Свещено място в Добруджа – Демир баба теке
Демир баба теке е измежду най-чудотворните места в страната. Намира се в североизточния завършек на Добруджа, легнал под историко-археологическия резерват Сборяново до фамозните тракийски гробници в Свещари.
Някога тук бил ситуиран градът на слънцето " Хелиос “, а през днешния ден мястото преплита в едно голям брой култури – тракийска, римска, християнска, мюсюлманска. До Демир баба теке (теке – мюсюлманско място за поклонение) се стига по стотина стъпала, които се спускат в живописната гора.
В подножието на хълма са ситуирани лечебната околност и храмът на казълбашкия светец Демир баба. Там се намира и гробът на " Железния татко “ (какъвто е преводът от турски на Демир баба), който е дълъг цели 3 метра. Според преданието Демир баба бил необикновено мощен и висок мъж. Легенда споделя още за незапомнена суша в региона. Майките със сълзите си квасели напуканите устни на своите деца. Демир баба чул молбите на страдащите, бръкнал в скалата и от там потекла животворна вода. Лечебният извор нарекли " Беш пармак “ (Петте пръста). Силата на лечебната вода нараства на Гергьовден, Илинден и Димитровден, когато тук е стълпотворение от християни и мюсюлмани. Според преданието Железният татко с две крачки се изкачвал от извора на платото.
Магията на ритуалите
Не единствено на 2 август и на 6 май, само че и през цялата година местността се посещава от доста заболели, бездетни и нещастно влюбени – християни и мюсюлмани, от безчет туристи.
Вярващи от страната и чужбина правят голям брой езически обреди за здраве, благополучие и обич.
Ето някои от тях:
Връзват парцалчета от облекла по клоните на дърветата, което е отзив от култа към богинята майка. Според поверието този обред подсигурява, че светецът ще извърши желанията на посетителите;
Лепят запалени свещи по скалите – този бит пък препраща към слънчевия култ;
В двора на текето пристигналите се мият за здраве в лечебния избор, " бъркат в очите на дявола “, мятат камъче в междина, с цел да схванат ще имат ли рожба;
Принася се " жертва “ – прави се курбан за признателност при излекуване и даден обет. Мюсюлманите принасят курбан при Демир баба теке на Гергьовден, а християните го вършат на 2 август;
Всеки прокарва пари през каменен улей, с цел да се множи благосъстоянието му;
Вярващите полягат на двуметрово, наклонено каменно легло, което се е полирало от многовековната приложимост. Този обред е за при вличане на позитивните естествени сили и зареждане с сила и подсигурява здраве.
“По-смелите потеглят по " Пътеката на тестването “. На елементарния клиент ще са му потребни много старания и добра екипировка, с цел да мине през пролуката на пещерата и да се пречисти от греховете.
Предполага се, че в по-късни времена, преди свещеното място да стане казълбашки център, то е било българско християнско обиталище, където е имало параклис, а евентуално и манастир " Св. Георги “. Интересът към гробницата на алианския светец Демир баба, където са живели 150 дервиши, е неотслабващ. По необикновен метод се преплитат и в този момент алиански, сунитски и християнски обичаи.
Гробът на Железния татко
Цял комплекс от обреди се извършват в текето към дървения ковчег на Демир баба – алевийски (казълбашки, алиански) светец от XVI в. Той е положен в седмоъгълната постройка и непрекъснато е покрит от блага. Дължината му е 3,74 м. И влезлите го обикалят, като поставят огромен тюрбан за плодовитост и здраве на главата си. Казълбашите смятат, че храмът е повдигнат в чест на техния нравствен лидер Демир баба.
Кои са казълбашите
В дословен превод думата значи " червеноглавите “, тъй като през XVI в. алианите носели на чалмите си 12 червени ленти. Казълбашите нямат джамии, през вековете не носели шалвари и не забулвали лицата на дамите си, което обаче през днешния ден не се съблюдава. Почитали огъня, камъка и изключително своите мъртъвци. Най-голямата им реликва на Балканите е Демир баба теке.
Те палят свещи в храмовете си, рисуват светците си, честват Гергьовден, пият алкохол по време на религиозни празници, а дамите им имат равни права с мъжете.
Съдбата на храма
Храмът на Железния татко, построен в чест на Хасан Демир баба Пехливан, неведнъж е опожаряван през годините по заповед на султана. Той изискал да заличат фреските с лика на Демир баба и на другите алевийски светии. Според историка Карел Шкорпил пък тук е била гробницата на хан Омуртаг.
Комплексът Сборяново е присъединен към 100-те национални туристически обекта. Мястото е и в листата на международното културно-историческо завещание на ЮНЕСКО.
Някога тук бил ситуиран градът на слънцето " Хелиос “, а през днешния ден мястото преплита в едно голям брой култури – тракийска, римска, християнска, мюсюлманска. До Демир баба теке (теке – мюсюлманско място за поклонение) се стига по стотина стъпала, които се спускат в живописната гора.
В подножието на хълма са ситуирани лечебната околност и храмът на казълбашкия светец Демир баба. Там се намира и гробът на " Железния татко “ (какъвто е преводът от турски на Демир баба), който е дълъг цели 3 метра. Според преданието Демир баба бил необикновено мощен и висок мъж. Легенда споделя още за незапомнена суша в региона. Майките със сълзите си квасели напуканите устни на своите деца. Демир баба чул молбите на страдащите, бръкнал в скалата и от там потекла животворна вода. Лечебният извор нарекли " Беш пармак “ (Петте пръста). Силата на лечебната вода нараства на Гергьовден, Илинден и Димитровден, когато тук е стълпотворение от християни и мюсюлмани. Според преданието Железният татко с две крачки се изкачвал от извора на платото.
Магията на ритуалите
Не единствено на 2 август и на 6 май, само че и през цялата година местността се посещава от доста заболели, бездетни и нещастно влюбени – християни и мюсюлмани, от безчет туристи.
Вярващи от страната и чужбина правят голям брой езически обреди за здраве, благополучие и обич.
Ето някои от тях:
Връзват парцалчета от облекла по клоните на дърветата, което е отзив от култа към богинята майка. Според поверието този обред подсигурява, че светецът ще извърши желанията на посетителите;
Лепят запалени свещи по скалите – този бит пък препраща към слънчевия култ;
В двора на текето пристигналите се мият за здраве в лечебния избор, " бъркат в очите на дявола “, мятат камъче в междина, с цел да схванат ще имат ли рожба;
Принася се " жертва “ – прави се курбан за признателност при излекуване и даден обет. Мюсюлманите принасят курбан при Демир баба теке на Гергьовден, а християните го вършат на 2 август;
Всеки прокарва пари през каменен улей, с цел да се множи благосъстоянието му;
Вярващите полягат на двуметрово, наклонено каменно легло, което се е полирало от многовековната приложимост. Този обред е за при вличане на позитивните естествени сили и зареждане с сила и подсигурява здраве.
“По-смелите потеглят по " Пътеката на тестването “. На елементарния клиент ще са му потребни много старания и добра екипировка, с цел да мине през пролуката на пещерата и да се пречисти от греховете.
Предполага се, че в по-късни времена, преди свещеното място да стане казълбашки център, то е било българско християнско обиталище, където е имало параклис, а евентуално и манастир " Св. Георги “. Интересът към гробницата на алианския светец Демир баба, където са живели 150 дервиши, е неотслабващ. По необикновен метод се преплитат и в този момент алиански, сунитски и християнски обичаи.
Гробът на Железния татко
Цял комплекс от обреди се извършват в текето към дървения ковчег на Демир баба – алевийски (казълбашки, алиански) светец от XVI в. Той е положен в седмоъгълната постройка и непрекъснато е покрит от блага. Дължината му е 3,74 м. И влезлите го обикалят, като поставят огромен тюрбан за плодовитост и здраве на главата си. Казълбашите смятат, че храмът е повдигнат в чест на техния нравствен лидер Демир баба.
Кои са казълбашите
В дословен превод думата значи " червеноглавите “, тъй като през XVI в. алианите носели на чалмите си 12 червени ленти. Казълбашите нямат джамии, през вековете не носели шалвари и не забулвали лицата на дамите си, което обаче през днешния ден не се съблюдава. Почитали огъня, камъка и изключително своите мъртъвци. Най-голямата им реликва на Балканите е Демир баба теке.
Те палят свещи в храмовете си, рисуват светците си, честват Гергьовден, пият алкохол по време на религиозни празници, а дамите им имат равни права с мъжете.
Съдбата на храма
Храмът на Железния татко, построен в чест на Хасан Демир баба Пехливан, неведнъж е опожаряван през годините по заповед на султана. Той изискал да заличат фреските с лика на Демир баба и на другите алевийски светии. Според историка Карел Шкорпил пък тук е била гробницата на хан Омуртаг.
Комплексът Сборяново е присъединен към 100-те национални туристически обекта. Мястото е и в листата на международното културно-историческо завещание на ЮНЕСКО.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ