Държането под арест на екс-министъра Нено Димов е всъщност форма

Държането под арест на екс-министъра Нено Димов е в действителност форма на жертвоприношение, което цели да успокои духовете и да уталожи желанието за отмъщение. Прокуратурата е в правото си да търси наказателна виновност по проблема “Перник ”, само че не е ясно за какво един човек би трябвало да прекарва дните си в пандиза, до момента в който тя прави тази работа. Има други ограничения - подписка, гаранция и така нататък, които биха били задоволително поръчителство за осъществяването на нужните следствени дейности. Специализираният съд обаче е решил друго, въпреки че основанията за неговото решение остават неразбираеми. Нито е евентуално Димов да извърши ново закононарушение, нито пък може да повлияе на следствието, защото към този момент беше отхвърлен от поста си. В последна сметка става дума за член на обществото, в чиято биография няма нищо, което да допуска такава строга мярка за неотклонение.

Сложен проблем

Още повече, че казусът " Нено Димов "  е много комплициран. Той е упрекнат в умишлена занемареност за това, че е давал позволение за промишлено прилагане на води от язовир “Студена ”, въпреки да е имал информация за сериозното понижаване на равнището му. Да, това сигурно е сериозна политическа и управническа неточност. Както виждаме, да оставиш огромен град без питейна вода е и причина за политическа рецесия. Но политическата отговорност е по принцип групова - тя се споделя освен от министъра, само че и от целия кабинет и парламентарното болшинство, което го поддържа.

В кабинета “Борисов 3 ” Нено Димов стана знак на една особена политика във връзка с околната среда - политика, която даваше приоритет на бизнес ползите. В съвсем всички случаи министърът заставаше точно на страната на бизнеса (справка: “Банско ”). Точно тази политика катастрофира в Перник и в други градове, тъй като се оказва, че държавното управление е трябвало да бъде загрижено повече за опазването на водните и питейни запаси, в сравнение с за ползите на промишлеността и на множеството частни ВЕЦ-ове. Но политическата отговорност за този неуспех не може да се ограничи до Нено Димов. Тя визира и премиера, и държавното управление, и ръководещото болшинство.

Наказателната отговорност е нещо друго. Тя е самостоятелна и не се носи за осъществяване на избрана политика, а за съответни нарушавания на закона. И до момента в който политическата отговорност се поема посредством оставки, демократични процедури и избори, наказателната се търси от органите на правосъдната власт. По закон (чл. 62 (1) от Закона за водите) Нено Димов е бил задължен да вземе поради следните условия и фактори, когато е давал позволение за водоползване:

“1. предвижданията на влезлите в действие проекти за ръководство на речните басейни;

2. съвместимостта с публичните ползи и добити права, включително потребностите на популацията от региона на водовземането;

3. сходството с условията за запазване на околната среда, регламентирани от интернационалните контракти и вътрешното законодателство;

4. опцията за взаимно потребление на съществуващите и предвижданите за създаване уреди за желаното водовземане и/или ползване;

5. наличните водни запаси по количество и качество;

6. сходството на декларираното водно количество с задачите на водовземането;

7. съществуването на други благоприятни условия за облекчаване на настояването за водовземане и/или прилагане ”.

Този лист демонстрира, че разрешението се дава въз основата на сложна оценка на публичния интерес, като един от детайлите на този интерес е „ потребностите на популацията от региона на водовземането ”. Очевидно преценката на министър Ненов е била неправилна, явно е подценил потребностите на популацията, само че значи ли това, че неговата преценка съставлява нарушаване на цитирания член 62? В последна сметка в една народна власт определянето на точния баланс на публичните ползи е политически проблем, който би трябвало да се взема решение от демократично определени, а не магистратски органи. Това е базов парламентарен принцип на разделянето на управляващите.

Нещо повече: дано си представим за миг, че Нено Димов беше спрял водата за “Стомана ” и беше оставил хора без работа. Щеше ли и тогава да носи отговорност за умишлена занемареност, само че този път за вреди, породени на осигурителната система и събирането на налози да вземем за пример? Ако всяка управническа неточност я трансформираме в наказателна виновност, то тогава при сложни решения, при които се прави комплициран баланс на ползи, каквото и да направи даден властник, все ще нанесе някаква вреда. А тя може да стане съображение за обвиняване в “умишлена занемареност ”. Което към този момент е явен парадокс.

Ситуацията се усложнява и от едно кардинално условие на Закона за водите. Според член 2а, „ установяване на правото на всеки жител на достъп до вода за питейно-битови цели като съществена витална нужда е приоритет на държавната политика и на политиката, реализирана от органите на локално самоуправление ". Този член би трябвало да е обица на ухото на всеки министър на околната среда, който би следвало да приоритизира “основните витални потребности ” на популацията при оценката на публичните ползи.

Рецидив на примитивизма

В последна сметка съдът ще реши дали в проблема “Перник ” е имало съответно нарушаване на закона, което да стане съображение за понасяне на наказателна отговорност. Но този проблем повдига значими проблеми, стигащи до конституционни правила като разделянето на управляващите и съотношението сред политическа и наказателна отговорност. И до момента в който тези значими проблеми минават през другите инстанции на правосъдната система, не е редно един човек да стои затворен - като един тип жертвоприношение, целящо да успокои публичното напрежение.

За страдание казусът „ Нено Димов " не е единственият, при който обществото ни се свлича до примитивизма на наказателните жертвоприношения. Компютърният експерт Иван Тодоров, упрекнат за другото огромно “изтичане ” - този път не на вода, а на данни от Национална агенция за приходите, още веднъж беше оставен в ареста - със странните пояснения, че заради интелектуалните му качества и компютърните му умения заплахата не била отпаднала. С право тази обосновка възбуди голям брой рецензии.

Тези два случая (и освен те) показват, че профилираният съд рискува да се трансформира в гумен щемпел на настояванията на прокуратурата. Или пък просто е прекомерно зависим на публични претенции за „ отмъщение ” непременно. Само че една правова страна би трябвало да се води от закона и да почита самостоятелните права. Жертвоприношенията и търсенето на “възмездие ” макар закона са просто рецидив на примитивизма.