Дежавю. С този израз може да се характеризира 27 октомври

...
Дежавю. С този израз може да се характеризира 27 октомври
Коментари Харесай

Радев ке падне

Дежавю. С този израз може да се характеризира 27 октомври 2021 година.

Решението на Конституционния съд за това, че Кирил Петков и Румен Радев са нарушили главният закон, взето с безусловно болшинство от 11 гласа, ни връща през далечната към този момент 1996 година. Тогава ЦИК отхвърли да записва двойката на ръководещата Българска социалистическа партия Георги Пирински-Иван Маразов за идните президентски избори. Причината е, че претендентът за президент на Българска социалистическа партия Пирински не дава отговор на условието на член 93, алинея 2 от Конституцията „ да има българско поданство по рождение “.

Той е роден в Ню Йорк в фамилията на видния комунистически функционер и изтъкнат „ македонист “ Георги Пирински (Зайков)-Старши. Споменавам бащата не инцидентно. Зайков е един от тарторите на терора над българите в Пиринска Македония, които в името на комунистическия блян и дружбата с другаря Тито са принудени да се пишат „ македонци “.
свързани новини70817на 27.10.2021110093на 27.10.2021
Това, дружно с предаването на костите на българския народен воин Гоце Делчев в Скопие, са най-големите национални изменничества на Българска комунистическа партия по разпореждане от Москва.

Отстраняването на Георги Пирински от предизборната акция хвърли в ужас и суматоха Българска социалистическа партия с ръководители Жан Виденов и Красимир Премянов. Наложи се Маразов да бъде повдигнат за претендент с подгласник Ирина Бокова. Това бе началото на края за едноличния режим на Българска социалистическа партия и докара първо до успеха на Петър Стоянов от ОДС на президентските избори, а след това до всеобщите митинги през зимата на 1997 година, които смъкнаха комунистите от власт.

Преди отхвърли на ЦИК да записва Георги Пирински успеха на социалистите на президентските избори, при изискване че Българска социалистическа партия имаше цялостно болшинство в Народното събрание със 125 депутати плюс подкрепящите ги 13 от Бизнесблока на Жорж Ганчев, изглеждаше сигурна.

Преди два месеца успеха на Румен Радев на президентските избори също изглеждаше изцяло сигурна, и то на първия тур. Зад него застанаха всички „ изчегъртвачи “ – Манолова и мутрите, Чалгарите на Слави, Българска социалистическа партия и с половин уста сякаш десните от Демократична България. Всичко беше безоблачно и умерено. Послушните му партии провалиха два Народното събрание с неуместни пояснения, с цел да оставят царедворците на президента да ръководят безотговорно и безалтернативно до изборите за държавен глава. Целият властови запас се концентрира в ръцете на жителя на „ Дондуков “№2.

Но заслепеният от жадност за власт Румен Радев направи стратегическа неточност. Реши да се „ подсигури “ с пропрезидентска партия. И това ще му коства главата.

В подопечните му медии бързо бяха легендирани двама „ герои “ Кирил Петков и Асен Василев. Кирчо и Кокорчо, както се разбра през днешния ден, зарязали най-милото – „ пенсия в Канада “ пристигнаха да се жертват за Отечеството.

След несполучливия опит на придворния на семейство Радеви публицист Мартин Карбовски да сътвори пропрезидентска партия, изборът падна върху тези двамата. Огромна неточност. Решението на Коституционния съд през днешния ден сподели, че президентът е нарушил главният закон дружно с новоизлюпения партиец Кирчо Харварда. Че последният е излъгал, че не е непознат граджанин и неговите актове като министър на стопанската система ще бъдат атакувани в съда, както и решенията на цялото служебно държавно управление на царедворците.

Неадекватните пояснения на Петков, самият Радев и Инициативния му комитет единствено потвърдиха измамата. От този политически капан, в който президента се набута самичък, няма изплъзване. Радев ке падне! Надутият му рейтинг се спука като балон, за жалост с отвратителната миризма на непрани зелени чорапи.

Да се върнем на „ македониста “ Пирински-Зайков. Днес Румен Радев си вкара още един, още по-страшен автогол, за който амнистия няма да има. Пред българи от Северна Македония той съобщи „ новата си позиция “ по разногласието със Скопие.

А тя е, че би трябвало да загърбим историческите въпроси и да се насочим само към проблемите на българите в Северна Македония. Това национално изменничество няма да бъде простено на 14 ноември. Помнете ми думата. Радев и радевщината ще бъдат пометени. Няма да помогне нито американското посолство, нито Мустафа, нито Митрофанова. Да не приказваме за тоталния неуспех в справяне с рецесията с Ковид-19 и обстоятелството, че царедворците докараха България преди всичко в света по умряли от ковид. Да не приказваме за галактическите цени на ток, газ, вода, парно и галопиращата инфлация в предверието на зимата. „ Радевата зима “. Всичко това припомня за 1996 година. Приликите са ужасно доста. Спомнете си единствено „ Виденовата зима “.

Затова Радев прави незабавни, обезверени, „ пожарни “ старания да оцелее. Тича в „ Спешна помощ “, вика царедворци да му долагат. Това е боязън от идния неуспех. Голям боязън. Нито полицаите на Рашков ще оказват помощ, нито машините. Краят е близо. Радев ке падне! Ако този човек имаше героизъм и достолепие трябваше още през днешния ден да освободи „ Дондуков “№2 и българският политически живот от себе си. Завинаги. Но Радев е ампутиран от тези качества.
Източник: pik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР