- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово, хубава Яна на турска

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска религия?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска религия! -

Отсякоха му и двете ръце,
та отново го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска религия?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска религия! -

Отсякоха му и двете нозе,
та отново го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска религия?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска религия! -

Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом приказва:
- Остани довиждане, брате Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно!
                                                                                       Очи си нямам аз да те видя,
                                                                                      ръце си нямам да те прегърна,
                                                                                             нозе си нямам да те изпратя!