От утре спираме да работим за държавата
Денят на данъчна независимост в България през 2020 година се пада на 15 май. Датата отчит 136-те дни, които биха били нужни на данъкоплатците да изработят рекордните 46,8 милиарда лева доходи заложени в бюджета, оповестяват специалистите от Института за пазарна стопанска система, които са създали плана.
Наред със здравните и обществените служащи в страната, другите герои от последните два месеца са данъкоплатците, показват от ИПИ.
Нормалното действие на всички обществени сфери, както и изключителните стопански ограничения на държавното управление, станаха вероятни с помощта на това, че данъкоплатците продължиха да пълнят хазната. На фона на многото наранени бизнеси и изгубени работни места, символичната данъчна независимост не е мотив за празник, а по-скоро време за отрезвяване от прехласването по мощната страна и последователно връщане към естествения икономически животи, регистрират специалистите.
Последната прогноза на Европейската комисия е за стесняване на българската стопанска система със 7,2 на 100 през 2020 година Ударът върху стопанската система и нарастването на разноските в бюджета значат, че през 2020 година ще има рекордно преразпределение през обществения бранш - консолидираните разноски се чака да доближат 42 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Дълги години преразпределението у нас се държи под 40 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което се потвърди като здравословна горна граница за държавните разноски и държи юздите на фискалната политика.
Министерски съвет: Бюджетът е с остатък към края на март, само че рецесията занапред ще се отрази
Тази по-силна роля на страната може и да е обяснима с изключителната обстановка, само че тя е и доста рискова за данъкоплатците, считат в ИПИ.
Кризата с ковид не би трябвало да става мотив за избутване на частния бранш и увеличение ролята на страната в стопанската система. Напротив, тъкмо в този момент е времето за повече независимост за бизнесмените, които да извадят стопанската система от тежката обстановка, написа в известието.
Дори и преди появяването на ковид, българският поданик последователно губеше дни в интерес на страната. През 2017 и 2018 година да вземем за пример беше увеличена вноската за пенсия. През 2019 година пък беше вдигнат оптималният застрахователен предел. Тази година стартира с всеобщо повишаване на локалните налози и такси. На процедура в положителните години страната настъпваше и изземваше повече от създаденото. По време на рецесията имаше някои стъпки за облекчение на данъчни заплащания - да вземем за пример отстъпки от локални налози по време на изключителното състояние, само че това не промени генерално обстановката.
През последните дни за пръв път се заприказва и за действителни ограничения за понижение на налози - въвеждането на диференцирано Данък добавена стойност за заведения за хранене и книги.
Данък добавена стойност за заведения става 9%
Данъчната независимост обаче печели най-вече от хоризонталните ограничения, които са отворени за всички, а освен за обособени бизнеси или човеци. Много по-добра алтернатива би било не диференциране на ДДС-то, а да вземем за пример покачването на прага за регистрация по Данък добавена стойност. Последното ще даде глътка въздух на всички дребни компании - до съответния предел, и няма да дискриминира избрани браншове, считат икономистите от неправителствената организация.
Независимо от ограниченията, водеща остава несигурността до края на 2020 година Евентуална втора вълна на вируса съществено ще промени прогнозите за стопанската система и ще усили доста бюджетния недостиг. Преразпределението през бюджета също зависи от нормализирането или усложняването на епидемиологичната конюнктура. Денят на данъчна независимост обаче припомня, че и в положителни и в неприятни години, всички обществени политики зависят от труда на данъкоплатците, акцентират от ИПИ.
Наред със здравните и обществените служащи в страната, другите герои от последните два месеца са данъкоплатците, показват от ИПИ.
Нормалното действие на всички обществени сфери, както и изключителните стопански ограничения на държавното управление, станаха вероятни с помощта на това, че данъкоплатците продължиха да пълнят хазната. На фона на многото наранени бизнеси и изгубени работни места, символичната данъчна независимост не е мотив за празник, а по-скоро време за отрезвяване от прехласването по мощната страна и последователно връщане към естествения икономически животи, регистрират специалистите.
Последната прогноза на Европейската комисия е за стесняване на българската стопанска система със 7,2 на 100 през 2020 година Ударът върху стопанската система и нарастването на разноските в бюджета значат, че през 2020 година ще има рекордно преразпределение през обществения бранш - консолидираните разноски се чака да доближат 42 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Дълги години преразпределението у нас се държи под 40 на 100 от Брутният вътрешен продукт, което се потвърди като здравословна горна граница за държавните разноски и държи юздите на фискалната политика.
Тази по-силна роля на страната може и да е обяснима с изключителната обстановка, само че тя е и доста рискова за данъкоплатците, считат в ИПИ.
Кризата с ковид не би трябвало да става мотив за избутване на частния бранш и увеличение ролята на страната в стопанската система. Напротив, тъкмо в този момент е времето за повече независимост за бизнесмените, които да извадят стопанската система от тежката обстановка, написа в известието.
Дори и преди появяването на ковид, българският поданик последователно губеше дни в интерес на страната. През 2017 и 2018 година да вземем за пример беше увеличена вноската за пенсия. През 2019 година пък беше вдигнат оптималният застрахователен предел. Тази година стартира с всеобщо повишаване на локалните налози и такси. На процедура в положителните години страната настъпваше и изземваше повече от създаденото. По време на рецесията имаше някои стъпки за облекчение на данъчни заплащания - да вземем за пример отстъпки от локални налози по време на изключителното състояние, само че това не промени генерално обстановката.
През последните дни за пръв път се заприказва и за действителни ограничения за понижение на налози - въвеждането на диференцирано Данък добавена стойност за заведения за хранене и книги.
Данъчната независимост обаче печели най-вече от хоризонталните ограничения, които са отворени за всички, а освен за обособени бизнеси или човеци. Много по-добра алтернатива би било не диференциране на ДДС-то, а да вземем за пример покачването на прага за регистрация по Данък добавена стойност. Последното ще даде глътка въздух на всички дребни компании - до съответния предел, и няма да дискриминира избрани браншове, считат икономистите от неправителствената организация.
Независимо от ограниченията, водеща остава несигурността до края на 2020 година Евентуална втора вълна на вируса съществено ще промени прогнозите за стопанската система и ще усили доста бюджетния недостиг. Преразпределението през бюджета също зависи от нормализирането или усложняването на епидемиологичната конюнктура. Денят на данъчна независимост обаче припомня, че и в положителни и в неприятни години, всички обществени политики зависят от труда на данъкоплатците, акцентират от ИПИ.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ