Говорил съм за изкуство с доста умни хора и те нищо не разбраха | Едгар ДЕГА
ДЕГА, който мечтаел да бъде прочут, оставайки неосезаем
(Self-portrait Edgar Degas, c.1857)
Дега с огромно внимание се отнасял към това, на кого споделя персоналните си секрети и фамилни каузи. Вестникарите не били допускани на прага му, а единствено другари, които знаели по какъв начин да държат перо в ръката си. „ Не се доверявай на никого – всяка непремерена дума може да стане мотив за нова скандална публикация ” – към това предписание се придържал великият и недоверчив създател.
Когато британският публицист и стихотворец Джордж Мур решил на напише публикация за него, Дега се възмутил: „ Оставете ме на мира! Дойдохте да ревизирате ризите в дрешника ми ли? ” – „ Не, мосю, поради вашето изкуство. Опитвам се за опиша за него. ” – „ Моето изкуство?! И какво смятате да разкажете за него? В положение сте да обясните достолепията на една картина на човек, който в никакъв случай не я виждал? Мога да намеря най-верните, най-точните думи, с цел да пояснявам това, каквото ми е угодно. Говорил съм за изкуство с много умни хора и те нищо не схванаха! Тези, които схващат, нямат потребност от думи. Вие казвате „ Хм! ” или „ О! ” – и това споделя всичко. Това е моето мнение. Мисля, че литературата единствено пречи на художниците. Вие заразявате художника със себелюбие, карате го да заобича суетата, и това е всичко. Вие с нищичко не подобрявате публичния вкус… Без значение вашите трудове, той, художникът, в никакъв случай не е бил толкоз невисок, колкото е през днешния ден. Нима не е по този начин? Вие даже не ни помагате да продаваме своята живопис. Човек си купува картина не тъй като е прочел публикация във вестника, а тъй като негов другар, който евентуално схваща от изкуство, твърди, че тая картина след 10 години ще коства няколко пъти повече, в сравнение с коства през днешния ден. Така ли е? ”
Джордж Мур въпреки всичко написал публикацията и без да пита, в един дребен абзац, упоменал и един слух. „ Казват, – пише Мур, – че един от братята на Едгар Дега се разорил и художникът е платил всичките му задължения ”. След обявата Дега престанал да поддържа връзка с Мур.
Неговата публикация през днешния ден е едно от най-ценните свидетелства от съвременниците на огромния живописец, график и ваятел. Самият той бил считан за ослепителен книжовник. Поетът Пол Валери бил уверен, че писмата на Дега, събрани в книга, могат да бъдат извънредно вълнуващо четиво. За живота, изкуството, за самия създател и неговото обграждане.
През 1889 година Дега почнал да написа лирика и сътворил към 20 сонета. Когато на един обяд у художничката Берта Моризо съобщили тази оригиналност, тя се усмихнала: „ А те въобще поетични ли са? Или това е нова разновидност на тематика къпане? ”
И да, сонетите на Дега били поетични. И малко иронични. Той пишел за танцьорки и коне, древногръцки богове и герои, играел си с обичайните стилове, търсел рими в специфични речници, които употребил за литературни извършения. Дега избирал най-сложната поетическа форма, доставяло му приятност да основава строфи, изискващи толкоз напрежение на мозъка и поти математическа акуратност.
Източник:
Изображения: commons.wikimedia.org, fr.wikipedia.org
