Частните университети изпадат в колапс заради демографската криза
Демографската рецесия е блъснала доста съществено частните университети и по натурален път е свила пазара след ударното повишаване на броя на студентите през последните години. От 2010 г. насам, когато бе доближат пик в обсега във висше обучение, броят на студентите, записани в частни университети и колежи, е намалял с 50%. Така записаните през образователната 2018/2019 година студенти в частни университети са едвам 28 573. Спадът от 2010 година насам държавните университети е по-малък - 11,8%, което приказва за преориентиране на намаляващия брой младежи към по-достъпното като възнаграждение обучение.
Това демонстрира анализът на статистиката за броя на одобряваните студенти в последните години. След либерализацията на приема броят на студентите стремително се разрастна, само че от 2010 година стартира да понижава - както поради демографскката рецесия, по този начин и поради ориентировка на кандидатстващите в непознати университети.
285 265 е бил общият брой на студентите през образователната 2010-2011 година (всички степени на висше образование), сочат данните на Национален статистически институт. 227 921 от тях са били записани в държавни университети, 57 344 - в частни (20.1% дял). През 2018/2019 година студентите в държавните вузове към този момент са 200 891, а в частните - 28 573 (12,4% дял от всички студенти). Това равнище при частните университети е надалеч под броя на студентите в тях отпреди либерализацията на приема през 2007 г., когато главен аршин за определянето на местата стана потенциалът на вузовете. За образователната 2006/2007 студентите в частни учебни заведения са били 50 685. От 2006 година насам частните висши учебни заведения са се нараснали единствено с 1 - университета в Перник.
Европейският политехнически университет в Перник е измежду частните университети с огромен спад в броя на студентите (б.р. - данните по университети към този момент са от рейтинговата система на висшите училища). Обучаваните тук са намалели от 197 през 2012 година (най-ранната година, за която има данни) на 67 през 2019 година или спад от 66%. С 59% спад е и Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг в Сфия, който през 2019 година регистрира 683 записани при 1671 през 2012 година С максимален срив в броя на обучаваните студенти е Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт в Пловдив - тук студентите са намалели от 2916 през 2012 година на 408 през 2019 година Близо 68% спад за интервала регистрира и Международното висше бизнес учебни заведения в Ботевгард с 1846 студенти през 2019 година, студентите в Бургаския свободен университет са намалели с 57% до 1847 души. Нов български университет е измежду частните учебни заведения с по-малък спад - 30%, като образова през 2019 година 8623 студенти против 12 379 през 2012 година Студентите в Американския университет в Благоевград са намалели от 1438 на 1108 (23%).
За съпоставяне - при държавните университети с един от най-големите спадове е Стопанска академия в Свищов, където студентите са се свили съвсем на половина - от 11 733 през 2012 на 4628 през 2019 година (60%). Голям е отливът и при различен университет с стопански профил - Икономическия във Варна, където студентите са намалели с 48% до 7420 души. На този декор УНСС резервира позиции и е със 20 397 студенти при 20 312 за 2012 година, което приказва за преориентация на кандидат-студенти към София. При широкопрофилните университети максимален спад има в Югоздападния университет - 40%, като студентите тук през 2019 година са 9 442 при 15 868 през 2012 година Намалението при Софийския университет е от 20,7% (23 819 студенти през 2012 година против 18 870 през 2019 г.), като е минимум за групата. При университетите с по-технически профил позиции резервира Тракийският университет в Стара Загора, Техническият университет в София е с 21% спад (10 314 студенти през 2019 г.), ТУ-Варна регистрира понижение от близо 25%. При университетите с профилиране в естествените науки МГУ регистрира най-малък растеж, УАСГ е със спад от 41%.
Това демонстрира анализът на статистиката за броя на одобряваните студенти в последните години. След либерализацията на приема броят на студентите стремително се разрастна, само че от 2010 година стартира да понижава - както поради демографскката рецесия, по този начин и поради ориентировка на кандидатстващите в непознати университети.
285 265 е бил общият брой на студентите през образователната 2010-2011 година (всички степени на висше образование), сочат данните на Национален статистически институт. 227 921 от тях са били записани в държавни университети, 57 344 - в частни (20.1% дял). През 2018/2019 година студентите в държавните вузове към този момент са 200 891, а в частните - 28 573 (12,4% дял от всички студенти). Това равнище при частните университети е надалеч под броя на студентите в тях отпреди либерализацията на приема през 2007 г., когато главен аршин за определянето на местата стана потенциалът на вузовете. За образователната 2006/2007 студентите в частни учебни заведения са били 50 685. От 2006 година насам частните висши учебни заведения са се нараснали единствено с 1 - университета в Перник.
Европейският политехнически университет в Перник е измежду частните университети с огромен спад в броя на студентите (б.р. - данните по университети към този момент са от рейтинговата система на висшите училища). Обучаваните тук са намалели от 197 през 2012 година (най-ранната година, за която има данни) на 67 през 2019 година или спад от 66%. С 59% спад е и Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг в Сфия, който през 2019 година регистрира 683 записани при 1671 през 2012 година С максимален срив в броя на обучаваните студенти е Европейското висше учебно заведение по стопанска система и мениджмънт в Пловдив - тук студентите са намалели от 2916 през 2012 година на 408 през 2019 година Близо 68% спад за интервала регистрира и Международното висше бизнес учебни заведения в Ботевгард с 1846 студенти през 2019 година, студентите в Бургаския свободен университет са намалели с 57% до 1847 души. Нов български университет е измежду частните учебни заведения с по-малък спад - 30%, като образова през 2019 година 8623 студенти против 12 379 през 2012 година Студентите в Американския университет в Благоевград са намалели от 1438 на 1108 (23%).
За съпоставяне - при държавните университети с един от най-големите спадове е Стопанска академия в Свищов, където студентите са се свили съвсем на половина - от 11 733 през 2012 на 4628 през 2019 година (60%). Голям е отливът и при различен университет с стопански профил - Икономическия във Варна, където студентите са намалели с 48% до 7420 души. На този декор УНСС резервира позиции и е със 20 397 студенти при 20 312 за 2012 година, което приказва за преориентация на кандидат-студенти към София. При широкопрофилните университети максимален спад има в Югоздападния университет - 40%, като студентите тук през 2019 година са 9 442 при 15 868 през 2012 година Намалението при Софийския университет е от 20,7% (23 819 студенти през 2012 година против 18 870 през 2019 г.), като е минимум за групата. При университетите с по-технически профил позиции резервира Тракийският университет в Стара Загора, Техническият университет в София е с 21% спад (10 314 студенти през 2019 г.), ТУ-Варна регистрира понижение от близо 25%. При университетите с профилиране в естествените науки МГУ регистрира най-малък растеж, УАСГ е със спад от 41%.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ