"Мини Марица-Изток" излиза на 39 млн. лв. печалба за полугодието след огромен ръст в добива
Държавното " Мини Марица-Изток " работи под пара в последната една година. Това се отразява непосредствено на финансовия му резултат, като за първите шест месеца на тази година сдружението осъществя 58% растеж на приходите до 406 млн. лева и облага от 39 млн. лева Сравнението с първото полугодие на предходната година е красноречиво - тогава мините са били на 8.5 млн лева загуба.
Съществената смяна по отношение на същия интервал миналата година и най-много по отношение на 2020 година се дължи на обстоятелството, че топлоелектрическите централи създават сериозна част от електрическата енергия, която България употребява и изнася на открито. А техният източник на въглища са точно мините от Маришкия басейн.
Главната причина е увеличената продажба на въглища, което е и главната активност на мините. Само това перо се равнява на съвсем 350 млн лева от приходите, което е растеж от 84.5%, като в огромната си част резултатът не е ценови, а в размери. Добитите и осъществени въглища са общо 17 млн. тона, като за предходния интервал цифрата е към 10 млн тона. Въпреки по-ниската калоричност на лигнитите, които са добити през тази година, централите от Маришкия басейн са купували доста повече, основно тъй като нямат избор от кое място другаде да купуват.
По-големите доходи се дължат и на по-високата междинна цена на звук, на която се продават въглищата. През оценения интервал цената е 19,72 лева/тон и е по-висока от осъществената през 2021 година с 1,44 лева/тон (7,86% увеличение). Това има значително значение поради ниската калоричност на лигнитите, което кара централите да употребяват доста повече от тях за произвеждане на единица сила.
Реклама
Един от подценените моменти за българските мини е износът, който действително в никакъв случай не е бил доста огромен поради дефицит на инфраструктура у нас. Сключената договорка сред Сърбия и " Мини Марица-Изток " за 166 млн лева от преди няколко месеца е на междинна стойност 87 лева на звук, което е няколкократно по-висока цена от тази, на която се продава на българските централи. Сделката не се отразява във финансовия резултат за настоящия интервал.
Кой купува въглищата?
Прави усещане, че в случай че в полугодието на 2021 година главните консуматори на " Мини Марица-Изток " са били двете американски централи на AES (24.6%) и ContourGlobal (37.3%), тази година те са изпреварени от държавната " Марица-Изток 2 " (близо 45%) или 7 млн тона. Това е голям растеж от предходната година, когато са били закупени единствено 2млн тона от мините. Причината е, че допреди скока на цената на електрическата енергия тя работеше на към четвърт от потенциала си, защото създавания от нея сток беше прекомерно безценен. Сега централата работи на цялостни обороти и е един от главните механизми за поддържане на енергийния микс в страната.
Другите най-големи купувачи остават са американските " КонтурГлобал Марица Изток-3 " с 28% и " Ей и Ес-3С Марица Изток 1 " с 19%, които са закупили общо 8.5 млн тона въглища. За това си начинание те са платили към 168 млн лева на българските мини.
От огромните купувачи само е понижен делът на централата, свръзвана с Христо Ковачки- Топлоелектрическа централа " Брикел ". Тя е закупила с 15% по-малко въглища от предходната година.
Реклама
" Очаква се годишният рандеман на рудниците към Дружеството да бъде в размер на към 35 млн. тона, а тази наклонност евентуално ще се резервира и през идващите няколко години ", написа в междинния отчет към доклада, което е над заложените в бизнес-плана 32 млн. тона за 2022 година и към 30.7 млн. тона за идващите.
Разходи за ток
Естествено разноските на мините са се нараснали поради по-високата цена на електрическата енергия по отношение на предходната година. Бързо съпоставяне демонстрира, че през първите 6 месеца тази година цената на тока за промишлеността приблизително е бил три пъти по-скъп на свободния пазар. Същевременно Мини Марица-Изток е вторият максимален потребител на ток у нас. Дружеството е изразходило над 100 млн лева единствено за закупуване на електрическа енергия, като това е растеж от 70 млн лева по отношение на първото полугодие предходната година. Друга причина, заради която сдружението не е записало още по-голяма облага, е че то като цяло е консумирало повече ток. Разликата е 18 хил мвтч, като в настоящия интервал са били изконсумирани общо 243 хил мВтч.
Интересното е, че остават непотребни количества ток, които сдружението продава на борсата и по този метод записва доходи.
Размерна на пасивите за интервала е 341 млн лева, като значителен дял се дължи на провизиите. Става въпрос за 111 млн лева, в които влизат стойностите за рекултивация на един декар земя, конфискуваните земи и тези, които още не са обработвани. Счетоводно за сдружението това е дълготраен разход, като колкото повече тонове въглища се добиват, толкоз повече ще пораства разхода за рекултивация.
Съществената смяна по отношение на същия интервал миналата година и най-много по отношение на 2020 година се дължи на обстоятелството, че топлоелектрическите централи създават сериозна част от електрическата енергия, която България употребява и изнася на открито. А техният източник на въглища са точно мините от Маришкия басейн.
Главната причина е увеличената продажба на въглища, което е и главната активност на мините. Само това перо се равнява на съвсем 350 млн лева от приходите, което е растеж от 84.5%, като в огромната си част резултатът не е ценови, а в размери. Добитите и осъществени въглища са общо 17 млн. тона, като за предходния интервал цифрата е към 10 млн тона. Въпреки по-ниската калоричност на лигнитите, които са добити през тази година, централите от Маришкия басейн са купували доста повече, основно тъй като нямат избор от кое място другаде да купуват.
По-големите доходи се дължат и на по-високата междинна цена на звук, на която се продават въглищата. През оценения интервал цената е 19,72 лева/тон и е по-висока от осъществената през 2021 година с 1,44 лева/тон (7,86% увеличение). Това има значително значение поради ниската калоричност на лигнитите, което кара централите да употребяват доста повече от тях за произвеждане на единица сила.
Реклама
Един от подценените моменти за българските мини е износът, който действително в никакъв случай не е бил доста огромен поради дефицит на инфраструктура у нас. Сключената договорка сред Сърбия и " Мини Марица-Изток " за 166 млн лева от преди няколко месеца е на междинна стойност 87 лева на звук, което е няколкократно по-висока цена от тази, на която се продава на българските централи. Сделката не се отразява във финансовия резултат за настоящия интервал.
Кой купува въглищата?
Прави усещане, че в случай че в полугодието на 2021 година главните консуматори на " Мини Марица-Изток " са били двете американски централи на AES (24.6%) и ContourGlobal (37.3%), тази година те са изпреварени от държавната " Марица-Изток 2 " (близо 45%) или 7 млн тона. Това е голям растеж от предходната година, когато са били закупени единствено 2млн тона от мините. Причината е, че допреди скока на цената на електрическата енергия тя работеше на към четвърт от потенциала си, защото създавания от нея сток беше прекомерно безценен. Сега централата работи на цялостни обороти и е един от главните механизми за поддържане на енергийния микс в страната.
Другите най-големи купувачи остават са американските " КонтурГлобал Марица Изток-3 " с 28% и " Ей и Ес-3С Марица Изток 1 " с 19%, които са закупили общо 8.5 млн тона въглища. За това си начинание те са платили към 168 млн лева на българските мини.
От огромните купувачи само е понижен делът на централата, свръзвана с Христо Ковачки- Топлоелектрическа централа " Брикел ". Тя е закупила с 15% по-малко въглища от предходната година.
Реклама
" Очаква се годишният рандеман на рудниците към Дружеството да бъде в размер на към 35 млн. тона, а тази наклонност евентуално ще се резервира и през идващите няколко години ", написа в междинния отчет към доклада, което е над заложените в бизнес-плана 32 млн. тона за 2022 година и към 30.7 млн. тона за идващите.
Разходи за ток
Естествено разноските на мините са се нараснали поради по-високата цена на електрическата енергия по отношение на предходната година. Бързо съпоставяне демонстрира, че през първите 6 месеца тази година цената на тока за промишлеността приблизително е бил три пъти по-скъп на свободния пазар. Същевременно Мини Марица-Изток е вторият максимален потребител на ток у нас. Дружеството е изразходило над 100 млн лева единствено за закупуване на електрическа енергия, като това е растеж от 70 млн лева по отношение на първото полугодие предходната година. Друга причина, заради която сдружението не е записало още по-голяма облага, е че то като цяло е консумирало повече ток. Разликата е 18 хил мвтч, като в настоящия интервал са били изконсумирани общо 243 хил мВтч.
Интересното е, че остават непотребни количества ток, които сдружението продава на борсата и по този метод записва доходи.
Размерна на пасивите за интервала е 341 млн лева, като значителен дял се дължи на провизиите. Става въпрос за 111 млн лева, в които влизат стойностите за рекултивация на един декар земя, конфискуваните земи и тези, които още не са обработвани. Счетоводно за сдружението това е дълготраен разход, като колкото повече тонове въглища се добиват, толкоз повече ще пораства разхода за рекултивация.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ