Експертиза блокира делото за милионната глоба за "НАПлийкс"
Делото на Националната организация за приходите против санкцията в размер на 5,1 млн. лв., която ѝ беше наложена от Комисията за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) през 2019 година, остава блокирано повече от 3 година поради техническа експертиза. На посленото правосъдно съвещание на първа истанция Софийският областен съд реши да даде период до 26 април 2023 година да бъде направено умозаключение на движимостите лица дали приходната организация е подхванала адеквани ограничения за отбрана на осведомителните си масиви преди " НАПлийкс ".
По всичко проличава, че ще минат още години, докато приходната организация вероятно заплати тези 5,1 млн. лв.. Глобата на Национална агенция за приходите беше наложена от КЗЛД, откакто хакерска офанзива докара до невиждан теч на персонални данни, който засегна милиони български жители - от ЕГН до размера на заплатата, бяха оповестени в общественото пространство.
Приходната организация отхвърли да заплати милионната глоба, като апелира наказателното разпореждане. Оттогава делото против санкцията не може да стигне до край поради техническа експертиза, която да изследва защитните механизми на Национална агенция за приходите. Първоначално тя трябваше да бъде извърешна от едно експерт. На няколко пъти делото се отлагаше поради това, че нямаше кой да извърши прословутата експертиза. После агенцията за приходите изрази становище, че е нужно повече специалисти, а освен един, да дадат мнение дали Национална агенция за приходите е положила съответни ограничения за отбрана от хакерска офанзива. Съдът се съобрази, като към този момент се чака петорна техническа експертиза, резултатите от която ще станат ясни на 26 април 2023 година, сподели за " Сега " ръководителят на КЗЛД Венцислав Караджов.
В практиката на Върховния административен съд обаче към този момент има дефинитивно прието обезщетение по Закона за отговорността на страната в резултат на теча на данни от приходната организация през 2019 година Това се случи през май м.г., когато една от жертвите осъди НАП да й плати 500 лева. Магистратите дефинитивно одобриха, че е потвърдено, че К.С. се е почувствала обезпокоена и несигурна, защото персоналните ѝ данни са станали общодостъпни и злоупотреби с тях не са изключени в бъдеще.
По-всичко проличава, че абсурдът " НАПлийкс " ще остане безнаказан. За хакерската офанзива против сървърите на приходната организация от 2019 година и до момента няма импортиран обвинителен акт в съда. Специализираната прокуратура повдигна обвинявания на трима души - Кристиян Бойков, който е работил в българската фирма за киберсигурност " ТАД Груп ", собственика на сдружението Иван Тодоров, както и търговския директор на компанията Георги Янков. Те обаче към момента не са изправени пред съда, макар че държавното обвинение първоначално остави чувство, че разполага със солидни доказателства, част от които даже бяха публикувани до медиите.
По всичко проличава, че ще минат още години, докато приходната организация вероятно заплати тези 5,1 млн. лв.. Глобата на Национална агенция за приходите беше наложена от КЗЛД, откакто хакерска офанзива докара до невиждан теч на персонални данни, който засегна милиони български жители - от ЕГН до размера на заплатата, бяха оповестени в общественото пространство.
Приходната организация отхвърли да заплати милионната глоба, като апелира наказателното разпореждане. Оттогава делото против санкцията не може да стигне до край поради техническа експертиза, която да изследва защитните механизми на Национална агенция за приходите. Първоначално тя трябваше да бъде извърешна от едно експерт. На няколко пъти делото се отлагаше поради това, че нямаше кой да извърши прословутата експертиза. После агенцията за приходите изрази становище, че е нужно повече специалисти, а освен един, да дадат мнение дали Национална агенция за приходите е положила съответни ограничения за отбрана от хакерска офанзива. Съдът се съобрази, като към този момент се чака петорна техническа експертиза, резултатите от която ще станат ясни на 26 април 2023 година, сподели за " Сега " ръководителят на КЗЛД Венцислав Караджов.
В практиката на Върховния административен съд обаче към този момент има дефинитивно прието обезщетение по Закона за отговорността на страната в резултат на теча на данни от приходната организация през 2019 година Това се случи през май м.г., когато една от жертвите осъди НАП да й плати 500 лева. Магистратите дефинитивно одобриха, че е потвърдено, че К.С. се е почувствала обезпокоена и несигурна, защото персоналните ѝ данни са станали общодостъпни и злоупотреби с тях не са изключени в бъдеще.
По-всичко проличава, че абсурдът " НАПлийкс " ще остане безнаказан. За хакерската офанзива против сървърите на приходната организация от 2019 година и до момента няма импортиран обвинителен акт в съда. Специализираната прокуратура повдигна обвинявания на трима души - Кристиян Бойков, който е работил в българската фирма за киберсигурност " ТАД Груп ", собственика на сдружението Иван Тодоров, както и търговския директор на компанията Георги Янков. Те обаче към момента не са изправени пред съда, макар че държавното обвинение първоначално остави чувство, че разполага със солидни доказателства, част от които даже бяха публикувани до медиите.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ