Сензация: „Отче наш“ - с грешен превод?
Делата и думите на Исус от днешна позиция от време на време наподобяват странни и даже объркващи. Веднъж ще прокълне смокиново дърво, различен път ще буйства в Ерусалимския храм, а пък с молитвата „ Отче наш " слага в устата на вярващите християни една много странна молба. Според папа Франциск и неколцина негови сподвижници, един откъс от тази молитва би трябвало да се промени. Добре познатото на всекиго „ и не ни въвеждай в прелъщение " отсега нататък трябвало да звучи по този начин: „ и не позволявай да попадна в прелъщение ".
Според досегашния превод, единствено Господ е този, който би могъл да вкара простосмъртния в прелъщение. В днешния си облик обаче християнският Господ се смята за само добър, доброжелателен и великодушен, т.е. – не е допустимо преднамерено да вкара човек в прелъщение. В полемиката към този откъс от молитвата „ Отче наш " се намесват разнообразни причини.+
Какъв е Бог?
Например, че преди 2000 години християнският Бог не е изглеждал по същия метод, както през днешния ден, че от него е било допустимо да се чака да вкара простосмъртния в прелъщение. И още: че тази молитва, която в оригнал е била на арамейски, доближава до наши дни през превода от гръцки. Тоест – в хода на столетията и преводите въпросният откъс може би се е изкривил.
Когато четем текстове от предишното, неведнъж се натъкваме на сложни пасажи, даже на отблъскващи пасажи, които от днешна позиция са напълно неуместни, напомня Хартмут Лепин в публикация на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Възниква напрежение и възприятие за оскърбление, когато се опитваме в такива текстове да се ориентираме по това, което считаме за повсеместен морал.
И това се отнася освен до Библията. Ами описанието на борбите в „ Илиада "? Ами мачистките лафове на Фауст? Редица исторически насочени хуманитаристи през днешния ден се занимават таман с това: да разпознават такива присъщи моменти в исторически текстове, да ги изясняват, да ги поставят в подтекста на времето, в което са били основани, и по този метод да ги вършат разбираеми за съвременника.
Текстовете от предишното укрепват днешния морал?
Една друга школа обаче счита, че съвременникът би трябвало да бъде опазван от смущаващи исторически текстове, които могат да го отвратят или да разколебаят вярата или морала му. Често пъти тази настройка изхожда от най-хубави планове, а упътванията към простосмъртните имат политико-дидактичен темперамент – както в тази ситуация с възгледите на папата и неговите сподвижници за молитвата „ Отче наш “. Според тях, текстовете от предишното би трябвало да бъдат и инструмент, който укрепва годния през днешния ден морал. Но в доста случаи тези текстове не дават отговор на това условие. И напряко ни принуждават да слагаме под въпрос някои от другояче саморазбиращите се възгледи през днешния ден.
Като институция, църквите носят отговорност за един изключително тежък текст – Библията. Комплексните теологични тълкувания на Библията непрестанно се пробват да трансферират мост към съвременността. Част от тези тълкувания вървят по линията на най-малкото противодействие и се пробват да извлекат от Библията единствено един свят, изпълнен само с човечност и положително. Но когато с тази цел осакатяват, преиначават или премълчават редица исторически текстове, те вършат на хората мечешка услуга. Защото тези текстове могат да бъдат потребни за взряната в себе си актуалност, само че само в своя автентичен тип.
Според досегашния превод, единствено Господ е този, който би могъл да вкара простосмъртния в прелъщение. В днешния си облик обаче християнският Господ се смята за само добър, доброжелателен и великодушен, т.е. – не е допустимо преднамерено да вкара човек в прелъщение. В полемиката към този откъс от молитвата „ Отче наш " се намесват разнообразни причини.+
Какъв е Бог?
Например, че преди 2000 години християнският Бог не е изглеждал по същия метод, както през днешния ден, че от него е било допустимо да се чака да вкара простосмъртния в прелъщение. И още: че тази молитва, която в оригнал е била на арамейски, доближава до наши дни през превода от гръцки. Тоест – в хода на столетията и преводите въпросният откъс може би се е изкривил.
Когато четем текстове от предишното, неведнъж се натъкваме на сложни пасажи, даже на отблъскващи пасажи, които от днешна позиция са напълно неуместни, напомня Хартмут Лепин в публикация на „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”. Възниква напрежение и възприятие за оскърбление, когато се опитваме в такива текстове да се ориентираме по това, което считаме за повсеместен морал.
И това се отнася освен до Библията. Ами описанието на борбите в „ Илиада "? Ами мачистките лафове на Фауст? Редица исторически насочени хуманитаристи през днешния ден се занимават таман с това: да разпознават такива присъщи моменти в исторически текстове, да ги изясняват, да ги поставят в подтекста на времето, в което са били основани, и по този метод да ги вършат разбираеми за съвременника.
Текстовете от предишното укрепват днешния морал?
Една друга школа обаче счита, че съвременникът би трябвало да бъде опазван от смущаващи исторически текстове, които могат да го отвратят или да разколебаят вярата или морала му. Често пъти тази настройка изхожда от най-хубави планове, а упътванията към простосмъртните имат политико-дидактичен темперамент – както в тази ситуация с възгледите на папата и неговите сподвижници за молитвата „ Отче наш “. Според тях, текстовете от предишното би трябвало да бъдат и инструмент, който укрепва годния през днешния ден морал. Но в доста случаи тези текстове не дават отговор на това условие. И напряко ни принуждават да слагаме под въпрос някои от другояче саморазбиращите се възгледи през днешния ден.
Като институция, църквите носят отговорност за един изключително тежък текст – Библията. Комплексните теологични тълкувания на Библията непрестанно се пробват да трансферират мост към съвременността. Част от тези тълкувания вървят по линията на най-малкото противодействие и се пробват да извлекат от Библията единствено един свят, изпълнен само с човечност и положително. Но когато с тази цел осакатяват, преиначават или премълчават редица исторически текстове, те вършат на хората мечешка услуга. Защото тези текстове могат да бъдат потребни за взряната в себе си актуалност, само че само в своя автентичен тип.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ