Искра Михайлова за историческо решение в Давос: Баукултур е бъдещето
* Държавата незабавно да даде уточнения на строителите, културната общественост и кметовете
* Очаквам все по-голямо финансиране на планове с етикета Баухаус
-->
„ Баукултур е международно придвижване и обединяване за смяна на световната визия върху ролята на строителната просвета за развиването на човечеството и международната стопанска система. Подписаният меморандум за Баукултур със основаването на Съюз от единомишленици, което се случи в Давос, е историческо, тъй като построява нова идея за качеството на строителството , пространственото обмисляне и като цяло на средата на живот на модерния човек “.
Това съобщи зам.-председателят на групата Renew Europe ( " Обнови Европа " ) в Европейския парламент и докладчик в сянка по Новия европейския Баухаус Искра Михайлова в първи коментар за „ Стандарт “ във връзка подписания по време на Световния стопански конгрес меморандум от 31 министри от Европа, междуправителствени, интернационалните и бизнес организации за основаването на Съюз на единомишлениците за Баукултур (Davos Baukultur Alliance).
Тя посочи, че документът е продължение на Декларацията от Давос преди 5 години, която слага на фокус централната роля на културата в застроена среда.
„ В новия документ ясно се акцентира ролята на две промишлености, които са по едва наранени от предходната декларацията, а точно строителната промишленост и търговията с недвижими парцели, както и обвързваните с тях финансови промишлености.
Важността на актуалната Баукултур идва от това, че покрива всяка човешка активност, която трансформира и дава отражение на застроената среда и културата на строителството, в това число пространственото обмисляне, архитектурното планиране, планирането на ландшафта, строителните технологии и материали, консолидиране на културното завещание, повишение на здравословните условия в застроената среда. Ползите са и стопански, и обществени, и културни, и софтуерни, и за запазване на околната среда, сподели още евродепутатът от АЛДЕ/ДПС.
Тя посочи, че проектирани и построени съвременни градове и села не значи нови градове и села , а значи нов метод в пространственото им обмисляне, в това число и посредством консолидиране на историческите им елементи и основаване на нови културни публични пространства.
„ Визията на Баукултур е освен да строим нещо ново, само че и да насочим визията, мисленето, проектирането и строителните технологии, както и ръководството на урбанизираните територии в посока на сложно развиване, което употребява всичко, което съществува, надгражда, модернизира и гради нова обществена среда, сподели Михайлова като даде образец с региона на остарялото пристанище в Бургас и модерните преустроени сград и, които са превърнати в хотели, галерии и ателиета за създатели.
И в случай че Баукултур е международно обединяване за смяна на световната визия върху ролята на строителната просвета, то новият европейски Баухаус е първата действителна самодейност за поддръжка на планове за реализация на Баукултур в границите на Европейския съюз. В него културното завещание има своя специфична роля – от недвижимите монументи на културата, археологическите разкопки и историческите здания до сбирките на библиотеки, музеи и архиви “, посочи Михайлова.
„ Меморандумът от Давос за Баукултур не е надалеч от българската реалност, а Новият европейски Баухаус има своето бъдеще в България, тъй като е визия за по-добър живот – и на обществата и на хората. Очаквам все по-сериозно финансиране на планове с етикета Нов европейски Баухаус . Подготвяме настройките за отделяне на стратегия, която да откри своето място в бъдещата Многогодишна финансова рамка, добави Михайлова, която е и докладчик в Европарламента от групата на " Обнови Европа " по Новия европейски Баухаус.
Въпреки че има към този момент чудесни резултатите в останалите страни от Европейски Съюз, в България към момента липсва информация вола, предпочитание и интерес от страна на страната.
„ На строителния и проектантски бизнес страната дължи информация, поддръжка и национална визия за слагане на строителната просвета в центъра на тактиките ни за развиване. Усилията на браншови организации като Камарата на строителите или Камарата на архитектите не могат да компенсират неналичието на национална визия “, безапелационна е Искра Михайлова.
Според нея първите стъпки, които изпълнителната власт би трябвало да направи след подписания меморандум са срещи с университетските среди, браншовите организации и локалните управляващи. Колкото се може повече полемики и разисквания, както и ясни правила по какъв начин плановете по структурните фондове ще получават етикета Нов Европейски Баухаус.
„ България разполага с големия запас на културното завещание, живата просвета, развитата мрежа от културни институти, развито обучение в региона на културата, висока позиция на културата в публичните настройки. Ние можем да допринесем за развиването на Съюза Баукултур, а освен да се оглеждаме по какъв начин да го използваме. Още два детайла от актуалното ни развиване ни дава преимущество – страната ни се възползва от сериозна поддръжка от Кохезионната политика на Европейски Съюз и развива постоянна строителна промишленост. Това ни дава опция да осъществяваме планове, които са в духа на Баукултур “, твърди евродепутатът.
Според нея българската културна общественост заслужава да чуе, че за модерния свят културата е в центъра на развиването, да изкаже своето мнение и да предложи по какъв начин страната ни може да взе участие в реализацията на Меморандума. „ В същото време се веселя, че българските университетски среди изпреварват страната и към този момент осъществят планове, които по своя дух и цели подхождат на Новия европейски Баухаус и Баукултур “, добави евродепутатът като даде за образец планът Наследство. Бг.
Искра Михайлова похвали и кметовете на Движение за права и свободи, че са подготвени и с планове, които осъществят задачите на Новия европейски Баухаус и са в духа на Баукултур.
„ Много се гордея с тях и не пропущам да осведомявам всички свои сътрудници в Европейския парламент за техните хрумвания, триумфи, проблеми и най-много за тясната връзка, която поддържат с хората, с жителите на България, Европа и света. Някои от замислените от тях планове умерено могат да бъдат пилотни за България, за Европа и за визията Баукултур и аз съм уверена, че те ще съумеят. Дали това ще бъде план за консолидиране в общественото пространство на дребен град на цялостен археологически тракийски комплекс, или ще бъде строителство на ваканционни селища като се употребяват обичайни за района екологични материали и техники, или ще бъде развиване на туристическа дестинация въз основата на запазването и експонирането на минната промишленост от 70те години на предишния век, или новаторско обединяване на няколко общини за показване на хилядолетно културно завещание в района – всеки един от плановете има капацитет “, съобщи още Искра Михайлова.
Ето и цялостния текст на изявлението на Искра Михайлова за вестник “Стандарт “:
- Г-жо Михайлова, по време на Световния стопански конгрес в Давос 31-ма министри на културата в Европа, междуправителствени и интернационалните организации, както и бизнес, сложиха подписа си върху учредяването на нов съюз - Davos Baukultur Alliance. Защо нарекоха този документ исторически?
-Документът е исторически по няколко аргументи – той е упорит, сложен и с ясно обръщение за отговорността на страните, жителите, бизнеса, културните институции, гражданските организации, университетските институти, строителната промишленост за строителната просвета или културата на строителството на актуалния свят. Амбициозен и сложен е целият развой от Давос за създаване на международна визия за качеството на строителството, пространственото обмисляне и като цяло на средата на живот на модерния човек. Още през януари 2018 година ръководителите на делегации, министрите на културата и извънредно мощна група от европейски и международни организации за развиване на културата и културното завещание одобряват Декларацията от Давос, която слага извънредно амбициозни цели пред международната общественост във връзка с централната роля на културата в застроената среда. Декларацията дефинира концептуално наличието на концепцията Баукултур като покриваща всяка човешка активност, която трансформира и дава отражение на застроената среда и културата на строителството, в това число пространственото обмисляне, архитектурното планиране, планирането на ландшафта, строителните технологии и материали, консолидиране на културното завещание, повишение на здравословните условия в застроената среда. Още Декларацията от 2018 година акцентира изгодите от актуалната Баукултур за развиване на обществото – стопански, обществени, културни, софтуерни, за запазване на околната среда.
Срещата от януари тази година е естествено продължение на процеса и надграждане на задачите и методите на Баукултур със основаването на Съюз от единомишленици и сключване на Меморандум, който рефлектира на измененията в обществото ни от последните 5 години.
Меморандумът е упорит – той покрива необятен набор от проблеми и вероятни решения на обществото от средата на 20те години на 21 век. Той акцентира приноса на високата строителна просвета за възобновяване и устойчивостта на човешкото общество при рецесии на климатичните промени, лимитирани естествени запаси, демографски промени, въоръжени спорове и пандемии.
Ясно се акцентира ролята на две промишлености, които са по едва наранени от Декларацията от 2018 година – строителната промишленост и търговията с недвижими парцели, както и обвързваните с тях финансови промишлености. Меморандумът е упорит, тъй като включва в своето поле най-различни институции и лица, които носят отговорност и могат да допринесат за неговата реализация и това не са единствено министрите на културата, нито единствено културните интернационалните организации. Това са държавните администрации в тяхната комплексност и дарба ( или по-скоро желание) да работят в синхрон за реализиране на съвременна, екологична, здравословна, обществена и обединена към културата витална строителна среда. За това споделих, че документът е и сложен – той показва сложен метод и изисква сложни решения. Изграждането на Съюза от съидейници допуска присъединяване на обществения и частен бранш и гражданското общество. Това е неофициален съюз, чиито хазаин ще бъде Световният стопански конгрес, което е изрично обръщение, че визията за бъдещето на международната стопанска система минава през реализацията на концепциите на Баукултур.
И единствено още един подробност – по принцип процесите от Давос слагат на едно и също равнище по значителност обществените културни и прочувствени критерии дружно с софтуерните, засягащи околната среда или стопански критерии. Още след първата Декларация от Давос от 2018 година е оповестена и публикувана Система за качество на Давос Баукултур, която дефинира многопластовото въздействие на Баукултур като включва осем критерии: положително ръководство, отговор на публичните потребности, функционалност, отбрана на околната среда, принос за стопански напредък, ясна връзка с упованията на хората/усещане за мястото, пространствена кохерентност, хубост, отбрана на многообразието. Както и амбициозно, и сложно, и отговорно пред жителите и бъдещите общества. Съществена разлика е, че Новият Меморандум от 2023 година е доста по-категорично адресиран към частния бранш и партньорството на обществения и частен бранш, в това число строителен, заможен, банков.
-Каква е разликата сред Баукултур и Баухаус?
-Новият европейски Баухаус е отговорът на Европейския съюз на Декларацията от Давос от 2018 година и трансформира концепциите на Баукултур в механизмите на действие на Европейския съюз. Новият европейски Баухаус последователно се трансформира от самодейност в стратегия, която получава финансова поддръжка от бюджета на Европейски Съюз, активизира от ден на ден групи от заинтригувани – от архитекти до локални управляващи, от цивилен организации до библиотеки, музеи и архиви, от университети до интернационалните културни организации.
Бих дала отговор на въпроса Ви по този начин: Баукултур е международно придвижване и обединяване за смяна на световната визия върху ролята на строителната просвета за развиването на човечеството. Новият европейски Баухаус е първата действителна самодейност за поддръжка на планове за реализация на Баукултур в границите на Европейския съюз.
- Новият алианс планува както основаване на нова витална среда, по този начин и опазване на културното завещание. Каква ще е синергията?
-Още в Декларацията от Давос от 2018 година във визията за Баукултур изрично се заявява, че културното завещание е основен съставен елемент на строителната просвета с високо качество. „ Начинът по, който не използваме, поддържаме и пазиме нашето културно завещание през днешния ден ще бъде сериозен за бъдещото развиване на новата строителна среда от високо качество. “ (преводът не е формален, само че това е написано в т.9 на Декларацията.)
Не би трябвало да забравяме, че 2018 година е оповестена за Година на културното наследство и това дава отпечатък на множеството решения, визии и тактики, създадени през тази година. Но новият Баукултур Меморандум от Давос от 2023 още в преамбюла си декларира, че баукултурата от високо качество слага културата в своя център и прибавя, че надгражда правилата и задачите, дефинирани в Декларацията от Давос.
По принцип ролята на културното завещание от ден на ден нараства в концепциите за развиване на обществото ни. За Европа културното завещание е от изключително значение, тъй като то дава база на европейската еднаквост, в основата е на развиването на културния туризъм и на огромна част от районите и в същото време с помощта на цифровите технологии доближава историческите и културни полезности на дребните общности до общото културно и просветително развиване на обединена Европа.
В Новия Европейски Баухаус културното завещание има своя специфична роля – от недвижимите монументи на културата, археологическите разкопки и историческите здания до сбирките на библиотеки, музеи и архиви.
Невъзможно е основаване на нова модерна витална среда без консолидиране на културното завещание в нея. Невъзможно е даже да си представим възобновление на екологични технологии в строителството, енергийна успеваемост на основата на кръговата стопанска система без да се обърнем към благосъстоянията от информация за остарели технологии, съхранени в музеи или библиотеки. Трудно можем си представим актуален съвременен град или село, в което има археологическите монументи или исторически здания, те да не са интегрирани в обществената среда и пространства.
Културното завещание има своето място в Баукултур. Решение на всяка обособена страна, община и общественост е по какъв начин да се случи синергията на място. Не инцидентно в осемте критерии на Баукултур има и такива, които са свързани с упованията на общностите, публичните потребности и чувството за съответното място.
- Една от задачите е да се основават по-добре проектирани съвременни градове и села. Как и кой ще реализира това?
-По-добре проектирани и построени съвременни градове и села не значи нови градове и села, значи нов метод в пространственото им обмисляне, в това число и посредством консолидиране на историческите им елементи и основаване на нови културни публични пространства. В началото на 21 век в районната политика на Европейски Съюз имаше специфична поддръжка за по този начин наречените „ кафяви зони “, т.е. някогашни, изгубили своята нужда индустриални градски зони – индустриални предприятия, търговски пристанища или докове. В резултат на особено ориентираните за смяна на тяхното наличие в градовете планове в този момент се радваме на прелестни културни и жилищни зони в Бристол, Берлин, Амстердам, Варшава и доста други европейски градове. Давам този образец с цел да подчертая, че визията и на Баукултур е освен да строим нещо ново, само че и да насочим визията, мисленето, проектирането и строителните технологии, както и ръководството на урбанизираните територии в посока на сложно развиване, което употребява всичко, което съществува, надгражда, модернизира и гради нова обществена среда.
Радвам се да кажа, че образци за такава визия има и в България. Нека всеки посети региона на остарялото пристанище в Бургас и види модерните преустроени здания, които са превърнати в хотели, галерии, ателиета за създатели.
Но, както споделих към този момент Меморандумът за Баукултур е упорит и сложен документ, който слага условия към положителното ръководство – комплексност и амбициозност, партньорство сред държавна и локална власт, присъединяване на гражданското общество, поддръжка на академичната общественост, полемики и решения, обща мотивация за реализиране на ново и съвременно качество на живот.
- Твърди се, че по този метод ще се реализира прекосяването към по-устойчиви енергийни източници. Възможно ли е?
-Категорично, да. Въпреки, че сега в България не е обичайно да се приказва за устойчиви енергийни източници. Като че ли всички са решили, че политически най-безопасно е да се приказва, че най-важно е нищо да не се трансформира. Преминаването към устойчиви енергийни източници, развиването на възобновимата сила и използването на енергийната успеваемост не са просто лозунги. Това са модели на развиване, подсигурени от съществуващи софтуерни решения, които не могат да бъдат спрени. Още повече, че единствено тези модели могат да доведат до енергийна самостоятелност на Европа. Но тематиката не е тематика единствено на Европа. Модерното строителство допуска енергийна успеваемост, възобновими енергийни източници, енергийно ефикасни материали и технологии. А модерната строителна просвета – още повече.
Баукултур и преди 5 години, и през днешния ден слага проблемите на изменението на климата на равна основа с културата. Нещо повече – обвързва актуалната просвета и обучение, в това число и професионално в областта на строителството, с климатичните промени и опазването на околната среда, което значи и възобновима устойчива сила и енергийна успеваемост.
– Като част от алианса, по какъв начин България може да възползва от новия съюз. Предвижда ли се особено финансиране за страните и какви благоприятни условия се разкриват пред българския строителен, проектантски и архитектурен бизнес?
-Това е един от моментите, в които страната ни от консуматор на средства от стратегии и поддръжка от Европейски Съюз, може да се трансформира в страна, която взе участие в построяването на международната политика за развиване. България разполага с големия запас на културното завещание, живата просвета, развитата мрежа от културни институти, развито обучение в региона на културата, висока позиция на културата в публичните настройки. Ние можем да допринесем за развиването на Съюза Баукултур, а освен да се оглеждаме по какъв начин да го използваме. Още два детайла от актуалното ни развиване ни дава преимущество – страната ни се възползва от сериозна поддръжка от Кохезионната политика на Европейски Съюз и развива постоянна строителна промишленост. Това ни дава опция да осъществяваме планове, които са в духа на Баукултур.
А що се отнася до българския строителен, проектантски и архитектурен бизнес – преди всичко страната им дължи информация, поддръжка и национална визия за слагане на строителната просвета в центъра на тактиките ни за развиване. Когато получат нужната информация и сложна поддръжка, те имат цялостният капацитет да трансфорат страната ни във водеща в реализацията на Съюза Баукултур.
- Каква ще е ролята на научната и академична общественост в процеса по основаването на новата по-добра среда за живеене?
-Това е един от основните детайли на Меморандума от Давос 2023г. Освен бизнеса и частното партньорство, той отделя особено внимание на университетските среди. Само те биха могли да дават основата на интердисциплинарно, многопластово, между-секторно съдействие, които са в основата на визията Баукултур.
Радвам се да кажа, че българските университетски среди изпреварват страната и към този момент осъществят планове, които по своя дух и цели подхождат на Новия европейски Баухаус и Баукултур. Пример за това е планът Наследство. бг, който съчетава и визия, и упоритости, и партньорство и многосекторно съдействие.
- На форума в Давос сръбската министърка на културата уточни плана " Замъци и вили на Сърбия " като план, който би могъл да се възползва от новата самодейност. Македонската й колежка Бисера Костадинова съобщи, че незабавно вършат дирекция " Баукултура " в министерството, с цел да събират концепции и хрумвания. Къде сме ние?
-За страдание не мога да отговоря на този въпрос. Не съм чула българските държавни управляващи да са изказали някакви планове. Не е за първи път, само че би било тъпо, в случай че още веднъж нещо не сме разбрали или тъй като няма директно финансиране – не е забавно за страната ни. Северна Македония ще направи дирекция. Поне това бихме могли да създадем.
- Европейската самодейност Баухаус се разпростира към този момент трета година. В Европейския парламент вие направихте редица оферти във връзка с регламентите за енергийната успеваемост за постройките. У нас проведохте поредност от семинара, с цел да представяте опциите пред другите браншове. Но властта мълчи по тематиката.Как смятате, подготвена ли е България да се възползва от новата самодейност? И в случай че не, къде се къса веригата?
-Да, работя интензивно по Новия европейски Баухаус - както в Европейския парламент като докладчик в сянка от групата Обнови Европа, по този начин и в България, където провеждам поредност от събития. Смятам, че самодейността има бъдеще. Вече се виждат първите обнадеждаващи промени на европейско равнище – чакаме все по-сериозно финансиране на планове с етикета Нов европейски Баухаус. Подготвяме настройките за отделяне на стратегия, която да откри своето място в бъдещата Многогодишна финансова рамка.
Примерите от доста страни членки са обнадеждаващи и дават чудесни резултати. Дания дава национално финансиране – не голямо, само че мотивиращо, за локални управляващи, Словакия работи интензивно по разпространяването на информация и представянето на сполучливи планове, Хърватия осведоми и подкрепя, Гърция се оглежда за пилотни планове.
В България е доста по-трудно. Липсва информация и държавна политика, даже дано не е политика ( комплицирано е), дано да е воля, предпочитание, интерес. Усилията на браншови организации като Камарата на строителите или Камарата на архитектите не могат да компенсират неналичието на национална визия.
Като човек, който има желание и в бъдеще да работи за реализирането на Новия европейски Баухаус, а също и като човек, който се гордее, че е посветил години от кариерата си за развиването на библиотеките и културата в България, аз поздравявам решенията от Давос и се веселя, че се дава толкоз явен знак за мястото на културата в развиването на човечеството.
- Кои са стъпките, които изпълнителната власт неотложно би трябвало да предприеме?
-Незабавно – информация и ясно дефиниране на позицията на страната ни. След това – срещи с университетските среди, браншовите организации, които загатнах и локалните управляващи. Колкото се може повече полемики и разисквания. Както и ясни правила по какъв начин плановете по структурните фондове ще получават етикета Нов Европейски Баухаус.
А що се отнася до Меморандума Баукултур – българската културна общественост заслужава да чуе, че за модерния свят културата е в центъра на развиването, да изкаже своето мнение и да предложи по какъв начин страната ни може да взе участие в реализацията на Меморандума.
- Десетки кметове на Движение за права и свободи към този момент оповестиха, че са подготвили планове за стотици милиони лв., в това число по Баухаус. Според вас кои могат да бъдат пилотни планове за България?
-Това е най-хубавата част от диалога ни. Кметове, определени от листите на Движение за права и свободи, постоянно са били първи в подготовката си за присъединяване в европейски начинания. Те са подготвени и с планове, които осъществят задачите на Новия европейски Баухаус и духа на Баукултур. Аз толкоз доста се гордея с тях и не пропущам да осведомявам всички свои сътрудници в Европейския парламент за техните хрумвания, триумфи, проблеми и най-много за тясната връзка, която поддържат с хората, с жителите на България, Европа и света.
Някои от замислените от тях планове умерено могат да бъдат пилотни за България, за Европа и за визията Баукултур и аз съм уверена, че те ще съумеят.
Дали това ще бъде план за консолидиране в общественото пространство на дребен град на цялостен археологически тракийски комплекс, или ще бъде строителство на ваканционни селища като се употребяват обичайни за района екологични материали и техники, или ще бъде развиване на туристическа дестинация въз основата на запазването и експонирането на минната промишленост от 70те години на предишния век, или новаторско обединяване на няколко общини за показване на хилядолетно културно завещание в района – всеки един от плановете има капацитет.
Когато човек се запознае с тези хрумвания, схваща, че Меморандумът от Давос за Баукултур не е толкоз надалеч от българската реалност, а Новият европейски Баухаус има бъдеще в България.
Все отново, да не забравяме: Баукултур е визия за по-добър живот – и на обществата и на хората.
* Очаквам все по-голямо финансиране на планове с етикета Баухаус
-->
„ Баукултур е международно придвижване и обединяване за смяна на световната визия върху ролята на строителната просвета за развиването на човечеството и международната стопанска система. Подписаният меморандум за Баукултур със основаването на Съюз от единомишленици, което се случи в Давос, е историческо, тъй като построява нова идея за качеството на строителството , пространственото обмисляне и като цяло на средата на живот на модерния човек “.
Това съобщи зам.-председателят на групата Renew Europe ( " Обнови Европа " ) в Европейския парламент и докладчик в сянка по Новия европейския Баухаус Искра Михайлова в първи коментар за „ Стандарт “ във връзка подписания по време на Световния стопански конгрес меморандум от 31 министри от Европа, междуправителствени, интернационалните и бизнес организации за основаването на Съюз на единомишлениците за Баукултур (Davos Baukultur Alliance).
Тя посочи, че документът е продължение на Декларацията от Давос преди 5 години, която слага на фокус централната роля на културата в застроена среда.
„ В новия документ ясно се акцентира ролята на две промишлености, които са по едва наранени от предходната декларацията, а точно строителната промишленост и търговията с недвижими парцели, както и обвързваните с тях финансови промишлености.
Важността на актуалната Баукултур идва от това, че покрива всяка човешка активност, която трансформира и дава отражение на застроената среда и културата на строителството, в това число пространственото обмисляне, архитектурното планиране, планирането на ландшафта, строителните технологии и материали, консолидиране на културното завещание, повишение на здравословните условия в застроената среда. Ползите са и стопански, и обществени, и културни, и софтуерни, и за запазване на околната среда, сподели още евродепутатът от АЛДЕ/ДПС.
Тя посочи, че проектирани и построени съвременни градове и села не значи нови градове и села , а значи нов метод в пространственото им обмисляне, в това число и посредством консолидиране на историческите им елементи и основаване на нови културни публични пространства.
„ Визията на Баукултур е освен да строим нещо ново, само че и да насочим визията, мисленето, проектирането и строителните технологии, както и ръководството на урбанизираните територии в посока на сложно развиване, което употребява всичко, което съществува, надгражда, модернизира и гради нова обществена среда, сподели Михайлова като даде образец с региона на остарялото пристанище в Бургас и модерните преустроени сград и, които са превърнати в хотели, галерии и ателиета за създатели.
И в случай че Баукултур е международно обединяване за смяна на световната визия върху ролята на строителната просвета, то новият европейски Баухаус е първата действителна самодейност за поддръжка на планове за реализация на Баукултур в границите на Европейския съюз. В него културното завещание има своя специфична роля – от недвижимите монументи на културата, археологическите разкопки и историческите здания до сбирките на библиотеки, музеи и архиви “, посочи Михайлова.
„ Меморандумът от Давос за Баукултур не е надалеч от българската реалност, а Новият европейски Баухаус има своето бъдеще в България, тъй като е визия за по-добър живот – и на обществата и на хората. Очаквам все по-сериозно финансиране на планове с етикета Нов европейски Баухаус . Подготвяме настройките за отделяне на стратегия, която да откри своето място в бъдещата Многогодишна финансова рамка, добави Михайлова, която е и докладчик в Европарламента от групата на " Обнови Европа " по Новия европейски Баухаус.
Въпреки че има към този момент чудесни резултатите в останалите страни от Европейски Съюз, в България към момента липсва информация вола, предпочитание и интерес от страна на страната.
„ На строителния и проектантски бизнес страната дължи информация, поддръжка и национална визия за слагане на строителната просвета в центъра на тактиките ни за развиване. Усилията на браншови организации като Камарата на строителите или Камарата на архитектите не могат да компенсират неналичието на национална визия “, безапелационна е Искра Михайлова.
Според нея първите стъпки, които изпълнителната власт би трябвало да направи след подписания меморандум са срещи с университетските среди, браншовите организации и локалните управляващи. Колкото се може повече полемики и разисквания, както и ясни правила по какъв начин плановете по структурните фондове ще получават етикета Нов Европейски Баухаус.
„ България разполага с големия запас на културното завещание, живата просвета, развитата мрежа от културни институти, развито обучение в региона на културата, висока позиция на културата в публичните настройки. Ние можем да допринесем за развиването на Съюза Баукултур, а освен да се оглеждаме по какъв начин да го използваме. Още два детайла от актуалното ни развиване ни дава преимущество – страната ни се възползва от сериозна поддръжка от Кохезионната политика на Европейски Съюз и развива постоянна строителна промишленост. Това ни дава опция да осъществяваме планове, които са в духа на Баукултур “, твърди евродепутатът.
Според нея българската културна общественост заслужава да чуе, че за модерния свят културата е в центъра на развиването, да изкаже своето мнение и да предложи по какъв начин страната ни може да взе участие в реализацията на Меморандума. „ В същото време се веселя, че българските университетски среди изпреварват страната и към този момент осъществят планове, които по своя дух и цели подхождат на Новия европейски Баухаус и Баукултур “, добави евродепутатът като даде за образец планът Наследство. Бг.
Искра Михайлова похвали и кметовете на Движение за права и свободи, че са подготвени и с планове, които осъществят задачите на Новия европейски Баухаус и са в духа на Баукултур.
„ Много се гордея с тях и не пропущам да осведомявам всички свои сътрудници в Европейския парламент за техните хрумвания, триумфи, проблеми и най-много за тясната връзка, която поддържат с хората, с жителите на България, Европа и света. Някои от замислените от тях планове умерено могат да бъдат пилотни за България, за Европа и за визията Баукултур и аз съм уверена, че те ще съумеят. Дали това ще бъде план за консолидиране в общественото пространство на дребен град на цялостен археологически тракийски комплекс, или ще бъде строителство на ваканционни селища като се употребяват обичайни за района екологични материали и техники, или ще бъде развиване на туристическа дестинация въз основата на запазването и експонирането на минната промишленост от 70те години на предишния век, или новаторско обединяване на няколко общини за показване на хилядолетно културно завещание в района – всеки един от плановете има капацитет “, съобщи още Искра Михайлова.
Ето и цялостния текст на изявлението на Искра Михайлова за вестник “Стандарт “:
- Г-жо Михайлова, по време на Световния стопански конгрес в Давос 31-ма министри на културата в Европа, междуправителствени и интернационалните организации, както и бизнес, сложиха подписа си върху учредяването на нов съюз - Davos Baukultur Alliance. Защо нарекоха този документ исторически?
-Документът е исторически по няколко аргументи – той е упорит, сложен и с ясно обръщение за отговорността на страните, жителите, бизнеса, културните институции, гражданските организации, университетските институти, строителната промишленост за строителната просвета или културата на строителството на актуалния свят. Амбициозен и сложен е целият развой от Давос за създаване на международна визия за качеството на строителството, пространственото обмисляне и като цяло на средата на живот на модерния човек. Още през януари 2018 година ръководителите на делегации, министрите на културата и извънредно мощна група от европейски и международни организации за развиване на културата и културното завещание одобряват Декларацията от Давос, която слага извънредно амбициозни цели пред международната общественост във връзка с централната роля на културата в застроената среда. Декларацията дефинира концептуално наличието на концепцията Баукултур като покриваща всяка човешка активност, която трансформира и дава отражение на застроената среда и културата на строителството, в това число пространственото обмисляне, архитектурното планиране, планирането на ландшафта, строителните технологии и материали, консолидиране на културното завещание, повишение на здравословните условия в застроената среда. Още Декларацията от 2018 година акцентира изгодите от актуалната Баукултур за развиване на обществото – стопански, обществени, културни, софтуерни, за запазване на околната среда.
Срещата от януари тази година е естествено продължение на процеса и надграждане на задачите и методите на Баукултур със основаването на Съюз от единомишленици и сключване на Меморандум, който рефлектира на измененията в обществото ни от последните 5 години.
Меморандумът е упорит – той покрива необятен набор от проблеми и вероятни решения на обществото от средата на 20те години на 21 век. Той акцентира приноса на високата строителна просвета за възобновяване и устойчивостта на човешкото общество при рецесии на климатичните промени, лимитирани естествени запаси, демографски промени, въоръжени спорове и пандемии.
Ясно се акцентира ролята на две промишлености, които са по едва наранени от Декларацията от 2018 година – строителната промишленост и търговията с недвижими парцели, както и обвързваните с тях финансови промишлености. Меморандумът е упорит, тъй като включва в своето поле най-различни институции и лица, които носят отговорност и могат да допринесат за неговата реализация и това не са единствено министрите на културата, нито единствено културните интернационалните организации. Това са държавните администрации в тяхната комплексност и дарба ( или по-скоро желание) да работят в синхрон за реализиране на съвременна, екологична, здравословна, обществена и обединена към културата витална строителна среда. За това споделих, че документът е и сложен – той показва сложен метод и изисква сложни решения. Изграждането на Съюза от съидейници допуска присъединяване на обществения и частен бранш и гражданското общество. Това е неофициален съюз, чиито хазаин ще бъде Световният стопански конгрес, което е изрично обръщение, че визията за бъдещето на международната стопанска система минава през реализацията на концепциите на Баукултур.
И единствено още един подробност – по принцип процесите от Давос слагат на едно и също равнище по значителност обществените културни и прочувствени критерии дружно с софтуерните, засягащи околната среда или стопански критерии. Още след първата Декларация от Давос от 2018 година е оповестена и публикувана Система за качество на Давос Баукултур, която дефинира многопластовото въздействие на Баукултур като включва осем критерии: положително ръководство, отговор на публичните потребности, функционалност, отбрана на околната среда, принос за стопански напредък, ясна връзка с упованията на хората/усещане за мястото, пространствена кохерентност, хубост, отбрана на многообразието. Както и амбициозно, и сложно, и отговорно пред жителите и бъдещите общества. Съществена разлика е, че Новият Меморандум от 2023 година е доста по-категорично адресиран към частния бранш и партньорството на обществения и частен бранш, в това число строителен, заможен, банков.
-Каква е разликата сред Баукултур и Баухаус?
-Новият европейски Баухаус е отговорът на Европейския съюз на Декларацията от Давос от 2018 година и трансформира концепциите на Баукултур в механизмите на действие на Европейския съюз. Новият европейски Баухаус последователно се трансформира от самодейност в стратегия, която получава финансова поддръжка от бюджета на Европейски Съюз, активизира от ден на ден групи от заинтригувани – от архитекти до локални управляващи, от цивилен организации до библиотеки, музеи и архиви, от университети до интернационалните културни организации.
Бих дала отговор на въпроса Ви по този начин: Баукултур е международно придвижване и обединяване за смяна на световната визия върху ролята на строителната просвета за развиването на човечеството. Новият европейски Баухаус е първата действителна самодейност за поддръжка на планове за реализация на Баукултур в границите на Европейския съюз.
- Новият алианс планува както основаване на нова витална среда, по този начин и опазване на културното завещание. Каква ще е синергията?
-Още в Декларацията от Давос от 2018 година във визията за Баукултур изрично се заявява, че културното завещание е основен съставен елемент на строителната просвета с високо качество. „ Начинът по, който не използваме, поддържаме и пазиме нашето културно завещание през днешния ден ще бъде сериозен за бъдещото развиване на новата строителна среда от високо качество. “ (преводът не е формален, само че това е написано в т.9 на Декларацията.)
Не би трябвало да забравяме, че 2018 година е оповестена за Година на културното наследство и това дава отпечатък на множеството решения, визии и тактики, създадени през тази година. Но новият Баукултур Меморандум от Давос от 2023 още в преамбюла си декларира, че баукултурата от високо качество слага културата в своя център и прибавя, че надгражда правилата и задачите, дефинирани в Декларацията от Давос.
По принцип ролята на културното завещание от ден на ден нараства в концепциите за развиване на обществото ни. За Европа културното завещание е от изключително значение, тъй като то дава база на европейската еднаквост, в основата е на развиването на културния туризъм и на огромна част от районите и в същото време с помощта на цифровите технологии доближава историческите и културни полезности на дребните общности до общото културно и просветително развиване на обединена Европа.
В Новия Европейски Баухаус културното завещание има своя специфична роля – от недвижимите монументи на културата, археологическите разкопки и историческите здания до сбирките на библиотеки, музеи и архиви.
Невъзможно е основаване на нова модерна витална среда без консолидиране на културното завещание в нея. Невъзможно е даже да си представим възобновление на екологични технологии в строителството, енергийна успеваемост на основата на кръговата стопанска система без да се обърнем към благосъстоянията от информация за остарели технологии, съхранени в музеи или библиотеки. Трудно можем си представим актуален съвременен град или село, в което има археологическите монументи или исторически здания, те да не са интегрирани в обществената среда и пространства.
Културното завещание има своето място в Баукултур. Решение на всяка обособена страна, община и общественост е по какъв начин да се случи синергията на място. Не инцидентно в осемте критерии на Баукултур има и такива, които са свързани с упованията на общностите, публичните потребности и чувството за съответното място.
- Една от задачите е да се основават по-добре проектирани съвременни градове и села. Как и кой ще реализира това?
-По-добре проектирани и построени съвременни градове и села не значи нови градове и села, значи нов метод в пространственото им обмисляне, в това число и посредством консолидиране на историческите им елементи и основаване на нови културни публични пространства. В началото на 21 век в районната политика на Европейски Съюз имаше специфична поддръжка за по този начин наречените „ кафяви зони “, т.е. някогашни, изгубили своята нужда индустриални градски зони – индустриални предприятия, търговски пристанища или докове. В резултат на особено ориентираните за смяна на тяхното наличие в градовете планове в този момент се радваме на прелестни културни и жилищни зони в Бристол, Берлин, Амстердам, Варшава и доста други европейски градове. Давам този образец с цел да подчертая, че визията и на Баукултур е освен да строим нещо ново, само че и да насочим визията, мисленето, проектирането и строителните технологии, както и ръководството на урбанизираните територии в посока на сложно развиване, което употребява всичко, което съществува, надгражда, модернизира и гради нова обществена среда.
Радвам се да кажа, че образци за такава визия има и в България. Нека всеки посети региона на остарялото пристанище в Бургас и види модерните преустроени здания, които са превърнати в хотели, галерии, ателиета за създатели.
Но, както споделих към този момент Меморандумът за Баукултур е упорит и сложен документ, който слага условия към положителното ръководство – комплексност и амбициозност, партньорство сред държавна и локална власт, присъединяване на гражданското общество, поддръжка на академичната общественост, полемики и решения, обща мотивация за реализиране на ново и съвременно качество на живот.
- Твърди се, че по този метод ще се реализира прекосяването към по-устойчиви енергийни източници. Възможно ли е?
-Категорично, да. Въпреки, че сега в България не е обичайно да се приказва за устойчиви енергийни източници. Като че ли всички са решили, че политически най-безопасно е да се приказва, че най-важно е нищо да не се трансформира. Преминаването към устойчиви енергийни източници, развиването на възобновимата сила и използването на енергийната успеваемост не са просто лозунги. Това са модели на развиване, подсигурени от съществуващи софтуерни решения, които не могат да бъдат спрени. Още повече, че единствено тези модели могат да доведат до енергийна самостоятелност на Европа. Но тематиката не е тематика единствено на Европа. Модерното строителство допуска енергийна успеваемост, възобновими енергийни източници, енергийно ефикасни материали и технологии. А модерната строителна просвета – още повече.
Баукултур и преди 5 години, и през днешния ден слага проблемите на изменението на климата на равна основа с културата. Нещо повече – обвързва актуалната просвета и обучение, в това число и професионално в областта на строителството, с климатичните промени и опазването на околната среда, което значи и възобновима устойчива сила и енергийна успеваемост.
– Като част от алианса, по какъв начин България може да възползва от новия съюз. Предвижда ли се особено финансиране за страните и какви благоприятни условия се разкриват пред българския строителен, проектантски и архитектурен бизнес?
-Това е един от моментите, в които страната ни от консуматор на средства от стратегии и поддръжка от Европейски Съюз, може да се трансформира в страна, която взе участие в построяването на международната политика за развиване. България разполага с големия запас на културното завещание, живата просвета, развитата мрежа от културни институти, развито обучение в региона на културата, висока позиция на културата в публичните настройки. Ние можем да допринесем за развиването на Съюза Баукултур, а освен да се оглеждаме по какъв начин да го използваме. Още два детайла от актуалното ни развиване ни дава преимущество – страната ни се възползва от сериозна поддръжка от Кохезионната политика на Европейски Съюз и развива постоянна строителна промишленост. Това ни дава опция да осъществяваме планове, които са в духа на Баукултур.
А що се отнася до българския строителен, проектантски и архитектурен бизнес – преди всичко страната им дължи информация, поддръжка и национална визия за слагане на строителната просвета в центъра на тактиките ни за развиване. Когато получат нужната информация и сложна поддръжка, те имат цялостният капацитет да трансфорат страната ни във водеща в реализацията на Съюза Баукултур.
- Каква ще е ролята на научната и академична общественост в процеса по основаването на новата по-добра среда за живеене?
-Това е един от основните детайли на Меморандума от Давос 2023г. Освен бизнеса и частното партньорство, той отделя особено внимание на университетските среди. Само те биха могли да дават основата на интердисциплинарно, многопластово, между-секторно съдействие, които са в основата на визията Баукултур.
Радвам се да кажа, че българските университетски среди изпреварват страната и към този момент осъществят планове, които по своя дух и цели подхождат на Новия европейски Баухаус и Баукултур. Пример за това е планът Наследство. бг, който съчетава и визия, и упоритости, и партньорство и многосекторно съдействие.
- На форума в Давос сръбската министърка на културата уточни плана " Замъци и вили на Сърбия " като план, който би могъл да се възползва от новата самодейност. Македонската й колежка Бисера Костадинова съобщи, че незабавно вършат дирекция " Баукултура " в министерството, с цел да събират концепции и хрумвания. Къде сме ние?
-За страдание не мога да отговоря на този въпрос. Не съм чула българските държавни управляващи да са изказали някакви планове. Не е за първи път, само че би било тъпо, в случай че още веднъж нещо не сме разбрали или тъй като няма директно финансиране – не е забавно за страната ни. Северна Македония ще направи дирекция. Поне това бихме могли да създадем.
- Европейската самодейност Баухаус се разпростира към този момент трета година. В Европейския парламент вие направихте редица оферти във връзка с регламентите за енергийната успеваемост за постройките. У нас проведохте поредност от семинара, с цел да представяте опциите пред другите браншове. Но властта мълчи по тематиката.Как смятате, подготвена ли е България да се възползва от новата самодейност? И в случай че не, къде се къса веригата?
-Да, работя интензивно по Новия европейски Баухаус - както в Европейския парламент като докладчик в сянка от групата Обнови Европа, по този начин и в България, където провеждам поредност от събития. Смятам, че самодейността има бъдеще. Вече се виждат първите обнадеждаващи промени на европейско равнище – чакаме все по-сериозно финансиране на планове с етикета Нов европейски Баухаус. Подготвяме настройките за отделяне на стратегия, която да откри своето място в бъдещата Многогодишна финансова рамка.
Примерите от доста страни членки са обнадеждаващи и дават чудесни резултати. Дания дава национално финансиране – не голямо, само че мотивиращо, за локални управляващи, Словакия работи интензивно по разпространяването на информация и представянето на сполучливи планове, Хърватия осведоми и подкрепя, Гърция се оглежда за пилотни планове.
В България е доста по-трудно. Липсва информация и държавна политика, даже дано не е политика ( комплицирано е), дано да е воля, предпочитание, интерес. Усилията на браншови организации като Камарата на строителите или Камарата на архитектите не могат да компенсират неналичието на национална визия.
Като човек, който има желание и в бъдеще да работи за реализирането на Новия европейски Баухаус, а също и като човек, който се гордее, че е посветил години от кариерата си за развиването на библиотеките и културата в България, аз поздравявам решенията от Давос и се веселя, че се дава толкоз явен знак за мястото на културата в развиването на човечеството.
- Кои са стъпките, които изпълнителната власт неотложно би трябвало да предприеме?
-Незабавно – информация и ясно дефиниране на позицията на страната ни. След това – срещи с университетските среди, браншовите организации, които загатнах и локалните управляващи. Колкото се може повече полемики и разисквания. Както и ясни правила по какъв начин плановете по структурните фондове ще получават етикета Нов Европейски Баухаус.
А що се отнася до Меморандума Баукултур – българската културна общественост заслужава да чуе, че за модерния свят културата е в центъра на развиването, да изкаже своето мнение и да предложи по какъв начин страната ни може да взе участие в реализацията на Меморандума.
- Десетки кметове на Движение за права и свободи към този момент оповестиха, че са подготвили планове за стотици милиони лв., в това число по Баухаус. Според вас кои могат да бъдат пилотни планове за България?
-Това е най-хубавата част от диалога ни. Кметове, определени от листите на Движение за права и свободи, постоянно са били първи в подготовката си за присъединяване в европейски начинания. Те са подготвени и с планове, които осъществят задачите на Новия европейски Баухаус и духа на Баукултур. Аз толкоз доста се гордея с тях и не пропущам да осведомявам всички свои сътрудници в Европейския парламент за техните хрумвания, триумфи, проблеми и най-много за тясната връзка, която поддържат с хората, с жителите на България, Европа и света.
Някои от замислените от тях планове умерено могат да бъдат пилотни за България, за Европа и за визията Баукултур и аз съм уверена, че те ще съумеят.
Дали това ще бъде план за консолидиране в общественото пространство на дребен град на цялостен археологически тракийски комплекс, или ще бъде строителство на ваканционни селища като се употребяват обичайни за района екологични материали и техники, или ще бъде развиване на туристическа дестинация въз основата на запазването и експонирането на минната промишленост от 70те години на предишния век, или новаторско обединяване на няколко общини за показване на хилядолетно културно завещание в района – всеки един от плановете има капацитет.
Когато човек се запознае с тези хрумвания, схваща, че Меморандумът от Давос за Баукултур не е толкоз надалеч от българската реалност, а Новият европейски Баухаус има бъдеще в България.
Все отново, да не забравяме: Баукултур е визия за по-добър живот – и на обществата и на хората.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ