Варненски съд решава дали преди 16 г. “Хера” е потънала заради стихия, или повреда
Делото потегля на 10 март - до момента версиите за гибелта на 19 моряци са от международна интрига през нуклеарни глави, поводници и заприказва
Страгичен случай стартира новата 2020 година за родното мореплаване. На 2 януари двама български моряци бяха пометени от голяма вълна от борда на транспортен съд “Стара планина ” и захвърлени в морето край Норвегия. Заради ужасната стихия в региона избавителната интервенция на норвежките служби е прекъсната няколко часа по-късно.
Въпреки напъните на екипажа и избавителните екипи телата на двамата моряци към момента не са открити. Те са оповестени за безследно изчезнали и в случай че до 5 години телата им не бъдат открити, ще бъдат оповестени за мъртви.
Защо са били на палубата при щурмово време и 9-10-метрови талази, и то без избавителни жилетки, към момента не се знае. Не е оповестена и самоличността на единия от изчезналите моряци, макар че околните му са известени. Другият моряк е 23-годишният Викторио Ачев, който се качил за първото си корабоплаване, откакто приключил Военноморското учебно заведение във Варна.
Това е вторият драматичен случай в българското мореплаване през последните десетилетия. Жестока покруса раздруса Варна през 2004 година, когато морето погълна транспортен съд “Хера ” при сходна зимна стихия край Босфора. “Хера ”, плаващ под камбоджански байрак, потъва на 13 февруари на към 14 км от северния вход на протока. По време на случая починаха 19 моряци - 17 българи, 13 от които от Варна, и двама украинци.
Фаталният петък - 13 февруари 2004 година, остава за варненци най-голямата морска покруса, почернила 19 фамилии.
Само на 7-8 благи откъм Босфора и за по-малко от минута морето погълна кораба “Хера ”, плаващ под камбоджански байрак, и погуби целия екипаж. На борда му имаше 17 българи и двама украинци. 13 от тях са родени във Варна, сред които и капитанът Атанас Атанасов. Той дружно с други 13 български мъже е измежду безследно изчезналите.
След потъването на кораба
откриха телата единствено
на 5-има души
от екипажа - трима българи и двама украинци. Други открити, изхвърлени или изплували тела няма и до ден сегашен.
В тези дълги години на очакване се появиха безпределно доста догатки, версии и мистерии към тайната, която “Хера ” като че ли отнесе на дъното в ледения и съдбовен ден. Някои от околните на изчезналите моряци не можаха да понесат тъгата и последваха околните си в отвъдното.
Варненският областен съд ще поеме разглеждането на делото за потъването на кораба. Разпоредителното съвещание е планувано за 10 март 2020 година
Разследването на случая завършва 15 година след нещастието. През ноември 2019 година обвинителният акт е импортиран в Софийския градски съд (СГС). С предписание от 17 декември 2019 година Софийски градски съд приключва правосъдното произвеждане и го изпраща по подготвеност на окръжния съд във Варна. Мотивите са, че закононарушенията са осъществени в морския град, където са и непрекъснатите адреси на двамата подсъдими.
Другият мотив за препращането е фактът, че единствено 5-има от очевидците по делото са от София, а от останалите 103-ма множеството са с местопребиваване във Варна, а обособени очевидци са от Бургас, Добрич, Шумен.
Разследването стартира няколко дни след случая - на 16 февруари 2004 година под управлението на СГП. На 19 февруари 2010 година следствието е спряно, защото не са събрани безапелационни доказателства за самоличността на причинителя. Възобновено е на 9 май 2013 г.
Четири години по-късно - през ноември 2017 година, прокуратурата повдига
обвинявания на двама
души във връзка
с потъването
на кораба. Като обвинени са привлечени Милен Б., общоприет шеф и началник “Експлоатация ” на компания “Провидънс шипинг енд трейдинг ” ООД, менажирала “Хера ”, и техническият шеф и началник “Морски интервенции ” във компанията Стефчо М.
Според прокуратурата двамата в съучастничество са виновни за некачествено осъществени и неизвършени планувани ремонтни действия в интервала от 23 юли 2002-а до 13 февруари 2004 година, в това число и недокументирани градивни промени.
Те са упрекнати и за неизготвяне на настояща информация за устойчивостта на моторния транспортен съд и неснабдяването на капитана с нея в нарушаване на нормативни актове, в детайли разказани в обвинителния акт.
Според заключенията на направените експертизи в хода на следствието това са аргументите за влошеното якостно положение на структурата на кораба. Вещите лица показват, че по този начин бурята, на която е бил подложен “Хера ”, е съумяла да аргументи повече от допустимата дисторция в корпуса.
От това е последвало разхлабване на крепежа на люковото прикритие на хамбара, при което в него е навлязла огромна маса вода. Водата и въглищата, с които е бил претрупан корабът, са образували течна примес. Въздействието на бурята върху плавателния съд и придвижването на тази примес в товарната част на кораба са довели до
загуба на
резистентност,
наклоняване на
носовата част във
водата и поглъщане
За закононарушението, в което са упрекнати Милен Б. и Стефчо М., в Наказателен кодекс е планувано наказване затвор от 10 до 20 година, пожизнен затвор или пожизнен затвор без право на подмяна.
Привлечени като очевидци са 129 души, като 21 са непознати жители (от Украйна, Турция, Гърция и Италия). Вещите лица са 17.
Трагедията с потъването на кораба е нищена неведнъж през годините, само че към момента е цялостна с доста незнайни. Във съдбовния ден по обяд моторният транспортен съд, претрупан с въглища, който плава от Керч (Украйна) за Гебзе (Турция), е спрян преди Босфора от работа “Управление на трафика ” - трябвало да изчака в намерено море, защото поради неприятното време проливът е бил затворен. За анализатори на нещастието още тогава е било необяснимо за какво турската работа, до момента в който държи “Хера ” в намерено море, пропуща 11 други съда.
На 800 м от “Хера ” е българският транспортен съд “Вежен ”. Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че “Хера ” се прекатурва и вижда кърмата на кораба, издигната над повърхността.
След минута “Хера ”
към този момент не се вижда
над водата
Скоростта напразно е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала.
След 40 дни турските водолази изваждат 5 тела - на основния монтьор Петър Жеков Колев, на втория монтьор Олександър Серафимович, на третия монтьор Олексий Левченко, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков.
Останалите моряци са в неопределеност - капитанът Атанас Атанасов, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. Най-младите тогава са едвам на 23 година - Мартин Минчев и кадетът Александър Каменов. Близки на починалите моряци по време на чуване на проверяващите
Версиите за най-голямата ни морска покруса бяха доста и най-различни - от международна интрига през нуклеарни глави, подводници и заприказва. Говореше се за съветски и турски подводници в региона на случая, за транспорт на нерегламентиран товар, който е трябвало да бъде непокътнат в загадка.
Стигна се до такава степен
да се твърди, че
моряците са живи,
само че укрити,
тъй като са станали очевидци на нещо, което не е трябвало да видят. Появиха се изказвания, че часове след потъването на кораба телефонът на втория помощник-капитан Боян Станков давал свободно. Дъщерята на боцмана Начо Начев пък получила есемес от него за рождения си ден на 17 февруари.
Моряци с дълготраен опит също дадоха своя версия, че притежателят на “Хера ” не е дал позволение да му бъде помогнато, защото избавителната интервенция е доста по-скъпа от вредите по поглъщане на кораба. Запознати
изключват
опцията
за човешка неточност,
защото капитанът Атанас Атанасов е прочут в морските среди като извънреден експерт. Голяма част от екипажа пък е в роднински връзки с шефове на фирмата-оператор. Дори единственият наследник на някогашния началник на Държавната ревизия по мореплаване Стефчо Минчев - Мартин, третият помощник-капитан, също е бил на борда. Едва ли татко би пратил детето си на очевидна гибел, в случай че е знаел, че остарелият транспортен съд е бил пред поглъщане.
Инцидентът с “Хера ” стигна до Екологичен потенциал. Евродепутатите от Италия Моника Франсони и Елен Флотър повдигнаха болезне въпрос, като твърдяха, че единственият очевидец на нещастието - екипажът на транспортен съд “Вежен ”, е бил разпитван 4 месеца след случая и на моряците е било неразрешено да приказват пред медии или пред други. Според тях и съгласно снимковия материал патолози са заключили, че откритите 5 тела са престояли не повече от няколко дни във водата, а бяха открити 40 дни след случая. Така се появява тезата, че 5-имата са били убити на брега и са върнати на потъналия транспортен съд. Преди повече от 10 годинивъв Варна бе
изработен следствен
опит -
извънредно
комплициран и доста безценен
Макетът на кораба коства 38 000 лева и бе направен от особено вносно дърво. Екипът от следователи тогава прави възстановка на бурята в голям басейн в Института по мореплаване и корабостроене.
Резултатите от опита сочат, че подбуда за драмата е щета в кораба, в резултат на която той става неуправляем. Товарът се размества от огромните талази и по този начин стартира навлизането на вода в един от трюмовете. Корабът потъва с носа напред.
В цялата тази покруса несъмнено е единствено едно - морето лиши живота на 19 души за броени минути. А 16 години по-късно отговорни за гибелта им към момента няма. /24chasa.bg
Страгичен случай стартира новата 2020 година за родното мореплаване. На 2 януари двама български моряци бяха пометени от голяма вълна от борда на транспортен съд “Стара планина ” и захвърлени в морето край Норвегия. Заради ужасната стихия в региона избавителната интервенция на норвежките служби е прекъсната няколко часа по-късно.
Въпреки напъните на екипажа и избавителните екипи телата на двамата моряци към момента не са открити. Те са оповестени за безследно изчезнали и в случай че до 5 години телата им не бъдат открити, ще бъдат оповестени за мъртви.
Защо са били на палубата при щурмово време и 9-10-метрови талази, и то без избавителни жилетки, към момента не се знае. Не е оповестена и самоличността на единия от изчезналите моряци, макар че околните му са известени. Другият моряк е 23-годишният Викторио Ачев, който се качил за първото си корабоплаване, откакто приключил Военноморското учебно заведение във Варна.
Това е вторият драматичен случай в българското мореплаване през последните десетилетия. Жестока покруса раздруса Варна през 2004 година, когато морето погълна транспортен съд “Хера ” при сходна зимна стихия край Босфора. “Хера ”, плаващ под камбоджански байрак, потъва на 13 февруари на към 14 км от северния вход на протока. По време на случая починаха 19 моряци - 17 българи, 13 от които от Варна, и двама украинци.
Фаталният петък - 13 февруари 2004 година, остава за варненци най-голямата морска покруса, почернила 19 фамилии.
Само на 7-8 благи откъм Босфора и за по-малко от минута морето погълна кораба “Хера ”, плаващ под камбоджански байрак, и погуби целия екипаж. На борда му имаше 17 българи и двама украинци. 13 от тях са родени във Варна, сред които и капитанът Атанас Атанасов. Той дружно с други 13 български мъже е измежду безследно изчезналите.
След потъването на кораба
откриха телата единствено
на 5-има души
от екипажа - трима българи и двама украинци. Други открити, изхвърлени или изплували тела няма и до ден сегашен.
В тези дълги години на очакване се появиха безпределно доста догатки, версии и мистерии към тайната, която “Хера ” като че ли отнесе на дъното в ледения и съдбовен ден. Някои от околните на изчезналите моряци не можаха да понесат тъгата и последваха околните си в отвъдното.
Варненският областен съд ще поеме разглеждането на делото за потъването на кораба. Разпоредителното съвещание е планувано за 10 март 2020 година
Разследването на случая завършва 15 година след нещастието. През ноември 2019 година обвинителният акт е импортиран в Софийския градски съд (СГС). С предписание от 17 декември 2019 година Софийски градски съд приключва правосъдното произвеждане и го изпраща по подготвеност на окръжния съд във Варна. Мотивите са, че закононарушенията са осъществени в морския град, където са и непрекъснатите адреси на двамата подсъдими.
Другият мотив за препращането е фактът, че единствено 5-има от очевидците по делото са от София, а от останалите 103-ма множеството са с местопребиваване във Варна, а обособени очевидци са от Бургас, Добрич, Шумен.
Разследването стартира няколко дни след случая - на 16 февруари 2004 година под управлението на СГП. На 19 февруари 2010 година следствието е спряно, защото не са събрани безапелационни доказателства за самоличността на причинителя. Възобновено е на 9 май 2013 г.
Четири години по-късно - през ноември 2017 година, прокуратурата повдига
обвинявания на двама
души във връзка
с потъването
на кораба. Като обвинени са привлечени Милен Б., общоприет шеф и началник “Експлоатация ” на компания “Провидънс шипинг енд трейдинг ” ООД, менажирала “Хера ”, и техническият шеф и началник “Морски интервенции ” във компанията Стефчо М.
Според прокуратурата двамата в съучастничество са виновни за некачествено осъществени и неизвършени планувани ремонтни действия в интервала от 23 юли 2002-а до 13 февруари 2004 година, в това число и недокументирани градивни промени.
Те са упрекнати и за неизготвяне на настояща информация за устойчивостта на моторния транспортен съд и неснабдяването на капитана с нея в нарушаване на нормативни актове, в детайли разказани в обвинителния акт.
Според заключенията на направените експертизи в хода на следствието това са аргументите за влошеното якостно положение на структурата на кораба. Вещите лица показват, че по този начин бурята, на която е бил подложен “Хера ”, е съумяла да аргументи повече от допустимата дисторция в корпуса.
От това е последвало разхлабване на крепежа на люковото прикритие на хамбара, при което в него е навлязла огромна маса вода. Водата и въглищата, с които е бил претрупан корабът, са образували течна примес. Въздействието на бурята върху плавателния съд и придвижването на тази примес в товарната част на кораба са довели до
загуба на
резистентност,
наклоняване на
носовата част във
водата и поглъщане
За закононарушението, в което са упрекнати Милен Б. и Стефчо М., в Наказателен кодекс е планувано наказване затвор от 10 до 20 година, пожизнен затвор или пожизнен затвор без право на подмяна.
Привлечени като очевидци са 129 души, като 21 са непознати жители (от Украйна, Турция, Гърция и Италия). Вещите лица са 17.
Трагедията с потъването на кораба е нищена неведнъж през годините, само че към момента е цялостна с доста незнайни. Във съдбовния ден по обяд моторният транспортен съд, претрупан с въглища, който плава от Керч (Украйна) за Гебзе (Турция), е спрян преди Босфора от работа “Управление на трафика ” - трябвало да изчака в намерено море, защото поради неприятното време проливът е бил затворен. За анализатори на нещастието още тогава е било необяснимо за какво турската работа, до момента в който държи “Хера ” в намерено море, пропуща 11 други съда.
На 800 м от “Хера ” е българският транспортен съд “Вежен ”. Капитанът му Явор Миланов дава сигнал, че “Хера ” се прекатурва и вижда кърмата на кораба, издигната над повърхността.
След минута “Хера ”
към този момент не се вижда
над водата
Скоростта напразно е 90 км/ч, а вълнението на морето - 6 бала.
След 40 дни турските водолази изваждат 5 тела - на основния монтьор Петър Жеков Колев, на втория монтьор Олександър Серафимович, на третия монтьор Олексий Левченко, на електротехника Никола Спахиев и на стажант-механика Христо Милков.
Останалите моряци са в неопределеност - капитанът Атанас Атанасов, първият пом.-капитан Петър Петров, вторият пом.-капитан Боян Станков, боцманът Начо Начев, Кирил Димов, Свилен Спасов, Илия Димитров, Филко Фердинандов, Пламен Димитров, Светослав Георгиев, Стефан Пеев, Желязко Колев, Мартин Минчев и Александър Каменов. Най-младите тогава са едвам на 23 година - Мартин Минчев и кадетът Александър Каменов. Близки на починалите моряци по време на чуване на проверяващите
Версиите за най-голямата ни морска покруса бяха доста и най-различни - от международна интрига през нуклеарни глави, подводници и заприказва. Говореше се за съветски и турски подводници в региона на случая, за транспорт на нерегламентиран товар, който е трябвало да бъде непокътнат в загадка.
Стигна се до такава степен
да се твърди, че
моряците са живи,
само че укрити,
тъй като са станали очевидци на нещо, което не е трябвало да видят. Появиха се изказвания, че часове след потъването на кораба телефонът на втория помощник-капитан Боян Станков давал свободно. Дъщерята на боцмана Начо Начев пък получила есемес от него за рождения си ден на 17 февруари.
Моряци с дълготраен опит също дадоха своя версия, че притежателят на “Хера ” не е дал позволение да му бъде помогнато, защото избавителната интервенция е доста по-скъпа от вредите по поглъщане на кораба. Запознати
изключват
опцията
за човешка неточност,
защото капитанът Атанас Атанасов е прочут в морските среди като извънреден експерт. Голяма част от екипажа пък е в роднински връзки с шефове на фирмата-оператор. Дори единственият наследник на някогашния началник на Държавната ревизия по мореплаване Стефчо Минчев - Мартин, третият помощник-капитан, също е бил на борда. Едва ли татко би пратил детето си на очевидна гибел, в случай че е знаел, че остарелият транспортен съд е бил пред поглъщане.
Инцидентът с “Хера ” стигна до Екологичен потенциал. Евродепутатите от Италия Моника Франсони и Елен Флотър повдигнаха болезне въпрос, като твърдяха, че единственият очевидец на нещастието - екипажът на транспортен съд “Вежен ”, е бил разпитван 4 месеца след случая и на моряците е било неразрешено да приказват пред медии или пред други. Според тях и съгласно снимковия материал патолози са заключили, че откритите 5 тела са престояли не повече от няколко дни във водата, а бяха открити 40 дни след случая. Така се появява тезата, че 5-имата са били убити на брега и са върнати на потъналия транспортен съд. Преди повече от 10 годинивъв Варна бе
изработен следствен
опит -
извънредно
комплициран и доста безценен
Макетът на кораба коства 38 000 лева и бе направен от особено вносно дърво. Екипът от следователи тогава прави възстановка на бурята в голям басейн в Института по мореплаване и корабостроене.
Резултатите от опита сочат, че подбуда за драмата е щета в кораба, в резултат на която той става неуправляем. Товарът се размества от огромните талази и по този начин стартира навлизането на вода в един от трюмовете. Корабът потъва с носа напред.
В цялата тази покруса несъмнено е единствено едно - морето лиши живота на 19 души за броени минути. А 16 години по-късно отговорни за гибелта им към момента няма. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ