от типа на града. На село се е обърнал вашият Пловдив! Цяло изтезание е да върви човек из пловдивските калдъръми, отправил укори Фердинанд към кмета. Прашните ботуши на величеството карат локалната администрация да се замисли за павиране на локалните улици, което е осъществено в идващите години.
Недоволството на царя било подкладено и от наскорошния отвод на пловдивската община да му продаде терен на хълма Бунарджик, където мечтаел да построи замък, съперник на виенския Шьонбрун.
Финалът на вечерята, гарниран с фамозното садовско сирене и грозде чауш, връщат положителното въодушевление на монарха. Той произнася одобрение към пловдивското гражданство, последвано от благодарствена тирада на Кесяков. „ Какъв образован кмет с европейска тапия имат пловдивчани! ", похвалил го царят, преди да потегли на обиколка из градската градина, засадена с декоративни шубраци от Холандия.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ