С проекта БРУА ще имаме първи действащ газов интерконектор
Държавната компания оператор на газопреносната мрежа в Румъния - "Трансгаз " С.А., е приключила 215 км от газопровода БРУА (България, Румъния, Унгария, Австрия), оповестяват международните организации. Това е половината от газопровода към България и Унгария, който минава през единадесет окръга на Румъния. Сега "Трансгаз " продължава влагането на нови вложения за свързване.
През март предходната година румънското министерство на енергетиката издаде решение, с което разреши започването на дейностите по създаване на газопровода БРУА, който ще свързва България, Румъния, Унгария и Австрия. А през юни "Трансгаз " стартира градежа на първата част от газопровода БРУА - план, който е от народен и районен интерес, подсилен от Европейската комисия. Той е включен в листата на плановете за Централна и Южна Европа за свързване с газ (CESEC), тъй като носи забележителен принос за повишение на сигурността на доставките на газ и за степента на районна взаимосвързаност.
Газопроводът, който ще е с дължина 550 км, би трябвало да свърже Източна и Централна Европа с газовите залежи в Каспийско и Черно море.
Проектът БРУА - Фаза 1, на стойност към 560 млн. евро, планува построяването на водопровод за транспорт на природен газ на територията северната ни съседка. Той ще бъде с обща дължина 550 км и оптимален потенциал 1.5 милиарда куб.м. годишно към България и 4.4 милиарда куб. м годишно към Унгария. Освен тези 215 км водопровод са приключени и три компресорни станции - Жупа, която ще бъде пусната в деяние на 1 октомври тази година, Подишор – е подготвена на 90%, с планувано стартиране в употреба на 1 ноември, и Бибещ - приключена на 80% с планувано стартиране в употреба на 17 април 2020 година.
През първата фаза ще се построява тръба с дължина 479 км от Подишор (в югоизточния окръг Констанца) до Рекаш (в западния окръг Тимиш), като се чака тя да бъде приключена в края на 2019-а. А през идната 2020-а би следвало целият газопровод да е подготвен и към този момент да действа. Тогава се чака американската "Ексън-Мобайл " и "ОМВ Петром " (51%, от която се управлява от унгарвска ОМВ) да стартират активност по добиване на природен газ от Черно море.
След завършването на Фаза 1 от плана БРУА към този момент ще има двупосочен транспорт на природен газ към България - посредством интерконектора Гюргево-Русе, и към Унгария - посредством интерконектора Хория-Чанадпалота.
За Унгария това е алтернатива за диверсификация на енергийните доставки, които за момента са главно от Русия, означи през февруари предходната година унгарският министър председател Виктор Орбан. Интересното е, че никой от нашите управници към този момент не обръща изключително внимание на този план. При все че газопроводът Гюргево-Русе би трябвало да стане част от плана БРУА, който се появи след неуспеха на "Набуко ".
През ноември 2016-а беше въведена в употреба българо-румънската интерконекторна газова връзка "Русе-Гюргево " с обща дължина 25 км, от които 15.4 км на българска територия, 7.5 км на румънска територия и 2.1 км подводен преход през река Дунав - главен и авариен газопровод. Максималният потенциал на оборудването е 1.5 милиарда м3/год, което количество се равнява на 50% от потреблението на природен газ у нас. Интересно, само че то може да обезпечава доставка единствено от България към Румъния. Кой знае за какво?
Сега с построяването на румънския сектор на БРУА се чака да можем да получаваме природен газ и от Румъния към България. А с това се извършва едно от условията на Европейския енергиен съюз за създаване на изчезналата междусистемна съгласуваност на газопреносните системи сред страните. Увеличава се и интеграцията на районния пазар на природен газ в Югоизточна Европа.
Газовата връзка България-Румъния ще способства за диверсификацията на доставките на природен газ за двете страни, ще се подсигуряват непрекъснати и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните консуматори в България и Румъния, което пък неизбежно способства за икономическия разцвет на двете страни
БРУА получава финансова поддръжка от Европейски Съюз посредством така наречен Механизъм за планове от общ интерес.
"Чрез БРУА Румъния ще може да експлоатира големия си капацитет от находища на природен газ в Черно море и по този метод ще се превърнем във фактор за енергийната сигурност в тази част на Европа ", акцентира румънският министър на енергетиката Антон Антон.
През март предходната година румънското министерство на енергетиката издаде решение, с което разреши започването на дейностите по създаване на газопровода БРУА, който ще свързва България, Румъния, Унгария и Австрия. А през юни "Трансгаз " стартира градежа на първата част от газопровода БРУА - план, който е от народен и районен интерес, подсилен от Европейската комисия. Той е включен в листата на плановете за Централна и Южна Европа за свързване с газ (CESEC), тъй като носи забележителен принос за повишение на сигурността на доставките на газ и за степента на районна взаимосвързаност.
Газопроводът, който ще е с дължина 550 км, би трябвало да свърже Източна и Централна Европа с газовите залежи в Каспийско и Черно море.
Проектът БРУА - Фаза 1, на стойност към 560 млн. евро, планува построяването на водопровод за транспорт на природен газ на територията северната ни съседка. Той ще бъде с обща дължина 550 км и оптимален потенциал 1.5 милиарда куб.м. годишно към България и 4.4 милиарда куб. м годишно към Унгария. Освен тези 215 км водопровод са приключени и три компресорни станции - Жупа, която ще бъде пусната в деяние на 1 октомври тази година, Подишор – е подготвена на 90%, с планувано стартиране в употреба на 1 ноември, и Бибещ - приключена на 80% с планувано стартиране в употреба на 17 април 2020 година.
През първата фаза ще се построява тръба с дължина 479 км от Подишор (в югоизточния окръг Констанца) до Рекаш (в западния окръг Тимиш), като се чака тя да бъде приключена в края на 2019-а. А през идната 2020-а би следвало целият газопровод да е подготвен и към този момент да действа. Тогава се чака американската "Ексън-Мобайл " и "ОМВ Петром " (51%, от която се управлява от унгарвска ОМВ) да стартират активност по добиване на природен газ от Черно море.
След завършването на Фаза 1 от плана БРУА към този момент ще има двупосочен транспорт на природен газ към България - посредством интерконектора Гюргево-Русе, и към Унгария - посредством интерконектора Хория-Чанадпалота.
За Унгария това е алтернатива за диверсификация на енергийните доставки, които за момента са главно от Русия, означи през февруари предходната година унгарският министър председател Виктор Орбан. Интересното е, че никой от нашите управници към този момент не обръща изключително внимание на този план. При все че газопроводът Гюргево-Русе би трябвало да стане част от плана БРУА, който се появи след неуспеха на "Набуко ".
През ноември 2016-а беше въведена в употреба българо-румънската интерконекторна газова връзка "Русе-Гюргево " с обща дължина 25 км, от които 15.4 км на българска територия, 7.5 км на румънска територия и 2.1 км подводен преход през река Дунав - главен и авариен газопровод. Максималният потенциал на оборудването е 1.5 милиарда м3/год, което количество се равнява на 50% от потреблението на природен газ у нас. Интересно, само че то може да обезпечава доставка единствено от България към Румъния. Кой знае за какво?
Сега с построяването на румънския сектор на БРУА се чака да можем да получаваме природен газ и от Румъния към България. А с това се извършва едно от условията на Европейския енергиен съюз за създаване на изчезналата междусистемна съгласуваност на газопреносните системи сред страните. Увеличава се и интеграцията на районния пазар на природен газ в Югоизточна Европа.
Газовата връзка България-Румъния ще способства за диверсификацията на доставките на природен газ за двете страни, ще се подсигуряват непрекъснати и сигурни доставки на природен газ за битовите и индустриалните консуматори в България и Румъния, което пък неизбежно способства за икономическия разцвет на двете страни
БРУА получава финансова поддръжка от Европейски Съюз посредством така наречен Механизъм за планове от общ интерес.
"Чрез БРУА Румъния ще може да експлоатира големия си капацитет от находища на природен газ в Черно море и по този метод ще се превърнем във фактор за енергийната сигурност в тази част на Европа ", акцентира румънският министър на енергетиката Антон Антон.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ