Covid-19 ще ощети българския бюджет с 2 млрд. лв.
Държавата ще загуби малко над 2 милиарда лева от несъбрани Данък добавена стойност, корпоративен налог и обществени и здравни осигуровки до края на 2020 година Това демонстрират прогнозите в платформата за огромни данни в интерес на интелигентното общество COVID-19 Activity Tracker (CAT), поддържана от института GATE към Софийския университет „ Св. Климент Охридски ".
Платформата обработва и показва емпиричната информация за стопанската активност на обособени промишлености и стопанската система като цяло, на основата на рестриктивните мерки, наложени върху човешкия фактор в резултат на епидемията. В плана вземат участие представители както на Софийския университет, по този начин и на Университета за международно и културно завещание.
Според калкулации на института хазната ще изгуби 1.039 милиарда лева доходи от здравни и обществени осигуровки, вкарвани от работодатели и чиновници, поради огромния брой съкратени чиновници и такива, пуснати в неплатен отпуск от началото на изключителното състояние у нас. Приблизително 800 млн. лева пък ще коства на страната резултата от вируса и ограничаващите ограничения против него върху приходите от Данък добавена стойност. Извънредната обстановка се чака да ощети бюджета и посредством приходите от корпоративен налог, който съгласно института се чака да намалее със с 189 млн. лева
За съпоставяне, съгласно признатите промени в Закона за бюджета при започване на април се планува общо приходите в българската хазна да бъдат с 2.44 милиарда лева по-малко по отношение на първичната прогноза поради форсмажорните условия.
Платформата изследва и положението на безработицата у нас. При актуалната динамичност картината за 2020 година е следната - удвояване на безработицата по отношение на месец март и спад на брутния вътрешен артикул с над 7%. Подобен тежък сюжет за срив на стопанската система на България планува и Европейската комисия в своята пролетна прогноза.
Именно всекидневното равнище на заетостта и безработицата дават знак за положението на стопанската система съвсем в действително време. Наблюдението им разрешава да се оценят фискалните и макроикономическите резултати.
Броят на засегнатите от настъпващата рецесия се планува да бъде 1 млн. души, към 34% от общо заетите към края на 2019 година Прогнозата е спадът на заетостта да не бъде преодолян най-малко до началото на 2021 година, като въпреки всичко за летния сезон заетите лица леко ще се усилят и ще компенсират ненапълно скока в съкращенията. Все отново от началото на септември се чака нов спад в заетостта в областта на хотелиерството и ресторантьорството, като равнището ѝ към края на годината ще доближи това от месец май.
Според института се чака към края на годината да има 158 хиляди безработни от 16-те най-засегнати бранша от рестриктивните мерки сега. Междувременно към 12 май по държавната скица за опазване на претовареност „ 60/40 " са изплатени близо 15 млн. лева за краткотрайното опазване на 48 хиляди работни места. Обхватът на мярката е 1.3% от всички компании и 2.5 - 2.6% от заетите лица, които имат право на обезщетение от фонд „ Безработица ", допълват от института в платформата.
Платформата обработва и показва емпиричната информация за стопанската активност на обособени промишлености и стопанската система като цяло, на основата на рестриктивните мерки, наложени върху човешкия фактор в резултат на епидемията. В плана вземат участие представители както на Софийския университет, по този начин и на Университета за международно и културно завещание.
Според калкулации на института хазната ще изгуби 1.039 милиарда лева доходи от здравни и обществени осигуровки, вкарвани от работодатели и чиновници, поради огромния брой съкратени чиновници и такива, пуснати в неплатен отпуск от началото на изключителното състояние у нас. Приблизително 800 млн. лева пък ще коства на страната резултата от вируса и ограничаващите ограничения против него върху приходите от Данък добавена стойност. Извънредната обстановка се чака да ощети бюджета и посредством приходите от корпоративен налог, който съгласно института се чака да намалее със с 189 млн. лева
За съпоставяне, съгласно признатите промени в Закона за бюджета при започване на април се планува общо приходите в българската хазна да бъдат с 2.44 милиарда лева по-малко по отношение на първичната прогноза поради форсмажорните условия.
Платформата изследва и положението на безработицата у нас. При актуалната динамичност картината за 2020 година е следната - удвояване на безработицата по отношение на месец март и спад на брутния вътрешен артикул с над 7%. Подобен тежък сюжет за срив на стопанската система на България планува и Европейската комисия в своята пролетна прогноза.
Именно всекидневното равнище на заетостта и безработицата дават знак за положението на стопанската система съвсем в действително време. Наблюдението им разрешава да се оценят фискалните и макроикономическите резултати.
Броят на засегнатите от настъпващата рецесия се планува да бъде 1 млн. души, към 34% от общо заетите към края на 2019 година Прогнозата е спадът на заетостта да не бъде преодолян най-малко до началото на 2021 година, като въпреки всичко за летния сезон заетите лица леко ще се усилят и ще компенсират ненапълно скока в съкращенията. Все отново от началото на септември се чака нов спад в заетостта в областта на хотелиерството и ресторантьорството, като равнището ѝ към края на годината ще доближи това от месец май.
Според института се чака към края на годината да има 158 хиляди безработни от 16-те най-засегнати бранша от рестриктивните мерки сега. Междувременно към 12 май по държавната скица за опазване на претовареност „ 60/40 " са изплатени близо 15 млн. лева за краткотрайното опазване на 48 хиляди работни места. Обхватът на мярката е 1.3% от всички компании и 2.5 - 2.6% от заетите лица, които имат право на обезщетение от фонд „ Безработица ", допълват от института в платформата.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ