По времето на Милошевич българите не са можели да си намерят работа. Някои са били принудени да добавят окончание „-ич“ към фамилните си имена с надеждата, че ще получат работа. Затова днес често можете да чуете фамилията Велинович или Александрович, без да знаете, че всъщност става дума за сменени български фамилии. Това разказва в интервю за вестник „Данас“ Дарко Аначков – председател на Българо-сръбския център (БСЦ) във Враня.
Той споделя, че според последното преброяване българите там са 700, но се смята, че реалният им брой е между 3 000 и 4 000.
Основният мотив, според него, за откриването на БСЦ е необходимостта хората да се освободят от стигмата. И въпреки че в социалните мрежи може да се срещнат коментари за българите, които са свързани с езика на омразата, „хората бавно, но сигурно се освобождават от страха от миналото“, твърди Аначков.
Той е председател на организацията от декември 2017 г., чиято цел е утвърждаване на позицията на българското национално малцинство в Сърбия и сближаването между двата народа.
Българо-сръбският център се занимава основно с култура, образование, изкуство, туризъм или икономика – „нищо, което по някакъв начин може да предизвика омраза и разделение сред гражданите на Враня“. Разбира се, имало е и опасения, че в крайна сметка БСЦ ще се превърне в политическа партия и ще поиска да има свои съветници в община Враня.
В момента центърът осъществява проект, който включва и други градове в Южна Сърбия.
Това е проектът „България ти подава ръка – запознай се с нея”, а гимназисти от Буяновац, Враня, Владичин хан, Сурдулица, Лесковац и Ниш имат възможност да се запознаят с темата за борба с дискриминацията и насилието сред своите връстници.
Втората част на проекта се отнася до популяризирането на българската култура, туризъм и възможности за трансгранично сътрудничество.
„Всеки наш проект трябва да съдържа елементи от българската култура, език, български туризъм, гастрономия и всичко, което най-добре представя България. Повярвайте ми, национализмът не е донесъл добро на никого. Патриотизмът е нещо друго. Честно казано, не харесвам националисти от двете страни на границата и уважавам и ценя патриотизма“, заяви Аначков. /БГНЕС
Той споделя, че според последното преброяване българите там са 700, но се смята, че реалният им брой е между 3 000 и 4 000.
Основният мотив, според него, за откриването на БСЦ е необходимостта хората да се освободят от стигмата. И въпреки че в социалните мрежи може да се срещнат коментари за българите, които са свързани с езика на омразата, „хората бавно, но сигурно се освобождават от страха от миналото“, твърди Аначков.
Той е председател на организацията от декември 2017 г., чиято цел е утвърждаване на позицията на българското национално малцинство в Сърбия и сближаването между двата народа.
Българо-сръбският център се занимава основно с култура, образование, изкуство, туризъм или икономика – „нищо, което по някакъв начин може да предизвика омраза и разделение сред гражданите на Враня“. Разбира се, имало е и опасения, че в крайна сметка БСЦ ще се превърне в политическа партия и ще поиска да има свои съветници в община Враня.
В момента центърът осъществява проект, който включва и други градове в Южна Сърбия.
Това е проектът „България ти подава ръка – запознай се с нея”, а гимназисти от Буяновац, Враня, Владичин хан, Сурдулица, Лесковац и Ниш имат възможност да се запознаят с темата за борба с дискриминацията и насилието сред своите връстници.
Втората част на проекта се отнася до популяризирането на българската култура, туризъм и възможности за трансгранично сътрудничество.
„Всеки наш проект трябва да съдържа елементи от българската култура, език, български туризъм, гастрономия и всичко, което най-добре представя България. Повярвайте ми, национализмът не е донесъл добро на никого. Патриотизмът е нещо друго. Честно казано, не харесвам националисти от двете страни на границата и уважавам и ценя патриотизма“, заяви Аначков. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ