История, която развесели, трогна и натъжи света
Денят на благодарността в Съединени американски щати е един от най-обичаните празници, който събира фамилии и другари към трапезата и им припомня нещата, за които би трябвало да бъдат признателни – здраве, хора, които те обичат и които обичаш. Историята на Уонда Денч и Джамал Хинтън е образец за инцидентните жестове на добрина и обич към близък.
Началото на тази история датира от 2016 година. Американката Уонда Денч от щата Аризона желае да изпрати есемес на внука си, с цел да го предложения на Деня на благодарността, само че по неточност изпраща есемеса на напълно чужд човек. Така поканата се озовава при 17-годишния Джамал Хинтън. Ето и техния диалог:
„ Вечеря вкъщи на Деня на благодарността на 24.11 от 15 ч. Пиши ми дали ще можеш да дойдеш. Надявам се да те видя. Разбира се, поканата важи и за Аманда и Джъстин. “
„ Кой е това? “
„ Баба ти. “
„ Баба ми ли? Би ли ми изпратила фотография? “
„ На кого? “
„ На теб “
„ Разбира се, тук съм на работа. “
Двамата си разменят фотоси и Джамал продължава:
„ Ами ти несъмнено не си баба ми. Но все пак може ли да дойда на вечеря? “
„ Разбира се, нали за това са бабите – да хранят всички. “
Можете да разгледате диалога и фотосите ТУК.
Джамал в действителност отива на вечерята дружно със своята другарка и от този момент това се трансформира в традиция към този момент 4 години. Той назовава Уонда своята „ друга баба “, а тя пък има вяра, че срещата им е „ божа работа “. Младежът и неговата другарка Микаела споделят редица празници със фамилията на Уонда и сред тях се зараждат другарство и любов.
Това неизмеримо другарство продължава към този момент 4 години.
Междувременно Уонда става прабаба, а Джамал се реалокира с приятелката си в нов апартамент. Въпреки всичко не стопират да поддържат връзка и да споделят житейски моменти дружно.
За страдание, на 9.04.2020 година брачният партньор на Уонда, Лони Денч, умира от двустранна бронхопневмония в резултат на заразяване с ковид зараза.
Съпругата му споделя: „ Той имаше най-хубавото сърце. Винаги е помагал безплатно на хората. Той беше моят воин. Правеше ме по-добър човек. “
Цветелина Велчева
