Старайте се, но не чак толкова. 85% е магическо число за продуктивността
Давате ли всичко от себе си? Може би е прекомерно. Мнозина от нас са възпитани да се трудят старателно и да поставят оптимални усилия; научени сме, че колкото вложим, толкоз ще получим. Някои консултанти и корпоративни водачи обаче имат ново обръщение.
За да се справяте допустимо най-добре, намалете оборотите.
Когато се опитваме да бягаме с най-високата си скорост, в действителност реализираме по-лошо време, споделят те, цитирайки изследвания. Вдигането на тежести до цялостно безсилие не води до трупане на повече мускулна маса, в сравнение с в случай че спрем малко по-рано, счита фитнес психолог.
Номерът - без значение дали приказваме за физически извършения, за работа, или друго - е да се стараем на 85%, написа The Wall Street Journal.
Стремежът към съвършенство постоянно ни кара да се усещаме зле, води до прегаряне и дава противоположен резултат. Затова гледайте на обстоятелството, че сте постигнали 8 от 10-те си цели за тримесечието, като на победа.
Ползите от това да вършим по-малко
Някога шефовете, които проповядваха цялостна оптимизация, можеха и да я реализиран, споделя бизнес стратегът и подкастър Грег МакКюън, посветил книга на 85-те % и повода те да са „ златната среда “.
Напоследък обаче следим гърмеж на вероятните избори и съпоставения. Четем в LinkedIn по какъв начин някой е отрил мечтаната работа, гледаме в TikTok по какъв начин майка подготвя съвършения обяд за детето си, след което преглеждаме хиляди продукти в Amazon. Непрестанните съпоставения ни карат да усещаме, че каквито и резултати да реализираме, те в никакъв случай не са задоволително положителни. Дори намирането на най-подходящия чадър може да отнеме цяла безкрайност.
„ Ще се изтощим. Това е неприятна тактика – цената ѝ е прекомерно висока “, споделя МакКюън. Опитайте да давате по-малко от себе си. Ако предадете онази планова презентация с 1-2 слайда по-малко, „ на кого му пука “, пита той. Ако вземете решение, разполагайки единствено с 85% от нужната информация, какъв ще бъде резултатът? Ще забележите какъв брой време ви е останало за други неща.
„ Пътят към 100-те % включва доста незначителни детайлности “, споделя Стив Магнес, фитнес психолог, който води образования по показване за бизнесмени и спортисти. Когато ни пука прекомерно, даже дреболиите се трансформират в „ екзистенциална рецесия “, прибавя той. Понякога колкото повече се стараем, толкоз по-зле се оправяме – контузваме се или се пречупваме под тежестта на напрежението.
Когато имате преднина, „ натиснете спирачката “. Чувството, че цялата ви себестойност не зависи от една-единствена цел, в действителност може да ви помогне да я постигнете.
Спокойна убеденост
Лесният триумф, за който мнозина копнеят, постоянно се дължи на спокойна убеденост и толерантност към неяснотата. Когато дава едно от първите си изказвания пред медиите като основен стопански консултант на индийското държавно управление, Кришнамурти Субраманиан се приготвя, само че без да го мисли прекалено много.
„ 85% не е небрежност “, споделя икономистът, който през днешния ден е изпълнителен шеф на Международния валутен фонд за Индия. Когато не му доближава времето, с цел да приготви два от слайдовете на презентацията си, той прогонва напрежението и си напомня, че представянето ще мине добре, даже да не е съвършено. „ Ще го закова “, споделя си умерено. Точно по този начин и става.
Оптималното равнище на компликация
Свалянето на оборотите до „ златните “ 85% може да ни помогне да израснем. В рамките на проучване от 2019 година учени употребяват машинно образование, с цел да открият идеалната степен на трудност за научаването на нови неща. Невралната мрежа, която основават и има за цел да имитира човешкия мозък, усвоява информация най-добре, когато компликацията на въпросите е настроена на 85% – т.е., толкоз са дадените правилни отговори.
Ако някоя задача е прекомерно комплицирана, човек губи мотивация, споделя доцент Боб Уилсън, създател на изследването и учител по логика на психиката и когнитивни науки в Университета в Аризона. „ Ако пък постоянно отговаряме вярно, не позволяваме неточности, от които да се поучим “, прибавя той.
Рон Шайк, създател и някогашен изпълнителен шеф на веригата заведения за хранене Panera, е подозрителен по отношение на хората, които реализират 100% от служебните си цели. Може би летвата е прекомерно ниска? Поставените задания би трябвало да са задоволително амбициозни, с цел да не може човек постоянно да ги извърши, счита той.
Вече вложител, член на борда на шефовете и създател на книга, в която проповядва, че 80% са равни на триумф, Шайк е уверен, че множеството компании не доближават даже това число. „ Всички приказват какво ще свършат, а най-после не го вършат “, споделя той.
Знайте по кое време да спрете
Преди години, до момента в който е съветник на Bain, Грейс Уенг научава правилото „ 80-20 “, което гласи, че щом човек завърши някакъв план на 80%, той би трябвало да спре. В първия работен подтик постоянно се съдържа същината на задачата.
Днес тя е съветник по водачество и тактика, а неотдавна посещава уроци по пиано. В началото се упражнява часове наред, а когато свири пред сътрудниците си от кръжока, прави недоволни гримаси. После обаче избира по-целенасочен метод – разучава къси пасажи, вместо да се впуска в цели музикални произведения още веднъж и още веднъж.
Преди една от последните си изяви Уенг взема решение да чете книга и да отиде на черква, вместо да прекара още време пред клавишите. На сцената тя се показва добре и даже се любува на момента.
„ Човек би трябвало да има мъдростта да знае по кое време да спре “, споделя Уенг.
За да се справяте допустимо най-добре, намалете оборотите.
Когато се опитваме да бягаме с най-високата си скорост, в действителност реализираме по-лошо време, споделят те, цитирайки изследвания. Вдигането на тежести до цялостно безсилие не води до трупане на повече мускулна маса, в сравнение с в случай че спрем малко по-рано, счита фитнес психолог.
Номерът - без значение дали приказваме за физически извършения, за работа, или друго - е да се стараем на 85%, написа The Wall Street Journal.
Стремежът към съвършенство постоянно ни кара да се усещаме зле, води до прегаряне и дава противоположен резултат. Затова гледайте на обстоятелството, че сте постигнали 8 от 10-те си цели за тримесечието, като на победа.
Ползите от това да вършим по-малко
Някога шефовете, които проповядваха цялостна оптимизация, можеха и да я реализиран, споделя бизнес стратегът и подкастър Грег МакКюън, посветил книга на 85-те % и повода те да са „ златната среда “.
Напоследък обаче следим гърмеж на вероятните избори и съпоставения. Четем в LinkedIn по какъв начин някой е отрил мечтаната работа, гледаме в TikTok по какъв начин майка подготвя съвършения обяд за детето си, след което преглеждаме хиляди продукти в Amazon. Непрестанните съпоставения ни карат да усещаме, че каквито и резултати да реализираме, те в никакъв случай не са задоволително положителни. Дори намирането на най-подходящия чадър може да отнеме цяла безкрайност.
„ Ще се изтощим. Това е неприятна тактика – цената ѝ е прекомерно висока “, споделя МакКюън. Опитайте да давате по-малко от себе си. Ако предадете онази планова презентация с 1-2 слайда по-малко, „ на кого му пука “, пита той. Ако вземете решение, разполагайки единствено с 85% от нужната информация, какъв ще бъде резултатът? Ще забележите какъв брой време ви е останало за други неща.
„ Пътят към 100-те % включва доста незначителни детайлности “, споделя Стив Магнес, фитнес психолог, който води образования по показване за бизнесмени и спортисти. Когато ни пука прекомерно, даже дреболиите се трансформират в „ екзистенциална рецесия “, прибавя той. Понякога колкото повече се стараем, толкоз по-зле се оправяме – контузваме се или се пречупваме под тежестта на напрежението.
Когато имате преднина, „ натиснете спирачката “. Чувството, че цялата ви себестойност не зависи от една-единствена цел, в действителност може да ви помогне да я постигнете.
Спокойна убеденост
Лесният триумф, за който мнозина копнеят, постоянно се дължи на спокойна убеденост и толерантност към неяснотата. Когато дава едно от първите си изказвания пред медиите като основен стопански консултант на индийското държавно управление, Кришнамурти Субраманиан се приготвя, само че без да го мисли прекалено много.
„ 85% не е небрежност “, споделя икономистът, който през днешния ден е изпълнителен шеф на Международния валутен фонд за Индия. Когато не му доближава времето, с цел да приготви два от слайдовете на презентацията си, той прогонва напрежението и си напомня, че представянето ще мине добре, даже да не е съвършено. „ Ще го закова “, споделя си умерено. Точно по този начин и става.
Оптималното равнище на компликация
Свалянето на оборотите до „ златните “ 85% може да ни помогне да израснем. В рамките на проучване от 2019 година учени употребяват машинно образование, с цел да открият идеалната степен на трудност за научаването на нови неща. Невралната мрежа, която основават и има за цел да имитира човешкия мозък, усвоява информация най-добре, когато компликацията на въпросите е настроена на 85% – т.е., толкоз са дадените правилни отговори.
Ако някоя задача е прекомерно комплицирана, човек губи мотивация, споделя доцент Боб Уилсън, създател на изследването и учител по логика на психиката и когнитивни науки в Университета в Аризона. „ Ако пък постоянно отговаряме вярно, не позволяваме неточности, от които да се поучим “, прибавя той.
Рон Шайк, създател и някогашен изпълнителен шеф на веригата заведения за хранене Panera, е подозрителен по отношение на хората, които реализират 100% от служебните си цели. Може би летвата е прекомерно ниска? Поставените задания би трябвало да са задоволително амбициозни, с цел да не може човек постоянно да ги извърши, счита той.
Вече вложител, член на борда на шефовете и създател на книга, в която проповядва, че 80% са равни на триумф, Шайк е уверен, че множеството компании не доближават даже това число. „ Всички приказват какво ще свършат, а най-после не го вършат “, споделя той.
Знайте по кое време да спрете
Преди години, до момента в който е съветник на Bain, Грейс Уенг научава правилото „ 80-20 “, което гласи, че щом човек завърши някакъв план на 80%, той би трябвало да спре. В първия работен подтик постоянно се съдържа същината на задачата.
Днес тя е съветник по водачество и тактика, а неотдавна посещава уроци по пиано. В началото се упражнява часове наред, а когато свири пред сътрудниците си от кръжока, прави недоволни гримаси. После обаче избира по-целенасочен метод – разучава къси пасажи, вместо да се впуска в цели музикални произведения още веднъж и още веднъж.
Преди една от последните си изяви Уенг взема решение да чете книга и да отиде на черква, вместо да прекара още време пред клавишите. На сцената тя се показва добре и даже се любува на момента.
„ Човек би трябвало да има мъдростта да знае по кое време да спре “, споделя Уенг.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ