Ден n-ти от началото на протестите на майките на деца

Ден n-ти от началото на митингите на майките на деца с увреждания. Исканата оставка на вицепремиера Симеонов по този начин и не идва. Защо да я дава - нали в България всяко знамение е за три дни. Мислех да ви напомня хронологията на абсурда, само че несъмнено към този момент ви е досадна и втръснала до болежка.
Протестът на майките е покъртителен в човечността си, само че ще остане неефикасен, до момента в който не се включат бащите . Но евентуално формата на проява ще е друга. Просто тъй като мъжката природа е друга.
Междувременно започнаха и други митинги. Птицевъдите възроптаха против безумните оферти на БАБХ, които на процедура ги заплашват с банкрут на бизнеса им .
Шофьорите излязоха на демонстрации против голословно високите цени на горивата и нелепите нововъдения за застраховките " Гражданска отговорност ".
В доста градове от страната се образуваха и по-масови митинги, които се обявяват като антисистемни на по-глобално равнище. Правителството влиза в пояснителен режим по какъв начин митингите не са ориентирани против него, а опозицията ги е " яхвала ". Дори употребяваният термин е индикативен за равнището политическата клика , пардон класа. Яхват се впрегатните животни, ние такива ли сме, г-да и г-жи политици?
Опозицията пък показва някаква визия, която наподобява малко на Евровизия. Уж доста съвременна и прогресивна, само че също като Кончита Вурст, не знаеш от кое място ще излезе скритият колбас и какъв брой ще е огромен. Извинявам се за арогантността, системата ме направи подобен.
Каква ще да е тази система, в която вицепремиерът да се гаври с майките на деца в неравностойно състояние и то изцяло безнаказано? Каква ще е тази система, която генерира работещи небогати? Каква ще е тази система, в която публичните поръчки се раздават при дискриминационни условия под масата на " свои " хора? Каква е тази система, която ни се хвали със комичен напредък на фона на обстоятелството, че сме най-бедната и изоставаща страна в Европейски Съюз . Въпросният " популярен " напредък е съвсем двойно по-малък от идната страна на опашката - прилежащата Румъния. Ама то е тъй като там изхарчили запаса и в този момент ще видят...
Преди броени дни беше годишнината от началото на Прехода. Следва да се запитаме преход от какво и към какво? Научили ли сме уроците на историята или бяхме прекомерно заети да я пренаписваме и боядисваме? Свободни ли сте? Богати ли сте? Спокойни ли сте? Живеете ли в най-хубавия и обективен от всички светове?
Защото аз съм ядосан и отчаян. Не единствено от наглостта и безочието на политическата хунта, само че и от продължаващия сън на неосъществилото се гражданско общество . Крайно време е да се запитате, в случай че тази система ни убива, докога ще я поносим? И по какъв начин тъкмо можем да я променим? Ще продължите ли да спорите между тях поради естеството на протестните дейности или хипотетичните си политически пристрастия и ще се задоволите ли още веднъж с подхвърлените трошички?
Системата ни убива - постепенно, трудно и окончателно. И ние сме съучастници в този развой, със своята незаинтересованост и безучастие. За следващ път сме изправени пред избор - дали да бъдем нация и индивид на личната си орис или елементарна биомаса, която да бъде стригана и ругана . Колко българи към този момент напуснаха страна, с цел да абдикират или да се изтеглят? Каква е вашата причина да останете? Моята сте вие!
Автор: Тодор Беленски