Декарбонизацията на България изисква дълбока трансформация на националния енергиен микс

Декарбонизацията на България изисква дълбока промяна на националния енергиен микс към нисковъглеродни източници, демонстрира най-новото изследване на. Декарбонизацията на производството на електрическа енергия и топлинна сила е от решаващо значение, защото последното съставлява към две трети от всички национални излъчвания на парникови газове (ПГ) сега. Освен това, декарбонизирането на производството на електрическа енергия е основна стъпка за гарантиране на електрификацията на крайната приложимост на сила, по-специално в постройките, превоза и промишлени браншове. С пакета „ Fit-for-55 “ и новата цел за понижаване на излъчванията с 55% до 2030 година Европейски Съюз е първият интернационален участник, който извършва дълготрайната цел климатичната индиферентност в действителни политики за нейните жители. В своя законодателен пакет, Комисията предложи нови цели за шерване на напъните в сходство с новите цел за понижаване на излъчванията за 2030 година Досега Регламентът за шерване на напъните (ESR) следени излъчвания отвън схемата на Европейски Съюз за търговия с излъчвания (ETS) – към 60% от общите излъчвания на Европейски Съюз – посредством установяване на обвързваща национална оранжерия цели за газ (ПГ) за всяка от 27-те държави-членки на Европейски Съюз. Новият пакет на ограниченията плануват ревизирана версия на съдебна техническа експертиза, която уголемява обсега й до спомагателни браншове като превоз и здания от 2026 година. В подтекста на прехода на Европейски Съюз към въглероден неутралитет до 2050 година, за България, отклонението от този път значи по-висок риск за енергийната и климатичната сигурност, обвързвано с висока експозиция на присъщата неустойчивост на цените на изкопаемите горива. Анализът се основава на признатите и известни планувани политически ограничения в страната от края на 2021г. и регистрира, че е ниска упоритостта за реализиране на прехода към нисковъглеродна стопанска система, за нов нуклеарен потенциал, в трансформацията на транспортния бранш. Според разбора на Центъра за проучване на демокрацията е проблем, че няма дата за излизане на въглищата преди 2040 година. Необходима е структурна оптимизация на транспортния бранш и висока упоритост за транспортни средства с ниски излъчвания и явен проект за последователно излизане от зависимостта на въглищата преди 2030 година. Според един от моделите в бъдеще икономическата изпълнимост за употреба на електроцентрали, работещи с въглища и газ, ще намалее заради повишение на цените на изкопаемите горива и квотите на съдебна техническа експертиза до точката, в която биха могли да станат блокирани активи. За да се избегне блокирането на изкопаеми горива, българското държавно управление следва да създаде правдоподобна и подробна тактика за последователното унищожаване на въглищата и газови електроцентрали във допустимо най-кратък период и да подсигуряват усвояването на възобновими енергийни източници. Преодоляването на това предизвикателство би изисквало повече от просто огромни разноски и размери на обществени средства. Има потребност от удобна капиталова среда, която да подтиква приемането на нови технологии и потреблението държание както от бизнеса, по този начин и от семействата, с цел да успее декарбонизацията в дълготраен проект. Следователно политиката на декарбонизация би трябвало да наложи намаляването на енергийната беднотия в основата й и я признават като основен фактор за прехода и засилена национална сигурност. Високата упоритост и стратегическата визия за трансформацията са от решаващо значение за обезпечаване на значимо влияние от намаляването на излъчванията на парникови газове до 2050 година и същинска зелена промяна на стопанската система. Структурата на микса за произвеждане на електрическа енергия е от решаващо значение за верния климатичен преход на България, показва анализът, Има два съществени знака, които разграничават равнището на упоритост на другите сюжети за развиване на енергийния бранш – скоростта на изхвърляне на изкопаемите горива и усвояването на нови електроцентрали, основани на възобновима сила. По-бързото последователно унищожаване на въглищните мощности ще способства по-специално за по-ниски излъчвания на парникови газове от енергийния бранш в съпоставяне със сюжет, който регистрира единствено параметрите на Националния проект " Енергетика и климат ". Допълнителното понижаване на излъчванията на парникови газове обаче се прави оценка на единствено 3 M t CO2 до 2030 година (15%) и траекторията за понижаване на излъчванията се отклонява от пътя към въглероден индиферентност до 2050 година Всъщност, съгласно сюжета на политиката, излъчванията на парникови газове единствено от енергийния бранш се чака приблизително 6,7 M t CO2 e до 2050 година, или към 30% от общите национални излъчвания на парникови газове. По-важно траекторията на излъчванията при този сюжет е релативно оптимистична. Несигурността във връзка с крайната дата за преустановяване на въглищата е основен риск за излъчванията траектория след 2030 година, която може да докара до доста по-високи излъчвания от енергийния бранш при положение на забавено изключване. По-бавно внедряване на нови ВЕИ потенциал след 2030 година ще има сходен резултат. Междувременно, LTS (Long Term Decarbonisation) сюжетът вижда доста по-бързо унищожаване на въглищата спрямо политически сюжет и прекосяване към 100% произвеждане на сила от възобновими източници до 2050 гoдина. Сценарият LTS планува цялостно прекъсване на въглищата и електроцентрали на природен газ до 2035 година, като траекторията на LTS е огромна по-стръмно през 2020-те. До средата на това десетилетие единствено 1/5 от потенциала на въглищната електроцентрала ще бъде спрян според политическия сюжет. Под тези допускания обаче, резултатите от моделирането демонстрират, че огромният размер от останалия флот продължава да води до канибализиране на изгорени въглища електроцентрали. С прекосяването към по-конкурентен либерализиран пазар без субсидирано произвеждане, по-висок потенциал на ВЕИ без променливи оперативни разноски ще окаже спомагателен конкурентен напън върху електроцентралите, работещи с въглища. Това понижава разходната конкурентоспособност на въглищата в допълнение към нарасналите цени на CO2. Като в следствие коефициентът на натоварване на въглищния флот непрекъснато понижава до окончателното му излизане от пазара (виж фигура 2). Още до 2030 година политическият сюжет вижда единствено 65% от настоящия автопарк към момента е в употреба, до момента в който коефициентът на натоварване пада до 34% и производството на въглища пада до едвам 20% от общото произвеждане на електрическа енергия. Коефициентът на комбинирано натоварване на въглищните електроцентрали в България понижава през последното десетилетие, като е малко над 50% през 2020 година Марица Изток 2 е най-голямата централа с мощ 1,6 GW, която прави непрекъснати загуби през последните години в размер на над 700 евро милиона от второ четиримесечие на годината. Междувременно промяна на стълба на Зелена България в Националния проект за възобновяване и резистентност и са ангажира да не удължава дълготрайните контракти за електрическа енергия покупки от Марица Изток 1 (AES) и Марица Изток 3 (Contour Global) след приключването им, надлежно през 2024 и 2026 година Краят на тези доходоносни дълготрайни контракти на двете въглищни централи с смесен потенциал от 1,6 GW е надъхан да подкопае доста тяхната доходност при липса на държавни дотации. Капацитетът за природен газ е плануван да влезе в употреба до 2026 година, демонстрира Националния проект за възобновяване и резистентност. Поради високата цена на природния газ обаче това евентуално ще остане най-скъпият авариен потенциал със междинен годишен коефициент на натоварване от под 10%; опазване на производството на газ като маргинален фактор в българската електрическа система. В амбициозния сюжет на LTS цялото произвеждане на сила от въглища и газ е прекъснато изцяло до 2030 година, като най-големите фабрики към този момент са затворени през 2025 година. При този сюжет по-голямата част от въглищния потенциал ще излезе от пазара до 2025 година и с по-голямо асимилиране на възобновими източници, както въглища, по този начин и природен газ факторите се усилват доста до 2030 година. По-силното извикване на аварийния потенциал води до фактори на натоварване над 80% и доста по-силна стопанска система за останалите предприятия. Енергийната система до 2030 година не е жизнеспособна при упоритостта за поетапно унищожаване на въглищата за ниски равнища на Националния проект за възобновяване и резистентност. Освен това усилва рисковете за енергийната и климатичната сигурност. Имайки в поради близката до цялостна взаимозависимост от съветския импорт за покриване на националното ползване, спомагателните условия от новата газова централа ще допринесат още повече ускоряват тази взаимозависимост и покачват сигурността на доставките, свързани с опасности до евентуалното понижено наличност на газ от Русия и каскаден резултат върху цените на електрическата енергия от цената на вноса на съветски газ. Като се има поради предстоящата минимална успеваемост на централата от 60%, всеки TWh годишна електрическа енергия производството от природен газ може да усили националното търсене на газ с към 5%. В политическия сюжет националното търсене на газ се усилва с 3,6%. Пълната подмяна на производството на електрическа енергия, захранвана от въглища с природен газ, обаче ще удвои националното ползване на газ. По отношение на рисковете за сигурността на климата, с типичния планов живот на централа с смесен цикъл на газова турбина (CCGT) от 25 години, новата апаратура основава висок риск от блокиране на въглерод в блокиран актив доста преди края му живот. Конкретен мандат за потребление на биогаз в новата газова централа би могъл евентуално обезпечават по-жизнеспособно и по-малко въглеродно интензивно икономическо бъдеще, понижават излъчванията на парникови газове и способстват за подобряването на енергийната сигурност на страната посредством понижаване на нуждата от потребление на вносни природен газ. Въпреки това, проектът не планува превключване на биогаз, а подмяна на природен газ с водород. Плановете са инсталацията да преработи сред 30-100% водород през 2029-2035 година, само че защото това не е в сходство с политиката на държавното ръководство за произвеждане на водород на национално икономическо равнище, действителната смяна до водород мощно ще зависи от наличността и разноските за водород. Очакваните 7800 тона годишно произвеждане на водород да бъдат подкрепени от една от капиталовите позиции в стълба „ Зелена България “ ще обезпечи по-малко от 0,3 TWh топлинна сила годишно. Анализът демонстрира, че ще има 60% успеваемост в процеса на произвеждане на електрическа енергия, предстоящото произвеждане на електрическа енергия ще покрие единствено 10% от предстоящото произвеждане на електрическа енергия от газовата централа съгласно сюжета на политиката. Неясните основи на водородния комутатор в производството на електрическа енергия слага под въпрос плануваната инвестиция на проекта в развиването на преносна инфраструктура за водород и други нисковъглеродни газообразни горива, като се планува до 2026 година 10% от газа, преминаващ в националния транспорт инфраструктурата ще бъде атомна. Поради по-ниската обемна сила на водорода компактност (с към фактор 3 по отношение на естествения газ), 10% обемна централизация изисква към 8,5% по-висок размер на естествен газ-водород разбъркване по отношение на чистия природен газ за снабдяване на същата сила. С амбициозния пакет Fit-for-55, предлагащ цели и ограничения в областта на енергетиката и климата, зелената промяна на Европа набира скорост. В тази дълготрайна рамка е належащо определянето на задачите на обособените страни членки да стъпи на изчерпателен разбор, подсилен от данни. Подобен разбор би трябвало да начертае евентуалните пътеки към въглеродна индиферентност, както и набора от ограничения, които са разполагаем на ръководещите. България може да реализира въглеродна индиферентност до 2050 година, само че е належащо изцяло да преразгледа сегашната енергийна и климатична стратегическа рамка. Настоящият отчет показва вероятен сюжет за реализиране на въглеродна индиферентност при сегашната стратегическа рамка, употребявайки инструмента за моделиране на сюжети за нисковъглероден преход Pathway Explorer. Изследването предлага и набор от ограничения за ускорение на прехода в четири съществени стопански бранша: енергетика, здания, превоз и промишленост.